Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 07.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на трети
ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Р. Димитров
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2943 по
описа за 2015 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
Н.В.Н. е предявила против З. „Л.И.” АД, ***
иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при ПТП в размер на 40 000 лв. и имуществени такива в размер на
5436,60 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцата
твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на
лек автомобил марка „Мерцедес", ML 270 CDI
с
рег. № ******** Н.П.Т.. За автомобила е имало
застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по з.п. № 22111891124203.
Твърди,
че в следствие на ПТП-то е получила двуглезенно счупване на лява подбедрица, изпитвала
е дълго време болки и страдания, претърпяла е три операции, а също е направила
и немалки разходи за лекарства ,транспорт възстановителни храни и напитки.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът З.
„Л.И.” АД *** ЕИК ******** оспорва иска като неоснователен с аргумента,че произшествието
е настъпило по изключителна вина на пострадалата,която пресичала оживен столичен
булевард на неразрешено място,при наличие на подлез в непосредствена близост.
Оспорва иска за неимуществените вреди и по размер. Евентуално прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
пресичане на пътното платно на необозначено място.Оспорва изцяло претенцията за
имуществени вреди. моли съда да
постанови справедливо решение и претендира разноски по делото.
Помагачът
на ответника Н.П.Т., ЕГН ********** също оспорва иска с твърдения за липса на
виновно и противоправно поведение от негова страна или евентуално голяма степен
на съпричиняване. Моли съдът да го отхвърли изцяло и претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К 218 от 09.03.2012 г., протокол
за оглед от същата дата с албум и схема
и Решение № 1199/23.11.2015 г. по
ВНАХД № 2173/2015г. по описа на СГС се установява, че на 09.03.2012 г. около 18.00
часа в гр. С. е настъпило ПТП,при което Н.П.Т.
при управлението на лек автомобил марка „Мерцедес", ML 270 CDI
с
рег. № ******** по бул. „Васил
Левски” с посока на движение от ул.“Гурко“ към Софийския университет, в района на
кръстовището с ул. „Аксаков“ е ударил с
предната дясна част на автомобила пешеходката Н.В.Н., която в този момент
пресичала булеварда на необозначено място , в посока отдясно наляво спрямо движението
на автомобила.
По
случая е образувано наказателно производство, по което има постановено решение ,
с което Н.П.Т. е бил признат за виновен
за процесното ПТП,тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 5,ал.1,т.1 и чл.
20,ал.2,изр.второ от ЗДвП.
Ответникът
не оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил е имало валидна
застрахователна полица № 22111891124203 към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалата е получила
Следствие на удара, пешеходката Н. паднала и получила двуглезенно счупване на лявата подбедрица. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Клиника по Детска
травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Счупеният глезен е бил временно
обездвижен в гипсова лонгета, а след това на 10.03.2012 г. пострадалата е била
опериана. Извършено е било открито наместване на счупените глезени на
подбедрицата и стабилизирането им с метална плака и винтове. Изписана от
болницата на 16.03.2012г. и лечението е продължило амбулаторно. В периода от 24.04.2012г. до
30.04.2012г.
ищцата Н. е била приета отново в „Пирогов“ и е установена синостоза/срастване/ между двете
кости на лявата подбедрица над зоната на фрактурите,което наложило втора
операция В периода от 28.01.2013 год. до
03.02.2013 г.
пострадалата е постъпила за болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Вита“ С. поради
оток и болки в дясната глезенна става. Подготвена и оперирана за трети път на
28.01.2013 г. Извършено е било оперативно отстраняване на останалата част от
металната синтеза. Получените увреждания на лявата глезенна става са и довели
интензивни болки и страдания, както и затруднение при предвижване и обслужване
в ежедневието. В заключението е посочено ,че счупването е на дясната глезенна
става, но в тази част съдът не възприема заключението, тъй като очевидно
несъответства на документалното установяване по делото.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че автомобилът се е движил посока на
движение от ул. “Гурко“ към Софийския университет в най-лявата лента за
движение /средната и дясната са били заети от автомобили/ и там, в района на
пресечката с ул.“Аксаков“ , блъснал пострадалата,която пресичала булеварда
между спрелите в другите две ленти автомобили отдясно наляво спрямо движението
на Мерцедес-а управляван от Т.. Според експерта удара е бил предотвратим,тъй като
водача на автомобила е имал възможност да забележи пострадалата от разстояние
63 м., при опасна зона за спиране от 31м. и скорост 50 км.ч. Ищцата е пресичала
булеварда на необозначено място.
От
показанията на св. С.Й./майка на ищцата/ се установи, че Н. е пострадала при ПТП ,след което била приета в
Клиника по Детска травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Лежала в болницата
една седмица след първата операция, след което я изписали за
домашно лечение,но два месеца не можела да ходи,а след това се
придвижвала трудно и ходела на училище с такси. Правени са й още две
операции,изпитвала силни болки след всяка от тях,вземала обезболяващи.Дълго
време имала отоци в глезена,постоянно се налагало да ходи на консултации с
такси. През оздравителния период приемала богата на витамини храна с цел
пълноценно възстановяване, често ползвала обезболяващи и,ходела на
физиотерапия. Направените по лечението разходи според свидетеля възлизат на
5000-6000 лв.
От
показанията на св.И.К. се установява,че при пресичането на булеварда
пострадалата преминала между колите първите две ленти и била бутната от
автомобил при навлизането й в третата/най-лява/ лента за движение,след което
паднала на асфалта. Свидетелят се опитал да я дръпне, но не успял. На
мястото,на което пресичали с пострадалата нямало нито светофар,нито пешеходна
пътека.
Свидетелят К.П. установява,че ударът на
пешеходеца е настъпил в най-лявата лента за движение . Автомобилът се движел с
около 30-40 км.ч.,а пострадалата пресичала пътя с нормален ход.Преди инцидента
спътника на ищцата се опитал да я дръпне,но не успял.
Представени
са Фактура № **********/12.03.2012 г. , пет броя касови бона и четири рецепти на имота на ищцата
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По
съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20,ал.2,изр.второ от ЗДвП ,а също правилата за специално
внимание към пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП-след като е имал видимост е могъл
да забележи неправилно пресичащата пешеходка-същата е била предвидима
опасност/по смисъла на чл.20,ал.2 ЗДвП/, поради което е следвало да го мотивира
с повишено внимание да намали скоростта или при необходимост да спре. В тази
връзка по силата на чл.300 ГПК съдът зачита постановеното решение по Решение № 1199/23.11.2015
г. по ВНАХД № 2173/2015г. по описа на СГС относно противоправността на деянието и вината на
дееца.
В
резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Н.В.Н.. В
тази връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат
е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от
причинителя на вредите Н.П.Т. при управлението на лек автомобил марка
„Мерцедес", ML 270 CDI с рег. № ******** /
противоправно деяние.Съдът възприема становището на експерта-медик,че в
следствие на бутането от страна на автомобила,пострадалата се е спънала,стъпила
е накриво и е получила счупването.
Установено
е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към датата на ПТП-то.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Н.В.Н. поради това, че същата е пресичала пътното платно на
необозначено за това място,при условие,че в непосредствена близост е имало
подлез за пешеходци и светофар. Съдът намира, че възражението е основателно,
тъй като при пресичането на пътното платно пострадалата е нарушила разпоредбата
на чл.113,ал.1 и чл.114,т.1 и 2 от ЗДвП-пресякла е на непозволено за това
място,навлязла е внезапно на платното /конкретно на най-лявата лента за
движение/ при наличие на ограничена видимост,поради множеството автомобили във
всички ленти за движение.За рязкото излизане на пътя съдът съди по факта, че
въпреки опита си нейния спътник св. К. не е успял да я спре. Ето защо съдът
приема,че е налице грубо нарушение на правила за движението на пешеходците от
страна на пострадалата и приема съпричиняване в размер на 60 %.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания продължили около 2 месеца след
злополуката, както и фактът, че лечебният
и възстановителен период е приключил за срок около 5-6 месеца. Съдът взема пред
вид и факта, че след всяка от последвалите две оперативни намеси,за около 10-15
дни ищцата отново е търпяла силни болки и неудобства.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди по справедливост е в размер от 25 000
лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване искът за неимуществените
вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалата,
търпените от нея болки и страдания, преживени след операциите и в периода на
възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за имуществени вреди следва да се уважи в размер на 680 лв., тъй като тези
разходи са доказани по делото. Над този размер до претендирания такъв от
5436.60 лв. искът е неоснователен - от представените касови бонове не може да
се установи,че са платени именно от ищцата. Другите разходи - за подсилваща
храна,таксиметров превоз,лекарства и консумативи неминуемо са правени, но
претенцията за възстановяването им може да се уважи при конкретното им доказване,а
такова не е извършено/свидетелските показания в тази насока са твърде общи,за
да де възприемат от съда като доказателства за конкретно претендирани разходи/.
По
разноските в производството:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски за държавна такса и експертиза в общ размер
на 520 лв.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на
ответника направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в
общ размер на 1650 лв. – 1574 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 76 лв. за
експертиза.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И. АД
гр. С. бул. „******* Д с ЕИК:******** да
заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р.Т., със съдебен
адрес:*** на основание чл. 226,ал.1 КЗ сумата от 10 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 09.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от горната дата до
окончателното й изплащане и сумата от 680 лв.-имуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.03.2012 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения
размер от 10 000 лв. до предявения такъв от 40 000 лв. и за имуществените
над уважения размер от 680 лв. до предявения от 5436.60 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И. АД
гр. С. с ЕИК:******** да заплати на Н.В.Н.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер 520 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********
да заплати на ЗК „Л.И. АД гр. С. с ЕИК:********
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1650 лв. – разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на помагач на страната на ответника- Н.П.Т., ЕГН **********, с
адрес *** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: