Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
31.12.2019 г.
В
И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември
две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
секретаря Петя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 826 по описа на съда
за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена
от Б.П.Г., срещу ......., въз основа на която се иска осъждане на последния в
качеството му на работодател, да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв. /триста
хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на настъпили
травми и усложнения от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 12.03.2018г.
на работното му място – притискане от товаро-пътническа платформа, ведно със
законните лихви върху претендираната сума, считано от датата на събитието -
12.03.2018 г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2018г., в края на работната
смяна, около 05:50 ч., ищецът Б.П.Г. и негов колега предприемат качване в
товаро-пътническата платформа на ниво „Захранващи ленти ССТ 1-4“ кота „16,30“
за слизане към кота „0“, при което не сработва блокировката за „отворена врата“
при повикване на платформата от друго ниво- кота „0“, вследствие на което
платформата тръгва надолу без да има пуснат предпазен лост и без да е затворена
вратата и Г. е притиснат между вратата и бетонната плоча на кота „16,30“. Сочи
се, че в пряка причинно-следствена връзка с гореизложеното Б.Г. претърпява
разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, многофрагментна открита
фрактура на долната челюст и луксация на лявата долночелюстна става, които
травматични увреждания налагат приемане в център за спешна медицинска помощ,
където Г. е стабилизиран, насочен е с направление за хоспитализация от
12.03.2018г. към клиника за лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „Света Анна“ АД-
София, при което е установена фрактура на мандибулата вдясно „форамен ментале“
с дислокация на фрагментите, както и на рамус мандибуле декстра и на десния
процесус короноидеус, придружено с луксация на лява темпоромандибуларна става.
Травмата била оперативно лекувана в същия ден, като са поставени два
интермаксилани винта на долната и горната челюст и метални шини от 6-ти до 6-ти
зъб, както и допълнително- две титаниеви плаки, всяка фиксирана респективно с 9
и 2 титаниеви винта. Отстранен бил и костен фрагмент с размер 1 см. Г. преминал
през 3-месечен специален режим на хранене само и единствено със сламка, като и
до настоящия момент не се е възстановил напълно и не може да затвори напълно
устата си поради изкривена долна челюст и невъзстановими травми по зъбите,
които не подлежат на бъдеща лекарска интервенция. Механизмът на трудовата
злополука се сочи, че е установен в хода на разследването по чл.58 КСО и
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки в разпореждане №5104-22-38/04.04.2018г. на ТП на НОИ- София област и
в Декларация за трудова злополука по досие №27 от 15.03.2018г. и Протокол за
трудова злополука №2 от 14.03.2018г., с което описаното произшествие се приема
за трудова злополука. Заявено е в исковата молба, че към момента на настъпване
на процесната трудова злополука пострадалият Б.Г. се е намирал в трудово правоотношение
с „Елаците-Мед“АД, породено от трудов договор №73/25.11.2008г., с който е бил
назначен на длъжност „машинен оператор, обработка на руда“, като са му били
проведени видовете инструктажи и е запознат с правилата за безопасност. В
момента на злополуката потърпевшият е изпълнявал служебните си задължения и
същата е реализирана през работно време, което било посочено в разпореждане
№5104-22-38 от 04.04.2018г. за резултатите от разследване на злополука по описа
на НОИ, ТП-София област, възникнала на 12.03.2018г. и Декларация за трудова
злополука по досие №27/15.03.2018г. Ищецът счита, че са налице основанията на
чл.200, ал.1 вр. чл.127, ал.1, т.2 и т.3 КТ за ангажиране на имуществена
отговорност на работодателя при причинена временна неработоспособност в
резултат на получени увреждания- следствие на трудовата злополука от
12.03.2018г. Счита, че телесните увреждания и усложненията, които търпи са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и в качеството
му на пострадал сезира съда с искова претенция, с която цели да ангажира
отговорността на „Елаците-Мед“АД да му изплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Описва се в
исковата молба в какво се изразяват болките и страданията. Сочи се, че освен
самите фрактури, които е претърпял в момента на инцидента, травмите му са
наложили и 12-дневен болезнен и мъчителен престой в УМБАЛ „Света Анна“, през
което време е бил с блокаж на челюстта и възможност за хранене само през сламка
с течности. Състоянието му в следващите 3 месеца налагало ежеседмично пътуване
между гр.Пирдоп и гр.София за необходимите рехабилитационни процедури, но
въпреки това изкривяването на долната челюст останало и до днес, както и
невъзможността му да си отваря устата напълно, а получил и професионално
мнение, че всяка следваща зъболекарска интервенция за продължаване на лечението
е невъзможна, като всичко това довело до страдания от негова страна,
продължаващи и към настоящия момент и отразили се върху самочувствието и
увереността му. За него било невъзможно
да води нормален начин на живот без ясна давност на състоянието си и без
надежда, че ще се възстанови и ще възвърне нормалния си външен вид, което
довело при него до редица психологически проблеми, включително и страх от
използване на асансьори, липса на спокоен и пълноценен сън, постоянно
безпокойство и страх от отхвърляне от неговите приятели и познати, притеснение
да излиза на публични места. Сочи, че изживял неописуем ужас, шок и стрес, а
„белегът“ в съзнанието му щял да остане до края на живота му. Акцентира се на
факта, че в момента на злополуката пострадалият е бил в период на активен и
пълноценен живот, с желание да работи, което още повече подсилва болките и
страданията му. В исковата молба е обобщено, че настъпилото невъзвратимо и
непоправимо събитие има силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на
ищеца. Иска се определяне на неимуществените вреди по справедливост, съобразена
и със съдебната практика, като справедливата обезвреда се счита, че е в размер
на 300 000 лв., което обезщетение не е завишено, а е съобразено с
характера и степента на вредите.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Елаците-мед“АД
чрез пълномощника адв.Н.Е., който счита предявения исков за неоснователен и
недоказан и го оспорва по основание и размер. Посочено е кои обстоятелства от
исковата молба ответникът не оспорва: че ищецът работи в „Елаците-мед“АД по
трудов договор №73/25.11.2008г. като
„машинен оператор, обработка на руда“ с участък „МФЦ“ на Обогатителен комплекс
„Елаците“- с.Мирково; че на ищеца са проведени всички видове инструктажи и че
има настъпила трудова злополука с ищеца, случила се на 12.03.2018г. с товаро-пътнически подемник DB3-1000-ZREMB, рег. №СПс6947 и зав. №260/1989г.
Подробно са описани обстоятелствата, по които ответникът
спори. На първо място се спори по дължимостта на обезщетението по чл.200 КТ, тъй като „Елаците-мед“ АД е поддържало
задължителна застраховка „Трудова злополука“ (застрахователна полица №711517224000013/31.03.2017г.
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД), чийто срок е бил от 01.04.2017г. до 31.03.2018г. и по нея
застрахователят е изплатил на ищеца за претърпените от него вреди сумата от
5907.72 лв. на 27.11.2018 г. с основание щета №
71152951800093, а наред с тази сума на ищеца е изплатена и сумата от
53 169.48 лв., въз основа на представеното от него на 28.12.2018г. ЕР на ТЕЛК №2268/04.12.2018г. за
определена трайно намалена работоспособност в размер на 50% в резултат на
трудовата злополука, предмет на делото. Общата заплатена на
ищеца сума до този момент се сочи, че е 59 077.2 лв. и
с нея следва да се намали присъденото обезщетение, като в същото време
ответникът е категоричен, че изплатеното от работодателя обезщетение напълно
покрива неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудовата
злополука. Твърди се, че ако се приеме, че обезщетение все пак се дължи, то
размерът му следва да се прецени съобразно чл.201, ал.2 КТ и да се намали, тъй
като пострадалият „е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност“ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд и нарушение на т.2.3 и 2.10 от длъжностната му характеристика. Твърди се още, че евентуалният размер на подобно обезщетение,
присъждан обичайно от съдилищата е в границите между 5 000 и 10 000 лв.
Сочи се, че към настоящия момент все още няма данни за
действително претърпените от ищеца болки и страдания, а ответникът счита, че те
са били за кратък период от време /незабавна еднократна операция/ и незначителни
или минимални такива /престоял за болнично лечение от 12.03.2018г. до 23.03.2018г./ и че обстоятелствата обосновават
многократно по-нисък размер на обезщетението от претендирания, обусловен от
действително претърпените болки и страдания на ищеца. Ответникът
оспорва механизма на трудовата злополука, който не бил описан пълно и правилно,
което налагало съдебно-техническа експертиза от експерт по асансьорните уредби.
В документа, описващ в най-значителна степен фактическата обстановка /Протокол
за обследване на авария и злополука със съоръжение с повишена опасност вх.№12
от 12.03.2018г./ било посочено, че се предполага /а не е сигурно/, че
причината, довела до възникването на аварията със злополука е неурегулиран
датчик „отворена двойна врата“, което не е спряло възможността за приемане на
външни заявки към подемника. Оспорва се и твърдението в исковата молба, че
пострадалият работник не се е възстановил напълно, като се счита, че той се е
възстановил напълно, а евентуално необходимото бъдещо лечение е възможно и не е
задължително злополуката да има за последица силно негативно влияние върху
целия бъдещ живот на ищеца. Ответникът е посочил, че макар в исковата молба да
няма твърдение за наличие на вина от страна на работодателя, такава не е
необходима за фактическия състав по чл.200 КТ, а и поведението на работодателя
е противоположно на виновното- предприел е действия ищецът да бъде максимално
бързо транспортиран до болничното заведение и да му бъде оказана квалифицирана
медицинска помощ – в дружеството била поддържана специална система за оказване
на незабавна помощ в случаи на аварии и злополуки, като е имало 24-часово
дежурство на линейка, която е била на мястото на злополуката след няколко
минути и веднага е транспортирала пострадалия в гр.Пирдоп, от където пък той е
бил транспортиран до УМБАЛ „Св.Анна“- гр.София, където му е извършена операция,
изцяло заплатена от „Елаците-мед“АД в размер на 5840 лв. Претендираното
обезщетение ответникът счита за прекомерно по размер, предвид
законоустановените критерии за справедливост и отново посочва, че ищецът се е
възстановил бързо, към настоящия момент-изцяло, не е търпял болки и страдания
за дълъг период от време и прогнозата за състоянието му е добра.
Като трето лице-помагач на страната на ответника е
привлечен ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“, чието становище е за неоснователност на
предявения иск, като се оспорва и самото му привличане като трето лице-помагач.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът Б.П.Г. се явява лично и се представлява адв. Ж.Т. от КАК, преупълномощена от адв.Н.Д. от ШАК. Ищецът заявява, че
поддържа исковата молба. В хода по същество на делото адв.Т. моли съда да уважи
претенцията, предявена от нейния доверител, като вземе предвид извънсъдебното
изплащане на част от сумата, която са претендирали. Адв. Т. счита, че твърденията им са доказани по безспорен
начин. Претендира разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата и оспорва размера на адвокатския хонорар на представителите на
ответното дружество. В предоставения срок за депозиране на писмени бележки е
постъпила обосновка на иска от страна на ищеца Б.П.Г..
