Решение по дело №71/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 876
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20203110200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                             

Гр. Варна............  2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №71 по описа за 2020г.

Р  Е  Ш  И:

                 ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №481239-F521181 от 29.11.2019г., на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Х.Г.“ ООД с ЕИК по  БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ Р. Х. Г. е наложена ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


М О Т И В И

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от „Х.Г.“ ООД, против НП №481239-F521181 от 29.11.2019г., на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Х.Г.“ ООД с ЕИК по  БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ Р. Х. Г. е наложена ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.

           В жалбата си въззивното дружество обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, съставено при допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при установяване на административното нарушение, оспорва фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, като моли да се отмени санкцията в НП, алтернативно твърди за маловажност на случая.

          В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.А., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Отдел в ЦУ на НАП.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 28.10.2019г., е извършена данъчна проверка на търговски обект – Складова база находяща се в гр.Варна местност „Акчелар“ №51 стопанисван от „Х.Г.“ ООД с ЕИК *********. При проверката  е установено, след извършена контролна покупка на дъски на стойност 26.00лева, на 17.07.2019г. е била издадена ръчна бележка с №27/17.07.2019г., без да е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ „Датекс Ди Пи 150“ с ИН на ФУ №DT 738634 и ИН на ФУ № 02738634 или ръчна касова бележка от кочан отговарящ на изискванията на Наредба Н-18. В хода на проверката е представена декларация от страна на Р. Х. Г., че на 17.07.2019г. е получил плащане от клиент в брой на стойност 26.00лева, за която е издадена ръчна касова бележка, без да е издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ, поради факта, че клиента е напуснал обекта преди да е издаден такъв.

        На 28.10.019г. е изведен КЛЕН за 17.07.2019г., от който се установява, че за дата 17.07.2019г. продажба на стойност от 26.00лева не е била регистрирана на ФУ. За така извършената проверка е бил съставен надлежно КП.

           За така констатираното нарушение е бил съставен АУАН №F 521181/05.11.2019г., за констатиране на извършеното нарушение бил връчен надлежно на управител на дружеството – Х. Г., който не е направил възражения. Възражения не са били подадени и в законния за това сроке.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС и е санкционирал търговецът, налагайки имуществена санкция в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и безспорно е вменено в задължение на лицата, извършващи продажби на стоки и услуги във вр. чл.2 ал.1 от Наредба №4 (в търговски обект) какъвто безспорно е  провереният склад за дървен материал, да издават касова бележка за всяка продажба, за която плащането не се извършва по банков път. Безспорно е, че на 17.07.2019г. е било прието плащане в брой на сумата от 26.00лева, но не е бил издаден фискален бон от въведеният в експлоатация и работещ в търговския обект ЕКАФП.

          От приложеното по делото копие на Заповед №ЗЦУ – ОПР-17 17.05.2018г. се установява компетентността на актосъставителя и АНО.

          Наказателното постановление е обосновано, правилно, като при определяне размерът на санкцията, АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието. В НП липсва мотивация поради каква причина е определен размерът на санкция, но съдът намира, че същия е съобразен с тежестта на нарушението и обществената опасност на деянието и нарушителя.

           Съдът намира, че прецнката на АНО относно наличието или липсата на основания за пирлагането разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е правилна. Съдът също намира, че настоящото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.

          Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и размерът на наложената санкция е правилно определен, поради което и го потвърди изцяло.

         Съдът счита, че е ирелевантен факт, какви са причините поради които е допуснато нарушението. За съдът е ясно, че превозният билет за конкретната стока се издава за да може да се превози законосъобразно и проследимо закупената дървесина. Превозният билет обаче не е свързан по никакъв начин с издаването на фискален касов бон. Дори факта, че купувачите на дървесината са напуснали обекта не оневинява нарушителя и не го освобождава от отговорност да издаде фискален касов бон за получените при сделката 26.00лева в брой. Следва да се отбележи и факта, че от датата на контролната покупка до датата на извършване на проверката е изтекъл един не малък срок от над три месеца, през което време сделката не е била сторнирана, същата е била реална за продавача, който е получил сумата и е предал стоката. Безспорно по делото е установено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал. По данни на св.Г., лично тя е получила заплащането по сделката. За съдът е ирелевантно как търговеца ще организира извършването на търговската си дейност стига това да е законосъобразно. Всякакви твърдения относно личността на св.Г. и нейната невозможност да борави с касовия апарат на фирмата съдът намира за ирелевантни.

 

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................