О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 147 Година 2020, 14.01 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 37 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№54211/27.11.2019г., подадена от В.Н.М., ЕГН********** ***, офис А-2, адв.Т.И.,
срещу Решение №3049/14.11.2019г., постановено по гр.д.№3060/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е определил на основание чл.128 от СК мерки на лични отношения на ищците Д.Б.И. и В.П.И. и техните внуци Марая Златомирова И. и Ивон Златомирова И., както следва: до изтичане на мярката, наложена за срок от една година на майката В.Н.М. по реда на Закона за защита от домашно насилие по гр.д.№8490/2018 г. по описа на БРС, контакти между децата и техните баба и дядо по бащина линия следва да се осъществяват извън дома на последните в гр.Камено, по местоживеене ***, в дома на майката, без нейно присъствие всеки първи петък на месеца, от 17,00 часа до 20,00 часа, като след изтичането на този срок, режимът следва да се осъществява с възможност ищците да вземат децата Ивон и Марая всеки втори уикенд месечно, от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден, третия ден от Коледните и от Великденски празници, както и една седмица през лятото, когато майката и бащата не са в платен годишен отпуск, като се задължават да ги вземат от дома на майката и да ги връщат обратно там след приключване на режима.
С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че определеният режим на лични отношения на ищците-баба и дядо по бащина
линия с децата не е в техен интерес, нарушава правото на майката да общува с
децата си в почивните дни, както и правото на семейството на майката да общува
с тях. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика режимът на личните
отношения на бабата и дядото може да съвпада с режима лични отношения на
неупражняващия родителски права родител, стига той да живее съвместно с бабата
и дядото на децата.
Излага подробни съображения относно това, че
отношенията ищците с с майката на децата са влошени, както и че между майката и
втория ответник-баща на децата са водени многобройни дела, част от които
висящи, което е причина да й бъде оказван натиск. Изразява се несъгласие с
приетото от съда, че са ирелевантни за спора причините поради които не се
осъществява общуване между ищците и децата. Посочва, че като е игнорирал това
обстоятелство, съдът не е отчел в пълна
степен интересите на децата, тяхната възраст и психо-емоционалното им
състояние. Счита, че липсата на
общуване по вина на бабата и дядото за един дълъг период, както и ниската
възраст на децата налага определянето на адаптационен период, през който децата
да възстановят общуването си децата в позната за тях или в защитена среда. Също
така следва да се вземе предвид, че бащата на децата живее с родителите си
/ищците/, а по отношение на него има наложена мярка по ЗЗДН като след изтичането
й има право да общува децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
11,00 ч. на съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както и десет дни през
лятната ваканция, по два дни през Коледните и по два дни през Великденските
празници на четна година.
Моли за отмяна на решението като вместо това бъде постановено ново, с което да бъде определен друг режим на лични отношения, а именно:за срок от 1 година от влизане в сила на решението ищците да общуват се децата Марая и Ивон в ДСП Бургас веднъж месечно, в петък за 2 часа, в работното време на дирекцията, а след изтичане на адаптационния период и в случай, че бабата и дядото ефективно са използвали режима на лични отношения и са възстановили връзката си с децата, бабата и дядото да общуват с тях в рамките на вече определения от съда режим на лични отношения с бащата.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски, тъй като не е дала повод за
завеждане на делото.
В жалбата се съдържат доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчен на ответника М., чрез адв.Т.И. на 19.11.2019г. Въззивната жалба е входирана
в деловодството на БРС на 27.11.2019г.- следователно е подадена в законния
двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Преписи от
постъпилата въззивна жалба са връчени на ищците, ответника и заинтересуваните
страни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите д. и и В. Иванови –чрез адв. К.Я., с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излага съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното решение Има доказателствени искания.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
По доказателствените искания:
Страните са направили искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция-да бъдат допуснати до разпит по един свидетел, а въззиваемите са представили и молят да бъдат приети писмени доказателства.
От правилото, че при проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на
доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността
на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши
служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски
права, за поставяне под запрещение,
както и случаите, в които съдът следи за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца (чл. 322, ал. ГПК). В последния случай съдът се
произнася служебно по мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното
жилище, по които въпроси съдът може да събира служебно доказателства. С оглед правото
и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства,
относими към тези спорни правоотношения вкл. до приключване на съдебното
дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови
обстоятелства и за посочване и представяне на нови доказателства.
Предвид изложеното исканите от страните доказателства следва да бъдат допуснати.
Съдът констатира, че отговорът на въззивната жалба е подаден от адв.Я., за когото по делото няма доказателства за надлежно упълномощаване на процесуално представителство. Намиращото се в кориците на делото пълномощно е само за първата инстанция. Ето защо следва да бъдат дадени указания в тази връзка.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поисканите с
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба доказателства: по един свидетел
за въззивника и за въззиваемите Иванови, при режим на довеждане;писмени
доказателства, прижони към отговора на въззивната жалба.
УКАЗА
на Д.Б.И. и В.П.И. да заявят дали
поддържат отговора на въззивната жалба и да представят адвокатско пълномощно
най-късно до насроченото с.з.
ВНАСЯ в.гр.д.№37/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 03.02.2020г. от 9:30 ч., за
която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: