М О Т И В И към НОХД № 5653/2014
г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против Д.Т.Т. с обвинение за
извършено престъпление по чл.211, предл. „второ”, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”а”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението срещу подс. Т.. Пледира
за наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което след редуциране с
една трета да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 години.
Наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. От това
наказание на основание чл.59 от НК да се приспадне времето, през което подс. Т.
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
18.09.2014г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Също така и да му се
приспадне един ден задържане по ЗМВР от 15.09.2014г. до 16.09.2014г., както и
задържането от наблюдаващия прокурор от 17.09.2014г. до 18.09.2014г.
Служебният защитник на подсъдимия Т.
пледира за наказание в предвидения в чл.211, предл. „второ” от НК минимум, а
именно 3 години лишаване от свобода, и след приложението на редукцията по
чл.58а от НК да се определи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.
Делото се разгледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.
Съдът след като се съобрази с
направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
През месец септември 2014 год., подсъдимият
Д.Т.Т. решил да си потърси работа, като шофьор - пласьор на стоки, за тази цел
публикувал обява във вестник „АЛО", като посочил своя телефонен номер, но
се представил с друго име „С.П." и поставил чужда снимка, на лице, което
не познавал.
На 10.09.2014 г. на обявения от подсъдимия
телефон позвънил мъж, който му се представил за „Й." от Велико Търново и
му обяснил, че трябва да взема пратки и да му ги изпраща.
Свидетелят А.Е. и подсъдимият Д.Т.
се познавали от отдавна. В началото на месец септември 2014 г. подсъдимият Т.
посетил св. Е. в дома му и му разказал, че си бил публикувал телефона.
Пострадалата Д.Т.С. – род. 1936 г.
живеела сама в жилището си, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „С.”, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **. На 13.09.2014 г. на стационарния телефона с номер ***** й се
обадило неустановено по делото лице, което й се представило за братовчед й,
като й казал „Братовчедке, аз съм". Пострадалата решила, че това е нейният
братовчед, който от двадесет години живеел във Федерална Република Германия и
попитала лицето, което й се обадило по телефона „Т. ти ли си?", на което получила
утвърдителен отговор. Лицето й казало, че е изпратило пакет с документи за нея,
които трябвало да освободи като да даде 600 лв. на куриер. Същото лице обяснило,
че ще се върне от Федерална Република Германия в понеделник и тогава ще и
възстанови парите. Казал и също, че в пратката имало и лекарства за нея.
Пострадалата се съгласила да даде парите, но му казала, че има само 200 лв., на
което той се съгласил, така я накарал да предаде паричната сума. След което на
телефонната слушалка пострадалата чула мъжки глас на лице, което й се
представило за Е.С., който й казал, че се занимава с колетни пратки от чужбина
и че щял да прати момче, чрез което тя да предаде паричната сума и за да
освободи пратката и да я получи, като й казал да не затваря телефонната
слушалка и да чака. Същият й продиктувал телефонен номер ****, на който тя
трябвало да се обади.
Пострадалата Д.С. обяснила на
лицето, представило се за „Е." къде живее, дала и точния си адрес. Разбрали
се с лицето да й звънне на звънец, на който пишело „С.".
През това време лицето представящо
се за „Й." се обадило на подсъдимия Т. ***, като преди това да купи кутия
с вафли, да ги опакова в хартия, после да ги предаде на жената и да вземе
сумата от 200 лв.
След около десетина минути на
звънеца се позвънило и тя отворила входната врата на блока. След това на етажа
се появил подсъдимият Т., който казал на пострадалата, че го изпраща „Е.",
за да му даде парите, а той да й даде пакета. Свидетелката С. му дала парите,
които били в банкноти по 20 лв. Подсъдимият Т. ги взел. Дал на свидетелката пакета,
който бил увит в хартия и си тръгнал. След това свидетелката се върнала до
телефонната слушалка и казала на неустановеното лицето, че е дала паричната
сума от 200 лв. Впоследствие пострадалата се усъмнила, че е измамена, но не
отворила пакета, който й дал подсъдимия. Свидетелката С. се обадила на телефонен
номер ****, който й бил продиктуван. На телефонното позвъняване отговорил мъж,
който казал, че живее в гр. Бургас, к-с „С.” и че С. не живеел на този адрес. С.
се уверила, че е измамена и отишла във Второ РУ на МВР гр. Бургас, където
подала жалба.
В това време подсъдимият Т., отново
се чул с „Й.", като последният му казал да купи ваучери за „Виваком"
за 150 лв. и да му продиктува номерата, а 50 лв. да остави за себе си.
Пострадалата С.С.Д. - род. 1935 г. живеела
сама в дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.", бл. *, вх. *, ет. *,
ап. **. На 14.09.2014 г. на стационарния й телефон, с номер **** й се обадил
неустановен по делото мъж, който на въпрос от страна на пострадалата, отвърнал
„Кой може да ти се обажда от чужбина". Свид. Д. попитала дали е „С.".
Пострадалата имала внук с това име, който живеел в чужбина. Лицето потвърдило,
че е нейния внук, като казал „Аз съм бабо". По този начин въвел
пострадалата в заблуждение, представяйки се за внука й С.. Свидетелката
попитала непознатото лице, защо гласът му е променен, на което той отвърнал, че
бил настинал. След това й казал, че изпратил пратка от чужбина и я попитал дали
я е получила. Свид. Д. отговорила отрицателно. Неустановеният мъж й обяснил, че
същата представлявала препоръчано писмо с обратна разписка. Продиктувал на
пострадалата телефонен номер ****, за който й казал, че е на куриерската фирма,
пренасяща пратката. Пострадалата набрала от другия си стационарен телефон с
номер ****, този който й продиктувал неустановеното по делото лице. На
обаждането отговорил неустановен по време на разследването мъж. Същият й казал,
че ще провери дали има пратка за нея, след което потвърдил наличието на пратка,
но й казал, че следва да даде сумата от 1800 евро за куриерската услуга по
освобождаване на пратката. След това същият мъж попитал пострадалата Д. дали
имала толкова пари, на което тя отговорила утвърдително. Д. се съгласила да
даде 3600 лв., след което лицето я накарало да му продиктува серийните номера
на банкнотите, което пострадалата сторила.
По същото време подсъдимият Т. и
св. Е. били в Морската градина на гр. Бургас. Лицето, представящо се за „Й."
се3 обадило по мобилния телефон на подсъдимия Т. и му казал, че трябва да отиде
до ж.к. „С.”, бл. *, където живеела пострадалата Д.. Преди това отново да закупи
кутия с вафли, да ги опакова и предаде на жената, а в замяна на това тя щяла да
му даде пари. Свидетелят Е. и подсъдимият Т. се отправили към адреса с лекия
автомобил на свидетеля, марка „Рено", модел „Туинго", с peг. № ****.
След като пристигнали подсъдимият слязъл, като носел раницата си, в която се
намирали опакованите вафли и се отправил към бл. *, вх. * на ж.к. „С.”.
През това време неустановеното по
делото лице, което разговаряло с пострадалата по телефона й казало, че е
изпратил момче, представител на куриерската фирма да вземе пратката. Казал й да
не отваря пратката, докато не се върне внука й, както и че в нея има 7000 евро
и важни документи и можела да вземе 200 лв. от тях и да се почерпи. След известно
време на входната врата на жилището на пострадалата Д. се позвънило. По същото
време звъннал и единият от домашните й телефони. Д. вдигнала слушалката на
телефона, като неустановеното по делото лице й казало да отвори вратата, защото
представителят на куриерската фирма бил пред нея. Св. Д. отворила входната
врата и видяла подсъдимия Т., който държал в ръцете си пакет увит в хартия. Подсъдимият
влязъл в жилището на пострадалата и оставил пакета на масата в коридора. В
замяна на това, пострадалата му дала сумата от 3600 лв., които били в найлонова
торбичка. Подсъдимият взел парите и казал на пострадалата да не отваря пратката
до завръщането на внука й. През цялото време стационарният телефон бил отворен.
След като пострадалата изпратила подсъдимия Т. казала на неустановеното по
делото лице, че е предала сумата от 3600 лв.
Пострадалата прибрала пратката, но
се усъмнила и след това я отворила и видяла, че вътре имало пакет с вафли
„Фокус”. Разбрала, че е измамена и се обадила дъщеря си.
В това време подсъдимият Т. излязъл
от блока и се качил в автомобила при св. Е., като му споделил, че бил взел
сумата от 3600 лв. След това, подсъдимият отново се чул с лицето, представящо
се за Й., който му казал да тръгне в посока гр. Плевен. Поради тази причина подсъдимият
Т. поискал автомобила на св. Е., като му обяснил, че трябвало да отиде до гр.
Плевен. Подсъдимият тръгнал натам, като Й. му казал да остави парите, които е
взел от пострадалата, на табелата до гр. Павликени, като си остави за себе си
сумата от 150 лв. Подсъдимият така и сторил. След това се прибрал в гр. Бургас.
На 15.09.2014 г. пострадалата С.В.В.
- род. 1936 год. била в дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.", бл. **,
вх. *, ет. *, ап. *, когато по телефона, който бил с номер **** й се обадило
неустановено по делото лице. Свидетелката помислила, че се обажда неин познат
на име „Г.". Непознатото лице й казало, че е в болницата заради внука си и
му трябвали назаем 3000 лв. за даване на кръв за внука му. Свидетелката В. му
отговорила, че нямала толкова пари, можела да му даде 2000 лв. Непознатото лице
поискало от нея да ги занесе до болницата, но свидетелката отказала, тъй като
не се чувствала добре. Тогава мъжът й предложил да разговаря с лекаря, след
което от слушалката се чул друг мъжки глас, отново на неустановено по делото
лице, който се представил за лекар, като обяснил, че на внука следвало да се
направи операция и трябвали средства. Същият се съгласил да изпрати човек до
дома й. Неустановеното по делото лице й казало да опише парите и да остави
телефонната линия отворена. През това време пострадалата му обяснила къде живее
и оставила телефона отворен. Същата приготвила паричната сума, като я поставила
в два плика по 1000 лв. и я оставила върху шкаф в коридора на жилището са.
В това време подсъдимият Т. и св. Е.
били до „Новата поща" в гр. Бургас. На телефона на подсъдимия се обадило
лицето, представящо се за „Й.”, който му поръчал да отиде до ж.к. „С.",
бл. **. След като приключил разговора подсъдимият помолил св. Е. да го закара
до ж.к. „С.", бл. **. Двамата, отново били с колата на свидетеля, когато
пристигнали на място последният паркирал автомобила близо до блока. Подсъдимият
слязъл, като отново бил с раницата си и тръгнал към входовете на блока.
По същото време и на същото място
били св. С.Ж. и И.П. и двамата полицейски служители при 02 РУ на МВР гр.
Бургас. Полицейските служители получили оперативна информация, че в момента се извършвала
„телефонна измама" и паричната сума щяла да бъде предадена на подсъдимия Т..
Същите се придвижвали с полицейски автомобил, когато преминавали през бл. **,
вх. * забелязали подсъдимият Т.. И.П. веднага разпознал подсъдимия, тъй като е
работил с него във връзка с извършени от последния измами. Двамата служители на
МВР видели как подсъдимият в този момент звънял на домофона на пострадалата,
която когато вдигнала слушалката никой не й отговорил. Паралелно с това двамата
полицейски служители преустановили движението на служебния автомобил, слезли от
него и се насочили към подсъдимия. Подсъдимият Т. ги бил забелязал, разпознал
единия от полицейските служители тъй като го познавал и започнал да се
отдалечава от входа на блока, като разговарял по мобилния си телефон. Тогава
двамата полицейски служители го задържали.
Пострадалата решила да слезе пред
входа, но не взела парите със себе си, тъй като решила след като посрещне
човекът, който трябвало да вземе парите двамата да се качат до дома й и тя да
му ги даде. Когато излязла пред входа не видяла никого, изчакала известно време
и се прибрала вкъщи.
След това се позвънило на входната
врата и когато пострадалата отворила, видяла св. Ж., който й обяснил, че е от
полицията и че е задържал момчето, на което е трябвало да даде парите.
Докато чакал в автомобила си при
св. Е. отишли полицейски служители и го отвели до полицейското управление. В
автомобила му останал един от опакованите пакети с вафли, които подсъдимият бил
подготвил.
След това дошли полицейски
служители и направили оглед на пликовете с пари.
Подсъдимият Т. бил отведен в
полицейското управление, където подробно разказал на св. Ж. за извършените от
него три деяния, като точно и последователно описал случилото се.
Описаната
фактическа обстановка се приема въз основа самопризнанията на подсъдимия, на
фактите, установени чрез обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на
досъдебното производство, показанията на свидетелите: Д.Т.С., С.С.Д., С.В.В., А.Й.
Е., С. И. Ж. и С. П. С., протоколи за доброволно предаване, разписки, протокол
за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица, фотоснимки.
Подсъдимият Т. признава, че посетил свидетелките Д.Т.С., С.С.Д., С.В.В. и е
взел от тях сумата от 3800 лева. Обяснява подробно как е получавал указания по телефона
от неустановеното лице, представило се за „Й.". Показанията на свидетелите
кореспондират с обясненията на подсъдимия. Свидетелят Д.Т.С., С.С.Д. и С.В.В. разказват
как са бил заблудени от лице по телефона. Свидетелки Д.С., С.Д. и С.В. описват
подсъдимия като лицето, което е дошло да вземе парите от тях. Свидетелките С.Д.
и В. са разпознали подсъдимият Т., което е документирано в съответните протоколи
за разпознаване и фотоалбуми към тях.
От
установените по делото факти следва безспорния извод, че извършител на деянието
е подсъдимия Т..
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Д.Т.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.211, предл. „второ”, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че от 13.09.2014г. до 15.09.2014г.
включително, в гр. Бургас при условията на продължавано престъпление и на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с неустановени по досъдебното
производство лица, с цел да набави за себе си и за другиго-съучастниците си,
имотна облага, поддържал у Д.Т.С., С.С.Д.
и С.В.В., заблуждение, възбудено от неустановените по делото лица и с това им е
причинил имотна вреда в размер общо на 3800,00 /три хиляди и осемстотин/ лева.
Подсъдимият Т. с деянието си осъществил от обективна страна признаците
на престъплението измама. Съдът счита, че подсъдимият е извършител заедно с
неустановени при разследването лица на престъплението измама, осъществено
спрямо свидетелките Д.Т.С., С.С.Д. и С.В.В.. Създаването на невярна представа у
свидетелите е в резултат действията на съучастниците на Т., а той е поддържал
създадените вече неверни представи в съзнанието на пострадалите. Въз основа на
неверните представи, създадени в съзнанието на свидетелите, те са взели решение
и са се разпоредили с парична сума. В резултат на това е последвала имотна
вреда за Д.Т.С. и С.С.Д. в размер на 3800 лв. Подсъдимият е взел от измамения
възрастни жени парите. За да е довършено престъплението измама е необходимо за
пострадалия да настъпи имуществена вреда. Именно действията на подсъдимия Т.
водят до довършване на престъплението и причиняването на имотната вреда. Поради
това съдът прие, че Т. е извършител на престъплението измама.
Деянията подсъдимият Т. е осъществил при условията на продължавано
престъпление и на опасен рецидив.
Трите деяния, извършени от подсъдимия Т. притежават всички признаци на
продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26 от НК. Подсъдимият е осъществил
три последователни деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав на
престъплението измама, извършени през непродължителен период от време, при една
и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Две от деянията са довършени, а третото е прекъснато във фазата на опита
вследствие действията на полицейските служители и е останало недовършено по
независещи от дееца причини. Подсъдимият Т. е започнал изпълнението на
намисленото престъпление като се е насочил към жилището на пострадалата и само
намесата на полицията е предотвратила неговото довършване. По аргумент от
разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК цялото
престъпление следва да се квалифицира като довършено.
Подсъдимият Д.Т.Т. е извършил престъплението при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК. С определение по НЧД № 85/2013
г. по описа на БРС влязло в сила на 18.02.2014 г. му било определено наказание
измежду наказанията по по отделните осъждания по НОХД 1360/2013 г. на БРС, НОХД
232/2013г. на БРС и НОХД 3874/2013 г. на БРС в размер на най-тежкото, а именно,
лишаване от свобода за срок от една година. Същото наказание е изтърпяно на
30.04.2014 г. Подсъдимият е наказван за тежко умишлено престъпление по чл.209
от НК с наказание от една година лишаване от свобода. Изтърпял е наказание от
една година лишаване от свобода. Т. е извършил престъплението по настоящото
наказателно производство в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната
страна на престъплението, а именно, че поддържа създадените вече неверни
представи в съзнанието на свидетелките С., Д. и В.. Съзнавал е, че в резултат
на измамливите действия на неговите съучастници и поддържаното от него
заблуждение свидетелките са взели решение да се разпоредят със съответните парични
суми. Подсъдимият е действал със специалната цел, предвидена в закона - да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Това обстоятелство е безспорно
установено. Т. е получил част от сумата за себе си, а друга част отделил за
съучастниците си. В резултат на деянието на Т. за пострадалите свидетели е
последвала имотна вреда в размер на 3800 лева.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода в размер девет
години, като на основание чл. 58а от НК намали определеното наказание с една
трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Определи
на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален строг режим на наложеното
наказание лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се
изтърпи в затвор.
При определяне на наказанието,
съдът съобрази следното: Измамени е възрастни хора. Злоупотребено е с тяхната
добрина и чувство за взаимопомощ. За да мотивират пострадалите да им предаде
парите съучастниците са използвали изключително неморален подход - представили са
ситуация, при която човек има нужда от помощ, включително и за лечение на дете.
Пострадалите от престъплението са хора в напреднала възраст, с ниски доходи и
лесно поддаващи се на манипулиране.
Подсъдимият Т. е осъждан за извършени от него телефонни измами на
възрастни хора. Изтърпял е наказанието си от една година лишаване от свобода на
30.04.2014 г. Четири месеца по-късно той отново е извършил същите по вид
престъпления. Това обстоятелство говори за липсата на превъзпитателен ефект и
абсолютно никаква промяна в поведението на подсъдимия. Той не е възстановил
вредите от престъплението, нито е направил такъв опит. Налаганите до настоящия
момент на подсъдимия наказания не са постигнали своя ефект. Определението по
размер наказания лишаване от свобода не е въздействало възпиращо върху
подсъдимия. Същият е продължил да извършват престъпления срещу собствеността. Съдът
счете, че за изпълнение на специалната и генералната превенция подсъдимият
следва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода в размер на шест
години, .
Предвид на това съдът счита, че подсъдимият Т. следва да бъде изолиран
за по-дълъг период от обществото като се наблегне основно на тази цел от
наказанието, която е насочена към отнемане на възможността на осъдения да върши
други престъпления. Поради това съдът прецени, че за да се изпълнят целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да му се отнеме възможността на подсъдимия да върши други
престъпления и да се въздейства превъзпитателно върху него, с оглед
индивидуализацията на наказанието подсъдимият следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода в размер, посочен по-горе в настоящите мотиви. При определяне на
размера на наказанието съдът съобрази също, че телефонните измами спрямо
възрастни хора са широко разпространени. Поради това този вид престъпления са с
висока степен на обществена опасност и следва да се санкционират строго.
Размерът на наказанието е обществено оправдан и с оглед генералната превенция -
да се изпрати предупреждение към останалите членове на обществото, че този вид
престъпления ще се наказват с цялата строгост на закона.
Съдът приспадна на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 15.09.2014г. до привеждане на
присъдата в изпълнение, като един ден задържане под стража се зачита за един
ден лишаване от свобода.
ІV. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът осъди подсъдимия Д.Т.Т. да заплати
на С.С.Д. сумата от 3600,00 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието
14.09.2014 година, до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск на
ищцата Д. е напълно доказан по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. В
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, ищцата е
претърпяла имуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от
подсъдимия Т. престъпление.
Накрая съдът се
занима и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия Т. да заплати по
сметка на Районен съд гр.Бургас на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на
144,00 (сто четиридесет и четири) лева, представляваща дължима държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 (пет) лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия Д.Т.Т.
да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
сума в размер на 113,03 (сто и тринадесет лева и три стотинки) лева,
представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и
сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Съдът отне на
основание чл.53, ал.1, б.”а”, предл.”второ” от НК, в полза на Държавата се
вещественото доказателство 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „GT E
1190” с ИМЕИ ****, 1 брой СИМ-карта на Глобул, като вещ принадлежаща на
подсъдимия и послужила за извършването на умишлено престъпление.
Отне на същото основание
- чл.53, ал.1, б.”а”, предл.”второ” от НК, в полза на Държавата се вещественото
доказателство 3 (три) броя пакети с надпис „Фокус вафли лимон”, 3 броя
амбалажни хартии, които поради липсата на стойност и възможна употреба следва
да бъдат унищожени от Комисия по реда на ПАС.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:В.П.