РЕШЕНИЕ
№ 2210
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110164288 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 344, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ:
Ищецът – М. СТ. Ц., твърди, че трудовото ù правоотношение било прекратено
незаконосъобразно със Със Заповед № Н-29/27.11.2018г., като това било установено с влязло
в сила решение (Решение № 162815/10.07.2019 г, постановено по гр.д. № 5193/2019г, на
СРС, ГО, 67-ми състав). Междувременно работила по друго правоотношение, но на по-
ниска заплата:
С оглед изложеното, ищцата моли:
- да се осъди ответникът да ù заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 2 от КТ
за по-ниско платена работа, вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца (от
28.11.2018г. до 28.05.2019г.), в общ размер на 14 917,35 лева и законната лихва върху
горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ù изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – фирма, оспорва иска само по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Изложеното в исковата молба е безспорно, спорно е само възнаграждението, което е
получавано от ищцата при втория работодател.
1
Обезщетението по чл. 344 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ се дължи от
работодателя при следните предпоставки – в резултат от уволнението, което е признато за
незаконно, работникът да е работил на по-ниска заплата, като размерът му е за не повече от
6 месеца.
Тук следва да се посочат няколко обстоятелства:
1. в обикновената хипотеза работникът установява оставане без работа (ал. 1). Това не
е спорно – напротив твърди се че е престиран труд.
2. в тази хипотеза (ал. 2), вече ответникът следва да установи по-малък размер на
обезщетението (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
Депозирано е заключение на ССчЕ, оспорено от ищеца и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л., се установява, че стойността на
обезщетението възлиза на 13 585,11 лева. Коригирана е писмената част, според която
обезщетението възлиза на 13 938,59 лева.
За процесния период ищцата е получила брутно възнаграждение от новия си
работодател в размер на 4 184,29 лева. При ответника възнаграждението, което би получила
би било 18 122,88 лева. Средното дневно възнаграждение е 131,63 лева. За първия месец
това означава Х 3 = 394,89 лева. Това е съобразено, като размер дори и в писмената защита
на ищеца. Самата заплата е определена като сбор от основна такава + процент за стаж, или 2
544 лева + 483,36 лева = 3 027,36 лева. Или става въпрос за техническа (математическа)
грешка. Чл. 19 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, е
неприложим. И в двете дружества ищцата има отработен пълен месец. Чл. 17 е съобразен от
в.л.
13 938,59 лева – 412,82 лева + 394,89 лева = 13 920,66 лева. Според съда
обезщетението възлиза на тази сума.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 1 936,36 лева.
На ответника са дължат разноски, съобразно отхвърлената част - 23,38 лева (чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи – 1 912,98 лева.
Ответникът дължи държавна такса в размер на 556,83 лева, съобразно уважената част от
иска.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, фирма, ЕИК
..., седалище и адрес на управление: гр. С., e-mail: ..., да заплати на М. СТ. Ц., ЕГН
**********, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Р.Г. И. – САК, e-mail: r. следното:
- сумата от 13 920,66 (тринадесет хиляди деветстотин и двадесет лева и шестдесет
и шест стотинки) лева - обезщетение за по-ниско платена работа за периода от
28.11.2018г. до 28.05.2019г. , ведно със законната лихва, считана от 11.11.2021г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран
размер от 14 917,35 (четиринадесет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и тридесет
и пет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК,
- сумата от 1 912,98 (хиляда деветстотин и дванадесет лева и деветдесет и осем
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, фирма, седалище и адрес на управление: гр.
С., да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 556,83 (петстотин петдесет
и шест лева и осемдесет и три стотинки) лева – дължима държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242,
ал. 1 от ГПК по отношение на ГЛАВНИЦАТА (13 920,66 лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3