РЕШЕНИЕ
№193
гр. Пловдив, 01.02.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1179 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на К.С.Т. с
ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. А.Н., против Решение №
2153-15-110 от 29.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата на К.Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-98 от 06.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив, с което е отказано опускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.69, ал.1, §50 от ПЗР на ЗИДКСО, чл.69б, ал.1,
т.1 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. и с представени
писмени бележки, моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила поради наличието на предхождащо потвърденото разпореждане за отказ
друго такова разпореждане за отпускане на пенсия от 05.04.2018 г., което не е
било отменено по реда на чл.99, ал.1 от КСО. В тази насока се изтъква, че при
издаване на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив не били
съобразени указанията, дадени от ВАС по адм. дело № 15070/2018 г. за изясняване
статута на двете разпореждания с противоположно съдържание. На
второ място, като мотиви за отмяна на обжалваното решение, се навеждат доводи
за неправилно приложение на материалния закон, касателно приложението на чл.9а
от КСО, във връзка с §50 от ПЗРЗИДКСО и за несъответствие на решението с целта
на закона, в която връзка се твърди, че към 31.12.2017 г. жалбоподателят е отговарял
на изискванията на закона за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по специалния режим, предвиден за ранно пенсиониране на военнослужещи.
Претендират се разноските по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание и в представено писмено становище се излагат съображения за
законосъобразност на оспореното решение, като се сочи, че административният
орган е изпълнил влязлото в сила съдебно решение и изяснил при спазване на
чл.35 и 36 от АПК фактите и обстоятелствата по случая, свързан с проекторазпореждането от 05.04.2018 г., като правилно е
преценил, че не са изпълнени специалните условия за пенсиониране на лицата по
чл.69 от КСО, предвидени в §49 -50 на ПЗР на ЗИДКСО, защото към 31.12.2015 г.
жалбоподателят няма придобит общ осигурителен стаж от 27 години, а за
пенсиониране по чл.69б, ал.1 от КСО няма навършена изискуемата възраст от 53
години. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се възразява
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика с този акт се
потвърждава постановеният отказ за отпускане на пенсия по заявлението на
жалбоподателя и поради това е с правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна, от
събраните по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания на
разпитания непосредствено свидетел Р., които съдът кредитира като дадени
добросъвестно, логични и съответни на писмените доказателства по делото, се
установява следното:
Със заявление № 2113-15-6342/14.12.2017
г., към което приложил документи,
включително и Удостоверение Обр.УП-16 с № 1021-15-84#1/12.12.2017 г., издадено от ТП на НОИ Пловдив, жалбоподателят Т.
направил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението Т. имал
навършена възраст 46 г., 11 месеца и 18 дни и общ осигурителен стаж, зачетен му
от пенсионната администрация по чл.104 от КСО, превърнат към трета категория
труд 45 г., 02 м. и 12 дни, от които 24 г., 3 месеца и 23 дни от първа
категория, 04 г., 08 мес. и 04 дни от трета категория, като 02 години и 10
месеца от зачетения по условията на трета категория труд осигурителен стаж бил
„закупен“ при условията на чл.9а, ал.1 от КСО на 07.12.2017 г. В действителност,
след извършен внос на размера на съответно дължимите осигурителни вноски и
подаване на декларация Образец 8 от страна на жалбоподателя, по отношение на
този осигурителен стаж от 02 г. и 10 м. било издадено и посоченото
Удостоверение Обр. УП – 16 от 12.12.2017 г., удостоверяващо осигурителен стаж
за периода 01.09.1990 г. до 30.06.1993 г., за който са внесени осигурителни
вноски въз основа на диплом от ВВОВУ „Васил Левски“ - Велико Търново, с период
на обучение по документа 01.09.1988 г. до 30.08.1993 г. По заявлението за
отпускане на пенсия като старши експерт в ТП на НОИ Пловдив работила
свидетелката Р.. Съгласно утвърдената със заповед на Директора на ТП на НОИ
Пловдив Работна инструкция за дейността на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Пловдив
след предварителна преценка на представените от страна на жалбоподателя
документи по заявлението му за отпускане на пенсия се съставила справка от
експерт, проверена от главен експерт и подписана от свидетелката в качеството
ѝ на старши експерт, съгласно която на жалбоподателя следвало да се
отпусне пенсия и която била въведена в електронен вариант и изпратена в
Дирекция „ИСМБП“, където било изготвено проекторазпореждане
за отпускане на пенсия с № 70122661446, протокол № 01131/05.04.2018 г., което
било и заложено в база данни за изплащане. Съгласно график за месечно
приключване, проекторазпорежданията можели да се
анулират по предвидения в работната инструкция ред в определен срок и в случай,
че се установи грешка или несъответствие в тях. В конкретния случай, свидетелката
Р., в срока за анулиране на проекторазпореждането от
05.04.2018 г., отнасящо се до жалбоподателя, счела, че неправилно е било
преценено, че жалбоподателят има право на пенсия, защото неправилно бил включен
осигурителният стаж на лицето, който бил закупен през 2017 г. в общия стаж до
2015 г. Поради това и същата преценила, че следва въпросното проекторазпореждане да се анулира и да се издаде
разпореждане за отказ от отпускане на пенсия. За да се анулира проекторазпореждането следвало свидетелката Р. да посочи
това обстоятелство в протокол от съответната дата, да се уведоми съответния
отдел „Изплащане на пенсиите“ с оглед такава да не се изплаща за периода от
датата на заявлението до издаване на проекторазпореждането
– в случая на жалбоподателя от декември 2017 г. до април 2018 г., както и да
впише проекторазпореждането в списък на анулираните
автоматични разпореждания за съответния месец и година. Свидетелката Р.
извършила първите две стъпки от процедурата по анулиране на проекторазпореждането
от 05.04.2018 г., но при отразяване на анулирането в съответния списък за
месеца, вместо в списъка за анулиране за периода от 15.03.2018 г. до 16.04.2018
г., включила проекторазпореждането за жалбоподателя Т.
в списъка за анулиране за предходната година за периода 16.03.2017 г. до
18.04.2017 г. и така това проекторазпореждане не било
включено в списъка с ЕГН на пенсионери, които са включени в текстови файл за
анулиране на разпореждания, обработени през месец май 2018 г. и разпореждането
от 05.04.2018 г. не било анулирано. Така същото останало като валидно
разпореждане в електронната система на НОИ, защото системата не го отчела като
анулирано. Понеже свидетелката Р. преценила, че следва да се откаже отпускане
на пенсия, то междувременно, без допуснатата грешка по повод ненадлежното
анулиране на проекторазпореждането от 05.04.2018 г.
да бъде забелязана, на 12.04.2018 г. било издадено Разпореждане № ********** по
Протокол № 2140-15-290 на Ръководителя
на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, подписано от същия, с което на
жалбоподателя било отказано отпускането на пенсия по заявлението му от декември
2017 г. Същото било връчено на
жалбоподателя на 25.04.2018 г. и той го обжалвал по административен ред пред
Директора на ТП на НОИ Пловдив, който със свое Решение № 2153-15-125 от
11.06.2018 г. оставил жалбата без уважение. Решението на Директора на ТП на НОИ
Пловдив жалбоподателят Т. обжалвал пред Административен съд Пловдив, където по
жалбата му било образувано адм. дело № 2038/2018 г. Междувременно, тъй като
допуснатата грешка по анулирането на проекторазпореждането
от 05.04.2018 г. не била забелязана и то на практика фигурирало в информационната
система на НОИ като валидно разпореждане, макар да било само в електронно
генериран вариант, по сметката на жалбоподателя бил нареден и извършен от НОИ
автоматично и двукратно превод с основание „пенсии за месец 05“ и „пенсии за
месец 06“ в размера на пенсията, определена в останалото неанулирано проекторазпореждане. Въз основа на това проекторазпореждане,
системата генерирала автоматично и разпореждане от 01.07.2017 г. за
преизчисляване на пенсията на жалбоподателя. За жалбоподателя Т., въз основа на
предоставения му ПИК, въпросното проекторазпореждане
и това за актуализиране на пенсията му се визуализирали и били видими в
информационната система на НОИ, като същият ги разпечатал и представил като
доказателства по адм. дело № 2038/2018 г. на Административен съд Пловдив. С
решение № 2136/24.10.2018 г. по посоченото дело, като констатирал, че по делото
са налице две разпореждания с противоположно съдържание, издадени по едно и
също заявление на жалбоподателя – за отпускане на пенсия и за отказ от
отпускане на пенсия, съдът отменил обжалваното пред него Решение на Директора
на ТП на НОИ Пловдив, като счел, че са били нарушени разпоредбите на чл.35 и
чл.36 от АПК, защото административният орган не е изяснил дали първото по време
разпореждане е проектно и защо по него е изплащана пенсия, или е генерирано
погрешно в системата на НОИ. С решението си Административен съд - Пловдив върнал административната преписка на
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне. Това решение на
Административен съд Пловдив било потвърдено с Решение № 13715/15.10.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 15070/2018 г., в което съдът е отчел, че не е изяснено от
Директора на ТП на НОИ защо по едно заявление за отпускане на пенсия са
издадени две разпореждания с различно съдържание и с какво се обосновава
издаването на второто такова по ред, тъй като липсват и доказателства за това,
че първото разпореждане е проектно и че е налице анулиране на същото. По повод
на установената на практика със съдебното решение грешка, даваща възможност да
се визуализира разпореждането от 05.04.2018 г. в системата на НОИ, до Дирекция
ИСДКП при НОИ били изпратени писма за отстраняване на грешката, анулиране на проекторазпореждането и заличаването му от регистъра на
разпорежданията база данни „пенсии“. На 08.01.2020 г. въпросното разпореждане
от 05.04.2018 г. било анулирано и заличено. В изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение било издадено Разпореждане № ********** по Протокол №
2140-15-98/06.02.2020 г. на Ръководителя
на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което по заявлението на
жалбоподателя от 14.12.2017 г. било извършено ново произнасяне и отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1, §50 от
ПЗР на ЗИДКСО, както и по чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. В разпореждането било
посочено изрично, че разпореждане от 05.04.2018 г. /за отпускане на пенсия/ е
било неправилно генерирано в системата на НОИ, поради неправилно приложен
материален закон и включване на стажа по чл.9а, ал.1 от КСО при преценката
правото на пенсия във връзка с посочения §50 от ПЗР на ЗИДКСО, защото правните
последици – признаване на периода на заплатения стаж за осигурителен -
възникват от момента на заплащане на вноските и понеже те са платени през 2017
г., а това е след законоустановената дата 31.12.2015 г., стажът, който е
заплатен, не следва да се зачита като придобит до посочената дата. В
разпореждането изрично било отразено, че неправилно генерираното разпореждане в
системата на НОИ от 05.04.2018 г. не било подписано от длъжностно лице по
чл.98, ал.1 от КСО, поради което не съставлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК и не може да влезе в сила, поради което и не подлежи
на изпълнение и съответно не подлежи и на отмяна. Посочено било, че това
разпореждане не отговаря на изискванията по чл.59, ал.2, т.8 от АПК и поради
това извършените плащания за месец май и юни 2018 г. в полза на жалбоподателя
са без правно основание, в подкрепа на което било обстоятелството, че за
времето от посочената в проекторазпореждането начална
дата 14.12.2017 г. до 30.04.2018 г. пенсия не била изплатена. Отразено било също
така и че в изпълнение на дадените от съда указания неправилно генерираното проекторазпореждане към момента на издаване на това от
06.02.2020 г. било вече заличено от системата на НОИ. По същество в новото
разпореждане от 06.02.2020 г. бил приет към датата на заявлението на
жалбоподателя общ осигурителен стаж от първа категория като офицер от 24 г., 3 мес. и 23 дни, както и такъв от
трета категория от 04 г., 8 месеца и 4 дни, в който се включвал закупен
осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО от 01.09.1990 г. до 01.07.1993 г. от
две години и десет месеца, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория от 45 г., 02 месеца и 12 дни, при навършени към датата на заявлението
от страна на Т. 46 г., 11 месеца и 18 дни. По повод на т.нар. закупен стаж в
разпореждането, след анализ на относимите разпоредби
от КСО и НПОС, било прието, че закупеният стаж се зачита от момента на
закупуването му, като в случая, тъй като този момент е 07.12.2017 г., тоест
след 31.12.2015 г., то не може да бъде зачетен при условията на §50 от ПЗР
ЗИДКСО. Затова и поради липса на общ осигурителен стаж от 27 години към
31.12.2015 г., а само такъв от 26 г., 1 месец и 27 дни, на жалбоподателя било
отказано отпускане на пенсия на това основание – по §50 във връзка с чл.69 от КСО. Поради липса на навършена възраст от жалбоподателя, било отказано и
отпускане на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО, както и по чл.69б, ал.1, т.1 от КСО.
