№ 283
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100502486 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с административен
адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета
Б.К., действаща чрез юрисконсулт Б.Б., против Решение №3500/08.10.2024г.,
постановено по гр.д.№13475/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е
осъден жалбоподателя да заплати на “ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№89Б, сумата от 2778.58лв., от които 2763.58лв., представящи стойност на
щета и 15лв., представляващи ликвидационни разходи, представляващи
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за претърпени вреди от л.а.“Тойота“, модел “Авенсис“, с ****** и
рама №*****, настъпило на 24.08.2022г. в гр.Варна на ул.“Девня“, на ж.п.
прелез посока с.Езерово, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-18.10.2024г. до окончателното заплащане на дължимата сума, ведно със
сторените разноски по делото.
1
Твърди се във въззивната жалба, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, а исковата претенция неоснователна и недоказана, тъй
като Община Варна не е надлежен ответник по предявения срещу нея иск.
Поддържа се, че с оглед приложимите в случая разпоредби на Закона за
железопътния транспорт и подзаконовите нормативи актове по приложението
му, железопътните прелези и техните съоръжения, като елементи на
железопътната инфраструктура, се управляват от Национална компания
“Железопътна инфраструктура“, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ. Сочи се, че
съгласно чл.30, ал.5 от ЗЖТ поддържането на ЖП прелезите се финансира от
държавния бюджет в рамките на субсидията за НК “Железопътна
инфраструктура“. Излага се, че ЖП прелезът, на който е настъпило
процесното ПТП, представлява “местен прелез“ по смисъла на чл.179, ал.1, т.2
от Наредба №55/2004г., доколкото не е спорно, че пътят, който пресича, е на
територията на Община Варна. Твърди се, че съгласно чл.188 от Наредба
№55/2004г. на ЖП прелез се проектира и изгражда прелезна настилка, чиято
широчина е не по-малко от 6 метра, а пътния подход се проектира по начин,
който осигурява нормалното преминаване на ППС през прелеза, докато в
процесния случай, водачът на автомобила, участвал в ПТП сочи, че
процесната дупка се е намирала на 2 метра от релсите. С оглед на това се моли
за отмяна на обжалваното решение отхвърляне на предявения срещу Община
Варна иск, като се прави и възражение за прекомерност на разноските за
адвокатски хонорар на насрещната страна.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. С
подадена молба от пълномощник, се поддържа становище за неоснователност
на жалбата и са развити съображения за правилност на атакуваното решение.
Сочи се относима съдебна практика и се моли за потвърждаване обжалвания
съдебен акт.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощник, поддържа
становището си за неправилност на обжалваното решение и за
неоснователност на претенцията. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответника по жалбата, чрез пълномощник, поддържа становището си за
правилност и законосъобразност на атакуваното решение, респективно за
неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49
и чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Община Варна да заплати на “ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, сумата от 2778.58лв., от които 2763.58лв.,
представляващи изплатено от застрахователят обезщетение за претърпени
материални щети от л.а.“Тойота“, модел “Авенсис“, с ****** в следствие от
ПТП настъпило на 24.08.2022г. в гр.Варна на ул.“Девня“, на ж.п. прелез
посока с.Езерово и 15лв., представляващи ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-21.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че гореописаният инцидент е настъпил при
движение на л.а.“Тойота“, с ******, в гр.Варна по ул.“Девня“, в посока
с.Езерово, в участъка на ЖП прелез, автомобила преминава през неравност в
асфалтовата настилка на пътя, вследствие от което са увредени: облицовка
PVC праг ляв-за подмяна и боя; калник преден ляв за ремонт и боя; джанта
предна лява - за подмяна; гума пр. лява Michelin energy 205/60R16/92V/D0T
2217/гр.5.70мм. - за подмяна; колесен лагер пр. ляв - за подмяна. Сочи се, че
към датата на настъпване на ПТП процесният лек автомобил е застрахован
при ищеца по Автомобилна застраховка “Каско+“, обективирана в
Застрахователна полица №440221213020982. По повод инцидента е
образувана преписка по щета №44010312206053, съответно е изплатено
застрахователно обезщетение за собственика на МПС в процесния размер.
Поддържа се, че с отстраняване на щетите, причинени в резултат на
застрахователното събитие, ищецът е встъпил в правата на увредения и се
ползва с правото на регресен иск спрямо причинителя на вредите. Сочи се, че
собственик на общинските пътища, булеварди, улици, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
е съответната община. Сочи се още, че изграждането и поддържането на
общинските пътища е задължение на общините, в настоящия случай на
Община Варна. Твърди се, че в резултат от бездействието на лицето/та, на
които ответната общината е възложила отговорността за поддържане
изправността на пътното платно, е възникнало процесното ПТП и са
настъпили вреди по застрахованото при ищеца МПС. Ето защо се поддържа,
че ответната община носи отговорността за репариране на процесните вреди.
Твърди се, че Община Варна е поканена да възстанови на ищеца заплатеното
застрахователно обезщетение, като в отговор последвал отказал.
3
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се твърди, че Община Варна не е отговорна за
поддържането на посочения от ищеца участък от пътната мрежа, като се
оспорва и твърдението за наличие на дупка. Сочи се, че водачите са длъжни да
съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и
видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие. Твърди се, че в случая водачът на л.а.“Тойота“, с ****** не се е
съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпването на
ПТП и нанасянето на вреди по автомобила, тъй като липсвали доказателства,
установяващи обстоятелството водачът да е карал със съобразена с пътните и
метеорологични условия скорост. Оспорват се механизма на настъпване на
ПТП и размера на претенцията като твърди, че е завишен. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане и на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивника-ответник
в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, че ответната община е отговорна за поддръжката на
процесният участък от пътя, съответно че са налице предпоставките за
4
ангажиране на отговорността й по иска. Въпросното оспорване, не съставлява
новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да
бъде разгледано по същество.
Уреденото в чл.410, ал.1, т.2 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищецът, по иск с такава квалификация, в хода
на производството, следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно към датата на деликта застрахователно
правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение
на задълженията си по застрахователно правоотношение, в полза на
пострадалия. На следващо място следва бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания случай
отговорността на ответника е обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД,
в качеството му на възложител на работа на трето лице, от чиито действия или
бездействие, като пряка и непосредствена последица, са настъпили
имуществени вреди.
Понастоящем с оглед оспорванията изложени във въззивната жалба по
делото не е налице спор, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП лек автомобил “Тойота“, с
****** е бил застрахован при ищцовото дружество по имуществена
застраховка ”Каско” на МПС, както и че същият е увреден при преминаване
през неравност в участъка на ЖП прелез в гр.Варна, ул.“Девня“. Няма спор и
относно размера на претърпените вреди и изплащането на застрахователното
обезщетение в полза на пострадалия.
Спора се концентрира около факта, чие е задължението за поддържане в
изправност на процесният пътен участък, където е настъпил инцидента,
респективно следва ли да се ангажира отговорността на ответната община за
процесните вреди.
Както самият жалбоподател е посочил, съгласно чл.30, ал.5 от ЗЖТ
поддържането и експлоатацията на железопътните прелези се извършват при
условия и ред, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, и се финансират от държавния бюджет в рамките на
субсидията за НК “ЖИ“. Въпросният ред за поддържане, е детайлно уреден с
5
Наредба №4 от 27.03.1997г. за железопътните прелези, издадена от министъра
на транспорта и министъра на вътрешните работи, и по конкретно с чл.72, ал.2
от Наредбата, според която разпоредба поддържането на елементите на
местните прелези, както и охраната им с прелезопазачи се извършва от БДЖ
на договорна основа и за сметка на органите, стопанисващи пътя. При отказ за
сключване на договор или при неизпълнение на задълженията от страна на
органите, стопанисващи пътя, генералният директор на БДЖ може временно
да затваря прелезите до отстраняване на причината за затварянето им.
Безспорно е по делото, че процесният прелез се явява “местен“, тъй като
пресича път в населено място-гр.Варна и ЖП линиите са на едно ниво с пътя.
В този смисъл ответната община се явява органа стопанисващ пътя, който въз
основа на договор, следва да поддържа пътната настилка на ЖП прелеза.
Липсата на доказателства за сключен договор между стопанина на пътя и
БДЖ, не може да се тълкува като липса на задължение на първия да осигурява
безопасността на пътното платно, тъй като това му е вменено с изрична
правна норма и евентуалното бездействие за изпълнението й, не може да го
освободи от отговорност.
В контекста на гореизложеното въззивният състав на съда намира, че
Община Варна има качеството на възложител на работата по поддръжка на
процесното пътно платно, съответно носи отговорност за вредите, причинени
в следствие на неизпълнение на това задължение.
В заключение съдът намира, че застрахованият при ищеца автомобил е
увреден, в резултат от процесният инцидент, който е настъпил в резултат от
бездействието на Общината, която не е изпълнила задължението си да
поддържа процесният пътен участък в изправно състояние и да сигнализира
незабавно за препятствията по него, в това число за съществуващи неравности
по пътната настилка.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с
което е формиран извод за основателност на претенцията на ищеца, е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемият искане,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова полза, следва да се присъдят
693.43лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което според материалният
интерес е в минималният препоръчителен размер визиран в НМРАВ.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3500/08.10.2024г., постановено по гр.д.
№13475/2023г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Б.К., да заплати
на “ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата от 693.43лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7