№ 323
гр. Пловдив, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Стоян Ат. Германов
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК
Обжалвано е определение № 304 / 22.06.2022 г ,постановено по гр.д.117
/ 2022 г. по описа на ОС – П. , с което е прекратено производството по делото
поради недопустимост на предявения от М. П. К. отрицателен установителен
иск по чл.440 ал.1 от ГПК. В частната жалба ,изходяща от К. са въведени
съображения за неправилност на обжалваното определение и е заявено искане
за неговата отмяна и връщане на делото на ОС – П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Б. Д. „ АД е депозирал отговор ,с който
оспорва същата и по съображенията ,изложени в него заявява искане
жалбата на К. да бъде оставена без уважение.
Ответниците по жалбата Л. АЛ. Б. и Ц. Л. Б. не са депозирали отговор.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна с материалите по
делото и при цялостна преценка правилността на обжалваното определение
намира за установено следното :
Производството по гр.д.117 / 22 г. по описа на ОС – П. ,по което е постановено
обжалваното тук прекратително определение,е образувано по искова молба вх. № 1315 от
28.02.2022 г. на М. П. К., срещу Л. АЛ. Б., Ц. Л. Б., и „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК ******, за
установяване, че апартамент № 2-мезонет, с обща площ от 146.68 кв. м., от които 72.52 кв. м.
на трети етаж и 74.16 кв. м. на четвърти етаж от четириетажна масивна сграда, находяща се
в гр. П., ул. „С. Б., *, с идентификатор № ******* по КККР на града, ведно с припадащите
се общи части на сградата и правото на строеж, при съседи: на трети етаж - имот №
******** а под обекта - имот ********, над обекта - няма, на четвърти етаж - ********, под
и над обекта - няма, не принадлежи на Ц. Л. Б., на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Въведените от ищцата твърдения са следните: процесният по делото имот е
придобит от ищцата и ответника Л.Б. по време на брака им в режим на СИО като след
1
прекратяването му същите се явяват съсобственици при квоти по 1 / 2 ид.ч. за всеки в режим
на обикновена съсобственост.По време на брака им същият е бил обект на ипотека
,осъществена през 2005 г. за обезпечение задължение на Б. по договор за банков кредит с
ответника „Б. Д. „ ЕАД ,а впоследствие след прекратяване на брака е бил предмет на
дарение от страна на Б. в полза на ответницата Б. . За тези сделки ищцата нито е знаела
,нито е участвала и поддържа ,че за 1 / 2 ид. от имота договорът за дарение не е породил
правно действие.Вън и независимо от това поддържа ,че за периода от 2007 г. насетне е
владяла целия имот ,поради което към 2017 г. го е придобила по давност.Във връзка с
договора за банков кредит са предприети изпълнителни действие поради неизпълнение от
страна на длъжника на задълженията към банката и е образувано изпълнително дело по
описа на ЧСИ М. А. като изпълнението е насочено към процесния имот като е насрочена и
публична продан ,която ищцата счита ,че застрашава правото й на собственост ,защото го
застрашава от отчуждаване за чужд дълг,за който същата не е нито лично ,нито вещно
задължени.При тези твърдения ищцата счита ,че за нея е налице правен интерес да отрече
правата на длъжника по отношение на процесния имот посредством специалния иск по
чл.440 от ГПК ,какъвто е предявила в настоящето производство.
Веднага следва да се каже ,че при същите твърдения и формулиран петитум е бил
предявен иск ,по който е било образувано гр.д.4231/ 2018 г. по описа на РС – П.
,производството по което е прекратено с определение от 01.04.2019 г. поради липса на
правен интерес от водене на иск по чл.440 от ГПК ,което определение е потвърдено с
определение на ОС – П. ,а с определение на ВКС от 17.12.2019 г. не е допуснато до касация.
С определението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че видно от договор за
кредит от 18.07.2005 г., по силата на който „Б. Д.“ ЕАД е предоставила кредит на Л.Б.,
ищцата по настоящото дело е уведомена за кредита и е заявила, че на нея и е известно, че
носи солидарна отговорност за издължаването му на основание чл. 25, ал. 2 от СК /отм/
,както и че за обезпечаване на кредита ще бъде учредена ипотека върху общия имот - така р.
******** от договора като същата е подписала договора заедно с кредитополучателя Б..
Приел е ,че ищцата няма интерес от воденето на иска по чл. 440 от ГПК, след като е знаела
за сключения договор за кредит и договорната ипотека върху процесния имот - апартамент
№ 2 още към 18.07.2005 г. и не е упражнила в шестмесечния срок от узнаването правото си
на иск по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) досежно учредената единствено от съпруга й Б. ипотека,
обективирана в нотариален акт № ******** г., поради което макар и неучаствала в
разпоредителната сделка, е обвързана от ипотеката върху придобития в режим на СИО
недвижим имот и по същество тя се явява ипотекарен длъжник, обвързан от субективните
предели на издадения срещу длъжника Л.Б. изпълнителен лист съобразно разпоредбата на
чл. 429, ал. 3 от ГПК. По тази причина ищцата има идентично на длъжника в
изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения като се
е позовал на разясненията ,дадени в т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.Приел е ,че
позоваването на придобивна давност не може да елиминира качеството и на длъжник в
изпълнителното производството и в нейна тежест е задължението да търпи принудителните
действия спрямо ипотекирания имот.И на последно място е приел,че освен че няма правен
интерес от воденето на иска, ищцата не е и активно легитимирана да води иска по чл. 440 от
ГПК, който е предоставен на трето лице, спрямо което издаденият изпълнителен лист не
разпростира своите субективни предели, какъвто не е настоящият случай.
Определението е правилно . Настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.Твърденията
,изложени от ищцата ,на които основава исковата си претенция ,съотнесени към заявения
петитум очевидно сочат на иск по чл.440 от ГПК.Този иск е специален такъв и е
предоставен на всяко трето лице ,засегнато от изпълнението , а съобразно разясненията
,дадени в ТР № 4 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС това е всяко лице ,което не е страна в
производството по принудително изпълнение,не е неин правоприемник и спрямо което
2
издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.Доколкото
залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения
срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429,ал. 3 от ГПК ,то
същите имат идентични на длъжника в изпълнението процесуално качество.Поради тази
съображения и доколкото самата ищца твърди ,че процесният имот е придобит по време на
брака и е ипотекиран по време на брака ,то същата има качеството на ипотекарен длъжник
,а не на трето за изпълнението лице ,поради което същата не разполага с иска по чл.440 от
ГПК и така предявеният от нея иск се явява недопустим ,както правилно е приел
първоинстанционния окръжен съд и като е прекратил поради това производството по делото
е постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304 / 22.06.2022 г ,постановено по
гр.д.117 / 2022 г. по описа на ОС – П..
Определението е обжалваемо от страните в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3