Решение по дело №1365/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Я., против Решение № 696/09.05.2023г. на Районен съд-Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 1489/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-332НП от 17.03.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 235, ал. 1 от ЗМ на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се ,че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението. Сочи се, че за да мотивира наличието на забава, административнонаказващият орган следва първо да посочи срока на изпълнение на задължението по чл. 147 от Регламент (ЕС) №952/2013. Твърди се, че срокът е определен в чл. 173, ал. 2, б. „а“ от същия регламент, като сочи, че заявлението на дружеството за корекция на митническата декларация е подадено преди проверката, извършена от органа. Сочи се, че видно от решение от 12.12.2022 г. ТД Митница Варна признава, че крайният срок за уведомяване за липси е спазен. Излагат се твърдения, че при издаване на наказателното постановление АНО не е посочил норма, която съдържа състав на нарушение или поне такава, която съдържа срок за изпълнение на изрично задължение. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени наказателното постановление. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли решението на ВРС да се остави в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, наведените касационни основания, становищата на страните и съобразно предмета на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК във вр. с чл.63в от АПК , намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

ВРС е установил от фактическа страна , че на 31.08.2022 г. в митническата декларация за поставяне под режим „временно складиране“ MRN 22BG002005087013U0/31.08.2028 г. декларирало стока в групажен контейнер MEDU8903248 с обявени 12 статии. С писма от 02.09.2022 г., 09.09.2022 г. и 12.09.2022 г. дружеството е отправило искане за поправка на данни в декларацията за временно складиране, тъй като при разтоварване на стоките в митническия склад е установено, че част от декларираните стоки липсват, а именно: по статия № 3 стъклени бутилки 30 мл. неоцветени – 38 000 бр., брутна маса 4879 кг. и получател „Рубелла бюти“ АД; по статия № 4 стъклени бутилки 30 мл. неоцветени – 38 000 бр., брутна маса 4879 кг. и получател „Рубелла бюти“ АД, общо 432 колета. Стоките са разтоварени в склада за временно складиране без присъствието на митническата администрация на 01.09.2022 г., като по време на разтоварването и към момента на констатиране на липсите деклараторът не е уведомил своевременно митническите органи. На 02.09.2022 г. „Булкарго“ ЕООД е извършило проверка на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД като са констатирани липсите. Уведомяването на митническата администрация е осъществено след извършената проверка. На 01.12.2022 г. на дружеството е издаден АУАН за нарушение на чл. 238, ал. 1 от ЗМ, тъй като е допуснало неспазване на задълженията, произтичащи от съхраняване на стоки във временен склад, съгласно чл. 147, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Актът е връчен на дружеството и в законоустановения срок е депозирано възражение. Възприемайки изцяло констатациите на митническите органи, на 17.03.2023 г. административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че събраните доказателства установяват обективната съставомерност на деянието. Въззивният съд не е констатирал допуснато нарушение, което да е ограничило правото на защита на санкционираното дружество. Приел е, че случаят не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което не следва нарушението да се квалифицира като маловажен случай.

Решението на Районен съд – Варна е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

С оспореното наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че на 01.09.2022 г., в гр. Аксаково, не е уведомило своевременно митническите органи за неполучените във временния склад 432 кашона стъклени бутилки, по декларация за временно складиране (ДВС) MRN 22BG002005087013U0/31.08.2028 г., с което е нарушило чл. 147, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е осъществило състава на чл. 238, ал. 1 от ЗМ вр. чл. 235, ал. 1 от ЗМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМ всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба или имуществена санкция по чл. 235, ал. 1. Както в АУАН, така и в НП, административнонаказващият орган е посочил, че е нарушена единствено разпоредбата на чл. 147, пар. 3, б. „б“ от МК, която въвежда само общи изисквания за съхраняване на стоките във временен склад.

Не се споделя изводът на въззивния съд за установеност на извършеното нарушение. Нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН предвиждат, че АУАН и наказателното постановление следва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Съгласно чл. 147, пар. 1 от Регламент № 952/2013 стоки на временно складиране се съхраняват само в съоръжения за временно складиране в съответствие с член 148 или, когато е оправдано, на други места, посочени или одобрени от митническите органи. Съгласно чл. 148, т. 1 от Регламент № 952/2013 за операции в съоръжения за временно складиране се изисква разрешение от митническите органи. Такова разрешение не се изисква, когато оператор на съоръжение за временно складиране е самият митнически орган.

АНО приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 147, пар. 3, б. „б“ от Регламент № 952/2013, според която титулярят на разрешението по член 148 или лицето, съхраняващо стоките – когато стоките се съхраняват на различни от посочените или одобрените от митническите органи места, отговаря да бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от съхраняването на стоки във временен склад. При описание на нарушението обаче АНО сочи само, че дружеството не е информирало своевременно митническите органи за установените липси. Нито в АУАН, нито в НП е посочена разпоредба, която регламентира срока, в който следва да се уведомят митническите органи. При този вид нарушения /осъществени чрез бездействие/ изпълнителното деяние се осъществява във всеки един момент след изтичане на срока, в който е следвало да се изпълни съответното законово задължение. Такова задължение не е въведено нито с нормите на Регламент № 952/2013, нито с тези на Регламент за изпълнение ( ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година. Своевременното уведомяване при установи липси на стоките има значение с оглед процедурата по чл.146 от Регламент № 952/2013 за поправка или анулиране на декларация за временно складиране. В случая поправката на МД и премахването липсващите стоки е разрешена с решение рег.№ 32-43116/12.12.2022 г. на директора на ТД Митница-Варна, което е влязло в законна сила.

С оглед на изложеното, от съдържанието на АУАН и НП не се установява осъществен състав на административно нарушение. Като е потвърдил наказателното постановление въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. Решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени ,и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на спора, макар своевременно направена, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна, а предвид липсата на заявено от касационния жалбоподател искане в тази насока, такива не следва да му се присъждат независимо от благоприятния за него резултат от обжалването.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 от АПК, във връзка с чл.222,ал.1 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, VІ-ти тричленен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 696/09.05.2023г. постановено по НАХД № 1489/2023 г. по описа на Районен съд-Варна , и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/2000-332НП от 17.03.2023 г. на директор на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 238, ал. 1 от ЗМ и на основание чл. 235, ал. 1 от ЗМ на „Ен-Ти-Зет-Транспорт“ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: