РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Павликени, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20244140100835 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000
лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушено право за
разглеждане на гр. дело № ***/2024 г. по описа на РС - Е., в последствие изпратено на РС-
Г.О. и там образувано под № ***/2024 г., изпратено по подсъдност на ОС – В.Т., където е
образувано гр. д. № ***/2024 г. в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата от
26.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че депозирал искова молба пред РС - Е., въз основа на която било
образувано гр. д № ***/2024 г. След отвод на всички съдии от този съд, по твърдения в
исковата молба без причина, делото било изпратено на Окръжен съд за определяне на съд по
реда на чл. 23 ГПК. С определение от 05.04.2024 г. по вч.ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на
ОСВТ е определен РС - Г. О., където било образувано под № ***/2024 г. Производството по
това дело било прекратено и изпратено по подсъдност на осн. чл. 104 ГПК на ОСВТ, пред
който делото било образувано под № ***/2024 г. Поддържа, че е налице забавяне на
разглеждането на делото в срок, в резултат на което ищцата търпяла неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.
Претърпените неимуществени вреди оценява на 6000 лева, чиято репарация
претендира, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска – 26.09.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Районен съд – Г.О. е депозирал отговор, с който
оспорва предявения иск.
Ответникът РС - Е. е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по основание
и размер с твърдения, че по образуваното при него гр. д. № ***/2024 г. не са допуснати
нарушения, довели до забавянето му.
Ответникът Окръжен съд – В.Т. също е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който отговор оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от следното:
Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства, в това
число и справка от ЕИСС по хода и движението на гр. д. № ***/2024 г. по описа на ОС – В.
Т. се установява наличието на инициирано пред РС - Е. гр. д. № ***/2024 г., по което след
отвод на съдиите от състава РС - Е. по реда на чл. 23 ГПК ОСВТ е определил ГОРС, който
да разгледа претенциите на ищцата, където делото е образувано под № ***/2024 г.,
изпратено по подсъдност на ОС – В.Т., където е образувано гр. д. № ***/2024 г.
По конкретно, гр. дело № ***/2024 г. по описа на РС - Е. е образувано на 01.04.2024 г.
по депозирана по ел. поща на съда на същата дата (01.04.2024 г.) искова молба от Д. Х. Г.
чрез адв. К. Г. Т. против ПРБ и която искова молба съдържа твърдения за извършени
незаконосъобразни действия, довели до неразумна продължителност на дейности,
осъществявани от прокуратурата, в следствие на които ищцата претърпяла неимуществени
вреди, оценени на 900 лева.
С определения № ***/01.04.2024 г. и № ***/03.04.2024 г. двамата съдии от състава на
РС - Е. са се отвели от разглеждането на делото, при което на 03.04.2024 г., видно от
приложеното писмо (л. 56 от делото) производството по делото е прекратено и делото е
изпратено на ОС – В. Т. за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
На 05.04.2024 г. делото е постъпило в ОС – В.Т., където е образувано ч. гр. д. №
***/2024 г. по описа на съда. С определение от 05.04.2024 г. при спазване на разпоредбата на
чл. 23, ал. 3 ГПК, е определен РС – Г.О. като съд най-близък до адреса на ищеца, който да
разгледа делото.
На 18.04.2024 г. делото е постъпило в РС – Г.О., където е образувано под № ***/2024 г.
Определеният съдия докладчик с разпореждане от същата дата (18.04.2024 г.) е констатирал
нередовности в исковата молба и е дал указания на ищцата за отстраняването им в седмичен
срок. В последствие на 30.04.2024 г. е разпоредена размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК,
като с определение от 18.6.2024 г. производството пред РС – Г.О. по гр. д. № ***/2024 г. е
прекратено, поради неподсъдност на спора пред районен съд, тъй като с молба от 17.06.2024
г. ищецът е увеличил размера на претенцията си до сумата от 26 000 лева. След
стабилизирането на прекратителното определение, на 27.06.2024 г. делото е изпратено на
компетентния Окръжен съд В.Т., където е продължило разглеждането му като гр. д. №
***/2024 г., образувано на 04.07.2024 г.
Определеният посредством модула за случайно разпределение съдия-докладчик в ОС –
В. Т. с разпореждане от 08.07.2024 г. е оставил без движение исковата молба и е дал
съответни указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности.
По заявление с вх. № ***/15.07.2024 г. и с вх. № ***/22.07.2024 г. на ищцата,
съответно на пълномощника й е предоставен достъп до електронното дело.
С молба с вх. № ***/06.08.2024 г. пълномощникът на ищцата е направил искане за
отвод на съдията-докладчик, което искане с определение от 03.09.2024 г. е отклонено. С
определение от 18.09.2024 г. производството по гр. д. № ***/2024 г. по описа на ВТОС е
прекратено, поради неотстранени нередовности в исковата молба.
Срещу това определение на 26.09.2024 г. е депозирана въззивна частна жалба, оставена
без движение при администрирането й с разпореждане от 27.09.2024 г., поради липса на
доказателства за внесена държавна такса за разглеждането й. В предоставения срок за
отстраняване на тези нередовности – на 30.09.2024 г. е депозирана молба от ищеца. На
15.10.2024 г. съдията -докладчик е разпоредил препис от частната жалба да се връчи на
ответната страна, след постъпването на който (на 31.10.2024 г.), а именно на 01.11.2024 г.
делото е изпратено на компетентния Апелативен съд – В. Т. за произнасяне по въззивната
частна жалба, където е образувано ч.гр. д.№ ***/2024 г.
В рамките на производството по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на ВТАС, с определение
от 03.12.2024 г. атакуваното прекратително определение по гр.д. № ***/2024 г. по описа на
ВТОС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
С определение № ***/17.12.2024 г., постановено по гр. д. № ***/2024 г. по описа на
ВТОС делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2025 г.
Последвало е произнасяне в закрито заседание, проведено на 19.12.2024 г. по искания
по доказателствата. Проведени са три открити съдебни заседания – на 22.01.2025 г., на
12.02.2025 г. и на 05.03.2025 г., когато делото е обявено за решаване.
По молба с вх. № ***/04.03.2025 г. за определяне на срок при бавност делото е
изпратено на Апелативен съд – В.Т. и съответно на 19.03.2025 г. върнато в ОСВТ.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство пред РС –
П. за обезвреда на вреди от нарушаване правото на ищцата за разглеждане на дело в разумен
срок е депозирана на 26.09.2024 г. в РС - Е. ( когато е депозирана и частната жалба срещу
определението, с което докладчика от ОСВТ прекратява производството по гр.д. № ***/2024
г. по описа на ОСВТ). Към този момент делото е било висящо пред ответника Окръжен съд
– В.Т., както и към момента на образуването на делото в Районен съд – П. – на 10.10.2024 г.,
съответно насрочването му в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. и проведените в
последствие открити съдебни заседания.
В хода на производството по настоящото дело е изискана информация от ИВСС за
постъпили от Д. Г. заявления по реда на чл.60а ЗСВ за нарушаване правото за разглеждане и
решаване в разумен срок на гр. д. № ***/2024 г. по описа на РС - Е., гр. д. № ***/2024 г. по
описа на РС- Г.О. и гр. д. № ***/2024 г. оп описа на ОС – В. Т., в отговор на което уточнено,
че заявления по реда на чл. 60а ЗСВ не са постъпвали по отношение посочените дела.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел.
Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим – към
момента на предявяване на иска, производството по делото, по което се твърди да е налице
необосновано забавяне извън рамките на разумния срок е все още висящо. Последващото му
приключване не засяга допустимостта на иска – така р. № ***/13.06.2018 г. по гр. д. №
***/2017 г. на IV г. о., на ВКС и цитираните в него актове. Към 26.09.2024 г., когато е
предявен настоящия иск, делото е било висящо пред Окръжен съд – В.Т.. При предявен иск
по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда на вреди от бавно правосъдие по все още неприключило
съдебно гражданско производство за критерия обща продължителност на същото е
меродавен периода от образуването му до датата на предявяване на иска иск по чл. 2б ал. 1
ЗОДОВ. Настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат
предвид от съда в съответствие с 235, ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното
установяване са представени съответните доказателства. С оглед принципа на
диспозитивното начало и при липсата на изключение от него в производството по иск по чл.
2б ал. 1 ЗОДОВ, съдът нито има задължение служебно да издирва факти и да следи дали
висящността на считаното за забавено дело продължава, нито служебно да събира
доказателства в тази насока. Същият е обвързан от фактическата рамка на спора дадена от
ищеца с исковата молба и от твърденията/възраженията на страните за настъпили след
предявяване на иска факти от значение за спорно право. Продължаващата след подаването
на исковата молба висящност на съдебния процес, ако не е релевирана от страните по иска
по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, няма да бъде обхваната от СПН по него и може да бъде основание за
нов иск, ако от това за ищеца са произлезли нови вреди респ. да бъде съобразена в
производството по иск с правно основание чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от
забавено правосъдие по вече приключило съдебно дело.
Според разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 ЕКПЧОС.
Целта на разпоредбата е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за
адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в
разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на
Европейския съд по правата на човека. При преценката за разумност на релевантния период
3
съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на
компетентните органи и поведението на самия носител на правото (така в Решение от
15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Е. срещу Г., Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на
ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Ш., Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по
делото К. срещу П.). Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото,
въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е
възможно и обратното - удовлетворяване на изискването за “разумен срок” при фактическо
надвишаване на процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи.
Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в
светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, поведението на ищеца и съответните органи и
значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита.
В случая се търси ангажиране на отговорност на различни органи на съдебната власт,
при които в определени периоди делото, което се твърди да е разгледано в неразумно
продължил срок е било висящо, поради което съдът дължи отговор на въпроса периода от
завеждане на иска, предпоставил образуването на гр. д. № ***/2024 г. по описа на РС - Е. до
завеждането на настоящия иск – на 26.09.2024 г. може ли да се характеризира като „бавно
правосъдие“ и предвид претендираната от ответниците солидарна отговорност –
конкретния принос за настъпване на забавянето му от страна на всеки от ответниците, т. е. с
поведението си обективно да са нарушили изискването за разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, докато то е било висящо пред тях.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че с поведението си
ответникът Районен съд – Е. не е причинил никакво забавяне на производството, предмет на
претенцията по чл. 2б ЗОДОВ. Пред РС - Е. делото е било висящо 3 дни (от 01 до 03 април
2024 г., вкл.), в който период и двамата съдии от състава на съда са се отстранили от
разглеждане на делото. Отводите са мотивирани с факти и обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК, по съображения за настъпили през годините конфликтни ситуации с ищеца,
рефлектиращи върху обективността и безпристрастността им. Коментираните отводи са
направени в изключително кратки срокове – 3 дни, поради което липсва за настоящия състав
на съда основание да приеме, че времето през което са направени е обусловило
необосновано забавяне и продължителност на производството.
Не се констатира неразумна продължителност на делото и пред ответника Районен съд
– Г.О., пред който делото е било висящо около два месеца /от 18.04.2024 г. до 27.06.2024 г./.
В този период съдията – докладчик, комуто е било разпределено делото е дал указания за
отстраняване на нередовности в исковата молба, постановил е размяна на книжа по редна на
чл. 131 ГПК, като делото пред този съд е прекратено по почин на ищеца, който се е
възползвал от законово регламентираната възможност да увеличи размерна на иска си.
Подобен прийом би могъл да се цени като равносилен на злоупотреба с право от страна на
процесуалния представител на ищцата, който е с юридическо образование и с тези си
действия поражда и основателни съмнения за избор на съд, доколкото изменението цената
на иска е един от малкото законови способи едно дело да бъде прекратено пред съответния
съд. Отделно, това води до забавяне на съответното производство, но в случая подобна
забава е обусловена от поведението на ищеца и няма как да бъде вменена на ответника.
Колкото до ответника Окръжен съд – В.Т., пред който делото и към момента е висящо,
не се установиха от настоящия съд действия или бездействия, довели до необосновано
забавяне на делото за периода от образуването му на 04.07.2024 г. до 26.09.2024 г., когато е
депозирана исковата молба, инициираща настоящото производство. След като докладчикът
от окръжен съд е дал конкретни указания по редовността на исковата молба, ищецът е
поискал отстраняването му, което действие отново води до съмнения за избор на съд. Прави
впечатление, че на 26.09.2024 г. - деня на депозиране на частната жалба против
прекратителното определение от 18.09.2024 г., е депозирана и исковата молба въз основа на
която е образувано настоящото производство. Отделно след това е подадена молба за
4
определяне на срок за бавност, въпреки ритмичните произнасяния на съда и
обстоятелството, че в един период – от 01.11.2024 г. до 05.12.2024 г. делото не е било на
разположение в Окръжен съд, тъй като по жалба на ищеца е изпратено на Апелативен съд –
В.Т.. На следващо място за периода от 04.07.2024 г. до 26.09.2024 г. – около 3 месеца, по
делото са налични произнасяния, които налагат поведение на страната в съответните
срокове, съобразено с указанията на съда, при наличие на интерес делото да приключи във
възможно най-кратки срокове, каквото искането за отвод не е.
