РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Нови пазар, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101236 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, срещу ответника Е. М. Е., от с.
П., общ. Н., обл. Ш., за установяване, че вземанията по Заповед за изпълнение №*** от
***г., издадена по ч.гр.д. № ***г. на НПРС – съществуват.
Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както
и тези в настоящото.
По делото е платена дължимата ДТ в пълен размер от общо 350 лв. за предявените
общо седем иска.
Предявените искове са следните:
1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 172,11 лева –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***. – ***г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 119,51 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „а)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото;
3) Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 456,64 лева –
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
1
отчетен период ***. – ***г.;
4) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 60,03 лева –
вземане, представляващo разликата между цената на устройството *** с предпочетен номер
+*** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото;
5) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 104 лева –
неплатени абонаментни такси за отчетен период ***. – ***г. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (нов +***);
6) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 153,23 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** (нов +***), начислена на основание Раздел IV, чл. 2 б. „а)“ от споразумението,
вследствие неизпълнение по същото;
7) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 141,77 лева –
вземане, представляващo разликата между цената на устройството ALCATEL 3X
2020Black+43P615 AndroidTV с предпочетен номер +***(нов +***) без абонамент и
преференциалната цена, на която същото е предоставено, начислена на основание Раздел IV,
чл. 2, б. „б)“ от споразумението вследствие неизпълнение по същото.
Предявени са общо седем установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са спрямо ответника, който е уведомен за издадената заповед за изпълнение
чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между него и ответника Е. М. Е. са били сключени няколко договора
– за мобилни съобщителни услуги, както и договори за лизинг към тях, по които ответникът
не е изпълнил всички свои задължения.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугите
по договорите били деактивирани, а самите договори били прекратени.
Ищецът претендира посочените от него суми, представляващи неплатени суми за
използвани услуги, лизингови вноски, неустойки.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението длъжникът не е погасил
описаните задължения.
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове от страна на
ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
основание на което е образувано ч.г.д. № *** година на НПРС, по което е издадена заповед
за изпълнение №*** от ***г. срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на
уведомление.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника съществуването на всяко от присъдените по заповедта вземания.
Претендира направените по делото разноски, включително и по заповедното
2
производство.
Ответникът е получил лично съдебните книжа на ***г., в канцеларията на съда. В
едномесечния законов срок не е депозиран писмен отговор, не са посочени доказателства
или направени доказателствени искания.
Ответникът по делото не се явява и в съдебно заседание, не изпраща представител,
нито становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г., по което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., с която ответникът Е. М. Е., от
с. П., общ. Н., е задължен да плати на „Йеттел България” ЕАД, следните суми:
172,11 лева (сто седемдесет и два лева и 11 стотинки), представляваща за период от
20.02.2022 г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на
вземането, 119,51лева (сто и деветнадесет лева и 51 стотинки), представляваща неустойка в
размер на три месечни абонаментни такси , ведно със законна лихва за период от *** г. до
изплащане на вземането, 456,64лева (четиристотин петдесет и шест лева и 64 стотинки),
представляваща главница за лицингови вноски за период от 20.02.2022 г. до *** г., ведно със
законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, 60,03лева (шестдесет лева и 03
стотинки), представляваща друг вид вземане за разлика между цената на устройство без и с
абонамент, ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането,
104,00лева (сто и четири лева), представляваща главница за абонаментни такси за период от
20.02.2022 г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на
вземането, 153,23лева (сто петдесет и три лева и 23 стотинки), представляваща неустойка ,
ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, 141,77лева (сто
четиридесет и един лева и 77 стотинки), представляваща съразмерна част от направената
отстъпка , ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
между „Йеттел България“ ЕАД и ответника са били сключени два договора за МУ, по
които ищецът претендира следните суми за незаплатени месечни абонаментни такси
(МАТ):
1. По Допълнително споразумение от 09.11.2020г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 17.01.2017г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „
Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 40,99 лв., са начислени и се
претендират следните задължения:
- 172,11 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
***. – ***г.
2. По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, като на 02.04.2021г. със Заявление за смяна на номер същия е
3
променен на +***, за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал + “ с месечен абонамент
за първоначалния срок в размер на 32,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 41,99 лв., са начислени и се претендират следните
задължения:
- 104,00 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период ***. - ***г.
