№ 584
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500514 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 995/04.02.2025г. от Б. П. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ***** срещу Решение № 19 от
16.01.2025г. постановено по гражданско дело № 20243130100444 по описа за
2024 година Районен съд – гр. Провадия, в частта с която е отхвърлен иска за
осъждане на Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Р. България да заплати на Б. П. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Варна, ***** обезщетение за претърпени в периода
02.03.2021г. до 11.11.2021г. неимуществени вреди във формата на психически
болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено
срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 131/2011г. по описа на
ОДМВР - Варна, пр.преписка № 299/2011г. по описа на ОП- Варна, по което е
бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по
чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК,
прекратено с влязло в сила постановление на ВОП от 10.11.2021г., за
разликата над присъдената сума от 2500лева до пълния заявен размер на
претенцията от 20000лева, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
В жалбата се излага следното:
Обжалваното решение е неправилно и нищожно. Присъденото
обезщетение е неоснователно занижено. Периода през което е бил задържан
под стража 02.03.2021г. до 29.03.2021г. и времето през което му е било
1
ограничено правото свободно придвижване за срок от седем месеца, не могат
да се квалифицират като кратки. Бил е обвинен за тежко престъпление. Моли
да се присъди пълната претендирана сума от 20000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата
на РБ.
В съдебно заседание въззивникът – Б. П. П., не се явява, представлява се
от адв. В. Д. , която поддържа въззивната жалба.
Въззивникът - Прокуратурата на РБ, редовно призована. Представлява
се от прокурор от Окръжна прокуратура – Варна – прок. Д.К., който оспорва
въззивната жалба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред ПРС е по искова молба на Б. П. П. срещу
Прокуратурата, с която е заявен иск за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумата от 20000лева, представляваща обезщетение за претърпени в
периода 02.03.2021г. до 11.11.2021г. неимуществени вреди във формата на
психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 131/2011г.
по описа на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 299/2011г. по описа на ОП -
Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.20,
ал.2 НК, прекратено с влязло в сила постановление на ВОП от 11.11.2021г.
В исковата молба се излага следното:
От 2009г. живеел в Испания, а преди това в гр. Варна. Преди да замине в
Испания сочи срещу него да не е имало образувани досъдебни производства и
по никакъв повод да не е бил викан от органите на реда.
На 02.03.2021г. е бил задържан от полицията в Испания. Било му
обяснено, че следва да се яви пред Централния първоинстанционен съд № 6 в
Мадрид. На 04.03.2021г. бил доведен пред съда и изслушан по повод издадена
Европейска заповед за задържане и предаване на България за извършено
престъпление- укриване на данъци. На база на тази заповед, считано от
02.03.2021г. и за срок от 27дни сочи да е бил лишен от свобода. След престой в
затворите Пикасент във Венеция, Вал де Моро в Мадрид, Централния
софийски затвор и Затвора Варна, на 29.03.2021г. се явил пред Окръжен съд
Варна по внесено искане от ВОП за вземане мярка за неотклонение Задържане
под стража. Същия ден преди това с постановление от 29.03.2021г. бил
привлечен като обвиняем по д.п.№ 131/2011г. на ОДМВР Варна, пр. преписка
№ 299/2011г. на ВОП и му била наложена мярка за неотклонение Забрана да
напуска пределите на страната. Искането на Прокуратурата за вземане спрямо
него на мярка за неотклонение Задържане под стража било оставено без
уважение от съда.
В периода от 02.03 до 11.11.2021г. с него не били извършвани никакви
2
процесуално следствени действия. С постановление на ВОП от 11.11.2021г.
досъдебното производство спрямо него било прекратено. До прекратяване на
досъдебното производство и отмяна на мярката за неотклонение Забрана да
напуска страната, живеел при дъщеря си в гр. Провадия. Тя се грижела за него,
тъй като той не получавал никакви доходи. В този период здравословното му
състояние започнало да се влошава отново, тъй като през 2018г. му била
поставена митрална протеза, вследствие на тежка митрална стеноза, а през
2019г. бил в болница заради следоперативен перикардит. В този период бил
поставен на силен психологически стрес свързан с неизвестност какво ще се
случи, ще бъде ли лишен от свобода, ще може ли да се върне в Испания, за да
продължи лечението си. Сърдечно - съдовото му заболяване се задълбочило, а
в България нямал възможност да получи лечението, което му било прилагано
в Испания. Веднага след връщането си в Испания, отново постъпил в
интензивно отделение, тъй като здравословното му състояние се влошило.
През м.07.2022г. бил освидетелстван с обща степен на инвалидност 51%.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва по основание и размер.
Потвърждава, че срещу ищеца е водено д.п. № 131/2011г. по описа на
ОДМВР Варна, пр.преписка № 299/2011г. на ВОП за извършено престъпление
по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, както и
че във връзка с издадена по него ЕЗА, същият е бил задържан в Кралство
Испания на 02.03.2021г., а впоследствие приведен в България с мярка
Задържане под стража търпяна до 29.03.2021г. Потвърждава и че на
29.03.2021г. му е наложена мярка за неотклонение Забрана за напускане
пределите на Р. България. С постановление на ВОП от 10.11.2021г.
наказателното производство срещу ищеца е прекратено и са отменени
наложените му мерки за неотклонение Подписка и Забрана за напускане
пределите на Р. България.
Оспорва обаче ищецът да е търпял сочените вреди, съответно те да се в
причинно- следствена връзка с действия на Прокуратурата. Твърди, че
задържането му е за кратък период от време, след което спрямо него е
изпълнявана най- леката мярка Подписка. Периодът, в който се твърди да е
търпял вредите също се сочи да е кратък- 8месеца, а в него, с участие на
ищеца се твърди да са извършени малко на брой процесуално- следствени
действия. Производство е било прекратено още на фаза досъдебно
производство. Оспорва се влошаването здравето на ищеца да е резултат от
повдигнатото му обвинение. В евентуалност, искът се оспорва по размер, като
се сочи търсеното обезщетение да е завишено и несъответно на действително
търпените вреди.
От представените писмени доказателства, от становището на страните,
обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът след като приложи
процесуалните правила за доказване, приема за установени следната
фактическа обстановка.
3
С постановление от 13.06.2011г. е образувано досъдебно производство
производство срещу Б. П. П., за престъпление по чл. 255 ал. 3, във вр. ал. 1, т.
6 и т. 7 от НК.
Видно от приложените по делото постановления досъдебното
производство е спирано и възобновено многократно. Предприемани са
действия за издирване на ищеца Б. П. П..
С постановление от 10.12.2018г. на ищеца е назначен служебен
защитник.
На 10.12.2018г. е връчено, на назначения на ищеца адвокат,
постановление за привлечена на Б. П. П., като обвиняем за по престъпление по
255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. / л. 84 от ДП
том 12/
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение е връчено на ищеца на 29.03.2021г., взета му е мярка подписка.
На същия ден е разпитан като обвиняем /л. 143 - 148 от ДП том 12/
Не е спорно между страните и видно от вложените по делото решени от
04.03.2021г. на съда в Мадрид и протокол от ОСЗ /л. 6 от гр. д 543/2024 и л.
151 от ДП том 12 / е следното: Издадена е европейска заповед за задържане и
предаване 0000106/2019г. По силата на ЕЗА испанските власти са задържали
ищеца на 02.03.2021г. и с посоченото по горе решение е постановено
предаването му в България. На 29.03.2021г. ВОС е оставил без уважение
искането за вземане на мярка задържане под стража, като се е мотивирал, че
искането за вземане на мярка за неотклонение е недопустимо, до колкото на
същия ден органите на разследването са му наложи мярка „подписка”. В
обобщение в периода от 02.03.2024г. до 29.03.2021г. Б. П. е бил принудително
задържан.
С постановление от 29.03.2021г. на Б. П. му е наложена забрана да
напуска пределите на Република България /л. 153 от ДП том 12/.
На 10.06.2021г. на ищеца му е предявено разследването.
С постановление от 10.11.2021г е прекратено изцяло наказателното
производство по досъдебно производство № 131/2011 г. водено срещу Б. П. П.,
за извършено престъпление по престъпление 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и т. 7 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК., поради недоказаност.
От приложената справка за съдимост /л. 125 - 133 от ДП том 12/, се
установява, че ищецът Б. П. е осъждан многократно на лишаване от свобода за
различни престъпления. Срещу него има постановени 10 присъди. Пребивал е
в местата за лишаването от свобода в различни периоди общо 4 пъти. Три пъти
е бил в български затвор и един път в испански затвор, където е изтърпял
наказание лишаване от свобода от 29.09.2016г. до 28.09.2017г. по НОХД №
960/2009г., след решение на съдът в Испания за признаване на присъдата на
българския съд.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдяното
4
повторно влошаване на здравословното състояние на ищеца е в причинно
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Взе се
предвид и, че твърдените заболявания датират от преди ищецът да е узнал за
досъдебното производство.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане
предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано;
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки:
Първо, ищецът да е бил привлечен в качество на обвиняемо лице за
извършено престъпление;
Второ, наказателното производство да е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или ищецът с влязъл в сила съдебен акт е оправдан;
Трето, ищецът да е претърпял вреди (имуществени и/или
неимуществени), от воденото срещу него наказателно производство.
Не е спорно между страните, че в настоящия случай са налице първите
две предпоставки.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствени,
емоционални, психически, психологически терзания на личността
Следва да се отбележи, че относно неимуществените вреди не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които се презумират. В този смисъл са - решение от
10.02.2011 г. по делото Р. v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от
13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08, решение №
5
48 от 06.04.2020 г. по гр.д. №1610/2019 г., IV ГО на ВКС, решение №206 от
26.03.2019 г., по гр.д. № 4762 по описа за 2017 г III ГО на ВКС.
Обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени /Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1506/ 2009 г., IV г.о., ГК/
Настоящият състав приема, че ищецът е търпял психически страдания,
стрес и притеснения от осъждане, от воденото срещу него наказателно
производство. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи.
По отношение на размера на неимуществените вреди.
Съгласно трайната съдебна практика, при определяна на размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди търпени от
неоснователно повдигната обвинение, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към
чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат предвид следните критерии: принудителното
задържане на лицето; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на
престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за
процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата
продължителност на наказателното производство; фазите, през които е
преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на
наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата
възраст, съдебното му минало, негативното отражение на незаконното
обвинение върху личността, обществения и професионалния живот (вземат се
пред вид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването
в медиите и публичността; увреденото здраве.
На ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по 255, ал. 3 вр. ал. 1,
т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на
цялото имущество, и е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Б. П. е бил
принудително задържан 27 дни и принудително е доведен в България от
Испания къде е живял, за период от 8 месеца му е било забранено да напуска
пределите на страна. Обстоятелства които водят по посока, увеличаване на
дължимото обезщетение.
Ищецът започва да търпи вреди от момента на узнаването, че му е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление. Б. П. е узнал за
воденото срещу него досъдебно производство на 02.03.2021г., кога е задържан
от испанските власти. Същото е прекратено на 10.11.2021г.
Продължителността на наказателното преследване е била 8 месеца.
Процесуалните действия, предприети от органите на наказателното
производство с участието му са един разпит и предявяване на разследването.
Взета му е най – леката мярка – подписка. Всички тези обстоятелства са в
посока на намаляване на дължимото обезщетение.
6
Съдебното минало Б. П. е изключително богато, осъждан многократно
за извършени от него общо 13 престъпления в Р. България. Пребивал е
многократно в местата за лишаване от свобода, като последното установено
такова е в Испания. Това обстоятелство води до драстично намаляване
дължимото обезщетение.
Не е доказано по делото ищецът да е претърпял други относими за
определяне на обезщетението вреди.
Съдът намира, че поради преобладаващите фактори за определяне на
обезщетение в нисък размер, то справедливото такова следва да е 2 500 лв.
При определянето на обезщетението съдът взе предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на
прекратяване на досъдебното производство.
С оглед да изложеното до тук предявения иск на Б. П. П., срещу
Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение, в ДП № 134/2011г. по описа
по описа на ОДМВР Варна, следва да бъде уважен за сумата до 2500 лв. като
за сумата над 2500 лв. до 20 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ПРС отразени в решение № от 16.01.2025г. постановено по гр.д. №444/2024
г. по описа на съда, то следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 16.01.2025г. постановено по
гражданско дело № 20243130100444 по описа за 2024 година Районен съд – гр.
Провадия, в частта с която е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Р. България да
заплати на Б. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, *****
обезщетение за претърпени в периода 02.03.2021г. до 11.11.2021г.
неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно
производство по д.п. № 131/2011г. по описа на ОДМВР - Варна, пр.преписка
№ 299/2011г. по описа на ОП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т.6 и
т.7 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, прекратено с влязло в сила
постановление на ВОП от 10.11.2021г., за разликата над присъдената сума от
2500лева до пълния заявен размер на претенцията от 20000лева, на основание
7
чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8