№ 1792
гр. Пловдив , 15.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201707 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е образувано по жалба на Джиро Трейд ООД, ЕИК ***,
против Наказателно постановление № 3215/2020г. на Централно митническо
управление към Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
81а, ал. 1 от ЗАДС.
С разпореждане на съдия-докладчик № 20053074/25.02.2021г. по НАХД
№ 2293/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, било прекратено производството по
делото, и същото било изпратено по подсъдност на РС-гр. Пловдив. Аргумент
за това било, че мястото на извършване на нарушението е населеното място,
където задълженото лице е осъществило това действие, т.е. по седалището на
дружеството-жалбоподател, което е в с. Първенец, където същевременно се
намира и данъчният склад.
Компетентен да разгледа делото не е РС-Пловдив, поради следното:
Съгласно чл. 81а, ал. 1 от ЗАДС, лицензираният складодържател е
длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди
изтичането на срока на предходното обезпечение. Така от обективна страна
изпълнителното деяние се явява в извършването на противоправно
бездействие. Съгласно константната съдебна практика, при административно
нарушение, представляващо бездействие, мястото на извършването на
нарушението е там, където е било дължимо извършването на действието
(така и Определение № 114 от 13.11.2017г. по к.ч.н.д. № 1068/2017г. по описа
на ВКС, Определение № 40 от 07.04.2015г. по к.ч.н.д. № 485/2015г. по описа
на ВКС, Определение № 159 от 22.12.2015г. по к.ч.н.д. № 1533/2015г. по
описа на ВКС и др.).
Поначало, дължимото поведение на лицензираните складодържателите
е да представят обезпечение пред митническите органи (чл. 77, ал. 1 от
ЗАДС), след което да предоставят ново обезпечение не по-късно от 14 дни
преди изтичането на срока на предходното обезпечение. В закона не се
1
упоменава пред кой митнически орган следва да се представи обезпечението.
В случая, видно от представените доказателства, изначално обезпечението е
било представено във вид на банкова гаранция и приета от Централно
митническо управление на Агенция „Митници“ при условията на чл. 57,
ал. 3 от ППЗАДС съгласно приложената към административнонаказателната
преписка Банкова гаранция № 92463 за режим отложено плащане на акциз,
изготвена съгласно образец № 9д към чл. 57, ал. 3 от ППЗАДС. С Анекс № 8
към банковата гаранция, срокът на същата бил променен, считано от деня на
неговото приемане от ЦМУ на Агенция „Митници“.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление,
(което по аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
определя подсъдността по административно-наказателни дела) е описано, че
лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение, не
по-късно от 14-дни преди изтичане срока на предходното обезпечение, пред
директора на Агенция „Митници“, което в конкретния случай се твърди да
не е сторено.
С оглед на изложеното, дължимото действие на жалбоподателя да
предостави ново обезпечение, е следвало да бъде извършено пред директора
на Агенция „Митници“, Централно митническо управление, чието седалище е
в гр. София. Поради това РС-Пловдив не се явява компетентен да разгледа
делото, а същото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд.
Доколкото делото е било образувано първоначално пред Софийския районен
съд, който е изпратил делото на РС-Пловдив, е налице препирня за
подсъдност, която следва да бъде разрешена от Върховния касационен съд на
основание чл. 44, ал. 1 от НПК, приложим и в административно-
наказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1707/21г. по описа
на ПРС, Х н.с.
ПОВДИГА спор за подсъдност по настоящото дело.
Делото да се изпрати на ВКС – гр.София за произнасяне по спора за
подсъдност между РС-Пловдив и Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2