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
Съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията по
чл. 20, чл. 23 и чл. 26 и следв.от ОУ, относно плащането на месечните суми за абонаментни
такси и ползвани услуги, поради което претендираните суми се дължат и за тях следва да се
приеме, че съществуват като задължение. Това неизпълнение не се оспорва от ответника и не
се представят доказателства за погасяване на задължението.
Предвид на горното, съдът намира, че основателни и доказани са следните искове:
Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 172,11 лева –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***. – ***г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 104 лева – неплатени
абонаментни такси за отчетен период ***. – ***г. по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (нов +***).
Посочените суми са присъдени по Заповед за изпълнение №*** от ***г., издадена по
ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
между „Йеттел България“ ЕАД и ответника са били сключени два договора за МУ, по
които ищецът претендира следните суми за НЕУСТОЙКИ:
1. По Допълнително споразумение от 09.11.2020г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 17.01.2017г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „
Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен
абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 40,99 лв., са начислени и се
претендират следните задължения:
- 119,51 лева – неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „а)“ от
споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
- 60,03 лева – вземане, представляващo разликата между цената на устройството ***
с предпочетен номер +*** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
4
горепосочения договор за лизинг, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от
споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
2. По Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, като на 02.04.2021г. със Заявление за смяна на номер същия е
променен на +***, за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал + “ с месечен абонамент
за първоначалния срок в размер на 32,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 41,99 лв., са начислени и се претендират следните
задължения:
- 153,23 лева – неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** (нов +***), начислена на основание Раздел IV, чл. 2 б.
„а)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото;
- 141,77 лева – вземане, представляващo разликата между цената на устройството
ALCATEL 3X 2020Black+43P615 AndroidTV с предпочетен номер +***(нов +***) без
абонамент и преференциалната цена, на която същото е предоставено, начислена на
основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението вследствие неизпълнение по същото
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Допълнително
споразумение от 09.11.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
17.01.2017г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал + “ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 40,99 лв. и по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, като на 02.04.2021г. със Заявление за смяна на
номер същия е променен на +***, за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал + “ с
месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 32,99 лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок в размер на 41,99 лв. и поради тази причина начислил
гореописаните неустойки, по смисъла на Раздел IV, чл. 2 б. „А)“ и Раздел IV, чл. 2 б. „Б)“ от
двете споразумения.
Съгласно посочените клаузи в Раздел IV, чл. 2 б. „А)“ и „Б)“ и на двата
договора(допълнителни споразумения), в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване:
(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. В
случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския и най –
високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или предходно подписан документи, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащи към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от
5
договора.
Така посоченото в договорите между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида
неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в тях, от което следва, че условието за претендиране на
посочената неустойка е прекратяването на договора.
Съгласно чл. 19б от приложените ОУ на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, Йеттел България има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание
чл. 75 от ОУ приложени към исковата молба и към заявлението, с който е уредена правната
възможност Йеттел България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част XIII, или при
условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел България има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените
четири хипотези, като относно посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по
договора приложило очевидно е това по б. „г“, когато е нарушил съществено или системно
тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23. „Системно нарушение” означава нарушение на
задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допусна-то три или
повече пъти в продължение на 1 (една) година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение”
означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по
индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2.
действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.
Срокът на действие и на договорите е изтекъл към датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
Така посоченото в договорите между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида
неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора
преди изтичането на срока посочен в тях, от което следва, че условието за
претендиране на посочената неустойка е именно предсрочното прекратяване на
договора.
Във всеки от „индивидуалните договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него, а
самото претендиране на суми за неустойки не отговаря на изискванията на ОУ.
