№ 1016
гр. Бургас, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203046 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на К. Н. К. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 23-0769-000452/ 26.04.2023 г., издадено от ВПД Началник
група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата (озаглавена „възражение“) се изразява несъгласие с постановлението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 12.07.2023
г., а жалбата е депозирана на 13.07.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.01.2023 г., около 16:00 часа, жалбоподателят К. К. се намирал в гр. Бургас, ж.к.
„*“, до блок 187. Същият се качил в собствения си лек автомобил марка „Пежо 807“ с рег. №
* и потеглил, като приз извършване на маневра движение на заден ход ударил паркираните
зад него лек автомобил марка „Мерцедес Е220“ с рег. № * и лек автомобил марка „Нисан
Микра“ с рег. № *, при което на лекия автомобил марка „Мерцедес Е220“ било причинено
1
осуркване, а на лекия автомобил марка „Нисан Микра“- счупване на предна броня вляво. К.
не усетил удара и потеглил. Всичко било възприето от св. Е. Е. Н., ЕГН: **********. По-
късно двамата собственици на ударените автомобили сигнализирали органите на Сектор
„Пътна полиця“ към ОДМВР-Бургас.
На 04.02.2023 г. собствениците на ударените автомобили и жалбоподателят се явили
в сградата на Сектор „Пътна полиця“ към ОДМВР-Бургас, където св. И. Г.- служител в
Сектор „Пътна полиця“ към ОДМВР-Бургас, съставил снимков материал на всички
автомобили.
За констатираното св. И. Г., съставил АУАН с бл. № * за извършени две нарушения
по ЗДвП- по 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя,
който го подписал, като записал, че не е усетил удар.
Въз основа на АУАН, на 26.04.2023 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. Н. който е възприел лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, тъй като двамата се познават.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – ВПД
Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, а
АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
Наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази
част. От анализа на установения механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е видно, че при извършване на маневрата движение назад жалбоподателят не
се убедил, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен. В резултат на
това управляваният от него лек автомобил, се ударил в други два автомобила, което се
потвърждава от изложеното от св. Н., както и от прегледания снимков материал. Като не е
изпълнил задължението си, преди да предприеме маневрата движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от същия
закон. Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание глоба от 20 лв. Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на това нарушение следва да се посочи, че е без значение дали
жалбоподателят е усетил удара, или не. Същественото е, че вследствие на неполагане на
изискуемата грижа от негова страна е настъпил удар, т.е. резултатът е в пряка
причинноследствена връзка с непредпазливото му действие.
Не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като не са налице
2
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното,
още повече че са засегнати два автомобила.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в
неизпълнение на задължението на водача без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично установено, че
жалбоподателят е усетил настъпилото съприкосновение. Видно от прегледаните в съдебно
заседание снимки на приложения по делото диск, щетата, която е нанесена на лекия
автомобил „Мерцедес“ представлява леко осуркване. По отношение на лекият автомобил
„Нисан“ пък следва да се отбележи, че същият е с по-малки габарити от управлявания от К.
автомобил, при което е напълно възможно съприкосновението да не е било усетено. Всичко
това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя като възражение в АУАН, че
в действителност ударът е останал незабелязан. В допълнение към това, св. Н. посочва, че К.
веднага е тръгнал, което е още една индиция, че не е усетил съприкосновението. Съгласно
чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7
от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на санкционираното лице,
доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта,
че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то
нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на
отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл е
константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.). В заключение, по отношение на това нарушение,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно
ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма
в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във
3
вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение от 80 лева следва да бъде намалено до размер от 40,00 /четиридесет/ лева,
доколкото се касае за отмяна на НП по отношение на едно нарушение и потвърждаване за
второто.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000452/ 26.04.2023 г., издадено от
ВПД Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, В ЧАСТТА, в която на К. Н. К. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-000452/ 26.04.2023 г.,
издадено от ВПД Началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, В ЧАСТТА , в която на К. Н. К. с ЕГН: **********, за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лева.
ОСЪЖДА К. Н. К. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4