МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 35/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия С.Г.Р. *** за това, че на 28.05.2017 г. в гр. Завет, обл.
Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност и на продължавано престъпление - на два пъти, е
отнел чужди движими вещи – 80 кг билка „тръмбъз“ в
сурово състояние, на обща стойност 52.00 лева – немаловажен случай от владението
на И.Х.Ю. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като откраднатите вещи не са под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и направените самопризнания, установяват
по безспорен начин авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното
деяние. Пледира на подсъдимия С.Г.Р. да бъде наложено предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода близо до минимума, редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, което с оглед обремененото
съдебно минало на дееца изтърпи ефективно.
Пострадалото от престъплението
лице св.Ю. в срока по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК, не предявява искане
за участие в наказателния процес като частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият С.Г.Р., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.
В съдебно заседание признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и прави искане да не се събират доказателства за тези
факти, поради което съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Назначеният му служебно от
съда защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните
по делото доказателства установяващи вината на подзащитния
му при редукцията с 1/3 предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. Не споделя становището на представителя на районната
прокуратура и заявява, че са налице условията за приложение института на
условното осъждане, поради което моли съда да отложи изтърпяването на
наложеното наказание за подходящ изпитателен срок.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.С.Г.Р. е 17-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, към момента задържан в ОС
„ИН“, СА – София, бул. „Г. М. Димитров“ № 42.
Св.И.Х.Ю. се занимавал с изкупуване, сушене и
продаване на билки. Във връзка със съхранението и сушеното на билките ползвал
част от недостроеното училище в гр.Завет, което се намирало на поляната до
детската градина и градския стадион в близост до изхода на града в посока с.
Острово. Ю. сушил билките на площадката на бившето стрелбище в гр. Завет.
През учебната 2016/2017 г. С.Г.Р.
бил ученик във ВУИ „Н. Й. Вапцаров“ гр.Завет, обл.Разград.
На 28.05.2017 г. възпитателите от
учебното заведение разрешили на Р. да излезе, за да събира билки. Подсъдимият обикалял
по улиците на гр.Завет и така стигнал до пункта на св.И.Ю.. Възползвайки се от
обстоятелството, че билките били оставени без постоянен надзор, подсъдимият напълнил два чувала с билка „тръмбъз“. Откраднатите билки 40 кг, подс.Р.
предал на друг пункт в гр.Завет, а именно този на св.А.Р.. Чувалите с билките били претеглени от майката на Р. - св.М.,
а св.Р. платил на Р. сумата от 25.00
лева за предаденото количество. Св.Р. помолил подс.Р.
да остане и да помогне при товаренето на чувалите с билки в буса
му. Подсъдимият останал да помага. В този момент на пункта дошли да предават
билки и други ученици от ВУИ „Н. Вапцаров“ гр.Завет, а именно св.К.Д.и св.К. Т..
Те предали 4 кг събран от тях тръмбъз. Като предали
билките Д.и Т. се прибрали в училището. Малко след това там отишъл и св.И.Ю. и
потърсил подс.С.Р., защото вече бил установил липсата
на „тръмбъз“, свързал се със св.А.Р., който му потвърдил,
че Р. му е предал два чувал с билка „тръмбъз“.
След като тръгнал от обекта на
св.Р., Р. отново отишъл до пункта на св.Ю. и откраднал още два чувала, общо 40
кг с билка „тръмбъз“, които скрил в двора на детската градина с
намерението да ги предаде на следвашия ден. След това
се прибрал в училището и видял, че св.Ю. е там и го търси, при което подсъдимият
избягал и тръгнал за гр.Разград.
На следващата сутрин подсъдимият бил
установен от полидейските служители и пред тях
признал за извършените кражби. Показал къде е скрил откраднатите два чувала с
билка „тръмбъз“, които били иззети и върнати на
собственика срещу разписка.
Според оценката на вещото лице
стойността на отнетите вещи възлиза на общо 52.00 лева.
По доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимия С.Г.Р. самопризнания относно фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена
изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство,
а именно – обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Ю., Р., М., Д., Т. и Д., протокол за оглед на
местопроизшествие, съдебно-психиатрична експертиза, характеристична справка от
ИДПС, съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимият С.Г.Р.
е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2
и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 28.05.2017 г. в гр. Завет, обл.
Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност и на продължавано престъпление - на два пъти, е
отнел чужди движими вещи на обща
стойност 52.00 лева – немаловажен случай от владението на И.Х.Ю. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите
вещи не са под постоянен надзор.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта:
прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимият осъществил, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – билки на обща стойност 52.00 лева, които били собственост на св.И.Х.Ю.. Описаните
вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат
определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от
приложената по ДП оценителна експертиза. Налице е и втората особеност на
деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на
осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт
на свидетеля, като след извършването, е
осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на
извършителя и той се разпоредил с тях като със свои.
Билките са били оставени да
съхнат на бившето стрелбище в града и били без постоянен надзор, поради което
са налице признаците от състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.2 от НК.
Двете деяния са извършени при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
от НК, тъй
като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през неподължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като второто от тях се явява
продължение на предшестващото както от обективна, така и от субективна страна.
От справката за съдимост на
подсъдимия С.Г.Р., се установява, че същият е осъществил деянието по настоящата
присъда след като е осъждан с присъди както следва: 1/ С присъда от
25.02.2016 г. по НОХД № 12/2016 г. по описа на Районен съд–Берковица, в сила от 11.03.2016 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 26, ал.
1 във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание
обществено порицание; 2/ Със споразумение № 8/13.02.2017 г. по НОХД №
34/2017 г. по описа на Районен съд–Кубрат, в сила от
13.02.2017 г. за
престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 3 във вр.
с ал. 1 във вр. с
чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с
чл. 20, ал.
2 във вр.
с чл. 18, ал. 1 във
вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК му
е наложено наказание пробация. Срокът по чл. 30,
ал. 1 от НК към датата на извършване на престъплението по настоящата присъда не
е изтекъл, поради което и с оглед останалите квалифициращи признаци деянието на
подс.Р. следва да се квалифицира като извършено в
условията на повторност – чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК и представлява немаловажен
случай.
При извършване на деянието подсъдимият С.Г.Р. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещите са чужда
собственост, че няма разрешение от собственика да ги свои, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги отнел
с цел да се обогати. Подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен, но като
е могъл да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, видно от изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, което го
прави годен субект на наказателна отговорност.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.С.Г.Р. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност; млада възраст; отегчаващи отговорността обстоятелства:
престъпна упоритост. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което с оглед
обремененото съдебно минало същият следва да
изтърпи при общ режим
в Поправителен дом за непълнолетни младежи гр. Враца, към
Затвора гр. Враца.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски. Поради това, че
подсъдимият С.Г.Р. към датата на постановяване на присъдата е
все още непълнолетен, родителят му следва да заплати в полза на ОДМВР гр. Разград сумата 277.61 лева – разноски на досъдебното
производство и в полза
на Националното бюро за правна
помощ – гр. София сумата 150.00
лева – разноски за осъществяване на правна помощ
по досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова