Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна............ 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд -
първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №71 по описа за 2020г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №481239-F521181
от 29.11.2019г., на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Х.Г.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ Р. Х. Г. е
наложена ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от „Х.Г.“
ООД, против НП №481239-F521181
от 29.11.2019г., на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Х.Г.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ Р. Х. Г. е
наложена ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивното дружество
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано,
съставено при допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при
установяване на административното нарушение, оспорва фактическата обстановка
възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно
постановление, като моли да се отмени санкцията в НП, алтернативно твърди за
маловажност на случая.
В съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от адв.А., който поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът
да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник Отдел в ЦУ на НАП.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.10.2019г., е извършена данъчна
проверка на търговски обект – Складова база находяща се в гр.Варна местност
„Акчелар“ №51 стопанисван от „Х.Г.“ ООД с ЕИК *********. При проверката е установено, след извършена контролна
покупка на дъски на стойност 26.00лева, на 17.07.2019г. е била издадена ръчна
бележка с №27/17.07.2019г., без да е бил издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация ФУ „Датекс Ди Пи 150“ с ИН на ФУ №DT 738634 и ИН на ФУ № 02738634 или ръчна касова
бележка от кочан отговарящ на изискванията на Наредба Н-18. В хода на
проверката е представена декларация от страна на Р. Х. Г., че на 17.07.2019г. е
получил плащане от клиент в брой на стойност 26.00лева, за която е издадена
ръчна касова бележка, без да е издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ,
поради факта, че клиента е напуснал обекта преди да е издаден такъв.
На 28.10.019г. е изведен КЛЕН за
17.07.2019г., от който се установява, че за дата 17.07.2019г. продажба на
стойност от 26.00лева не е била регистрирана на ФУ. За така извършената проверка
е бил съставен надлежно КП.
За така констатираното нарушение е
бил съставен АУАН №F 521181/05.11.2019г.,
за констатиране на извършеното нарушение бил връчен надлежно на управител на
дружеството – Х. Г., който не е направил възражения. Възражения не са били
подадени и в законния за това сроке.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал
нарушението по чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и
чл.118 от ЗДДС и е санкционирал търговецът, налагайки имуществена санкция в
размер на 1000.00лв. на осн. чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът счита, че
административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца
е проведено законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано описаното по-горе нарушение и безспорно е вменено в задължение
на лицата, извършващи продажби на стоки и услуги във вр. чл.2 ал.1 от Наредба
№4 (в търговски обект) какъвто безспорно е
провереният склад за дървен материал, да издават касова бележка за всяка
продажба, за която плащането не се извършва по банков път. Безспорно е, че на
17.07.2019г. е било прието плащане в брой на сумата от 26.00лева, но не е бил
издаден фискален бон от въведеният в експлоатация и работещ в търговския обект
ЕКАФП.
От приложеното по делото копие на
Заповед №ЗЦУ – ОПР-17 17.05.2018г. се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
Наказателното постановление е
обосновано, правилно, като при определяне размерът на санкцията, АНО се е
съобразил със степента на обществена опасност на деянието. В НП липсва
мотивация поради каква причина е определен размерът на санкция, но съдът
намира, че същия е съобразен с тежестта на нарушението и обществената опасност
на деянието и нарушителя.
Съдът намира, че прецнката на АНО
относно наличието или липсата на основания за пирлагането разпоредбата на чл.28
от ЗАНН е правилна. Съдът също намира, че настоящото нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и размерът на наложената санкция е
правилно определен, поради което и го потвърди изцяло.
Съдът счита, че е ирелевантен факт,
какви са причините поради които е допуснато нарушението. За съдът е ясно, че
превозният билет за конкретната стока се издава за да може да се превози
законосъобразно и проследимо закупената дървесина. Превозният билет обаче не е
свързан по никакъв начин с издаването на фискален касов бон. Дори факта, че
купувачите на дървесината са напуснали обекта не оневинява нарушителя и не го
освобождава от отговорност да издаде фискален касов бон за получените при
сделката 26.00лева в брой. Следва да се отбележи и факта, че от датата на
контролната покупка до датата на извършване на проверката е изтекъл един не
малък срок от над три месеца, през което време сделката не е била сторнирана,
същата е била реална за продавача, който е получил сумата и е предал стоката.
Безспорно по делото е установено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал.
По данни на св.Г., лично тя е получила заплащането по сделката. За съдът е
ирелевантно как търговеца ще организира извършването на търговската си дейност
стига това да е законосъобразно. Всякакви твърдения относно личността на св.Г.
и нейната невозможност да борави с касовия апарат на фирмата съдът намира за
ирелевантни.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................