Цялостното поведение на ищеца, не само по това дело, а по множество други, заведени
от него се характеризира с действия по целенасочено забавяне на производствата – молби за
отлагане, искания за отводи, изменение размера на претенциите, които действия могат да се
охарактеризират единствено като показателен пример за израз на злоупотреба с право на
защита на страната в производството и опит да дискредитира съдебната институция. Не
малкия брой предявени искове, интензитета им индицира, че всъщност ищецът не търси
реална защита на накърнени свои субективни права, а завеждането им има за единствена цел
създаването на формално основание за отстраняването на съдиите от състава на съдилищата
– ответници по искове с правно основание чл. 2б/чл. 2в ЗОДОВ. Това поведение на ищеца
като израз на злоупотреба с права от негова страна следва да се отчита при преценката на
съда за неразумна продължителност на производството. В тази връзка времето, за което са
постановени отводите и са проведени процедурите по чл. 23, ал. 3 ГПК, в случая следва да
се изключи от срока на забавяне. Следователно относимата към отговорността по чл. 2б
ЗОДОВ висящност на производството е с продължителност около 5 месеца.
Мотивиран от изложеното, при горепосочената релевантна продължителност на спора
и при съобразяване на неговия предмет /също иск по чл. 2б ЗОДОВ/, фактическата и
правната му сложност, съдът намира, че не е налице забавяне в разглеждането му, което да
представлява нарушаване на разумния срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията. Липсват
доказателства, които да установяват с категоричност, че съдилищата пред които спора е бил
висящ, вкл. и пред конкретните в случая ответници, са допуснали забавяне в разглеждането
му, което може да ангажира обективна отговорност на държавата за вреди от неразумна
продължителност на съдебно производство. Следователно липсва и елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, а имено вреда. Последното прави ненужно
обсъждането на факта дали ищеца действително е претърпял вреди. Такива не се и доказват
по делото. Вярно е, че за вреди от категорията на моралните, причинени от неразумната
продължителност на производството съществува силна, но все пак оборима презумпция. По
критерия, “значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита”,
предметът на делото не е от видовете, изискващи бързо или приоритетно разглеждане, както
това се изисква по трудови дела, дела за издръжка, за родителски права и попечителство,
дела за осиновяване, дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания, за
трудова злополука, дела, засягащи гражданско състояние, наказателни дела, при които
обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение “задържане под стража” и т. н.
На следващо място не се установи процесния период на разглеждане на делото по чл.
2б ЗОДОВ да е рефлектирал негативно върху личния живот на ищеца, да е причинил
неудобства и да е довел до влошаване на здравето му. Не се установи, а и ищецът не
ангажира, въпреки предоставената му възможност, дори минимален брой доказателства, да е
бил заинтересуван от действията на отделните съдилища по хода на процеса, да е бил
задължен да участва в него и от това да са произлезли вреди в патримониума му. По тези
съображения настоящият състав намира, че в случая презумпцията за настъпване на вреди от
забавено разглеждане на делото не следва да се прилага, защото действието й е оборено по
изложените доводи.
В заключение съдът намира, че продължителността на разглеждане на делото по чл. 2б
ЗОДОВ пред конкретните съдилища - ответници, както и изобщо релевантната за настоящия
спор негова обща продължителност, не обосновава забавяне на гражданското производство,
което да е в нарушение на разумния срок за разглеждането по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Липсата на случай на т. нар. "бавно правосъдие", а и на доказани вреди от
5
продължителността на делото, по вече изложените съображения, отрича в полза на ищеца да
е възникнало право на обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.
Предвид изложеното предявеният от Д. Х. Г. иск за ангажиране на солидарната
отговорност на ответниците с присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за вреди от
неразумната продължителност на гр. дело № ***/2024 г. по описа на РС- Е., гр. д. №
***/2024 г. по описа на РС – Г.О. и гр .д. № ***/2024 г. по описа на ОС – В.Т., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на
ответниците, които не претендират присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр. Е., ул.*** против
РАЙОНЕН СЪД – Е. с адрес гр. Е., ул. ***, РАЙОНЕН СЪД - Г.О. с адрес гр. Г.О., ул. *** и
ОКРЪЖЕН СЪД - В.Т. с адрес гр. В. Т., ул. ***, иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ
за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, поради нарушение на правото на разглеждане
и решаване в разумен срок съгласно § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС на гр. дело № № ***/2024 г. по
описа на РС - Е., в последствие изпратено на РС- Г.О. и там образувано под № ***/2024 г.,
изпратено по подсъдност на ОС – В.Т., където е образувано гр. д. № ***/2024 г. ведно със
законната лихва от 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6