Ответникът „Елаците-Мед“ АД се представлява в съдебните заседания от
упълномощения адв.Н.Е. от САК и от упълномощения ръководител на правна служба
гл. юрк. П.П.. Двамата представители оспорват предявения иск по основание и
размер. Молят съда да отхвърли иска със законните последици от това, като в
случай че се присъди обезщетение същото да бъда намалено със сумата, която е
заплатена от застрахователя и за която са представени писмени доказателства.
Претендират разноски в процеса. В срока за представяне на писмени бележки
такива са депозирани от „Елаците-Мед“ АД и в тях представляващите ответника
лица развиват подробни съображения за неоснователност на предявения иск по
чл.200 КТ. Подробно в писмените бележки са описани фактите, такива, каквито са
установени според ответника. Правните изводи, които ответникът желае да бъдат възприети
от съда, са няколко, а именно: 1. Че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.200, ал.4 КТ и заплатената от застрахователя „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
сума от 59 077.20 лв. да бъде приспадната от евентуално присъденото в
полза на ищеца обезщетение; 2. Че ако се дължи присъждане на обезщетение на
ищеца то следва да бъде в минимален размер, тъй като размерът на предявения иск
е многократно завишен в сравнение с обичайно присъжданите обезщетения, 3. Че настъпилата трудова злополука е основно в резултат на техническа
неизправност на механичен датчик и отговорността за тази техническа
неизправност е само на третото лице-помагач, с което е бил сключен договор за
абонаментно техническо обслужване; 4. Че по делото са налице убедително
доказателства за проявена груба небрежност от страна на пострадалото лице и
следва да се извърши намаляване на размера на обезщетението и поради
съпричиняване на резултата от страна на ищеца, който е допуснал неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и нарушения на
длъжностната си характеристика. Сочи се в писмените бележки, че заплатения
адвокатски хонорар от 1000 лв. не е прекомерен предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Отново се иска от съда да отхвърли предявения
иск.
Третото лице-помагач, привлечено на страната на ответника
в процеса - ЕТ „Марица-М- Борис Михалков“, се представлява в съдебните заседания от упълномощения адв.Деян Б. от САК,
който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, както и моли на третото лице-помагач да бъдат присъдени сторените от
него разноски. Адв.Б. е представил писмени бележки, в които излага заключителната
си теза по спора. Повтарят се доводите за неоснователност на иска, застъпени и от
ответника. Иска се от съда да не кредитира показанията на свидетелката Катя Д.,
тъй като били предубедени. Адв.Б. твърди, че в процеса не се доказало, а
напротив – били събрани доказателства, които по категоричен начин установяват
липсата на нарушения от страна на ЕТ „Марица-М- Борис Михалков“, които биха
допринесли за причиняване на злополуката при ищеца. Сочи се, че не третото
лице-помагач, а ответникът „Елаците-Мед“ АД не е спазило изрични предписания на
техническата документация, забраняваща ползването на подемника без изрично
назначено лице, наречено „оператор“, което да отговаря за придвижването му
между отделните площадки, тъй като съоръжението не е асансьор, а
товаро-пътнически подемник. Твърди се пълно изпълнение на задълженията по поддръжка
на подемника, като последният извършен преглед от ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“
бил на 08.03.2018г. и на него не са констатирани технически неизправности.
Липсата на каквато и да е форма на вина от страна на третото лице-помагач се
потвърждавала и от Главна дирекция за технически надзор с липсата на
констатация относно случилото се, която да е облечена в АУАН. Отново в
писмените бележки се моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото трудов
договор №73/25.11.2008г. ищецът Б.П.Г. е бил назначен на длъжност „машинен оператор,
обработка руда“ при ответника „Елаците-Мед“ АД, като този факт не е спорен
между страните, нито обстоятелството, че ищецът все още е работил в дружеството
и към 12.03.2018г., когато за него е настъпила трудова злополука, към който
момент е имал над 9 години трудов стаж при този работодател. Според
длъжностната характеристика за длъжността „машинен оператор обработка на руда“,
работникът поддържа и следи за нормалната работа на машините и съоръженията при
процеса „трошене“ в цеха, като има редица задължения, свързани с технологичния
процес на работа на работното си място.
Видно от представения дневник за инструктаж на работниците в „Елаците-Мед“
АД смяна Б – от 22ч. до 6ч. на 11.03.2018г., за проведен инструктаж са се
подписали 11 лица, сред които и ищецът Б.П.Г.. Описано е накратко съдържанието
на инструктажа, а именно: да се спазват правилата по трудова безопасност и
охрана на труда; да се носят лични предпазни средства и прибрано работно
облекло; да не се минава под и над ГТЛ по време на движение; да не се напуска
работното място без знанието на началник смяната; да не се употребява алкохол
преди и по време на смяната. Б.П.Г. се е подписал и на инструктажния лист за
първото тримесечие на 2018г. Не се спори от страна на ищеца, нито на ответника,
че Г. е преминал необходимите преди започване на работа инструктажи. Такъв е
изводът и на вещото лице по СЕОБТ.
Представени са по делото набор от
писмени доказателства, доказващи настъпването на трудова злополука с ищеца Б.П.Г.
на 12.03.2018г., за което обстоятелство ответникът също не спори. Изготвена е
декларация за трудова злополука съгласно приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Според същата декларация злополуката е станала в 05.50 ч. на 12.03.2018г. на товаро-пътническа
платформа на ниво „Захранващи ленти ССТ 4-1“, цех „ССТ“. Записано е, че
работникът Г. се качва на товаро-пътническата платформа от ниво „Захранващи
ленти ССТ 1-4“ ниво 16,30 за слизане на ниво 0, като не сработва блокировката
за отворена врата на товаро-пътническата платформа и поради едновременно
повикване на платформата от друго ниво- кота 0, същата тръгва надолу без да е
спуснат предпазния лост и без да е затворена вратата и в резултат на притискане
от вратата на товаро-пътническата платформа и бетонната плоча на 16,30 Г. е
получил рани и счупване на долната челюст. От комисия при „Елаците-Мед“ АД е
съставен и протокол от 14.03.2018г. за трудова злополука – приложение към чл.2,
ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, в който са описани мястото и времето на злополуката,
свидетелите, начин на увреждане и фактори, причинили увреждането. Описано е в
протокола, че на товаро-пътническата платформа е извършен технически преглед от
органите на ГД ИДТН на 27.10.2017г., при която не са констатирани неизправности
и забележки, а на 08.03.2018г. е извършена функционална проверка от страна на
фирмата по поддръжката ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“, при която е констатирано,
че платформата/строителния подемник е технически изправен и няма забележки. На
04.04.2018г. е било издадено и разпореждане от НОИ №5104-22-38, с което на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване декларираната злополука вх. №5101-22-27/15.03.2018г. от осигурителя „Елаците-Мед“ АД, станала с Б.П.Г.
на 12.03.2018г., се приема за трудова злополука по чл.55, л.1 КСО.
Приобщени са и кратки писмени обяснения на лицата С.И.С., К.С.К. и И.А.А. –
колеги на пострадалото лице, които по една или друга причина са имали отношение
към инцидента. Същите лица са били разпитани като свидетели в хода на делото и
изясняват това, което те са възприели.
Свидетелят И.А. твърди, че по време на злополуката е бил пряк началник на
ищеца Г., тъй като е бил началник смяна, но по време на самата злополука не е
бил на територията на предприятието, тъй като си тръгнал 15-20 минути по-рано.
Обадили му се по телефона, че е станала злополука с Б., при което той отишъл направо
в Спешното отделение в болницата в гр.Пирдоп и изчакал да го докарат с
линейката. Твърди, че когато го видял Б. не могъл да говори, лицето му имало
неприятна форма и се виждало, че има лицева травма и кръв. Свидетелят А. сочи,
че когато се върнал в предприятието, видял къде точно е станала злополуката, но
след това експертите поели самия оглед, а това, което той знае за самата
злополука, го знае от разказите на останалите и то е, че при качване в
товаро-пътническия асансьор, при затваряне на предпазните врати, асансьорът е
потеглил и момчето е пострадало. Свидетелят А. описва механизма на работа на
процесния товаро-пътнически подемник, като разяснява, че „асансьорът“ /както го
нарича свидетелят/ има 3 защити – едната защита е от котата на сградата –
предпазен парапет, който се вдига; втората защита е на самите врати на
товаро-подемната клетка и третата защита е ключът за управление от вътре, на
който се избира режим – дали да се управлява от клетката или от външните
бутони. Пояснява, че ако ключът вътре бъде завъртян така, че да се управлява от
клетката, бутоните не работят. Свидетелят е наясно, че е установено, че има
дефектирал крайник – изключвател на вратата и затова платформата е потеглила,
но ако е бил завъртян ключът вътре тя нямало да потегли, въпреки повредата в
крайника. Свидетелят А. описва принципния начин на работа с платформата, а
именно: отваря се външният парапет, отварят се вратите, минава се в режим на
управление от клетката, след което се затварят в обратна последователност парапета
и вратите и това е най-сигурният вариант за ползване. Свидетелят е категоричен,
че смисълът на тези три защити е да осигурят едно и също нещо – да не тръгва
подемникът. Според свидетеля А. подемникът се ползва от всички работници, има
фирма която го поддържа, защото те нямат право да пипат нищо по него, но
лице-оператор на подемника няма.
Свидетелят С.И.С. е лицето, което е извикало платформата, която е потеглила
с отворена врата и е предизвикала злополуката. Този свидетел разказва, че
отивал да застъпва на работа и по принцип като отиват се качват с асансьора до
горе. Извикал „асансьора“ /така го квалифицира свидетелят/, но забелязал, че не
дошъл. Следващият път, когато го повикал, асансьорът дошъл и вътре били Б.Г. и
колегата му К.К., който държал Б. и му казал да отива за линейка. Свидетелят С.
твърди, че не могъл да види в какво състояние е Б., защото трябвало много бързо
да съобщи на началник-смяната да извикат линейка. Видял, че Б. изобщо не е
добре, но не знаел какво точно става и каква травма има той. Свидетелят С.
твърди, че работи като „машинен оператор обработка на руда“ от 6 години и че за
това време, докато работела платформата, постоянно се ползвала. Свидетелят
обяснява, че по принцип като идваш от долу се натиска само едно копче, но
когато си горе и трябва да се качиш, за да я ползваш, има нещо като защита,
след това трябва да се затвори вратата и има превключвател, който трябва от
вътре да го натиснеш, за да можеш да тръгнеш. Твърди, че ако вече си се качил и
си сложил всички защити, дори от долу някой да натисне, за да го извика,
асансьорът няма да тръгне, а за да може да го извикат ключът вътре трябва да е
обърнат вертикално. Свидетелят счита, че злополуката е станала при самото
влизане на Б. в асансьора – докато Б. е прекрачвал да влезе, той /свидетелят/
го е извикал от долу, при което не е имало по какъв начин Б. да реагира и
асансьорът го е затиснал. Свидетелят С. твърди, че независимо в какво положение
е ключът вътре в подемника, при положение че другите защити работят и вратата е
отворена, той не трябва да тръгва. И този свидетел твърди, че няма лице, което
да стои постоянно вътре в асансьора и да го управлява, а го управляват
работниците.
Свидетелят К.С.К. е единственият пряк очевидец на случилото се с Б.П.Г..
Той разказва, че на въпросния ден, при завършване на смяната, с Б.Г. тръгнали
да си ходят. Качил се първо свидетелят, а когато Б. тръгнал да се качва,
„асансьорът“ /така го определя свидетелят/ тръгнал надолу и го затиснал между
бетона и асансьора, между които има не повече от 10 см разстояние. Свидетелят
успял да го спре, но междувременно били изминали 2-3 метра, а след като го
спрял Б. бил буквално закачен на самата врата на асансьора. Свидетелят К.
твърди, че откачил Б. и го внесъл вътре. При свалянето Б. не могъл да говори и
имал кръвотечение от устата. Свидетелят - нескрито разстроен - казва, че ако не
бе успял да спре подемника и той беше продължил надолу, би станало най-лошото с
колегата му. Описателно разказва, че когато тръгнал асансьорът Б. буквално се
„размятал“ като „парцалена кукла“. Свидетелят си спомня, че след като внесъл
пострадалия вътре в асансьора, потеглили към кота 0 и викал за помощ.
Първоначално се отзовал колегата им – С.С., дошла Спешна помощ от „Елаците-Мед“
АД и го качили в линейката. Свидетелят отишъл с него в болницата в гр.Пирдоп. Свидетелят
не може да си обясни какво точно е станало, защото според него се случило за
миг – влязъл в асансьора, след него идвал Б. и когато Б. тръгнал да се качва,
асансьорът тръгнал. Казва, че не е натискал нищо – просто отворил вратата,
вдигнал предпазителя и влязъл вътре, а Б. буквално бил зад него, но когато се
качвал, асансьорът тръгнал. Свидетелят потвърждава, че вътре в подемника има
превключвател, който принципни натиска когато се качва, но в случая не успял да
извърши това действие веднага. Твърди, че първата защита- лостът, се сваля от
този, който влиза последен и Б. трябвало да го затвори ако бе успял да влезе.
Сочи, че ако е вдигнат лостът, асансьорът трябвало да блокира и да не мърда, но
той тръгнал и свидетелят не знае на какво се дължи това. Свидетелят К. също
описва последователността на стъпките, които той и колегите му изпълнявали,
когато използвали процесния подемник. Заявява, че когато тръгва, се качва в
асансьора, вдига първия предпазител, който се намира на прага на асансьора
/който предпазител трябва да се повдигне и вратата също се вдига/, след което в
обратния ред се сваля предпазителя, сваля се вратата, обръща се ключът и след
това може да потегли асансьорът. Свидетелят твърди, че той самият винаги
превключва на външен режим, когато слиза от асансьора и на вътрешен – когато
влиза в него. В конкретния случай казва, че не е извършил това превключване,
защото Б. трябвало първо да влезе и да затвори предпазителя и вратата. Според
този свидетел Б. не е пропуснал да направи нищо от нещата, които обикновено се
правят при ползване на асансьора. Свидетелят К. не си спомня да им е правен инструктаж
как се ползва подемникът и не е имало от фирмата човек, който да им обясни.
Няма и лице, което да отговаря за подемника. Последният факт, за който
свидетелстват всички свидетели – че няма назначено лице за „оператор“ на
товаро-пътническата платформа – е отделен и като безспорен между страните.
За настъпилата трудова злополука е разпитан и П.Т.С., който заема длъжност
„заместник ръководител обособено производство в цех ССТ“. Разказва за
злополуката, че около 06.30ч. сутринта му се обадил началник цехът, че е
станала злополука. По най-бързия начин се качил в цеха и тогава разбрал какво е
станало. Разбрал, че ищецът в края на работната смяна, слизайки от работното
място, на което е бил през нощта, е използвал товаро- пътническия асансьор,
като с него е имало още едно лице и когато трябвало да слизат асансьорът
тръгнал, ищецът останал извън него и асансьорът му затиснал главата. Свидетелят
С. твърди, че когато отишъл, линейката вече била транспортирала Б.Г. към
лечебното заведение. Когато отишъл свидетелят сочи, че прегледал уредбата. В
този момент на мястото се намирал и началникът по трудова безопасност. Изчакали
да дойдат представители на Държавен технически надзор и заедно с тях прегледали
съоръжението. Констатирано било, че има заседнал краен превключвател на една от
вратите, който изключва захранването на асансьора, когато вратата е в горно
положение, за да не може асансьорът да бъде повикан от друго място. Тази защита
била заседнала. Този свидетел също обяснява механизма на защита на подемника.
Освен защитата, за която казва, че била заседнала, отвън имало и една лостова
система, а вътре в кабината имало копче за избор на режим – дали асансьорът да
се командва отвътре или отвън. Първо се отваряла лостовата система отвън, което
задействало първата защита, след което се отваряла вратата, където има краен
изключвател – това е втората защита и влизайки в кабината, веднага трябвало да
се превключи и избере режим за вътрешно управление. След това се затваряла
първата защита – лостовата система, втората – вратата и тогава се натискал
бутонът, за да тръгне асансьорът. Когато оглеждали кабината превключвателят бил
на режим „отвън“. Според свидетеля С.Б.П. и К.К. работят в „Елаците-Мед“ АД и в
този цех повече от 10 години, а процесният подемник от 2012-2013г. е в цеха.
Информацията на свидетеля за случилото се е, че Б.Г. е влизал в асансьора,
когато е станала злополуката. Според този свидетел, от Б., който е влизал
последен, се е искало да затвори лостовата система, след това вратата, а ключът
за превключване на режим се намира на около 70 см. от вратата. Свидетелят С.,
който е оглеждал уредбата, твърди че не е възможно да е имало срутвания върху
нея, макар да е могло да има прах и дребни камъчета. Те обаче според свидетеля
не биха могли да повлияят на датчика като го разцентроват, тъй като за това би
бил нужен доста голям камък, а там няма място да падне такъв камък, тъй като
разстоянието е около 10 мм. Този свидетел също потвърждава липсата на „оператор“
на подемника. Свидетелят С. твърди, че не е виждал Б. след инцидента, тъй като
той е бил в продължителен болничен. Предишни инциденти с тази платформа твърди,
че не е имало. Твърди още, че Б. се е върнал на работа от около половин година.
Свидетелят е запитан за инструктажа на работниците, като според него има списък
с инструкции за абсолютно всички съоръжения и всички работници в цеха са
запознати с инструкциите – тримесечен и ежедневен инструктаж и са се подписали.
Според свидетеля, по време и след проверката, не се е установило Б.Г. да не е
спазил някоя от инструкциите.
Свидетелите са разпитвани и за състоянието на ищеца Г. след инцидента и за
това какви страдалия е претърпял той. Свидетелят А. знае, че Б.Г. се е върнал
на работа и заявява, че той самият не се е „жалвал“ от случилото се, но се
вижда, че не може да си движи напълно устата, като има изменение и в говора.
Свидетелят К.К. работи с ищеца към момента на делото в една смяна, като пред
него Г. бил казвал многократно, че го боли и че не може да яде твърди неща.
Знае, че му е правена операция, след която също го е виждал и не счита, че е
живял нормално, тъй като е бил деформиран. Според свидетеля К. има разлика
между предишния му вид и вида му сега, като в момента самата му челюст е
деформирана. Свидетелят твърди, че в периода на възстановяване Б.Г. почти не
могъл да говори, защото имал шини, ластици и се хранел само със сламка, което
продължило поне 2-3 месеца. Най-подробни показания за състоянието на Б. е дала
свидетелката Катя Костадинова Д., която е приятелка на ищеца. За инцидента
свидетелката Д. знае само, че Б. е бил затиснат от асансьор, но какъв е точно
този асансьор не знае, защото не работи на същото място. Спомня си, че
инцидентът е станал миналата година, дни преди рождения ден на Б.. Свидетелката
твърди, че го видяла веднага след операцията и изглеждал „покъртително“ –
изглеждал с 30 кг. отгоре поради подуване, лицето и главата му били сплескани.
Главата му била на една страна, а устата – на друга. Свидетелката определя
визията му, когато го е видяла, като „плашеща“. От него излизали маркучи,
фъфлел и не бил на себе си, като доста време след това не могъл да говори
нормално. Знае, че челюстта му е била счупена и много го болели рамото и
ръката. Според свидетелката Б. лежал в Болница „Св.Анна“ в гр.София повече от
10 дни, като тя всеки ден ходела при него, а техен приятел останал за
придружител, тъй като Б. не могъл да прави нищо сам. Свидетелката Д. твърди, че
за пръв път Б. и разказал за инцидента, макар и фъфлейки, когато се прибрал у
дома, като в началото говорел нормално, но после се разстройвал и трябвало да
го успокоява. Свидетелката твърди още, че Б. живеел сам, поради което се
наложило тя да се грижи за него повече от 3 месеца, дори се преместила да живее
там, докато има нужда от помощ. Разказва, че тя се грижела за домакинската
работа, но тъй като е момиче, викала момче-съсед да му помага с къпането и
ходенето до банята, тъй като имало моменти, в които, поради липсата на нормално
хранене, припадал и бил отпаднал и нямало как да стане сам. Два пъти припадал.
Много дълго време не могъл да се храни нормално, като тя му правела специални
супи с пасатор и той се хранел през сламка, което продължило още около два
месеца след сваляне на шините. Сега храната, която яде, трябвало да е
по-мекичка, защото от твърдите храни го боли, а и възможността му да си отваря
устата сега е много по-малка от преди. По спомен на свидетелката, шините в
устата на приятеля и са били премахнати след три или четири месеца. Твърди, че
ходели до гр.София поне два пъти в седмицата, за да му наместват ластиците и
шините, а него все го боляло. В периода на възстановяване свидетелката твърди,
че Б. отслабнал много – повече от 10 кг., бил доста „крив“, което и сега му
личало. След третия месец лечението продължило. За силните болки твърди, че
постоянно му давала прахчета, а той се ядосвал, че не може да ги изпие. Много
пъти през нощта се събуждал, имал кошмари, събуждал се и крещял на сън. Дори се
наложило да моли момчето, което помагало с преобличането и къпането, да остава да
спи в неговата стая, тъй като тя спяла в другата стая. Свидетелката намира
емоционалното състояние на Б. за много променено, дори заявява, че той и към
момента „не е същият човек“. Станал по-затворен, по-малко лъчезарен, не излизал
с тях както преди. Притеснявал се от това, че е крив в устата, както и от
големия белег отдолу. Счита, че той не се чувства пълноценен човек. Свидетелката
твърди, че Б. преди бил много по-активен, дори той предлагал да пътуват и да
излизат, но вече не и тъй като не излиза няма и къде да си намери приятелка.
Свидетелката знае, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК. Рехабилитация също му
била правена – около 5 месеца след сваляне на ластиците. Според свидетелката,
към момента, при говора на Б. има леко фъфлене, когато започне да говори бързо.
Тъй като свидетелката е присъствала в болницата в деня на операцията на ищеца,
твърди, че е видяла как от „Елаците-Мед“ АД донесли парите за операцията. След
това представител на работодателя не бил идвал повече да го види, а само един
от колегите му, на име Краси. Според свидетелката, ищецът се е върнал на работа
около 8-9 месеца след инцидента, но в началото се притеснявал да се върне на
същото място, заради спомените от всичко, което е преживял. Тъй като
свидетелката Д. познава ищеца Г. добре от преди инцидента, прави паралел за
вида му преди и сега. Според нея видимо устата му не е същата, а челюстта му
сякаш е много по-изпъкнала напред, има грозен белег отдолу и устната му също е
някак деформирана.
По делото е приложена цялата медицинска документация за случая на Б.П.Г. –
фиш за спешна медицинска помощ; амбулаторен журнал от ФСМП-Пирдоп; направление
за хоспитализация от Спешна помощ; цялата история на заболяването; оперативен
протокол; набор резултати от различни изследвания; епикриза от Клиниката по
лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „Света Анна“ АД- София; амбулаторен лист. От
тях е видно, че окончателната диагноза на лицето е „счупване на долна челюст,
открито“ и че на 12.03.2018г. му е извършена операция за открито наместване на
мандибуларна фрактура под обща анестезия, като няма настъпили усложнения и
оперираният е изписан на 23.03.2018г., като му е издаден амбулаторен лист от
24.04.2018г. с продължаване на болничния за още 30 дни, поради временна нетрудоспособност.
Лечението на Б.П.Г., възлизащо на сумата от 5840 лв. в УМБАЛ „Св.Анна-
София“ АД, е било заплатено от „Елаците-Мед“ АД, за което е издадена фактура на
дружеството-ответник за стойността на заплатеното.
На 02.05.2018г. Б.П.Г. се е снабдил със Съдебно-медицинско удостоверение №159.05/2018г. от д-р Методи Гошев- специалист по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет- София. При прегледа и от медицинската
документация съдебният медик е установил следните травматични увреждания при Б.Г.:
разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, многофрагментна открита
фрактура на долната челюст; луксация /изкълчване/ на лявата долночелюстна
става; състояние след оперативно лечение и поставена междучелюстна фиксация.
Според СМУ тези травматични увреждания са получени в резултат на ударни и
притискащи въздействия на твърди тъпи предмети и могат да се получат при
притискане от асансьорна кабина, по начин и време, съобщени от лицето.
Медицинската документация е била поставена на вниманието на вещото лице Л.К.Д.,
изготвила по делото Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, като вещото лице е
изследвало и актуалното състояние на пострадалото при злополуката лице. На база
на документите и личния преглед, вещото лице е дало отговор на поставените и
въпроси. Според заключението на СМЕ Б.П.Г. е понесъл мекотъканни наранявания на
лицето в областта на брадата, рана в устната кухина и многофрагментно счупване
на долната челюст – на 4 места. На всички образни изследвания била видна
фрактура на ставния израстък и обръщане на откършения фрагмент, което е условие
за блокиране движението на долната челюст. Броят на фрактурните линии по
рентген бил 4. По тежест се касаело за средна телесна повреда – причинено на Г.
било разстройство на здравето, което в ненавреме оказана медицинска помощ, може
да бъде опасно и за живота, тъй като счупената долна челюст може да предизвика
асфикция, което не се е случило. Според експертизата видът на травмата се
характеризира с много силни болки, затруднен говор, хранене и нарушена
естетика. Причина за многофрагментното счупване на долната челюст можело да
бъде силен удар в областта на ментума, тъй като са счупени двустранно ставните
израстъци. Вероятно челюстта била подложена на силен натиск след като е счупено
и тялото и, като ударът и натискът са били в областта на брадата, видно от
мекотъканните наранявания. Според заключението на СМЕ, е било приложено открито
наместване на фрактурираните и разместени фрагменти, което по стандарт се
извършва с наложените пластини и правилно осъществената междучелюстна фиксация
до постигане на нормална оклузия. Оперативната интервенция в спешен порядък
била извършена видимо правилно, като обаче не е взето предвид счупването на
левия ставен израстък, което е изисквало малко по-ранно сваляне на
междучелюстната фиксация, за да може откършеният фрагмент да не блокира
движението на челюстта и да има ранно раздвижване. Оперативната намеса, в
обема, в който била извършена, създала условия за зарастване и репониране на
разместените фрагменти. Вещото лице има и известни забележки към начина на
попълване на Историята на заболяването, както и относно факта, че не е
направено триизмерно образно изследване на лицев скелет. Според заключението,
следоперативният период е преминал нормално, с обичаен престой в реанимация, с
нормално медикиране на пациента и начина, по който се хранят болните с
фиксирани челюсти. Пострадалият е изтърпял много силни болки, отоци по лицето,
парентерално хранене в продължение на 60 дни, затруднен говор и естетика. Сочи
се, че продължителността на болките не е известна, тъй като той и година след
травмата изпитва болезненост при движение на челюстта. При личния преглед на
пациента вещото лице е установило видима лицева асиметрия, деформиран десен
устен ъгъл, белег от оперативна интервенция в подчелюстната област в дясно,
затруднено отваряне на устата до 1.5 см., изместена средна линия на захапката,
болезненост в лява ТМС. Според експертизата възстановяването обема на движение
на долната челюст и симетризиране на лицето могат да се осъществят с нова
реконструктивна операция на долната челюст и не е свързано с медикаменти.
Общото здравословно състояние на ищеца се определя като добро, а лечението
според вещото лице е завършено, но с изброените последици: затруднено отваряне
на устата, лицева асиметрия, затруднено хранене. Според експерта, при
положение, че работата на ищеца не е свързана с вербална дейност, няма намалена
работоспособност, обаче затрудненото му хранене може да доведе до дефицити.
Крайното заключение на вещото лице е, че пострадалият Б.Г., в следствие на
злополуката е получил трайни увреждания на долен лицев етаж и корекции са
възможни само чрез реконструктивна операция, като са нарушени естетиката и
функцията на лицето и долната челюст. В съдебно заседание вещото лице Л.К.Д. е
защитила подробно изготвената от нея СМЕ. Вещото лице описва подробно
медицинския пропуск, който е довел до съществуващия към момента при Б.П.
проблем – невъзможност да си отваря устата. Резултатът, който бил постигнат
оперативно, се твърди, че е много добър, тъй като пострадалият говори и не е
обезобразен, но не е добър за качеството му на живот, тъй като не може да си
отваря повече от сантиметър устата, заради фрагмента, зараснал в блокажна
позиция, който не е бил видян от медиците, поради което не е осъществено и
ранно раздвижване. Според вещото лице болката се дължи на същото нещо, тъй като
ако челюстта се движи, мускулите няма да са в спазъм и няма да има болка, а при
Б.Г. проблемът е спазмът на мускулатурата, защото той се опитва да си отвори
устата, а има обратно действие от блокажния фрагмент. Вещото лице пояснява, че
една реконструктивна операция изисква ново счупване на челюстта на няколко
места, като подобна реконструкция би могла да засегне лицеви нерви и артерии в
една деликатна зона на лицето, като вещото лице заявява, че не е сигурна дали
в България има екип, който би могъл да я
изработи. Според вещото лице първите болки, които е изпитал пострадалият, са
шоково силни, тъй като инервацията и чувствителността в тази област е много
сериозна. Мястото на счупването било по-болезнено от счупването на друга кост в
човешкото тяло, защото има движение – езикът се движи и той бута фрагментите,
като всички мускули, които се залавят за долната челюст, са във входа на устата
и шията и когато челюстта е разделена на две всеки опит за преглъщане на
каквото и да е, предизвиква силни болки. Според вещото лице, след 45-ия ден Б.Г.
вече е могъл да започне постоперативната си рехабилитация, но след като се
свалят фиксациите и се отвори устата, раздвижването е свързано с нови болки,
тъй като мястото е било сковано. Относно храненето на пациента, вещото лице
пояснява, че със сигурност до 45-ия ден се е хранил със сламка и просмукване, а
във времето на престой в болницата е бил със системи. Вещото лице е
категорична, че получената от Г. травма е стресогенен фактор и коренна промяна
на начина на живот, особено при усложнението, което е констатирано при Г.,
замразило възстановяването до един определен етап. Болката според вещото лице
вече не е със същия интензитет, но е постоянна и Г. е бил принуден да свикне с
нея и при всеки студ и при всяко хранене му се напомня, че има проблем. Логично
според вещото лице, предвид операцията, е увисването на десния ъгъл на устната,
тъй като там, където са били пластините /чужди тела/, започва натрупване на
кости и се получава огрубяване, от където идва и лицевата асиметрия, както и
това, че челюстта в ляво е отместена, тъй като не може да има добро затваряне и
артикулиране на зъбите. Вещото лице не е установило тежка деформация, която да
променя позицията на езика, а от там – и говора. Според вещото лице към момента
общото здравословно състояние на Г. е добро, но остава локалният проблем.
Видно от приложеното по делото Експертно решение №2268 от зас. №200 от
04.12.2018г. на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ „Света Анна София“ АД
Б.П.Г. е освидетелстван, след преглед, с 50% трайно намалена работоспособност
за срок от 1 година – до 01.12.2019г., при водеща диагноза: счупване на черепа
и лицевите кости при трудова злополука.
По делото е ангажирана съдебн- психологична експертиза /СПЕ/, изготвена от
вещо лице психолог, която да изследва какво е въздействието на случилата се
трудова злополука върху ищеца Б.П. и какво е актуалното му психологично
състояние. Експертът Г.В.К. е извършил обстойно обследване на живота на
пострадалия преди и след злополуката и е извършил психологично изследване, като
е установил, че случилата се с ищеца на 12.03.2018г. трудова злополука е
повлияла върху психичното му състояние, като към момента се разкриват данни за
наличие на емоционални преживявания и поведенчески особености, които покриват
критериите за поставяне на диагноза по МКБ10- F43.1 – “Посттравматично стресово разстройство”, които преживявания
затрудняват адаптацията на Г.. Според заключението на СПЕ, при освидетелствания
се разкриват данни за емоционални преживявания и промени в поведението, които
биха могли да са в пряка причинна връзка с причинените му травми, като
преживяванията са в депресивния регистър, промяна в отношението към работата и
страхови преживявания. Според експертното мнение на психолога, предвид
личностовата структура на освидетелствания, както и данните за неотреагирани
психотравматични преживявания, в случай че не бъдат взети мерки за включване в
психотерапевтични интервенции, е вероятно емоционалните преживявания и поведението
на освидетелствания да не претърпят по-нататъшно подобрение, но към момента
интензитета на депресивните преживявания не налага включването на
медикаментозна терапия. Подходящо според експерта е включването на Г. в
индивидуална психотерапия с цел справяне с посттравматичните стресови симптоми.
В съдебно заседание вещото лице К. отговаря на поставените му въпроси,
разяснявайки част от експертизата. Според експерта с психотерапия подобен тип
преживявания, като тези на Г., биха могли да се минимизират и да станат дори
позитивна част от личностовата структура. Вещото лице заявява, че при Г. има
данни за дискретни и не толкова дискретни затруднения във функционирането,
които обаче не му пречат да изпълнява основните си социални ангажименти и роли,
въпреки че някои от тях са нарушени в значителна степен. Според вещото лице при
Г. има данни за множество неотрагирани психотравми и преживявания в миналото –
отглеждането и израстването му в дом под опеката на държавата, липсата на
близки родственици от най-важните фигури – майката и бащата, на които да може
да се опре в трудни житейски ситуации, както и загубата на интимен партньор и
всички тези преживявания са допринесли за формиране на посттравматичното
стресово разстройство и за да е налично то, трябва да има преживяно тежко
психотравмено преживяване с впечатление за непосредствена заплаха за
физическото лице, което да е отключило всичко това и в случая това би могла да
бъде именно трудовата злополука. Експертът заявява, че при Б.Г. има
предпоставка за по-висока травматичност и в същото време следва да се имат
предвид факторите на подкрепящата среда – приятелския кръг, общността на
църквата и прочие, които балансират емоционалните преживявания. Експертът
твърди, че за всеки един индивид преживяване, което е на ръба на физическото
оцеляване или на психическата цялост носи потенциал за разгръщане на
посттравматично разстройство, което при повечето индивиди остава белег в
личностовата структура, а при някои би могло да се преживее на собствен ход,
без следи.
Изготвена е от вещо лице Л.Т. и
изслушана Съдебна експертиза по охрана и безопасност на труда /която вещото
лице е нарекло Съдебно-техническа експертиза/. Цитирани са от вещото лице
нормативни актове, касаещи случая. Сочи се, че в предприятието „Елаците-Мед“ АД
е изготвена Работна инструкция РИ 8-13-195 за безопасна работа със строителна
подемна платформа за хора и товари и опасване на околната среда, която е във
връзка и кореспондира с две наредби – Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. на МТСП за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №3 от 19.03.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на
здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното
място, както и със Закон за защита при бедствия. В самата Работна инструкция,
която е приложена по делото е записано, че до самостоятелна работа със
строителна подемна платформа за хора и товари се допускат само работници, които
са обучени и инструктирани по ЗБУТ от съответните ръководители /раздел 4,
т.4.1.1/. Същата ясно предвижда ангажирането на „оператор“ на подемната платформа,
с когото се провежда ежедневен инструктаж за безопасна работа и експлоатация и
който преди пускане в работа на подемната платформа за смяната да: следи с
външен оглед за изправността, в това число и цялост на конструкцията,
изкривяване или изместване на елементи, нарушени укрепващи и свързващи детайли,
осигурителни устройства, парапети, ел.захранване, крайни изключватели и
др./т.4.4.3/. В инструкцията е заложено операторът да извършва поне един цикъл
на движение на платформата, за да се убеди в изправността и. Включени са
указания за нормално натоварване на платформата и указания за действия при
аварийно спиране с цел предотвратяване на инциденти. Посочена е задължителната
употреба на лични предпазни средства. Според заключението на вещото лице по
СЕОБТ, който се е запознал с всички материали по делото, Б.П.Г. е започнал да
използва строителния товарен подемник през 2013г., когато е регистриран
подемникът на обекта, като минималната интензивност, с която го е използвал, е
два пъти по време на смяната (в началото и края) и е бил запознат с
изискванията за използването и функционирането на процесния подемник. Според
експертизата задълженията на пострадалия Б.Г. са определени от длъжностната му
характеристика във връзка с трудово-правните взаимоотношения с Работодателя, а
относно използването на процесния подемник задълженията му се определят от
изпълнението на изработените и утвърдени изисквания в Работна инструкция РИ
8-13.195, цитирана по-горе. Експертизата подчертано разяснява, че всички
ползватели на подемника, извън оператора /който трябва да има подходящо
образование и квалификация/ се инструктират по правила за безопасна
експлоатация, което не им дава права на лица, които имат необходимата
квалификация и правоспособност за оператори на съоръжения с повишена опасност.
В този смисъл, задълженията на пострадалия Б.Г. се вписват в обхвата на
правилното ползване на подемника, като повикване на подемника, отваряне на
вратите, влизане в подемника, затваряне на вратите, спускане на предпазния
лост, определяне на посоката на движение на подемника и при аварийни ситуации
да познава начина на аварийно спиране на подемника с цел предотвратяване на
инциденти. Вещото лице прави извод, на база изследваните документи и нормативи,
че пострадалият Б.Г., с образованието, което притежава, не е квалифициран и
правоспособен оператор, който да познава подробно техническите изисквания за
диагностика, ремонт и поддръжка на повдигателния подемник, който е от
категорията съоръжения с повишена опасност. Според заключението на ВЛ Т., не са
констатирани допуснати конкретни нарушения от страна на ищеца Б.П.Г. на
задълженията му по спазване на правилата и мерките по безопасност на труда при
ползване на процесния подемник, като в конкретния случай той е подходил към
позиционирания товарен подемник на кота цех ССТ като всеки друг потребител и в
неговите задължения не влиза диагностика, ремонт и поддръжка на подемника. Не
са констатирани неправилни действия от страна на пострадалия, които да
противоречат на използването на подемника, т.е. няма нарушения от негова
страна, които да са в противоречие с работната инструкция и да са в
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Според вещото лице случилото
се е злополука, предизвикана от техническа неизправност, като до този момент
процесното съоръжение е изпълнявало своите функции, липсват констатирани
отклонения от нормалните изисквания, не са регистрирани технически
неизправности, при което няма как Б. да е осъзнавал, че ще претърпи трудова
злополука, след като многократно през времето на ползване не е бил свидетел на
неправилно изпълнени команди от подемника. Сочи се, че по нищо не личи Б.Г. да
е проявил ненужна самонадеяност. Според вещото лице, предвид липсата на
информация за аварийни ситуации с подемника преди злополуката, се налага
изводът, че въпросният несработил датчик е аварирал по време на ползване от
двамата работника и не може да бъде установено не само от ползвателя, но и от
оператора, който извод обаче е изложен като крайно лично мнение на експерта,
като в съдебно заседание, при изслушването на експерта той е разяснил, че не
случайно е маркирал последния извод като лично мнение, тъй като не разполага с
конкретни доказателства за механизма на повредата. Вещото лице обяснява, че е
направил опит да се запознае с процесния подемник, но на място в „Елаците-Мед“
АД му казали, че системата е демонтирана и преместена. Вещото лице отново
изразява становище, че Г. не е нарушил никакви условия по безопасност и
застъпва позиция, че за да се задейства ключът за работа на „вътрешен режим“ е
трябвало реално да пристъпи вътре в кабината, а в момента, в който в станала
злополуката, той още не бил пристъпил в подемника, поради което не е могъл да
реагира.
Видно от документите по делото, между „Елаците-Мед“ АД и ЕТ „Марица-М-Б.Михалков“,
на 01.09.2013г. е бил сключен договор за сервизно абонаментно обслужване,
съгласно който изпълнителят се е задължил да извърши пълно обслужване на асансьорите в сградата срещу абонаментна
вноска. Сключен е и анекс от 28.08.2014г., с който изпълнителят приема да
извърши сервизно обслужване и на строителен товаро-пътнически подемник ZREMB 1000 в цех ССТ срещу месечна абонаментна такса. Издадени
са протоколи от 31.01.2018г. и от 28.02.2018г. без забележки за сервизното
обслужване на подемника.
Съставен е бил от РО „Инспекция за държавен технически надзор“ – Западна
централна България Протокол за обследване на авария със съоръжение с повишена
опасност, заведен с вх. №12 от 12.03.2018г. В протокола е подробно описано какви са техническите характеристики на
съоръжението и къде е било монтирано, кой е ползвател, коя фирма го е
обслужвала. Записано е, че е извършен оглед на местопроизшествието в присъствие
на представител на ползвателя и представител на поддържащата фирма и е
установена причината за аварията и съпътстващата я злополука: не регулиран
датчик отворена двойна врата. Направени били тестове на датчика и електрически
той сработвал. Последвал технически преглед, който констатирал, че всички
останали механизми и предпазни устройства работят нормално. При злополуката
пострадалият, в следствие на притискането се сочи, че е изкривил конструкцията
на вратата и нейните водачи. Издаден бил ревизионен акт №14/13.03.2018г., с който съоръжението е спряно от експлоатация на основание
чл.119, ал.1 и ал.2 НБЕТНПС. Дадени са предписания към „Елаците-Мед“ АД за
запознаване на колектива с обстоятелствата, съпътстващи аварията и злополуката:
да се проведе извънреден инструктаж; да се изведе светлинна сигнализация за
отворена врата и на пулта за управление на първа спирка. Протоколът е подписан
от двама инспектори към РО ИДТН ЗЦБ и присъствалите представители на
„Елаците-Мед“ АД и ЕТ „Марица-М-Б.Михалков“. Приложени са по делото и двата ревизионни
акта от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ – цитирания в
протокола за обследване на трудова злополука ревизионен акт №14/13.03.2018г., съставен след инцидента и ревизионен акт №13/24.10.2017г., според който процесният товаро-пътнически подемник е бил
технически изправен.
Приложено е становище на инж. Борис Михалков – управител на ЕТ
„Марица-М-Борис Михалков“ във връзка с аварията и злополуката от 12.03.2018г.
със строителен товаро-пътнически подемник ZREMB 1000. В становището
инж.Михалков твърди, че при
извършена проверка на място заварил строителния подемник спрян, контактът на
кабината бил изместен, а вратата деформирана. Счита, че контактът на вратата е изместен и шината не могла да го
задейства- най-вероятно от падащи камъни върху кабината. При това положение не
е трябвало да се ползва подемникът до възстановяване на контакта. Предложил е
да се монтира фотозавеса, която
да дублира контакта на вратата.
Изготвена е по делото и Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ от вещо лице -
специалист в областта на асансьорите и повдигателните съоръжения. Експертът
инж. В.Б. е изследвал причините и механизма на настъпилата трудова злополука от
техническа страна. Той е посочил, че причината за възникналата злополука със
строителен подемник DB3-1000 – производител завод “ZREMB
Gniezno”- Полша е неизключил изключвател двойна врата /при отворена
двойна врата/, в резултат на което, при затворена бариера на спирката на кота
16,30 и обърнат превключвател на позиция 2 – управление от етажите, получават
захранване външните бутони. Вещото лице Б. е анализирал останалите
доказателства и завява, че в момента, в който подемникът е тръгнал, бариерата
/първата защита/ е била спусната. От ел.схемата на подемника, а и по
изискванията на стандартите за безопасност всички предпазни изключватели се
сочи, че са свързани последователно в оперативна верига. Според вещото лице
строителният товаро-пътнически подемник е устройство, представляващо съоръжение
с повишена опасност. Описани са предпазните устройства и предпазните
изключватели, които осигуряват безопасността му, като е направен извод, че за
безопасното ползване на подемника и пускане на кабината в движение, трябва да
са изправни всички предпазни устройства и включени всички предпазни изключватели,
а второто условие за гарантиране на безопасна експлоатация е спазване
инструкцията за експлоатация на производителя и управлението на подемника да се
извършва само от „оператор“, под негово непрекъснато наблюдение. Цитирани са в
експертизата задълженията на оператора по инструкция на производителя /която
също е приложена по делото в превод на български език като част от
техническо-експлоатационната документация за строителен товаро-пътнически
подемник DB3-1000/ и е изтъкнато,
че не всички инструктирани по изготвената от ползвателя Инструкция за работа с
подемника РИ-13-195 /цитирана по-горе/ могат да изпълняват задълженията на
оператора, като именно поради това няма данни някой да е извършил проверка на
подемника на 12.03.2018г. преди злополуката и това да е отразено в дневник.
Вещото лице е категорично, че строителният товаро-пътнически подемник не е за
самостоятелно ползване, тъй като не са заложени всички изисквания за
безопасност, както при асансьорите. Вярната причина за аварията според
експертизата е: нарушена регулация на изключвател двойна врата по време на
експлоатация, което не е установено своевременно и е довело до непрекъсване на
изключвателя и тръгване на кабината при отворена врата. Единствената възможна
причина била изкривяване на ролковите водачи на вратата или на самата врата,
което вероятно е станало минути или часове преди събитието. Разстоянието се е
увеличило и вратата не е могла да натисне рамото на изключвателя и да го
изключи, като обаче опитен и инструктиран човек в кабината е могъл да го
установи. Според експерта, в България в момента няма работещ подемник „ZREMB“, а процесният такъв
неправилно е бил демонтиран, с което е подходено формално. Вещото лице счита,
че поддържащата фирма „Марица-М“ е спазила изискването на нормативните документи,
като е извършила функционален преглед на 08.03.2018г. и е установила, че всички
предпазни устройства и изключватели са изправни, което е отразено в ремонтния
дневник. През останалото време отговорността е на оператора и ползвателя.
Спазвайки изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения, ползвателят трябвало да назначи „оператор“,
а няма информация за назначаване на такова лице. Според вещото лице, органите
за технически надзор, обследващи трудовата злополука, не са познавали
инструкцията за експлоатация на производителя, тъй като не са установили
неспазването или са решили, че това не е съществено и важно, а е следвало да
издадат задължително предписание. Вещото лице сочи, че поддържащата фирма не
може да задължи ползвателя да изпълнява нормативните си задължения, тъй като
това не е в нейните правомощия, а единствено Инспекцията за държавен технически
надзор е могла да дава предписания. За илюстрация на изводите, вещото лице е
приложило снимка на друг бракуван подемник от същия вид. В съдебно заседание
вещото лице отново описва как е станал инцидентът, както и фактът, че
трапецовидната бариера е била спусната, след като лицата са преминали през нея,
а превключвателят вътре в кабината не е бил на положение „0“ и поради
несработване на изключвателя двойна врата, подемникът е тръгнал. Вещото лице
заявява, че за да се гарантира безопасността на работниците, е следвало всеки
път, преди започване на работния ден, да се прави проверка на състоянието на подемника
и защитите му. За превключвателя в кабината вещото лице обяснява, че той не се
превключва докато лицето е извън кабината, а следва да влезе вътре, за да го
обърне, т.е. трябвало е лицето, което първо влезе, да обърне ключа, но по-точно
е според вещото лице да се каже, че това е задължение на оператора. В съдебно
заседание вещото лице отново заявява, че процесният подемник е ползван като
асансьор, но той не е асансьор.
Видно от застрахователна полица №711517224000013/31.03.2017г.
със срок на валидност от 1 година, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е застраховател
по риск „Трудова злополука“ на 1647 лица – работници и служители при
застраховащия „Елаците-Мед“ АД, сред които изброени в поименен списък лица
попада и ищецът Б.П.Г.. Видно от удостоверение изх. № 0-92-12 272/13.05.2019г., издадено от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, по цитираната застрахователна полица е била предявена
претенция №71152951800093/09.11.2018г. във връзка с претърпяна трудова злополука на
12.03.2018г. и по банковата сметка на застрахованото лице Б.П.Г. били изплатени
следните суми: на 27.11.2018г. - сумата от 5907.72 лв., определени с решение на
Централната застрахователна медицинска комисия на ДЗИ; на 21.01.2019г. – сумата
от 53 169.48 лв. във вр. с ЕР на ТЕЛК №2268/04.12.2018г. Сумите са изплатени с платежни нареждания №17998723 от 27.11.2018г. и №FT 19021013309099 oт
21.01.2019г., налични по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.200 от
Кодекса на труда за заплащане на обезщетение от страна на работодател за
причинени неимуществени вреди в следствие на трайно намалена работоспособност,
породена от възникнала трудова злополука. Претенцията е в размер на 300 000 лв.
Разгледан по същество искът е частично
основателен.
Ищецът
Б.П.Г. безспорно е доказал в рамките на процеса настъпването на трудова
злополука с него в периода на трудовото правоотношение с ответника
„Елаците-Мед“ АД. Не се спори от ответника, а и от доказателствата е видно, че
към 12.03.2018г., когато се е случил инцидент с ищеца, същият е работил в
„Елаците-Мед“ АД на длъжност „машинен оператор обработка на руда“ в цех „Средно
и ситно трошене“ и е имал над 9 години трудов стаж на тази позиция, при същия
работодател. Установи се още, че злополуката, която ищецът в исковата молба е
квалифицирал като трудова, е именно такава, тъй като Б.Г. е бил на работа нощна
смяна на 11.03.2018г. и рано сутринта, тръгвайки си от работното си място,
заедно с колегата си К.К., трябвало да се придвижат към изхода посредством
товаро-пътнически подемник, ползван като асансьор, когато той аварирал и
притиснал работника Г., нанасяйки му средна телесна повреда. Трудовата
злополука е такава, тъй като е социален риск, при който е възможно да настъпят
материални и нематериални вреди за едно лице, които произтичат от инцидент,
станал с лицето през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и от инцидент, станал по обичайния път при отиване или връщане от
работното място, който е причинил временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Чл.55 от Кодекса за социално осигуряване дава
легална дефиниция на трудовата злополука. В настоящия случай, не само че
случилото се кореспондира с всички признаци, изискуеми по закон, за да бъде
злополуката трудова /внезапно увреждане по време на работа, причинило на лицето
намалена работоспособност/, но и злополуката е призната за трудова с изричен
акт на осигурителния орган – разпореждане, което няма данни да е било обжалвано
от работодателя и да е отменено. Злополуката е настъпила в момента на напускане
на Б.Г. на неговото работно място, но още в самата сграда на „Елаците-Мед“ АД,
когато той все още е бил на работа, т.е. злополуката е станала през време на
работа и във връзка с работата, тъй като той е следвал единствения възможен път
за отиване и връщане до цеха, който обслужва. Злополуката е внезапна, тъй като
не е била очаквана, нито предвиждана. Резултатът от нея пък бе много добре
илюстриран от вещото лице, изготвило СМЕ, както и е установим от медицинските
документи – многофрагментно счупване на долна челюст, което според медиците, а
и според нормативните разпоредби, представлява средна телесна повреда, а според
експертите от ТЕЛК това е причинило на Г. 50% трайно намалена работоспособност.
Следователно, по несъмнен начин следва да се заключи, че претърпяната от Б.П.Г.
злополука е с характер на трудова. Не са налице никакви данни пострадалият
умишлено да е увредил здравето си, за да бъде отречена трудовата злополука.
Характерът на злополуката не се оспорва и от работодателя-ответник, нито от
третото лице-помагач, дори напротив – работодателят е признал, че злополуката е
трудова още към момента на настъпването и, когато е попълнил необходимите
декларации към Наредбата за установяване, разследван, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. Фактът, че злополуката е трудова е и безспорен между
страните, поради което не се нуждае от по-задълбочен анализ.
Ищецът
е провел пълно доказване на твърдението си, че е понесъл неимуществени вреди в
следствие на обсъдената по-горе трудова злополука. Неимуществените вреди при Г.
съдът приема, че са многоаспектни и многопластови, като се установи, че от една
страна той е преживял значителни болки и страдания, които е търпял много
продължителен период от време, а продължава да търпи и към момента, а от друга
страна – случилото се е отключило у него посттравматично разстройство, повлияло
цялостно върху живота му. Вещите лица - медик и психолог, внесоха ясна
представа в какво точно са се изразили засяганията на физическата и психическа
цялост на пострадалото лице, а свидетелката Д., чиито показания, противно на
искането на представителя на третото-лице помагач, биват изцяло кредитирани от
съда, обрисуват цялостна „картина“ на битието на пострадалия след настъпване на
трудовата злополука.
Не се
оспорва от никоя от страните, че процесният инцидент е причина пострадалото
лице да понесе неимуществени вреди, но се оспорва от ответника и подпомагащата
го страна интензитетът на болките и страданията, тяхната продължителност,
остатъчният резултат от инцидента и каква е справедливата обезвреда за
претърпените вреди.
Принцип
в гражданското право е, че неимуществените вреди се обезщетяват по
справедливост /чл.52 ЗЗД/, поради което съдът следва да обсъди цялостно
преживяното от Г., за да достигне до извода в какъв размер е справедливото да
се обезщетят понесените от него вреди.
На
първо място, съдът намира, че неимуществените вреди при Б.Г. са понесени на
няколко етапа- в момента на настъпване на инцидента с него и след инцидента,
когато му се е наложило да се справя с последиците. Свидетелят К., който е бил пряк очевидец на
инцидента, образно описа как колегата му Г. е бил „размятан като парцалена
кукла“ от затисналия го подемник. Шокът, който едно лице преживява в ситуация
като тази на Г., е огромен. В случая освен уплаха от внезапността на случилото
се, пострадалият, който е с нормално ниво на интелигентност, няма как да не е
осъзнал, независимо от скоротечното развитие на събитията, че животът му е в
пряка опасност. Няма данни Г. да е губил съзнание, което навежда на извода, че
е преживял всяка секунда от случващото се, без да може да се самосъхрани. Страха
от смъртта, която в случая е била напълно реална последица за Г., няма
необходимост да се илюстрира с доказателства. Интензивността на едно такова
преживяване е в състояние да покачи адреналина на човек до максимални граници,
което само по себе си се отразява на здравословното му състояние за напред.
Самият свидетел, който е успял да реагира и да спаси живота на колегата си,
демонстрира значителна уплаха, като няма как уплахата на засегнатото лице да не
е била в пъти по-голяма. Едновременно с това, главата и лицето на Б.Г. са били
буквално „смазани“ между бетонната плоча и подемника, която болка той е изпитал
с всички свои сетива, имайки предвид, че инервацията и чувствителността на тази
зона са много сериозни /така ВЛ по СМЕ/. Той е бил деформиран от притискането,
като свидетелят К. заяви, че там, където е бил притиснат, разстоянието е не
повече от 10 см. Болките, които се е наложило да понесе, са били неочаквани и
много силни, а състоянието му е било животозастрашаващо, като вещото лице
поясни, че за него е могла да настъпи асфикция, което не се е случило, но е
било напълно реална опасност. Свидетелят К. пък заявява, че ако не бил успял да
спре подемника, то с колегата му щяло да се случи „най-лошото“. Това отличава
случая от други случаи на счупване на челюст – например от удар или падане –
като го поставя в диапазона на най-тежките ситуации, които биха могли да
доведат до конкретния резултат – счупване на челюст. Освен счупената челюст
обаче, при Г. се наблюдавали отоци и хематоми, както и охлузвания по
крайниците, които също са подсилили болезнеността. На следващо място, за Б.Г.
са последвали месеци на преживени болки и претърпени медицински интервенции.
Същият е изкарал 10 дни в болнично заведение. Направена му е тежка челюстна
операция, при която счупената челюст е била фиксирана по такъв начин, че да не
може да се движи. Това е повлияло на основни негови функции като дъвчене и
говорене, които са били цялостно засегнати за доста продължителен период от
време, не само за времето на болничния престой. Междучелюстната фиксация с шини
и ластици сама по себе си представлява поставяне на чужди тела в устата за
немалък период от време – 40-50 дни и това неизменно рефлектира върху всички
нормални ежедневни дейности, които ищецът е свикнал да извършва и са същностни
за всеки човек – говорене, хранене, поддържане на устна хигиена. Свидетелката Д.
описа подробно по какъв начин е бил засегнат социалният живот на Г. от
случилото се. От една страна, същият е изпитвал болки и безпомощност да се
справи с обикновените си житейски нужди /като преобличане, къпане, хранене/, а
от друга страна се е чувствал неудобно от постоянния ангажимент, който е създал
на свои приятели, тъй като той нямал близки роднини, които биха могли да го
обгрижват. За ищеца е настъпила една принудителна промяна, довела до сериозно
нарушение на установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици. Невъзможността му да се
храни е била един от основните дискомфорти, които Г. е преживял, което пък е
повлияло на мъжката му сила, тъй като е отслабнал на тегло и напълно възможен
резултат са пристъпите със загуба на съзнание, за които Д. разказа пред съда.
Тя свидетелства и за болките, които е търпял приятелят и, като дори след като
се е прибрал у дома, е продължавал да приеме обезболяващи „прахчета“, които тя
му е разтваряла. Тук следва да се отбележи, че няма причина според съда да се
дискредитират показанията на тази свидетелка, тъй като заявеното от нея бе
напълно логично, без противоречия и кореспондира с експертизите, независимо че
двамата с ищеца са в приятелски отношения. Б.Г. е изпитвал болки всеки път
когато се храни, който ефект се наблюдава и към настоящия момент, за което
вещото лице Л.Д. е категорична. Според вещото лице операцията, която е
извършена на Г., е била успешна и е възстановила до голяма степен предишното му
състояние, но поради известни пропуски, парче откършена кост, което не е видяно
от медиците, е зараснало в позиция, която пречи към момента на Г. да си отваря
устата повече от 1,5 см. Това е трайна последица за него, която също следва да
бъде взета предвид при определяне размера на обезщетението. Т.е. не е вярно
твърдението на ответника, че пострадалият се е възстановил бързо и напълно.
Повече от 6 месеца са били нужни на Г. да се възстановява, като след свалянето
на ластиците и шините е започнало раздвижване на фиксираната челюст, което
отново е било съпроводено с интензивни болки. Освен това, болките и дискомфорта
не са отшумяли напълно и повече от година след травмата, те все още напомнят на
лицето за случилото се. Вещото лице- лицево-челюстех хирург е категорична, че
за да се върне състоянието на Г. към нормалното, т.е. да се отстранят
остатъчните последици, които все още се наблюдават /лицева асиметрия,
невъзможност за отваряне на устата, болки при хранене/, трябва да се извърши
нова реконструктивна операция, която обаче би наложила ново счупване на
челюстта, следователно ако Г. желае да си върне състоянието от преди инцидента
трябва да изживее още веднъж болките и дискомфорта от счупването на челюстта, а
и да издирва квалифициран екип, който би се наел да извърши подобна
реконструктивна операция. В противен случай, следва да се научи да живее с
вида, който има към момента – изкривяване на устната и лицева асиметрия и с
болките, които би изпитвал при всяко хранене, тъй като е в невъзможност да си
отваря устата до необходимата степен. И в двата случая – независимо дали ще се
примири с последиците от травмата или ще търси алтернатива за пълно
възстановяване, вредите за Б.П.Г. от неимуществен характер са трайни.
Неимуществени
са и вредите, които е претърпял емоционално Б.Г.. От доказателствата стана
ясно, че след случилото се той се чувства непълноценен, затворил се е в себе си
и се е изолирал, като дори е развил посттравматичен стрес. Степента на засягане
на психиката на едно лице, както отбеляза и психологът Г.К., е резултат от
натрупващи се фактори, но независимо какви са те, именно злополуката е
отключила депресивния синдром у Г.. При него засягането на психиката е
по-значително, тъй като същият е по-чувствителна личност, предвид загубите и
дефицитите, които е търпял в живота си /липсата на родители, израстването в
институция, загубата на любима спътница в живота/. Следователно и рефлексията
на злополуката върху психиката му не е незначителна и дори е възможно да остане
за цял живот, освен ако самият той не се включи в програми за психотерапия.
Така, от ангажираните специални знания и
свидетелски показания съдът приема за доказано, че ищецът действително е
претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически страдания, като причинените нему морални вреди се явяват пряка и непосредствена последица от злополуката и следва да бъдат
адекватно овъзмездени.
Според съда са налице достатъчно основания да се приеме, че телесната повреда,
която Б.П.Г. е понесъл, има характер на изключително тежка, предизвикала
особени болки и страдания в достатъчно висока степен, че да обуслови парична
обезвреда в размер на 90 000 лв., който според съда се явява справедливият
размер на обезщетението в конкретния случай. Тук съдът следва да обсъди становището
на ответника, според което, обичайно присъжданите обезщетения за такива травми,
са около или по-малко от 10 000 лв. Следва да се има предвид, че всеки
случай е с отделни, самостоятелни характеристики и различна тежест, но при
изследване на актуалната съдебна практика, касаеща подобни казуси с асансьорни
уредби и подобни по тежест травми, макар и не от трудови злополуки, може да се
види, че размер от 90 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди, не
е завишен /вж. напр. Решение
№ 56 от 09.04.2019 г. по в. гр.
д. № 585 / 2018 г. на II състав на Апелативен съд – Пловдив, където обезщетението е в размер на 100 000 лв.; Решение № 2223 от 03.12.2014 г. по
в.г.д. № 3004/2013 г. на Софийски апелативен съд, където обезщетението е в размер на 90 000 лв.; Решение № 182 от 22.01.2019 г. по
в.г.д. № 2603/2018 г. на Софийски апелативен съд, където обезщетението е в размер на 130 000 лв./.
Изцяло
неоснователно е искането на ответника и подпомагащата го страна за намаляване
на обезщетението поради съпричиняване на резултата от пострадалото лице и допусната
от него груба небрежност – неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд. Установи се, че пострадалият Б.Г. не е нарушил никакви правила
за безопасност, които са му били вменени да съблюдава в длъжностната му
характеристика или друг нормативен акт. Такова е и становището на вещите лица
по СТЕ и СЕОБТ. В действителност, подемникът, с който е станала злополуката, е
имал три защити, една от които е аварирала /изключвател двойна врата/. Както
заяви обаче вещото лице Б., случилото се е „съвпадение на обстоятелства“. Не
може обаче случилото се да се вмени в отговорност на пострадалия, тъй като той
е действал, както всяко друго лице, ползвател на подемника – отворил е първата
защита – трапецовидния лост, вдигнал е вратата, чиято защита не е сработила и е
тръгнал да се качва. Той обаче още не е бил вътре в кабината на подемника,
когато последният е потеглил, за да се очаква от него да обърне лоста на режим
„0“, при който се предполага, че управлението се командва от вътре на кабината.
Вътре вече е бил колегата му К.К., който също не е обърнал лоста, но този негов
пропуск в никакъв случай не може да се вмени в отговорност на Г., а дори и на
самия свидетел К., тъй като, както самият той заяви – събитията са се развили
много бързо, дори секундно. Не става несъмнено ясно от доказателствата, дали
преди да тръгне да се качва в подемника Г. е освободил/спуснал първата защита,
но дори и това да е така /както счита експертът инж. Б./, това не може да се
счете за грешка, тъй като така или иначе тази защита е следвало да се върне в
изходна позиция преди потеглянето на подемника надолу към кота „0“. Вещото лице
Т. подробно е разгледал какви са отговорностите на работника Б.Г. и не е
установил, той да е нарушил някоя от тях, нито да е подходил самонадеяно.
Според длъжностната му характеристика Г. поддържа и следи за нормалната работа
на машините и съоръженията при процеса „трошене“ в цеха. Има се предвид, че
следи за работата на машини, за които е квалифициран да следи. Нищо не се
споменава в длъжностната му характеристика за товаро-пътнически подемник. В
действителност той е бил инструктиран по Работна инструкция РИ 8-13-195 за
безопасна работа със строително подемна платформа, но не се установи лицето да
е нарушавало изискванията по инструкция за ползване на платформата, а и както
заявява вещото лице Т., това че ползвателят е инструктиран, не му дава право на
лице, което има необходимата квалификация и правоспособност за оператор на
съоръжение с повишена опасност. Тук е и основният момент, който следва да се
вземе предвид при крайния извод, а именно: че работодателят „Елаците-Мед“ АД –
собственик на процесния подемник - не е осигурил безопасни условия на труд на
работниците, като не е спазил изискванията на производителя и собствената си
инструкция и не е назначил конкретно лице за „оператор“ на подемника. Опитът на
ответника да определи всеки един от ползващите го работници като „оператор“ е
недобросъвестно и категорично неправилно. Съдът счита не само, че Б.П.Г. не е
допуснал груба небрежност при ползване на злополучния подемник, но и че той
самият е бил лишен от възможността да избегне злополуката, която не би настъпила
ако съществуваше в дружеството лице „оператор“, което да изпробва системата
преди началото на новата смяна и което вероятно би установило дефектиралия
крайник, предвид техническата си подготвеност именно за такива проверки. Нещо
повече, години наред работниците в дружеството, сред които и пострадалият Б.Г.,
са били принудени да ползват не по предназначение процесното съоръжение, за
което се установи по безспорен начин, че е товаро-пътнически подемник, ползван
при строежи, а не асансьор, за какъвто е ползвано и като какъвто го определят
всички свидетели именно защото за такъв им е бил представен и предоставен за
ползване от работодателя. Безспорно се установи, че процесният подемник е
„съоръжение с повишена опасност“ съгласно Наредбата
за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически
надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на
съоръженията и макар всички асансьори да са такива съоръжения с
повишена опасност, товаро-пътническият подемник се е отличавал от обикновените
асансьори с това, че няма шахтни врати, заключване на вратите, контрол на
заключването и редица други изисквания /така според ВЛ Б./. Предвид спецификата на ползване на подемника,
за да гарантират безопасните условия на труд за работниците и съобразно чл.44
от Закона за техническите изисквания към продуктите, „Елаците-Мед“ АД е било
длъжно да осигури обслужването му от персонал, който има необходимата
квалификация и/или правоспособност. Това не е сторено от работодателя, тъй като
е осигурил абонаментното обслужване на подемника, но не и „оператор“, който
ежедневно да следи изправността на подемника и да превозва лицата по безопасен
начин.
Отговорността на работодателя за случаите на трудова
злополука има
обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от
това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите, но обсъденото по-горе идва, за да покаже, че отговорността за настъпилата
злополука не е на пострадалия Б.Г. и той не я е съпричинил, а напротив – станал
е жертва на натрупване на обстоятелства и пропуски на работодателя, който
вместо да ги признае, прави опит да вмени част от отговорността на работника,
което съдът намира за неправилно. Изводът на съда за липса на принос от страна
на ищеца Г. към настъпилата трудова злополука, се подкрепя изцяло от
експертните заключения, поради което в случая не може да намери приложение
чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите и обезщетението не следва да
се намалява на това основание.
Съществува обаче друго основание за намаляване на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лв. и
това е необходимостта от приспадане на вече заплатеното от застрахователя „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД обезщетение по застраховка с покрит риск „Трудова
злополука“. Съгласно
чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200 КТ
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите. Ето защо, при доказаност на елементите от
фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът
трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука, причинила увреждане на работника, от което да приспадне платеното от
застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със
съответните писмени доказателства /виж решение
№ 211 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 719/ 2009 г. на IV г. о. на ВКС/. В този смисъл, възражението за приспадане по чл.200, ал.4 КТ е основателно и от глобално определения размер от 90 000 лв. следва да
се приспадне сумата от 59 077,20 лв., за която има доказателства, че е
платена от застрахователя като застрахователна сума за обезщетяване на
неимуществените вреди от настъпилата с Б.Г. трудова злополука. При пресмятане и
след приспадането, остава да се дължи на Г. сумата от 30 922.80 лв., за
заплащането на която следва да бъде осъден работодателят-ответник, а за
горницата над тази сума - до пълния размер на претенцията - искът следва да
бъде отхвърлен.
Когато
задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение
при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират
субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени
вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ /вж. Решение
№ 217/25.07.2013 г. по гр. д. №1038/2012 г. на IV г.
о. на ВКС/.
Следва да се обсъди накратко и единствено в мотивите на
решението причастно ли е третото лице-помагач ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ към
настъпилата с Б.П.Г. трудова злополука. На първо място, участието на това лице
в процеса не е необосновано, а напротив – то произтича от твърденията на
ответника „Елаците-Мед“ АД, че именно това лице, като изпълнител на сервизно
абонаментно обслужване, носи отговорност за техническата неизправност на
процесния подемник, довела до злополучния резултат. Дали това в действителност
е така е въпрос по съществото на делото, а не по допустимостта на третото лице
като участник в процеса.
С оглед на цялостния доказателствен материал, съдът не намери основание да
приеме, че обслужващата подемника фирма - ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ може да
носи отговорност за техническата повреда, която според обследващата
документация и вещите лица е настъпила минути или часове преди злополуката.
Изяснено бе, че изпълнителят по договора за абонаментно обслужване е изпълнявал
ежемесечно задълженията си за сервизно обслужване и до този момент не са
установявани повреди, които да налагат ремонт. Същевременно, както бе
коментирано по-горе в изложението, при ответника „Елаците-Мед“ АД не е било
наето лице „оператор“, която да следи ежедневно за работата на подемника и
неговата изправност и ако констатира такава, да сезира обслужващата фирма.
Следователно от ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ не е имало как да узнаят
своевременно и да реагират адекватно за незабавното отстраняване на внезапно
възникнала повреда. Последната тяхна проверка е извършена 5 дни преди инцидента
от 12.03.2018г. и при нея не е констатиран проблем. Няма събрани доказателства,
които да наведат на становище, че повредата датира по-отрано, за да се прецени,
че служителите на ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ са подходили формално към своя
договорен ангажимент. При обследване на трудовата злополука, в протокола е
записано, че от страна на обслужващата фирма не са допуснати нарушения на
изискванията на нормативните документи. Няма и доказателства за противното.
Както правилно заяви вещото лице инж.Б., обслужващата фирма не е имала
задължение да разяснява на собственика/ползвателя на обслужвания обект
необходимостта от назначаване на „оператор“, тъй като задълженията на тази
фирма се свеждат до диагностика, ремонт и поддръжка на подемника. Ако има
орган, който е могъл и е следвало да насочи вниманието на ответника към
необходимостта от осигуряване на „оператор“ на подемника, това е единствено
Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, която има правомощие
да дава предписания за работата със съоръженията. Нито този орган обаче, нито
дружеството- собственик на подемника са изследвали внимателно Инструкцията за
експлоатация на производителя, с което са допуснали съществен пропуск в
работата си. Този пропуск обаче не касае обслужващата фирма- ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“, която не носи отговорност за настъпилата с ищеца Б.П.Г. трудова
злополука. Тук следва да се отбележи, че дружеството – ответник е побързало да
демонтира процесния подемник и да го отстрани от своето владение, с което е
препятствало възможността на вещото лице по делото – асансьорен специалист с
богат опит, да направи повторно разследване на техническата повреда, при което
евентуално да се стигне до други изводи за отговорността на ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“.
Относно разноските:
В случая искът подлежи на
частично уважаване и частично отхвърляне, а страните следва да понесат
разноските съразмерно на уважената и отхвърлена част. Ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в производството на основание чл.83,
ал.1, т.1 ГПК, поради което сторените от ответника разноски за експертизи
остават в негова тежест. Ответникът „Елаците-Мед“ АД, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, вр. с
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Пирдоп дължимата държавна такса
върху уважения иск -
такса в размер на 1236.91 лв. Тъй като
оказаната на ищеца правна помощ е безплатна по смисъла на чл.38 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 ЗА да
заплати на адв. Н.Д. сума за оказаната на ищеца процесуална помощ. Ищецът пък
не е освободен от заплащане на адвокатски хонорар на насрещната страна и тъй
като претенцията е частично отхвърлена, съразмерно на това отхвърляне ищецът Г.
ще дължи част от хонорара на адв.Е.. Тук следва да се отбележи, че минималният
адвокатски хонорар за това дело, изчислен по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения е 7530 лв. Ответникът е заплатил на адв.Е.
10 000 лв. адвокатски хонорар, който съдът счита, че следва да бъда
намален до 8 000 лв. – сума, която изцяло отговаря на сложността на
делото, което макар да е обемно, не е с прекалено висока фактическа и правна
сложност, голяма част от работата по делото е свършена служебно от съда, а
третото лице-помагач също е оказало процесуално съдействие на ответника. Именно
8000 лв. е хонорарът, заплатен на адв. Б. – процесуален представител на
третото-лице помагач. Върху тази сума следва да бъде изчислен и платимия на
адв.Н.Д. хонорар за оказаната безплатна правна помощ. При пресмятане на
дължимия на ответника адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от
иска, се получава сумата от 7 175.39 лв., която ищецът Г. следва да
заплати на ответника „Елаците-Мед“ АД. При пресмятане на дължимия на адв.Н.Д.
хонорар, съразмерно на уважената част от иска, се получава сумата от 824.61
лв., която ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Третото лице-помагач
също претендира разноски за адвокатски хонорар, като обаче чл.78, ал.10 ГПК
изрично предвижда, че на третото лице-помагач не се присъждат разноски, макар
то да дължи такива, които е причинило със своите процесуални действия. При
наличието на тази разпоредба съдът не е в състояние да присъди на ЕТ
„Марица-М-Борис Михалков“ разноските за заплатен адвокатски хонорар, което в
действителност е изключително несправедливо, тъй като се установи, че това лице
няма отговорност за случилата се трудова злополука, но законодателството е
такова към момента и de lege ferenda би следвало да се измени
разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, до който момент обаче съдът не може да я
заобиколи.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 КТ
във вр. с чл. 52 ЗЗД, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с.Мирково 2086, община Мирково, обл. София, представлявано от изпълнителния директор
инж.Драгомир Драганов, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 30 922.80 лв. /тридесет хиляди деветстотин двадесет и два
лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващия се в болки,
страдания, уплаха и
неудобства в ежедневието по причина на получените вследствие на трудовата
злополука от 12.03.2018г., настъпила на товаро-пътническа платформа DB3-1000 – производител завод “ZREMB Gniezno”- Полша на ниво „Захранващи ленти
ССТ 1-4“, кота 16,30, цех ССТ, находяща се при „Елаците-Мед“ АД – с.Мирково, травматични увреждания – многофрагментно
счупване н долната челюст, мекотъканни наранявания на лицето в областта на
брадата, рана в устната кухина и луксация на лява ТМС,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.03.2018 г. до окончателното
погасяването на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 200 КТ във вр. с
чл. 52 ЗЗД за сумата над 30 922.80 лв. до пълния
предявен размер от 300 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с.Мирково 2086, община Мирково, обл. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Н.Д.
от АК-Шумен, с адв. номер: **********, с адрес: гр.София, ул. „Х. Белчев“ №2 сумата от 824.61 лв./осемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, за
оказаната на Б.П.Г., ЕГН: ********** безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с.Мирково 2086, община Мирково, обл. София сумата от 7 175.39 лв. /седем хиляди сто
седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ –
разноски по съразмерност с отхвърлената
част на иска по настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с.Мирково 2086, община Мирково, обл. София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на ВСС, по сметка за държавни такси на Районен съд-Пирдоп
сумата от 1236.91 лв. /хиляда двеста тридесет и
шест лева и деветдесет и една стотинки/ за
държавна такса върху размера на уважената
част от иска по чл.200 КТ.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
ответника – ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“, ЕИК: *********.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: