№ 642
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от К. М. Д. ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-1030-006696 г/ от 15.07.2021г.издадено от **** към
ОДМВР-Пловдив упълномощен със Заповед рег.№ 81821з-515/14.05.2018г. на МВР,с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и се моли
за отмяната му. В жалбата няма посочени конкретни възражения, нито по съставяне
на АУАН ,нито по НП.По делото ,макар и редовно призован не се явява жалбоподателя
,а същия не се представлява и от пълномощник.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР гр. Пловдив сектор Пътна
полиция редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба
становище е направено искане за потвърждаване на обжалваното постановление, като е
представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид
на което съдът я намира за процесуално допустима.
Пловдивският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.10.2020 г. в 21.21 часа в гр. Пловдив на ул.Васил Левски до №111 система
1
за видеоконтрол ТFR 1-М 546 , заснела лек автомобил марка/модел „ Тойота Авенсис
рег.№ **** движещ се на посоченото място . Съгласно изготвената с посочената
система снимка-клип 21542 ,по препиката от делото, фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 106 km/h (при измерването на скоростта е
отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза
на водача- 109 km/h), при разрешена скорост за движение в населено място до 50
km/h, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- К.Д. ,като до
санкционирането му се стигнало след изпращане на покана и декларация по чл.188
ЗДВП, до ОДМВР-Пловдив, за връчване. Декларацията е била попълнена от К. М. Д.,
като същия я е попълнил в качеството му на водач на процесната дата и именно в тази
декларация е потвърдил,че именно той е управлявал автомобила на 02.10.2020г.
По делото е постъпила преписката от ОД МВР Пловдив сектор ПП,
съдържаща- снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и за
компетентността на издаващия НП орган.
Във връзка с установеното нарушение е изготвен АУАН ,подписан от
нарушителя без възражения.След което е издадено и НП.И в двата акта по идентичен
начин са описани фактите и нарушените правни норми.
В същия при описаните констатации, е посочено , че е била нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗдвП, като е приспадната допустимата грешка от 109
км/ч на 106 км/ч при разрешена скорост в населено място с 50 км/ч .Актосъставителят
квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения
АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление
(НП) № 21-1030-006696 г/ от 15.07.2021г.издадено от **** към ОДМВР-
Пловдив упълномощен със Заповед рег.№ 81821з-515/14.05.2018г. на МВР,с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства – отразени в АУАН И НП НП) № 21-1030-
006696 г/ от 15.07.2021г и от приложените по делото писмени доказателствени
средства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите
кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на
горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния
автомобил със скорост от 106 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената
максимална скорост за мястото, където е извършено нарушението и което се намира в
населеното място, до 50 km/h. Спазено е изцяло изискването за описание на участъка,
в който автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда
фактическа обстановка.В републиканската и общинска пътна мрежа е .Също така
техническото средство ,което е извършило замерването е изправно и годно ,като по
преписката е наличен протокол за одобрен тип на средство за измерване-№10.02.4835
,както и протокол за проверка на системата за видеоконтрол/№ 6-33-10 от
18.09.2020г.Като всичко това доказва посочените обстоятелства в горния смисъл.
2
Субектът на нарушението също е установен безспорно, видно от горецитираната
декларация по чл.188 ЗДВП, попълнена от жалбоподателя, като в качеството си водач
на автомобила , именно той е санкционираното лице. С оглед на изложеното съдът
приема, че на процесната дата именно жалбоподателят е бил този, който е управлявал
процесният автомобил.Попълнен е надлежно и протокола по чл.10 от Наредбата .
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира
жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство. Съдът счита, че
описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно
конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН,
видно от изложената вече по-горе хронология по връчване и установяване на
нарушителя, то законовите срокове са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния
от вида на процесното. С оглед на което в конкретния случай и водачът на автомобила
е бил установен при връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ТFR
1-М 546 „надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва като системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
3
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП –При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h, посочени изчерпателно в тази алинея по таблица., а според чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:Т. 6. (изм. и доп. - ДВ,
бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв.
Надлежно е описано нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДВП.Ясно е
отразено кой автомобил, къде и с каква скорост се е движил при какво ограничение на
максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност нарушения по този
закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно техническо
средство.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издадено обжалваното НП за реализиране административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за извършването на това нарушение, като видно от цитираната
санкционна разпоредба и съотнесена към конкретните факти, то правилно АНО е
определил и размера на наложената санкция.
В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и
размера на административните наказания. Безспорно се установи, че автомобилът е бил
управляван на процесната дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските-няма направено искане за присъждането им,поради което и съдът
не дължи произнасяне.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-006696 от
15.07.2021г.издадено от **** към ОДМВР-Пловдив упълномощен със Заповед рег.№
81821з-515/14.05.2018г. на МВР, против К. М. Д. ЕГН ********** ,с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания – глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пловдивски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5