Въпросното разпореждане от 06.02.2020 г. било обжалвано от жалбоподателя пред
Директора на ТП на НОИ Пловдив, който оставил без уважение с жалбата с
решението от 29.04.2020 г., предмет на оспорване в настоящото производство. В
посоченото решение било констатирано изрично, че при преценка правото на пенсия
на Т. била допусната грешка, поради неправилно включения по условията на §50 от
ПЗР ЗИДКСО осигурителен стаж, удостоверен с Обр. УП-16. В резултат от грешката
била подадена информация в програмния продукт за пенсии на НОИ, което довело до
генериране на проекторазпореждане за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното, в нарушение на реда за
работа, не било надлежно анулирано в системата, поради което и по него било
извършено плащане, независимо от липсата на валидно издаден административен акт
и то се визуализирало в информационната система на НОИ, където жалбоподателят
го видял чрез осигурения му достъп с ПИК. Прието било и в Решението на
Директора на ТП на НОИ, че извършените плащания в полза на жалбоподателя били
без правно основание, но същият е бил добросъвестен,
поради което плащанията не подлежат на връщане. Изрично е записано в
обжалваното решение и че въпросното проекторазпореждане
от 05.04.2018 г., с което на лицето била отпусната пенсия за ОСВ, не съществува
в информационната система, тъй като е заличено поради липса на правно основание
за издаването му. По отношение на въпросите по същество относно правото на Т.
да му бъде отпусната пенсия, Директорът на ТП на НОИ - Пловдив възприел изцяло
доводите, изложени в разпореждането от 06.02.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП
на НОИ Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, както се твърди, но разгледано по същество, съдът счита, че решението
е постановено в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе
предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната
преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене.
На първо място, във връзка с възраженията по жалбата,
касаещи наличието според жалбоподателя едновременно на две разпореждания,
постановени във връзка с едно и също заявление, първото от които за отпускане,
а последващото за отказ от отпускане на пенсия по заявлението на Т.,
категорично по делото се установи характера на първото по ред разпореждане
/това от 05.04.2018 г. – за отпускане на пенсия/ като такова, съставляващо
проект на административен акт, както е посочено и в обжалваното решение на
Директора на ТП на НОИ. Видно от приложеното извлечение от утвърдената работна
инструкция в НОИ, действително на базата на въведени данни на заявителя и
според предварителна оценка на представените от него документи, програмният
продукт генерира разпореждане със съответно съдържание, което обаче подлежи на
последваща проверка и в случай, че при такава се установи, че поради грешка или
неправилна преценка актът, който следва да се издаде по заявлението, не следва
да е с такова съдържание, то подлежи на анулиране в определен срок и по
определен в инструкцията ред. В случая, както от показанията на свидетелката Р.,
така и от писмените доказателства, събрани в хода на проведеното съдебно
дирене, се установи, че проекторазпореждането от 05.04.2018
г. е било предвидено за анулиране от екипът, който обработва заявлението и по
него е подадена информация да не започва изплащане на пенсията за времето от
заявлението до въпросното разпореждане, но поради допускане на техническа по
характера си грешка в предвидения алгоритъм за анулиране, практически проекторазпореждането е останало неанулирано и системата го
е отчела като валиден окончателен акт, което е станало причина и по-късно да
генерира автоматично и разпореждане за осъвременяване на пенсията от юли 2018 г.,
както и да се извърши превод на пенсия за два от месеците, преди да се установи
грешката. Посоченото от жалбоподателя, че в случая е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, понеже имало влязло в сила разпореждане за
отпускане на пенсия, по отношение на което не била проведена процедура по
отмяната му по чл.99, ал.1 от КСО и поради това било недопустимо да се издаде
последвалото го такова за отказ, съдът намира за неоснователни. Въпросното
разпореждане от 05.04.2018 г. не може да бъде счетено за влязъл в сила
административен акт, който да подлежи на изпълнение, най-малкото, защото същият
изобщо не е бил изпращан, нито връчван на жалбоподателя, за да му се предостави
срок за обжалването му /арг. от чл.90, ал.1 от АПК/.
Напротив, на жалбоподателя е било връчено на 25.04.2018 г. подписано от
издателя му разпореждане за отказ с дата 12.04.2018 г., което е било обжалвано
пред Директора на ТП на НОИ Пловдив през май 2018 г. Видно от тази жалба на Т.
до Директор на ТП на НОИ, жалбоподателят е бил надлежно уведомен за наличен
изричен отказ по неговото заявление за отпускане на пенсия, а не за отпускането
на такава и впрочем, изобщо не е споменал в жалбата си, нито факта, че му е
била преведена пенсия за месец май 2018 г., нито пък, че разполага с
разпореждане от 05.04.2018 г. с противоположно съдържание, което е представил
вече като станало му известно през юни 2018 г. с жалбата си пред съда,
приложена по адм. дело № 2038/2018 г. На второ място, както се установява от
доказателствата по делото, разпореждането от 05.04.2018 г. не е било фактически
разпечатвано от програмния продукт на НОИ, нито е било подписвано от органа,
който следва да е негов издател - Ръководител на ПО при ТП на НОИ- Пловдив,
нито е било изпращано на жалбоподателя. Следва да се има предвид в тази насока, че
единственият заверен от жалбоподателя екземпляр от въпросното разпореждане от
05.04.2018 г., находящ се по делото, е представен от него, като такъв, извлечен
от информационната система на НОИ и той не носи подпис на издател. От
доказателствата по делото категорично се установява изложеното от ответния
административен орган относно липсата на издадено валидно разпореждане за
отпускане на пенсия на жалбоподателя Т., както и относно характера на
разпореждането от 05.04.2020 г., като такова, което е само проект за
административен акт и което е подлежало на анулиране и практически е било и
анулирано на 08.01.2020 г., а не в срока за анулирането му, което пък е станало
поради допуснат технически пропуск при въвеждане на подлежащите на анулиране проекторазпореждания. При положение, че не е налице
оригинал на въпросното разпореждане, който да е бил подписан от компетентния
административен орган, не може да се приеме, че е налице волеизявление на същия
орган за отпускане на пенсия, а съгласно чл.21 от АПК, индивидуалният
административен акт е изрично волеизявление на административен орган. Подписът
на компетентното длъжностно лице е задължителен реквизит на разпореждането,
съгласно общата разпоредба на чл.59, ал.2, т.8 от АПК и е предпоставка за
неговата валидност. В случая, липсва валидно разпореждане за отпускане на
пенсия, защото няма такова, което да е подписано от компетентния да го издаде
орган, съответно това съставлява липса на такова по съдържание волеизявление в
правния мир. /В този см. е напр. Решение № 5698/2014 г. по адм. дело № 452/2014
г. на ВАС/. Следователно, в случая не е била налице пречка за издаване на
разпореждането, потвърдено с обжалваното по настоящото дело решение, защото не
е било налице предходно влязло в сила такова по същото заявление, което да
предполага провеждане на процедура по отмяна по реда на чл.99, ал.1 от КСО,
както неоснователно сочи жалбоподателят. Поради това и не е налице соченото
нарушение на административнопроизводствените правила.
По същество обаче, съдът намира оплакванията на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон в обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане за основателни.
Не се спори между страните, нито по отношение на
установените факти относно възрастта на Т. към момента на подаване на
заявлението за пенсиониране, нито по отношение на категорията, вида и общата
продължителност на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, нито касателно
отказа за отпускане на пенсия по условията на чл.69, ал.1 от КСО, съответно по
чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. Спорният въпрос се отнася единствено до това дали
осигурителният стаж, удостоверен с обр. УП-16, следва, или не следва, да се
взема предвид и да се включва при преценката на условията за ранно
пенсиониране, независимо от навършената възраст, по условията на § 50 от ПЗР на
ЗИДКС, във връзка с чл.69 от КСО.
Съгласно предвиденото в § 50 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ.бр.61/2015
г./ лицата по чл.69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия, могат да се пенсионират
независимо от възрастта им до 31 декември
2018 г. Съгласно
приложимата редакция на чл.69 от КСО, в тази категория са военнослужещите, които имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по
ЗОВСРБ, поради което и жалбоподателят Т. безспорно попада сред тези лица. В
случая, същият на 07.12.2017 г. на основание чл.9а, ал.1, т.1 от КСО е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж, включващ част
от периода на обучението му
във висше военно училище, а
именно от 01.09.1990 г. до 30.06.1993 г. / за две години и десет месеца/. Според действалата към
този момент разпоредба на чл.9а, ал.6 от КСО, за осигурителен
стаж по ал.1 и 2 се зачитат периодите,
за които са внесени осигурителни
вноски. Съгласно приложимата редакция и на разпоредбата на чл.45,
ал.1 от НПОС, времето на обучение, за което са внесени осигурителни
вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява
с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна
степен доктор, документ за внесените осигурителни
вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. В случая, за
жалбоподателя е бил удостоверен по надлежния ред въпросният осигурителен стаж,
като Т. е представил издаденото му на 12.12.2017 г. удостоверение обр. УП -16
към заявлението си за отпускане на пенсия. Поради това и съдът намира, че по
отношение на него е било налице основание за зачитане на осигурителния му стаж
за част от времето на обучението му във висше училище, за което същият е внесъл
лично осигурителни вноски, при преценката от административния орган на правото
му във връзка §50 от ПЗР на ЗИДКСО. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно посоченото в обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане
твърдение, че въпросният стаж не следвало да се зачита, защото Т. бил внесъл
осигурителните вноски по чл.9а от КСО след 31.12.2015 г., а преценката за
наличен достатъчен осигурителен стаж следвало да се направи към тази дата. В
случая, според съда, административните органи тълкуват закона несъответно на
вложения в него смисъл и изводите им не намират опора в закона. Съществен за изводите на администрацията е въпросът за кой период са внесени вноските за осигуровки и дали той предхожда датата 31.12.2015 г., а не в кой момент
е станало внасянето на осигуровките. Очевидно е от издаденото удостоверение
Обр.УП-16, че същото удостоверява наличен осигурителен стаж за период преди
31.12.2015 г. – 1990 г. -1993 г. Датата на извършване на превода на
осигурителните вноски по чл.9а от КСО има значение за момента на отпускане на
пенсията, защото от този момент на зачитане на „закупения“ стаж, вече при
наличен достатъчен общ осигурителен стаж, лицето ще придобие право на пенсия. Внасянето на вноските не може да промени
обаче периода, за който се зачита и в който е положен осигурителният стаж. Очевидно е, че този период, за който се отнасят и за който са внесени осигурителните вноски от Т., е самият период на обучение във висшето военно училище, който е преди
31.12.2015 г., сиреч това е период, през който е действително положен осигурителният стаж, за който стаж, след заплащането на осигурителните
вноски, лицето е вече е придобило правото той да му бъде зачетен като такъв за
пенсиониране. В закона
липсва ограничителна разпоредба, която да указва, че стажът следва да е
„закупен“ преди 31.12.2015 г. В тази насока следва да се има предвид, че
нормата на чл.9а от КСО е приета с ДВ бр.100/2010 г. и е в сила от 01.01.2011 г.,
до който момент е била в сила разпоредбата на чл.§9 от ПЗР на КСО, предвиждаща
възможност за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране на времето на
обучение на лицата във висше или полувисше образование, ако внесат за своя
сметка осигурителни вноски. В разпоредбата на преждедействащия
§9, ал.7 от КСО /сега отм./ действително е било предвидено, че това право може
да бъде упражнено в определен срок. След отмяната на §9 от ПЗР на КСО обаче,
което е станало именно с влизането в сила на чл.9а от КСО, подобно ограничение
по време на правото на лицето да заплати осигурителни вноски за времето на
обучението, ако е завършило висше или полувисше образование и с това да допълни
недостигащ осигурителен стаж, който да му бъде зачетен като такъв, не е
предвидено. Липсва разпоредба, която изрично да изключва от общия осигурителен стаж времето на „закупения“ такъв, само поради причина, че осигурителните вноски за него са внесени
по-късно. В случая, според
съда, административните органи са допуснали недопустимо
сместване, като
са отъждествили периода на внасяне на осигурителните вноски
с период, за който те се отнасят
и за който са били внесени. Моментът на внасяне на вноските е този, в който се е осъществило реалното им заплащане като дължима парична стойност към НОИ, за да бъде именно признат и зачетен, съобразно нормативните
изисквания предходно
протекъл период на обучение като осигурителен стаж. В тази насока и
моментът на внасяне на осигурителните вноски, както се каза, не може да промени
по време периода на провеждане на обучението, който очевидно е предхождащ и в
закона няма ограничение кога може да бъде придобито правото той да бъде зачетен
като осигурителен стаж по реда на чл. 9а от КСО. В този смисъл е и
разрешението, дадено в Решение № 3488 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 10369/2017 г., в което по сходен случай е изрично посочено, че: „при всички такива
случаи се плащат и внасят осигуровки на по-късен етап, а те се отнасят и се признава стаж, положен назад в годините,
когато лицето се е обучавало (т.е. признава се
период, когато лицето е бил
учащ във ВУЗ, даже и до този момент да не е имал никакъв друг стаж). Датата на внасяне на осигуровките не променя периода, за който те са внесени (периодът
на обучение). Обратното би означавало да се приеме, че обучението
е било към датата на внасяне на осигуровките за него,
а това не е така… Датата на внасяне на вноските не променя темпорално периода на обучение във
ВУЗ, за който те са внесени.“ Подобно становище е
застъпено и в Решение № 14099 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 556/2016 г.
С оглед на изложеното и съдът намира, че административният орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като не е взел предвид и не е зачел при преценката за правото на пенсия по реда на §50 от ПЗР но ЗИДКСО, вр. с чл.69 от КСО времето на осигурителния стаж на Т., удостоверен с УП-16 от 12.12.2017 г. и поради това е достигнал до неправилния извод, че жалбоподателят няма необходимия осигурителен стаж от 27 години за придобиване право на пенсия и незаконосъобразно е отказал отпускането на такава на посоченото основание. Напротив, ако бе зачел въпросния осигурителен стаж от 2 години и 10 месеца, административният орган би стигнал до извода за наличие на основанията за отпускане на пенсия по посочения облекчен ред по §50, тъй като тогава щеше да съобрази, че е налице изискването за 27 години общ осигурителен стаж.
Предвид изложеното и съдът намира, че следва да отмени
обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което на практика е
потвърдено разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ за отказ от
отпускане на пенсия и да върне преписката на компетентния да се произнесе по
заявлението за отпускане на пенсия Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по подаденото от К.С.Т. заявление №
2113-15-6342/14.12.2017 г., съобразно
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
При този изход
на спора, основателно е и направеното
искане за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя. От представения по
делото, ведно със списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие
от 02.07.2020 г., е видно, че жалбоподателят е
заплатил изцяло и в брой уговорената сума от 650 лева за адвокатско
възнаграждение по делото. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията ѝ към
датата на сключване на
договора/, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, възнаграждението
е 500 лева. По възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да
се посочи, че възнаграждението
не е прекомерно, като не са налице
основания за присъждането на по-нисък
размер на разноските по смисъла
на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим съгласно препращането на чл.144 от АПК. В конкретния
случай, оказаната от адвокат Н. по настоящото дело правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на жалба, участие в проведените три съдебни заседания по делото, в едно от които е провеждан и разпит на свидетел, както и изготвяне на писмени бележки. Поради това и в процесния случай уговореният
и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящото
дело, заплатен действително
от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение, който надхвърля минималния такъв с 30 процента, не е несъразмерен
или несъответстващ на критериите
по чл.36, ал.2 от ЗА, нито може
да бъде определен като прекомерен.
Предвид изложеното
и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-110 от 29.04.2020
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на К.С.Т. с ЕГН ********** срещу Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-98
от 06.02.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив за отказ за опускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69, ал.1, §50 от ПЗР на ЗИДКСО, чл.69б, ал.1, т.1 от КСО.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по подаденото от К.С.Т. с ЕГН ********** заявление № 2113-15-6342/14.12.2017 г., съобразно указанията
по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на К.С.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/, направени разноски по делото за възнаграждение
на адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: