№ 36
гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500612 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение № 549/
25.10.2024 г. по гр.д. № 614/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил
предявения от него иск за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на
разглеждане на пр. преписка № 05287/ 2023 г. на РП – В. Търново в разумен срок, в размер
на сумата от 33 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят
счита решението за нищожно поради липса на мотиви, защото извършеният анализ бил
повърхностен до степен на липса на мотиви. Счита го и за неправилно. От една страна то
било постановено в нарушение на гарантираното му съгласно чл.6, § 1 ЕКПЧ право на
справедлив съдебен процес от безпристрастен съд, защото съдът неоснователно не уважил
направеното от него искане за отвод на състава, обосновано с наличието на множество
висящи дела от Т. срещу ВТОС, а от друга, съдът нарушил материалния закон, като приел,
че не е осъществен фактическият състав на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ. Съдът неоснователно не
уважил искането му за изискване на процесната преписка от РП. Той не обсъдил
процесуалното бездействие на ответника да подаде отговор и да релевирала възражения,
което пасивно поведение следвало да доведе до извод, че е съгласен да търпи предвидената в
ЗОДОВ правна последица, претендирана от ищеца. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде уважен предявения от него иск.
1
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Прокуратурата на Република България
не е депозирала отговор. В проведеното съдебно заседание тя заема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е счел
исковата претенция за неоснователна, тъй като разглеждането на прокурорската преписка се
е движило и приключило в разумен срок и на ищеца не са причинени никакви душевни
болки и страдания. Моли решението на ВТОС да бъде потвърдено.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за
редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. В ГПК не е дадено легално определение за
нищожност на съдебното решение и съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен
път. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на
надлежно волеизявление, а такова липсва, когато решението е постановено от незаконен
състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи
извод за наличие на волеизявление, защото такова не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав, съдържанието му не позволява волеизявлението да
се извлече дори при тълкуване. В случая атакуваното решение е изготвено в писмена форма,
постановено от законен състав - съдията-докладчик от състав на ВТОС е избран при
спазване на принципа за случайно разпределение на делата и е подписано. Волеизявлението
на съда не е неясно, а несъгласието на жалбоподателя с изложените от съда мотиви е
предмет на проверката за правилност на решението. Отказът на съдия от
първоинстанционен съд да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК не води до
нищожност на решението, нито до недопустимост на същото. Ако този отказ е
незаконосъобразен, което в случая не е така, се касае до процесуално нарушение, което може
да засегне само правилността на акта, но не се отразява на валидността му и допустимостта
му. Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество,
формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички събрани
по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на страните. След
като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз основа на ангажираните
доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на първата инстанция и съответно
потвърждава, изменя или отменя акта му. В този смисъл е Решение № 202/07.04.2020 г. по
дело №2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС. Отказът на съдията-докладчик да приеме поискания
от ищеца отвод е обоснован с ясно изложени мотиви и е законосъобразен. Твърденията на
ищеца, че тъй като е предявил множество искове срещу ВТОС, в чийто персонален състав е
включен съдията-докладчик, последният не може да се счита за безпристрастен, не
обосновават обективно и оправдано съмнение като основание за отвод на съдията на
основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Подробни мотиви във връзка с исканията му за отстраняване
на съдиите от разглеждане на заведените от него дела са изложени и в Определение от
2
20.12.2024 г. по настоящото дело, с което съдът се е произнесъл по искане на Т. за отвод на
настоящия състав поради предявен пореден иск срещу ВТАС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти са следните: По повод на жалба от 04.08.2023 г. от Е. Д.
– служител на РС – Елена, адресирана до РП – Велико Търново, териториално поделение
Елена, срещу действия на К. Т., извършени при опит за връчване на съдебни книжа, в РП е
образувана прокурорска преписка № 05287/ 2023 г. С Постановление от 08.08.2023 г.
прокурорът е възложил на РУ на МВР Елена да извърши проверка по случая, като е
мотивирал акта си с липсата на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.
Пред РУ на МВР Елена е образувана преписка № 260000 – 3240/ 08.08.2023 г., представена
по делото – л.76 – л.97. В изпълнение на дадените от прокурора указания служител на РУ е
извършил проверка – снети са обяснения на жалбоподателя и лицето, присъствало на
описаните в жалбата събития, изискани са справки и е събрана информация за трудовите
функции на жалбоподателката и за съдимостта и притежанието на оръжие от К. Т., изготвен
е протокол за предупреждение на последния. Проверката е приключила на 04.09.2023 г., на
която дата до Началника на РУ е депозирана докладна записка от натоварения със случая
полицейски служител и преписката е изпратена на РП – Велико Търново. На 05.10.2023 г.
преписката е върната на РУ за допълнителна проверка – за изискване на данни за
длъжностната характеристика на служителя, замествал жалбоподателя Е. Д. на сочения в
жалбата ден – л.175 от делото. След събиране на тази информация, на 07.11.2023 г.
преписката е изпратена на РП. На 12.01.2024 г. – след завеждане на исковата молба на Т., т.е.
в хода на настоящото производство, прокурорът е постановил отказ за образуване на
досъдебно производство и е прекратил преписката по изложени съображения, че не са
събрани каквито и да било данни за извършено престъпление от общ характер, нито е
налице друго основание за намеса на прокуратурата /л.153/. По делото е установено, че по
време на протичане на проверката пред РП – Велико Търново Адвокатска колегия – Велико
Търново е била сезирана от жалбоподателя Е. Д. по повод на същото деяние и срещу К. Т.,
имащ качеството на адвокат, е била образувана и разгледана дисциплинарна преписка,
прераснала в дисциплинарно производство.
При така изяснената фактическа обстановка ВТАС намира за неоснователен
предявения от Т. иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата
на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото му по
чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на пр. преписка № 05287/ 2023 г. по описа на РП – В.
Търново в разумен срок.
Правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на
действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до
забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в
рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в
съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може
3
да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да
гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в
производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се
представлява от процесуални субституенти, какъвто в случая е Прокуратурата на РБ. ВТАС
намира, че правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на процесната преписка
в разумен срок не е било накърнено и липсва противоправно поведение на прокурор, в
причинно-следствена връзка с което той да е претърпял твърдените от него вреди. На първо
място, Т. не е пострадало от евентуално престъпление лице, търсещо съдействие и защита от
Прокуратурата по сочената преписка, а такова е Е. Д., инициирала действията на
Прокуратурата чрез подаване на жалба и именно тя има пряк интерес разследването във
връзка с оплакванията й да приключи в най-кратки срокове. Вярно е, че жалбата на Д. има за
предмет поведение на Т., при което преписката има отношение към личността му, но това не
води до придобиване от него на качеството участник в това производство. Проверката по
смисъла на чл.145 ЗСВ не се приравнява на надлежно разследване в рамките на наказателно
производство, няма характеристиките на последното и не е подчинена на неговите задачи,
уредени в чл.1, ал.1 НПК – да осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на
виновните и правилно прилагане на закона. Тази проверка е специфична, уредена в
устройствения закон ЗСВ процесуална дейност на прокурора, свързана с обезпечаване на
„достатъчно данни“ за извършено престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 НПК и съответно
обуславяща преценката дали следва да бъде образувано наказателно производство в
досъдебната му фаза. Тя е извън наказателно разследване и участник в нея е единствено
сезиралият Прокуратурата, поради което и постановлението за прекратяване на
производството по преписката е съобщено само на Е. Д.. След като К. Т. не е инициирал
производството и не участва в него, той не би могъл да търпи някакви вреди от
продължителността му. Поначало производството е протекло в разумен срок от 5 месеца.
Съгласно чл.145, ал.2 ЗСВ проверката следва да се извърши в двумесечен срок и се
установява, че РУ на МВР Елена е приключило проверката в едномесечен срок. След
получаване на преписката в едномесечния срок за произнасяне по нея прокурорът е
преценил, че следва да се извърши допълнителна проверка и е върнал същата на РУ, където
в рамките на месец е събрана необходимата информация и преписката е изпратена на РП –
Велико Търново. От този момент има забавяне в произнасянето на прокурора, но то е
незначително и обективно не би могло да засегне субективни права и законни интереси (вкл.
и правни очаквания) на заинтересованата от развитието на производството страна.
Предвид съвпадането на крайния извод на двете инстанции за неоснователност на
исковата претенция на Т., решението на ВТОС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 549/ 25.10.2024 г. по гр.д. № 614/ 2024 г. по описа на
4
ВТОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5