№ 260125 / 9.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично заседание на 09 ноември............................……..………….……………………
през две хиляди и двадесета година................….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Тодора Владинова.....................……....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Цветкова......................................…...…….АН дело 1 316 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-000120/ 11.02.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на AZRAK CENGIZ от Република Турция, със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал CENGIZ AZRAK /Д.А./ от Република Турция, със съдебен адрес xxx, като обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Пълномощникът му адв. Н. Г. от АК Монтана не се явява. Същият е уведомен за съдебно заседание, тъй като призоваването на жалбоподателя е извършено именно чрез него.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е съставен АУАН на български език, който му бил предявен за допуснато нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП за това, че на 11.02.2020 г. в 01.37 часа в община Монтана, на път трети клас № 112 управлява МПС влекач „Волво”, с peг.номер xxxx с прикачено полуремарке YARI, Рег.номер 33CKR45 по горепосоченият път с посока на движение от село Д-р Йосифово към село С.Буче при въведена временна забрана над 12 тона обозначена с пътен знак В18 и заповед номер РД-11-1350/08.11.2019 на АПИ / водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение/.
Съгласно чл.44 ал.4 от ЗАНН АУАН е представен незабавно на наказващият орган - „Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача”.
АНО издал атакуваното наказателно постановление, като наложил съответното наказание.
От разпита на свидетелите Я.Я. и В.Г. се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя не е владеел български език. Сам свидетелят В.Д.Г. в показанията си дадени в съдебно заседание на л.21 от делото заявява, че „...С нарушителя говорихме и комуникирахме малко на английски и с жестове. Той доколко разбираше български не знам.... Преводач не сме назначавали...Как му предявихме акта? Той като не ни разбира, то ние и да му го четем на български няма смисъл....”. В съдебно заседание на 09.11.2020г. /л.31 от делото/ свидетелят Я.И.Я. заявява, че „...Това е турски гражданин. Говореше малко английски и аз говоря английски горе-долу....Актът не съм му го чел, обясних му за знака за временна забрана...”.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон.
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.
Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на РБългария. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на санкционирания.
В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал.2 на чл 21 от НПК, „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач”.
Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административнонаказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел, административнонаказващ орган.
Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от наказващия орган, следва да се връчи и наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи, а за НП - назначен от наказващия орган. Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази констатация в АУАН.
Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителя не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените. Това пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава. На следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство, поради което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се разглежда делото по същество.
В Решението си АдмС-Монтана е дал конкретни указания, които следва да бъдат съобразени при разглеждане на делото повторно. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите и именно поради тази причина е счел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Двамата свидетели са категорични, че преводач не е ползван, а жалбоподателя не е говорил български език. Разговаряли са с „жестове” и английски език говорим „горе-долу”. Предявяване на акта няма, поради причина, че жалбоподателя няма да го разбере. Това дали в жалбата е направено такова възражение или е направено едва в хода на съдебното производство в случая няма никакво значение. Нещо повече, съдът следи служебно за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. От тук следва извода, че дори не е наложително изрично да се прави такова възражение. Никоя причина на въззиваемата страна не може да бъде достатъчно основателна за потъпкване правата на гражданите.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото жалбоподателя чрез пълномощника си претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение /към настоящият момент няма оттегляне/, административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати същия, което е в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-000120/ 11.02.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на AZRAK CENGIZ от Република Турция, със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана да ЗАПЛАТИ на AZRAK CENGIZ от Република Турция, със съдебен адрес xxx /CENGIZ AZRAK /Д.А./ от Република Турция сумата в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Монтана по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: