ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
Велико Търново, 09.07.2020
г.
Административен
съд – Велико Търново, VII-ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 399/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба вх. №
2341/09.07.2020г. в АСВТ, подадена от М.Д.А..
Същата е депозирана
първоначално пред Адм.Съд-Бургас, който
я изпраща на АСВТ по подсъдност. Настоящият състав на съда прие, че делото му е
подсъдно, предвид настоящият адрес на жалбоподателя, посочен в жалбата, който
попада в района на действие на АСВТ.
Оспорва се Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0340569/03.07.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. Обжалвано е и Разпореждането за допуснато предварително
изпълнение/ПИ/ на принудителна административна мярка/ПАМ/, инкорпорирано като
част от посочената Заповед. Настоящото произнасяне на съда е именно по жалбата
срещу Разпореждането за ПИ.
С жалбата се сочи, че Разпореждането за
допускане на предварително изпълнение е материално незаконосъобразно, т.к. не
са налице изчерпателно изброените предпоставки за това, предвидени в чл.60,
ал.1 от АПК. Не е обоснована сочената от административния орган защита на важен
държавен и обществен интерес. Другото посочено в разпореждането основание -
преустановяване на установените нарушения, е такова за налагане на ПАМ, а не за
допускане на предварителното й изпълнение. Изтъква се, че в Разпореждането се
съдържа бланкетно възпроизвеждане на законовия текст, вместо да се изложат
конкретните фактически мотиви за допускане на предварително изпълнение на ПАМ.
Сочи, че при проверката е установена една единствена неотчетена продажба. Няма
данни за повторност. Не бил обоснован особено значим държавен или обществен
интерес от предварителното изпълнение. Освен това, изтъква, че със
запечатването на микробуса същият практически е спрян от движение. А
задържанетона МПС на главния път Бургас-Созопол, извън населено място
затруднява изключително жалбоподателя да го охранява от престъпни
посегателства, което е изключително обременяващо. С тези съображения, подробно
изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на Разпореждането за допуснатото
предварително изпълнение на Заповедта за ПАМ и спиране на изпълнението й до
издаване на НП по чл.185, ал.1 от ЗДДС и
връчването му на жалбоподателя. Претендира възстановяване на сторените разноски
за ДТ.
Ответникът представя административната
преписка, но не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доказателствата, представени с административната преписка, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповедта, чието
предварително изпълнение се оспорва, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка “Запечатване на търговски обект” и „забрана на достъпа до него“ за срок от 14
дни. Става въпрос за безстационарен търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС, а именно транспортно средство/микробус/ с рег. № *** – собстевност на
жалбоподателя. Като при установяване на нарушението на 03.07.2020г. микробусът
е разположен в с. Атия на главен път Бургас-Созопол. Разпоредено е запечатването да се извърши на непосредствено
с връчването на Заповедта, което според данните от АП е станало на 04.07.2020г.
в 11:00 часа.
Заповедта е връчена на 04.07.202г.,
а жалбата срещу Разпореждането за ПИ е депозирана в тридневния срок на 07.07.2020г.
пред АС-Бургас.
Като фактическо основание за издаването на
заповедта е посочено, че при извършена на 03.07.2020 г. в 15:30 часа проверка в описания по-горе
търговски обект е извършена контролна
покупка на стока – 1 бр. храст „Туя”на стойност 20лв. Стоката е платена в брой,
като приелият плащането/в случая жалбоподател/ не е издал фискален бон, нито
касова бележка от кочан. При проверката е било установено, че общата фактическа
наличност на парични средства е 20,00лв. Но в обекта не е налично и няма
въведено в експлоатация фискалното устройство за регистриране и отчитане на
всяка извършена продажба.
От контролните органи е бил
съставен Протокол за извършена проверка серия АА№0340569/03.07.2020 г., в който
е отразено изрично, че няма регистрирано ФУ, а към същия е приложен опис на
парични средства в каса – 20,00лв.
В представената на съда преписка е наличен акт за извършеното административно
нарушение. Издаден е АУАН с № F557504/04.07.2020г., но няма данни да е връчен на
нарушителя.
При тези установявания от началник отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, е издадена оспорената Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-77-0340569/03.07.2020 г., с която за извършени
нарушения на чл.7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,във вр. чл.118 от ЗДДС, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, е
постановено запечатване на обекта и забрана на достъпа до него за 14 дни.
В същата Заповед е инкорпорирано и Разпореждането
за предварителното й изпълнение,
с което на основание чл.
188 от , вр. чл. 60
от АПК, органът, издал Заповедта е допуснато нейното предварително
изпълнение.
Изложени са съображения, че такова предварително изпълнение е наложително
за предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид.
За да се защитят особено важни държавни интереси – интересът на държавния
бюджет законосъобразно да се регистрират и отчитата всички продажби чрез ФУ. Да
се предотвративъзможността неотчитане на продажбите чрез ФУ, да се превърнат в
системна практика. Посочено е, че се касае за защита на особено значими
държавни и обществени интереси, свързани с отчитането на реализираните приходи
и заплащането на данъци върху действителния им размер от задълженото лице. На
последно място в разпореждането е отразено, че своевременното и бързо налагане
на ПАМ ще доведе до преустановяване на установените нарушения и до подобряване
на фискалната дисциплина на търговеца.
Разпореждането за предварително изпълнение е връчено, ведно със самата
Заповед на жалбоподателя на 04.07.2020г., видно от разписката към същата. Жалбата срещу предварителното
изпълнение на ПАМ е депозирана пред ТД на НАП Бургас на 06.07.2020г. с вх. № 94-М-387,
т.е. в 3-дневния срок по чл.60, ал.5 от АПК. С придружително писмо от ТД на НАП-Бургас с изх. № 94-М-387#1/07.07.2020г.
административната преписка е представена
в АС-Бургас, откъдето е изпратена по подсъдност на АСВТ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи по
правото:
Обжалването на
допуснатото предварително изпълнение на административен акт е допустимо за
разглеждане, като подадено от лице - адресат на Заповедта и последиците от
предварителното й изпълнение. Жалбата е подадена в 3-дневния срок по чл. 60, ал. 5/предишна 4/ от АПК, от
лице с правен интерес от оспорването и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК, при което е допустима за разглеждане по същество.
В процесната
Заповед се съдържат мотиви за предварителното й
изпълнение и разпореждане в този смисъл, като е определено запечатването да се извърши на датата
на връчването й - 04.07.2020г. от 11
часа. Налице е ясно изразена воля за предварително изпълнение на постановената
ПАМ, което се потвърждава от структурата на диспозитива и приложените
доказателства. При постановено предварително изпълнение защитата срещу него е
допустима. Практическото прилагане на мярката към момента на настоящото
произнасяне не лишава жалбата срещу Разпореждането за ПИ от правен интерес.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че оспорената заповед/в т.ч. инкорпорираното
в нея Разпореждане за предварителното й изпълнение/ е издадена от оправомощен
орган, в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона
за Национална агенция по приходите.
Съгласно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /т. 1, предл. второ от заповедта/, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, са сред органите, посочени като оправомощени да налагат
принудителни мерки от вида на процесните. При тези
установявания, съдът приема, че оспореното Разпореждане за ПИ, включено в ЗПАМ,
е издадено от валидно оправомощен орган по приходите.
По аргумент от чл. 60, ал. 1 от АПК, органът,
издал съответния административен акт, разполага с правомощието да разпореди
неговото предварително изпълнение, какъвто именно е и разглежданият случай.
Налице е редовно упражняване на определени от закона правомощия, от органа,
издал акта за налагане на принудителна административна мярка, т.е. оспореното
разпореждане е издадено от материално компетентен административен орган. Не се
установи при издаването на оспореното Разпореждане, да са допуснати пороци във
формата и процесуални нарушения, които да засягат валидността на същото.
Разпореждането
е издадено в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването му. Освен възпроизвеждането на законовите текстове, каквото
действително е налице, в мотивната част са посочени и конкретните съображения
на органа за допускането на предварително изпълнение – преустановяване на
установените нарушения и предотвратяване
на бъдещи такива, защита на особено значими държавни и обществени интереси. Съответствието на изложените от административния орган
мотиви с установените в производството факти, не касае формалната, а
материалната законосъобразност на акта. Не се установява при провеждане на производството по
допускане на предварителното изпълнение да са нарушени процедурните правила,
разписани в чл. 60 от АПК, вр. с чл. 188 от ЗДДС.
Независимо
от изложеното, настоящият състав на съда счита, че Разпореждането е издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради следното:
Административният
орган се е позовал на чл. 188 от ,
във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК, за да постанови предварителното
изпълнение на наложената ПАМ. Нормата на чл. 188 от
не допуска предварително изпълнение по силата на самия специален закон, а
препраща към АПК относно допускането или не на предварително изпълнение. Казано
с други думи АО не действа при условия на обвързана компетентност, а е длъжен
да извърши преценка при оперативна самостоятелност. Предпоставките за допускане
на предварително изпълнение са изчерпателно уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно - тогава
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните.
В
конкретния случай, съобразно цитираните по-горе мотиви на Разпореждането, допускането на предварителното изпълнение е обосновано от органа по
приходите на първо място с необходимостта от преустановяване на установените
нарушения и предотвратяване на бъдещи такива, а на второ - със защитата на важен държавен и обществен интерес – преустановяване
неизпълнението на задължението за отчитането на реализираните приходи и
заплащането на данъци върху действителния им размер, което било трудно
поправима вреда за фиска.
По
отношение на мотива, че предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от този вид,
същият представлява цитиране на текста на чл. 22
от ЗАНН, но е неотносим към конкретния случай. Безспорно целите на ПАМ по
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС са да се постигне преустановяващ ефект,
насочен към прекратяване на конкретно деяние, осъществяващо състава на
административно нарушение, както и превантивно-възпиращ такъв, целящ да осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Превантивният характер на ПАМ обаче не предпоставя автоматично извод за
наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който
се налагат. Целите на допускане на предварителното изпълнение са
различни от тези на налагането на ПАМ и за реализирането им е
необходимо да бъдат доказани различни предпоставки, като вече посочихме, тези
за допускането на предварително изпълнение, са изчерпателно посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Всъщност от
административния орган е направен опит посредством целите на ПАМ да бъде
обосновано допускане на предварителното й изпълнение, което съобразно
изложеното по-горе, е неправилен подход, несъответстващ на разума на закона.
С
оглед установените факти съдът намира за недоказано и единственото посочено
относимо условие за допускане на оспореното предварително изпълнение. Безспорно е установено нарушение на изискванията на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и чл.7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. При извършените на 03.07.2020
г. контролна покупка на стока в обекта на жалбоподателя, същата не само, че не е
била регистрирана
и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, а в
обекта изобщо не е имало регистрирано такова. Същевременно обаче, това е
единствената неотчетена до този момент продажба, на стойност 20,00 лв., която
не е особено висока, а липсват данни за предходни нарушения от същия вид.
Независимо от това соченото от ОП
административно нарушение е доказано безспорно. От приложения протокол за
извършена проверка няма данни освен контролната покупка на проверяващите, да са
били извършени други неотчетени продажби. Въпреки това от мотивите на оспореното
Разпореждане не става ясно по какъв начин липсата на регистрирано ФУ обосновава
особено значим държавен или обществен интерес. Действително неиздаването на
фискална бележка за всяка плащане е нарушение, което винаги води до неотчитане
на приходи и съответно отклонение от данъчно облагане. Нарушението обаче е
установено за пръв път. Няма данни и не се твърди от АО да са налице други
нарушения на фискалната дисциплина. Лицето
не е регистрирано като търговец и като земеделски производител. Неподплатени с
доказателства са предположенията на органите от ФК, че тъй като става въпрос за
глвна улица и туристически сезон, то оборота ще е много висок. Както
основателно отбелязва защитата ан жалбоподателя ноторно известен факт е ударът,
който нанесе пандемията то КОВИД 19 върху икономиката ан страната, в т.ч.
туризма и търговията. Поради това не може да се обоснове извод, че системно
част от оборота не се отчита през ФУ, нито
е индиция, че трайно не се спазва данъчното законодателство. В случаи като
процесния, ако законодателят е презюмирал наличието на тези предпоставки, то би
допуснал предварително изпълнение във всеки случай с изрична законова норма, каквато
липсва. В
случая поради съдържанието й ефектът от
изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като влезе в сила
административният акт, който я постановява.
Настоящият състав намира, че при тези
данни за установените в административното производство факти, не е ясно с какво
се обосновава особено важният държавен или обществен интерес от предварителното
изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. За създаването на организация, водеща до
системно неотчитане на продажбите в търговския обект липсват фактически
констатации в мотивите на акта. Действително, обществените отношения, свързани
с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските
обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат
засилена охрана, но в определените от закона предели, съответстващи на неговите
цели /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Тази охрана обаче, не
следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Както принудителната
административна мярка, така и допускането на нейното предварително изпълнение
следва да са необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни
по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая особено важен
държавен или обществен интерес, накърним без предварително изпълнение по чл.
60, ал. 1 от АПК, не се наблюдава нито с оглед спецификата на обекта, нито
поради характера на нарушенията по чл. 118 от ,
нито поради системност или същественост на същите. Органът е длъжен да мотивира
твърдението за наличие на особено важен
държавен или обществен интерес, като базира изводите си на конкретните факти по
спора и анализ на същите във връзка значимостта на този интерес, което не е
сторено в конкретния случай. Във връзка с обсъждания принцип, чл.6, ал.2 от АПК изисква от АО
изпълнениетоан АА да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съдът счита, че в случая
този принцип не спазен, т.к. не е взета предвид спецификата на обекта –
нестационарен и по-точно микробус с регистрация от района на В. Търново, а и
адресът на жалбоподателя е в с. Батак, общ. Павликени, обл. В. Търново.
Безспорно не е позволено МПС да бъде преместено на охраняем паркинг или др.
подходящо място. Според АУАН МПС се намира на главен път в село Атия, според
жалбоподателя е извън населено място, а в ПИП се сочи адрес в гр. Черноморец,
където да бъде запечатан буса. При всеки
случай между посочените са житейски оправдани притесненията на собственика от
посегателства върху микробуса. Доколкото това не е стационарен обект, АО е бил
длъжен да съобрази и да даде възможност МПС да бъде запечатано на място, което
не би създало по-големи от необходимите за постигане на целта на ПАМ неудобства
на собтвеника му. Това затрудняване и по-точно застрашаване на правото на
собственост върху МПС съдът намира за непропорционално на преследваната от
чл.185 от ЗДДС цел.
От органа по приходите не се твърди и от
наличните в преписката доказателства не се установява вероятност изпълнението
на Заповедта за налагане на ПАМ да бъде осуетено или сериозно затруднено, нито
че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди. При това положение съдът не намира за убедително твърдението,
че допуснатото предварително изпълнение ще спомогне с нещо за постигане на
целите, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК.
На
последно място е налице противопоставим интерес на жалбоподателя, който е от
степен на охранените с нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно от
временното затваряне на обекта на практика е лишен от възможността да се ползва
от МПС, което не е спряно от движение по предвидения в ЗДвП ред; лишен е от
възможността да се завърне на настоящия си адрес и е налице невъзможност да
охранява постоянно МПС на мястото, където е запечатано.
По изложените
съображения, подадената жалба за отмяна на Разпореждането, с което е допуснато
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, е основателна и като
такава следва да бъде уважена. Разпореждането като незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
Според чл. 60,
ал. 6 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й
решаване. Очевидно окончателното й решаване има предвид - до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт, поради което и съдът приема, че
законодателят е предвидил нещо "друго" по смисъла на чл. 233, ал. 1
от АПК. Именно в тази връзка е направено от жалбоподателя и искане за спиране
на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по
жалбата против разпореждането по чл. 60 от АПК. Изложените съображения за
незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение
обосновават и основателност на искането за спиране на предварителното
изпълнение до окончателното решаване на този именно въпрос с влязло в сила
определение. Това е смисълът на посочената разпоредба, която дава максимална
защита на жалбоподателя. Предвид това, въпреки че неговото искане е спиране на
предварителното изпълнение до издаване и връчване на НП, то не обвързва съда,
т.к. предвиденото правомощие е друго.
С жалбата е направено искане за присъждане на
разноски – за ДТ 10лв. за това производство. Същите са доказани като размер и
следва да бъдат възложени в тежест на администрацията на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 60,
ал. 7/предишна ал.6/ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 188 от ЗДДС,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.А.
с ЕГН ********** Разпореждането за предварително изпълнение, инкорпорирано като
част от Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0340569/03.07.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
СПИРА
предварителното
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0340569/03.07.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП - до приключване на
съдебното производство относно законосъобразността на ПАМ с влязъл в сила
съдебен акт, т.к. настоящото определение не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София, да заплати на М.Д.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 10,00 лв./десет
лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните
незабавно – на жалбоподателя по телефона, а на ответника по е-поща.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: