Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260005 Година
18.08.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2119 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е. твърди в исковата
си молба, че на 30.05.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС Стара Загора, за вземанията си от ответника.
Било образувано ч.гр.д. № 2753/2018 г., но заповедта по същото била връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подавал исковата си
молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В
качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през
процесния период били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10 05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ, същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. ОУ били публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1
ОУ, ищецът поел задължение да снабдява с ел.енергия обекта на ответника с ИТН -
в -. За ответникът бил открит клиентски номер -, в качеството му на собственик
на посочения имот през процесния период, което било видно и от извършена справка
в С.. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се задължил да му плаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите (чл. 18, ал. 1 и 2).
Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия, ищецът му доставил на
обекта, за периода 23.02.2016 г. - 22.04.2016 г., ел.енергия на обща стойност
126.09 лева, която до този момент не му била платена. Поради забава в плащането
й, му дължал и 26.29 лева законна лихва за периода 26.04.2016 г. - 29.05.2018
г. Същата се дължала по всяка фактура отделно за период от падежа й до
образуване на делото. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 126.09 лева за главница от неплатена цена на доставена до обекта му
ел. енергия за периода от 23.02.2016 г. до 22.04.2016 г., с 26.29 лева лихва за
забава от 26.04.2016 г. до 29.05.2018 г., и законна лихва върху главницата от
30.05.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2753 описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът М.В.Н., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 30.05.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 2753/2018
г. на СтРС, по което на 31.05.2018 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 17.04.2019
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, който поради това се считат предявени на 30.05.2018 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представените от
ищеца справка по лице, препис – извлечение от сметка, и фактури, преценени
съвкупно със заключението на комплексната съдебна технико-икономическа
експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че
страните са сключили при посочените от ищеца в исковата му молба – публично
известни общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. (които макар и последният да не е представил по
делото, са публикувани на страницата му в интернет) - договор за продажба на
електрическа енергия за следния собствен на ответника обект на потребление в -,
с ИТН - (л. 4.12). Вярно е, че това извлечение и фактури са частни
свидетелстващи документи, които не носят подписа на ответника, а верността на
фактурите е и оспорена от особеният му представител по делото. Но също така е
вярно, че същата се потвърждава от заключението на назначената по делото комплексна
съдебна технико-икономическа експертиза (чл. 202 ГПК). От последното е видно,
че в редовно воденото счетоводство на ищеца е открит и се води клиентски номер -
на името на ответника, за доставка на ел.енергия и мрежови услуги именно до горепосочения
обект в Стара Загора, негова собственост (л. 84). А тези доказателства в своята
съвкупност несъмнено доказват, че страните са сключили при представените,
публично известни общи условия, договор за продажба на електрическа енергия за този
обект, поради което на ответника е предоставен при ищеца и посочения клиентски
номер. При това положение, въпреки неоснователните възражения за противното на
особеният му представител, е без правно значение за изхода на делото и дали този
обект е собственост на ответника, защото в задължителните без писменото им
приемане и за него, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с посоченото решение на
ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че задължението за плащане на
цената на доставената до и консумирана от съответния присъединен към
електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, който според дефиницията в
същите общи условия има значението не само на мрежови клиент, но и на потребител,
а такъв според същата дефиниция е всяко лице, което е не само собственик, но и
ползвател на присъединен към електроразпределителна мрежа имот (чл. 1, т. 4 и 5
от ОУ), а е възможно да бъде и наемател (чл. 13, ал. 4, т. 4 ОУ). Едно друго
разрешение би означавало да се приеме, че в случая неизплатените процесни цени
за доставената от ищеца по партидата на ответника до посочения обект ел.
енергия и мрежови услуги по сключения между тях при общи условия и непрекратен
през целия исков период договор за снабдяването му с такава, макар да имат
чисто облигационен характер, следват вещта (този обект) и поради това се дължат
не от клиента-ответник, сключил договора за доставката им с ищеца, а от
собственика. А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали
свързани с нея права и задължения, включително облигационните, каквито
несъмнено са и процесните, не я следват, нито са обусловени от нея. Поради това
се дължат от лицето, което е сключило договора, от който са породени (в този
смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о. и Р 223-1997-5
чл.с.).
По силата на договора ищецът
се задължил да снабдява и продава на ответника електрическа енергия и мрежови
услуги, които да му доставя до посочения обект, а ответникът - да му ги плаща веднъж
месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от ОУ). Няма данни
този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл. 235,
ал. 3 ГПК).
По силата му ищецът доставил
и продал, а ответникът ползвал на посочения обект електрическа енергия и
мрежови услуги за исковия период от 23.02.2016 г. до 22.04.2016 г., по процесните
фактури № **********/31.03.2016 г. и № **********/30.04.2016 г., на обща
стойност 126.09 лева с ДДС, която ответникът е следвало да му плати на посочения
и в тези фактури падеж/срок – 10 дни от издаването им (л. 11-12). Тези
обстоятелства се потвърждават и от ЗКСТИЕ (л. 84-86). От същото е видно, че до
процесния обект на ответника има доставена за исковия горепосочен период
ел.енергия в общ размер от 690 кВтч, която, въпреки неоснователните доводи
за противното на особеният представител
на ответника, е отчитана от монтирания на този обект електромер, който е годно
средство за търговското измерване на количеството й, преминал изискуемите
проверки по ЗИ и имащ необходимите стикери, пломби и знаци за това, като
показанията му съвпадат с фактурираните от ищеца за плащане на ответника в
процесните фактури количества доставена за същия период ел.енергия, дължимата
цена за която в процесните фактури, е изчислена в пълно съответствие с посоченото
в заключението решение на КЕВР за съответния ценови период, като тези процесни
фактури ищецът е и осчетоводил редовно в счетоводството си в месеца на
издаването им, като задължение на ответника по партидата му за плащане на
пълната им стойност, включил ги е след това и в дневниците си „за продажби“, и
в справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди – л. 84-86 (чл.
182 ГПК).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своите насрещни изискуеми
парични задължения към ищеца и му е платил цените на тази доставена му
ел.енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил
на ищеца тези цени до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Нещо повече. От т. IV-9 на ЗКСТИЕ е видно, че цялата стойност
на тези фактури от 126.09 лева е неплатена (л. 85). При това положение, съдът
намери, че ответникът не е изпълнил тези си процесни и изискуеми парични
задължения към ищеца по тези фактури в общ размер от 126.09 лева (чл. 154, ал.
1 ГПК). Поради това продължава да му дължи същите, представляващи неплатени цени
от общо 126.09 лева за доставената му от ищеца за исковия период от 23.02.2016
г. до 22.04.2016 г. ел. енергия до посочения обект на потребление (чл. 154, ал.
1 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи
на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това съдът
намери, че претендираното от ищеца главно вземане за тези неплатени му от
ответника цени от общо 126.09 лева за доставената му за исковия период от 23.02.2016
г. до 22.04.2016 г. ел.енергия до посочения обект на потребление, е възникнало
и съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението следва да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца тези цени, със
законната лихва върху същите от подаване на завлението до изплащането им (чл.
422, ал. 1 ГПК).
Понеже денят за плащането
на всяка от тях е определен в чл. 18, ал. 2 от общите условия и процесните
фактури, а по делото се установи, че ответникът не ги е платил до приключване
на съдебното дирене, същият е изпаднал и в забава да ги плати от деня, следващ
този за плащането им (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава той
дължи на ищеца и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/мораторни лихви, които са в
размер на законната лихва върху всяка неплатена цена по всяка фактура до
изплащането й, за какъвто период претендира съществуването им и ищеца в исковата
си молба (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Вещото лице е изчислило, че тези лихви за този
период са в общ размер от 25.94 лева (т. Б-3 от ЗКСТИЕ, л. 86). До този размер
следователно следва да се уважи иска на ищеца за признаване на съществуване на
това негово вземане за същите, а в останалата му част да се отхвърли, като
неоснователен (чл. 422, ал. 1 ГПК).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 865 лева (от
които 75 лева внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт, 540 лева
внесено възнаграждение за вещите лица и 150 лева внесено възнаграждение за
особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника), както и сторените от него
разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева (от които 25 лева
внесена д.т. за същото и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния
размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в
настоящото производство от юрисконсулт), следва да бъдат възложени в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумите
съответно от 863.01 лева и 74.83 лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ответникът също има право на сторените
от него разноски в настоящото и заповедното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете по настоящото дело (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от
ТР 4-2014-ОСГТК). В тези дела обаче няма данни същият да е сторил разноски. Поради
това такива не му се и присъждат.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Е.С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 126.09 лева за
главница от неплатени цени на доставена в периода от 23.02.2016 г. до 22.04.2016
г. електрическа енергия по партидата му с клиентски номер -, отнасяща се за
обект на потребление с ИТН: - в -, с 25.94 лева обезщетение за забавено плащане
от 26.04.2016 г. до 29.05.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.05.2018
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 1491/31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 2753 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С., против М.В.Н., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането за обезщетение за забава В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над
сумата от 25.94 лева до претендираните 26.29 лева.
ОСЪЖДА
М.В.Н. с п.с., да заплати на Е.С. с п.а., сумата от 863.01 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 74.83 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело №
2753 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: