№ 122
гр. Бургас, 16.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
гоД. в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниБ.С. БОЧУКОВА
заседатели:М.С. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ж. ЗЛ. М.
в присъствието на прокурора М. Г. К.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно
наказателно дело № 20242120204660 по описа за 2024 гоД.
Производството по делото е по реда на чл.433 и следващите от НПК, във връзка
с чл.87 от НК.
Образувано е след изпращане по подсъдност от РС София във връзка с молбата на В.
К. Д., ЕГН ********** с искане по чл. 87 НК, с която моли да се постанови съдебна
реабилитация за осъжданията му по НОХД № 15/1998г. на Военен съд Сливен, НОХД №
1019/2006г. на РС Стара Загора, НОХД № 2292/2005г. на РС Бургас, НОХД № 8655/2014г. на
СРС излага съображения, че са налице предпоставките за постановяване на съдебна
реабилитация.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа молбата за
реабилитация. Ангажират се писмени доказателства, представени са справки от
компетентните органи, излагат се подробни съображения.
Прокурорът счита, че молбата за реабилитация е основателна, сочи съображения.
Молителят моли да бъде реабилитиран.
Бургаският районен съд обсъди искането на молителя, становището на защитата и
прокурора и след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка за съдимост и от изисканите бюлетини за съдимост, до момента
молителят е осъждан, както следва:
1. С присъда по НОХД № 15/1998г. на Военен съд Сливен в сила от 10.04.1999г. е осъден
за престъпления по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 385 НК, чл. 209, ал. 1 НК, чл. 206,
ал. 1 НК, извършени периода юни 1996-декември 1996г., като му е определено и
наложено едно общо най-тежко наказание от една гоД. и шест месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 24 НК е увеличено така определното общо най-тежко
наказание със шест месеца „лишаване от свобода“ и е определено общо наказание две
години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На
основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6
и т. 7 НК да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или
дейност, свързана с опазване, съхраняване, отчитане и опазване на стоково-материални
1
ценности за срок от четири години.
Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 04.05.2001г.
2. С определение по НОХД № 1019/2006г. на Районен съд Стара Загора в сила от
27.06.2006г. е одобрено споразумение, с което молителят е приет за реабилитиран и е
признат за виновен за престъпление по чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б „а” НК
извършено на 03.04.2005г. като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от четири години;
3. С присъда по НОХД № 2292/2005г. на РС Бургас в сила от 18.05.2007г. е признат за
виновен за престъпление с правна квалифиакция чл. 211, предл. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1
, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а” вр. чл. 26, ал. 1 НК като деянията са
извършени месец август 2000 гоД. и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от
шест години, което да търпи при първоначален „строг“ режим;
С определение в сила от 07.10.2007г. на Д. е наложено общо наказание за
осъжданията по НОХД № 1019/2006г. на РС Стара Загора и НОХД № 2292/2005г. на РС
Бургас от шест години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Наказанието „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 13.12.2018г.
4. С определение по НОХД № 8655/2014г. на РС София в сила от 03.12.2014г. на В. Д. за
престъпление по чл. 211, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а” НК,
извършено на 29.08.2013г., е наложено наказание три години „лишаване от свобода“
при първоначален строг режим и не се налага кумулативно наказание конфискация.
С определение по ЧНД № 24/2021г. на СГС в сила от 23.01.2021г. Д. е условно
предрочно освободен от останалата част от наказанието по НОХД № 8655/2014г. по описа на
РС София като е определен изпитателен срок от четири месеца и петнадесет дни към
15.01.2021г. и е определена пробационна мярка задължителни периодични срещи с
пробационен служител. На 25.01.2021г. е бил условно предсрочно освободен от Затвор.
На 27.05.2021г. съгласно удостоверение е приключило изпълнението на наложената
пробационната мярка в срока на предсрочното условно наказание.
Видно от изложеното по-горе най-тежкото наказание по присъдите е на Районен съд
Бургас, което го прави компетентен да разгледа настоящото производство.
Съгласно отговор от ТД на НАП София молителят няма изискуеми публични
задължения, както и непогасени, подлежащи на принудиотелно изпълнение задължения.
От отговор от СДВР се установяват данни за Д. във връзка с престъпленията, за които
е осъден като се установява и прекратено производство във връзка с престъпление по чл.
142, ал. 1 НК по преписка от 2007г., прекратяване – 17.04.2014г.
От сектор „ПП“ ОД МВР *** се представя писмо, че молителят няма издадени НП и
установени нарушения по ЗДвП.
Съгласно удостоверение от Столична община към 15.04.2024г. Д. не разполага с
облагаемо имущество. Съгласно удостоверение от АВ няма вписания, отбелязвания и
заличавания към 15.04.2024г.
Съгласно удостоверение от СРС молителят се отказал от наследството на Н.Д.,
починала на ***г.
Съгласно служебна бележка от Затвор София по време на изтърпяване на наказанието
ЛОС Д. е имал наложен запор по изп.дело в полза на ТД на НАП Стара Загора и на *** в
размер на 3229.37 лева като били удържани и преведени 3077,37 лева по делото.
Съгласно експертно решение ТЕЛК молителят е с 84% ТНР.
Съгласно удостоверение от НСС към 05.08.2024г. спрямо Д. няма данни за обвинения
по неприключили наказателни производства. Няма неприключени наказателни производства
към 05.08.2024г. и предвид представено удостоверение от Софийска районна прокуратура,
2
няма обвинения по неприключени наказателни производства към дата 06.08.2024г. съгласно
удостоверение от Софийска градска прокуратура.
Съгласно справка в НАП молителят има регистриран действащ трудов договор в ***
от 06.10.2021г. на длъжност ***. Предствено е допълнително споразумение към трудов
договор, съгласно което молителят получава възнаграждение в размер на 780 лева.
Представя се удостоверение от „***” ООД за получените от Д. доходи за 2023г. като брутния
доход е 8781.62 лева и обезщетения 319,03 лева. Представя се и служебна бележка от
работодателя, в която изразява положително становище за работата на Д.. Представя се и
положителна характеристика за Д. от домоуправител.
Съдът, при така изложените обстоятелства, на първо място намира, че не е настъпила
реабилитация по право на лицето. Наказанието лишаване от свобода по НОХД № 15/1999г.
на Военен съд Сливен съгласно представено удостоверение от Затвор Бургас е изтърпяно на
04.05.2001г. като деянията по НОХД № 2292/2005г. на РС Бургас са извършени август 2000
год, т.е. не е изтекъл срока по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК. Съгласно чл. 88а, ал. 4 НК когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и
последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове
за всички осъждания. В случая по НОХД № 1019/2006г. на РС Стара Загора и НОХД №
2292/2005г. на РС Бургас е било определено и наложено общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 6 години, което е изтърпяно на 13.12.2018г., поради което и
реабилитация по право би настъпила съгласно чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 НК на
13.12.2028г. Съгласно чл. 88а, ал. 3 НК при условно осъждане и условно предсрочно
освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният
срок, т.е. срокът за реабилитация по право по НОХД № 8655/2014г. на СРС тече от изтичане
на срока на условното предсрочно освобождаване – 27.05.2021г. и този срок съгласно чл.
88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 НК е също десет години и не е изтекъл. Предвид посоченото
молителят не е реабилитиран по право.
За да се приложи разпоредбата на чл. 87 НК съдът следва да установи наличието на
следните кумулативно предвидени предпоставки: 1. да са изтекли три години от изтичане на
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; 2.
молителят да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-
тежко наказание и 3. да е имал добро поведение и при умишлено престъпление да е
възстановил причинените вреди. Съдът може да реабилитира осъдения и без да е
възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. Съгласно ал. 3 на чл.
87 НК когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да
е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Относно първата предпоставка следва да се посочи, че предвид изминалия период от
време и изводимо от приетото по НОХД № 1019/2006г. на РС Стара Загора, че лицето е било
реабилитирано, следва да се приеме, че е изтекъл срокът на наказанието лишаване от права
по чл. 37, т. 6 и т. 7 НК по НОХД № 15/1998г. на Военен съд Сливен. На 25.01.2021г.,
молителят, е бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 8655/2014г. на СРС с 4 месеца и два дни, т.е. срокът по чл. 87, ал. 1 НК
започнал да тече след изтичане на изпитателния срок - от 27.05.2021г. и е изтекъл на
27.05.2024г. Предвид посоченото молбата за реабилитация като е подадена на 08.08.2024г. в
СРС, е изтекъл предвидения в закона тригодишен срок, поради което и съдът прие, че е
налице първата предпоставка за допускане на съдебна реабилитация.
На следващо място е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като
липсват доказателства молителят в този срок да е извършил друго престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
Срещу него, съгласно представените удостоверения липсват данни да са налице
обвинения по неприключили наказателни производства, както и липсват осъждания извън
процените съгласно справка за съдимост.
3
На следващо място с престъпленията са били причинени имуществени вреди като
пред съда не се представят доказателства за възстановяване на вредите. Действително
предпоставка за сключване на споразумение е да са възстановени или обезпечени вредите,
поради което и за НОХД № 8655/2014г. на СРС и НОХД № 1019/2006г. на РС Стара Загора
следва да се приеме, че са били възстановени или обезпечени, но липсват данни за
възстановяване на вредите по НОХД № 15/1998г. на Военен съд Сливен и НОХД №
2292/2005г. на РС Бургас.
Съгласно чл. 87, ал. 2 НК съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил
причинените вреди, ако има за това уважителни причини. В случая по мнение на съдебния
състав такива уважителни причини са налице. От една страна вредите, които не са
възстановени или обезпечени, касаят престъпната деятелност от 1996г. и от август 2000 гоД.,
което е с дългогодишна давност и няма данни пострадалите да са предприели действия за
тяхното принудително събиране, поради което и следва извод за погасяването им по давност.
Разбира се, няма пречка да се извърши доброволно плащане на вредите, но следва да се
отчете, че молителят е бил дълго време в затвор, където очевидно, че е полагал труд и е
изплащал задължения към държавата и към кредитна институция. След изтърпяване на
наказанието няма данни молителят да има непогасени задължения към държавата, същият
работи, но получава минимално възнаграждение, от което от събраните по делото
доказателства става ясно, че се издържа по законен начин. В Решение № 367 от 13.02.2015 г.,
по дело № 1397/2014 г., II н. о., ВКС е възприето, че възстановяването на вредите, резултат
от престъпната дейност, действително е условие за допускане на съдебна реабилитация, като
това важи както за съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче
не е абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично е предвидена възможност за
реабилитиране на осъдения „и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това
уважителна причина“. Вярно е, че осъденият би могъл да плати задължението си и след
изтичане на погасителната давност и това би било свидетелство за добросъвестно
поведение, като бездействието на носителя на вземането, признато със съдебен акт (вж. чл.
117 от ЗЗД), което е довело до изтичане на 5 - годишния давностен срок и невъзможност
същото да бъде събрано по принудителен ред при направено от осъдения възражение за
това, е причина, която следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при
наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не може да бъде
допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите, макар и събирането на
признатото вземане да е станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна
давност.
В случая следва да се отчете като уважителна причина и това, че молителят има
решение на ТЕЛК, има здравословни проблеми, но въпреки тези проблеми, работи, полага
труд по трудово правоотношение, отговорен е към работния процес, няма данни да има
регистрирани противообществени прояви, не се установиха нарушения по ЗДвП, няма
публични задължения. От разпитания по делото свидетел Х.П, се установява, че молителят
освен, че работи и помага безвъзмездно в храм, помага за дейността в храма и за грижата за
бездомни хора, към които се отнасял добре, хората го познавали и го обичали.
Невъзможността да възстанови вредите следва да се приеме, че е резултат от влошеното
здравословно състояние, получаваните ниски доходи в размер на минималната работна
заплата, която очевидно е достатъчна обаче, за да води законосъобразен начин на живот.
Молителят, въпреки, че е с трайно намалена работоспособност е успял да се приспособи към
обществения ред, да намери мястото си в съответната общност като полага труд и от това
следва извод, че наложените наказания и пребиваването в Затвор за продължителен период
от време, очевидно са оказали своя предупредителен и превъзпитателен ефект като към
момента подсъдимият може да се приеме като личност с ниска степен на обществена
опасност, с добри характеристични данни, която работи в интерес на обществото и че с това
е налице и последната предпоставка, за да се постанови съдебна реабилитация.
По тези съображения съдът счита, че са налице предпоставките, за да се постанови
съдебна реабилитация.
4
Така мотивиран и на основание чл.436 ал.1 и ал.2 от НПК, във връзка с чл. 87 от НК,
Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
РЕАБИЛИТИРА В. К. Д., ЕГН ********** за осъждането му по НОХД № 15/1998г. на
Военен съд Сливен, НОХД № 1019/2006г. на Районен съд Стара Загора, НОХД №
2292/2005г. на Районен съд Бургас, НОХД № 8655/2014г. на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Бургас в 7-
дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на Бюро
„Съдимост” при Районен съд ***, за отбелязване на реабилитацията на молителя в
електронния архив и в бюлетина за съдимост.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5