Освен, че не е посочено откога ищецът счита договорите за прекратени, то
претендираните от ищеца суми за неустойки са по договори с изтекъл срок на действие
на самите договори, поради което и не може да се говори за неговото прекратяване, в
т.ч и предсрочно прекратяване. Самият ищец не твърди и не сочи откога счита
договорите за предсрочно прекратени, но това в случая е и ирелевантно, предвид на
факта, че договорите са с изтекъл срок на действие.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Това означава, че за да се претендира прекратяване, вкл. и
предсрочно такова на даден договор, то същия следва да е действащ, а самото прекратяване
съгл. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД може да стане при посочените в него условия - по взаимно съгласие.
В случай, че са налице основания за едностранно прекратяване на двустранен договор, то
6
изявлението за това следва да бъде направено писмена форма и да е достигнало до
другата страна, подобно на развалянето на договора, съгл. чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД,
доколкото и в двата случая се преустановява действието на съществуващ и действителен
договор.
Самото прекратяване, съгласно чл. 19в от ОУ, става след едномесечно писмено
предизвестие.
Нарушаването на изискването за едностранно прекратяване след едномесечно
писмено предизвестие води до незаконосъобразно прекратяване на доставяните по
съответния договор услуги.
Невписването на тази разпоредба в съдържанието на договора, прави невъзможно за
потребителя да се запознае и да предвиди всички неблагоприятни за него последици, в
случай на неизпълнение в срок на задълженията по договора.
Съдът намира, че декларираното в договорите за съобщителни услуги съгласие от
ответника, че е съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя
задължението на доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ,
касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на
ответника за това.
Освен това, съдът намира, че претендираните от ищеца неустойки излизат от своята
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27.1,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение и този вид неустойка е присъден към размера на
всяка от дължимите по отделните договори суми.
Съдът намира, че така претендираните неустойки по договорите за мобилни услуги
са неравноправни клаузи и такава в нарушение на добрите нрави и на морала.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на тримесечни абонаментни такси е
договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС.
Съдът намира, че посочените в договорите неустойки са в противоречие на добрите
нрави, като регламентира имуществена облага за Оператора в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на абоната. С договорите не са предложени насрещни права за абоната,
съпоставими с предвидените неустойки при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно
облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният
оператор. Независимо от размера, до който се претендират неустойки, то вземането за
същите се основават на нищожна разпоредба.
Уговорените неустойки цели единствено облагодетелстване на едната страна по
договора (Оператора) за сметка на другата, по – слабата (Потребителя), поради което и
клаузите за тях са в противоречие и с добрите нрави още при сключването на договорите.
Следователно, в конкретния случай не са налице валидни съглашения за неустойки и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите не са
породили правно действие, а нищожността на клаузите е пречка за възникване на вземане за
7
неустойки по двата договора.
Съдът счита, че клаузите по договорите за мобилни услуги, с които са уговорена
неустойките се явяват неравноправни и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза
на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, тъй като няма данни
потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително
изготвените клаузи, и конкретно върху тези за неустойки, няма за последица намаляване на
неустойките до размер, който не е необосновано висок, а води до тяхната нищожност на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Съдът намира, че претендираните неустойки са в противоречие и с добрите
нрави.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС, уговорената
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която излиза извън присъщите функции
на неустойката (обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция), създава
условия за неоснователно обогатяване на оператора.
Съдът намира, че претендираните неустойки са проява на неравноправна клауза в
посочените договори, сключен с потребителя на услуги, предоставяни от Оператора,
съгласно чл. 143, т. 19 от ЗЗПотр., поради това, че налага на абоната, приемането на условия,
за които той предварително не е добре информиран.
Съгласно посоченото в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА, от 5 април 1993
година, както и чл. 146, ал.5 ЗЗПотр. наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи.
Освен, уговорените в двата договора за мобилни услуги – неустойка в размер на три
месечни такси, са предвидени допълнителни клаузи, позволяващи на оператора да
претендира отстъпките в цените на устройствата, закупени по смисъла на договора и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя цена,
съответстваща на оставащия срок до края на договора. По този начин като краен резултат се
заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни
абонаментни такси за физически лица.
Такива уговорки са изцяло във вреда на потребителя, накърняват добрите нрави и
водят до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
По същността си тези уговорки съставляват клаузи за неустойки, като същите имат
обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че са посочени като отстъпки от
8
цените на абонаментите и крайните устройства. Правото за мобилния оператор да изисква
тези неустойки се поражда въз основа на предсрочно прекратения договор по вина или
инициатива на потребителя. По този начин операторът – заявител, претендира още една
неустойка на същото основание – за същото неизпълнение, на което се дължи и неустойката
в размер на три стандартни такси. Респективно тези неустойки са уговорени във вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.
С начисляването на неустойка за едно и също неизпълнение на няколко различни и
едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция
на неустойката и същата се явява необосновано висока.
Предвид на горното, съдът намира, че
установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 119,51 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „а)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото,
установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 60,03 лева – вземане,
представляващo разликата между цената на устройството *** с предпочетен номер +*** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото,
установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 153,23 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** (нов +***), начислена на основание Раздел IV, чл. 2 б. „а)“ от споразумението,
вследствие неизпълнение по същото
и
установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 141,77 лева – вземане,
представляващo разликата между цената на устройството ALCATEL 3X 2020Black+43P615
AndroidTV с предпочетен номер +***(нов +***) без абонамент и преференциалната цена, на
която същото е предоставено, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от
споразумението вследствие неизпълнение по същото, следва да се отхвърлят.
По Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка *** от 09.11.2020г., са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 456,64лв., от които:
- 58,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период ***. -
19.03.2022г., начислена във фактура № **********/20.03.2022г.;
- 58,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.03.2022г. -
19.04.2022г., начислена във фактура № **********/20.04.2022г.;
- 58,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.04.2022г. -
***г., начислена във фактура № **********/20.05.2022г.;
- 46,51 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.05.2022г. -
9
***г., начислена във фактура № **********/20.06.2022г.;
- 234,36 лв. - сбор от 4 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора.
В договора за лизинг е посочено, че месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и ОУ
на Йеттел България.
Ищецът сочи, че потребителят не бил платил дължимите вноски за отчетен периода
от ***. – ***г., като същите включват и сбор от 4 броя лизингови вноски, за оставащия
период от договора, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно
чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 4 лизингови вноски съгласно чл. 1, ал. 3
от Договора за лизинг.
За посочените вноски е изтекъл срокът за тяхното плащане, в резултат на което е
настъпила изискуемостта на всяка от посочените суми.
Относно всички вземания, основани на договора за лизинг от 09.11.2020г.
представляващ приложение № 1 към Допълнително споразумение от 09.11.2020г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 17.01.2017г., съдът намира, че
исковете следва да се уважат.
Това са следните искове:
Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 456,64 лева –
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
отчетен период ***. – ***г.
В обобщение, съдът намира, че от предявените от ищеца искове, основателни и
доказани, са следните:
1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 172,11 лева –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***. – ***г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 104 лева –
неплатени абонаментни такси за отчетен период ***. – ***г. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (нов +***);
3) Установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 456,64 лева –
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
отчетен период ***. – ***г.
Общия размер на уважените искове е 732,75 лева.
Като неоснователни следва да се отхвърлят следните искове:
1) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 119,51 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „а)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото;
2) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 60,03 лева –
10
вземане, представляващo разликата между цената на устройството *** с предпочетен номер
+*** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението, вследствие
неизпълнение по същото;
3) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 153,23 лева –
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** (нов +***), начислена на основание Раздел IV, чл. 2 б. „а)“ от споразумението,
вследствие неизпълнение по същото;
4) Установителен иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 141,77 лева –
вземане, представляващo разликата между цената на устройството ALCATEL 3X
2020Black+43P615 AndroidTV с предпочетен номер +***(нов +***) без абонамент и
преференциалната цена, на която същото е предоставено, начислена на основание Раздел IV,
чл. 2, б. „б)“ от споразумението вследствие неизпълнение по същото.
Общия размер на отхвърлените искове е 474,54 лева.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
325 лв., за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 421 лв., съгласно приложен на л. 89 от делото – договор за
правна защита и съдействие от 03.02.2025г.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
За предявените искове в общ размер на 1207,29 лева, ищецът е направил следните
разноски: 325 лева за ДТ и 421 лева за адвокатско възнаграждение.
За уважените от съда искове в общ размер на 732,75 лева, следва да се присъдят на
ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
За държавни такси пропорционално следва да се присъдят 197,25 лева, а за
адвокатски хонорар следва да се присъдят 255,52лева, поради което исканията за разноски
следва да се отхвърлят за разликата над 197,25 лева до 325 лева – за държавна такса, за
адвокатски хонорар – за разликата над сумата от 255,52 лева до 421 лева.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика , по-конкретно т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят на ищеца
пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
За предявените вземания в общ размер от 1207,29 лева заявителят, ищец по наст.
произвпдство, е платил за ДТ сумата от 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
11
480 лева.
За уважените от съда искове в общ размер на 732,75 лв., следва да се присъдят на
ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
За държавни такси пропорционално следва да се присъдят 15,17 лева, а за адвокатски
хонорар следва да се присъдят 291,33 лева, поради което исканията за разноски следва да се
отхвърлят за разликата над 15,17 лева до 25 лева – за държавна такса и за адвокатски
хонорар – за разликата над сумата от 291,33 лева до 480 лева.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш.,
ул. ***, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 172,11 (сто седемдесет и два лева и
единадесет стотинки) лева – представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период ***. – ***г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, за отчетен период ***. – ***г., ведно със
законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда –
***г. до окончателно изплащане на сумите, за което е издадена Заповед за изпълнение №***
от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш.,
ул. ***, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 104 (сто и четири) лева – представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период ***. – ***г. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** (нов +***), ведно със законната
лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – ***г. до
окончателно изплащане на сумите, за което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г.,
по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш.,
ул. ***, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 456,64 (четиристотин петдесет и шест лева и
шестдесет и четири стотинки) лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 09.11.2020г. представляващ приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 09.11.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
от 17.01.2017г., за период ***. – ***г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми
от датата на депозиране на заявлението в съда – ***г. до окончателно изплащане на сумите,
за което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС,
СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
12
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., срещу Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 119,51 (сто и деветнадесет лева и
петдесет и една стотинки) лева, представляваща неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена на основание Раздел
IV, чл. 2, б. „а)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото, за което е издадена
Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС и не се дължи.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., срещу Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 60,03 (шестдесет лева и три
стотинки) лева – вземане (неустойка), представляващo разликата между цената на
устройството *** с предпочетен номер +*** без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание Раздел IV, чл.
2, б. „б)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото, за което е издадена
Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС и не се дължи.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., срещу Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 153,23 (сто петдесет и три лева и
двадесет и три стотинки) лева, представляваща неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена на основание Раздел
IV, чл. 2, б. „а)“ от споразумението, вследствие неизпълнение по същото, за което е издадена
Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС и не се дължи.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., срещу Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 141,77 (сто четиридесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки) лева – вземане (неустойка), представляващo разликата
между цената на устройството ALCATEL 3X 2020Black+43P615 AndroidTV с предпочетен
номер +***(нов +***) без абонамент и преференциалната цена, на която същото е
предоставено, начислена на основание Раздел IV, чл. 2, б. „б)“ от споразумението вследствие
неизпълнение по същото, за което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., по
ч.гр.д. № ***г. на НПРС и не се дължи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост.
адрес: с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 197,25 (сто деветдесет и седем лева и деветдесет
и пет стотинки) лева, като отхвърля искането за разликата до претендираната сума от 325
13
лв., да заплати сумата от 255,52 (двеста петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки)
лева – за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разликата до платените 421
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Е. М. Е., с ЕГН **********, с пост. адрес: с. П.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 15,17 (петнадесет лева и
седемнадесет стотинки) лева за държавна такса по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, като отхвърля
искането за разликата до 25 лв., както и да заплати 291,33 (двеста деветдесет и един лева и
тридесет и три стотинки) лева – за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за
разликата до платените 480 лв., всички присъдени със издадена Заповед за изпълнение №***
от ***г., по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г.по
описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
14