№ 3321
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110149172 по описа за 2024 година
С. К. И. е предявила срещу „**“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от обща сума в размер на 4985,86 лева, от които главница в размер на 1905,70 лева,
която включва 1534,33 лева дължима сума за предоставяне на ВиК услуги и пречистване на
отпадъчни води за периода 17.04.1997 г. – 30.09.2006 г., мораторна лихва за периода
17.05.1997 г. – 05.12.2001 г. в размер на 196,03 лева и за периода 08.02.2005 г. – 22.09.2006 г.
в размер на 175,34 лева, законна лихва върху главницата 1534,33 лева за периода 03.11.2006
г. – 19.08.2024 г. в размер на 3039,05 лева, както и сумата 41,11 лева – разноски за държавна
такса, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 23.11.2006 г. по гр. д. № 23134/2006 г.
на СРС, 78 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 20098630400184 на ** като
погасени по давност.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изп. д. № 20098630400184 на **а, въз
основа на Изпълнителен лист от 23.11.2006 г. по гр. д. № 23134/2006 г. на СРС, 78 състав, в
полза на ответника. Излага, че в периода 06.2009 г. 13.03.2019 г. по делото са извършвани
изпълнителни действия, след което други такива не са извършвани, нито са искани,
следователно делото е следвало да се прекрати поради настъпила перемпция. Намира, че
процесните вземания са погасени с изтичането на 3-годишна давност, която е изтекла на
14.03.2022 г. доколкото последното валидно изпълнително действие е извършено на
13.03.2019 г.Като се има предвид, че давността е била спряна за периода 13.03.2020 г.
20.05.2020 г., то давността е изтекла на 24.05.2022 г. Сочи, че тогава е изтекла и 5-годишната
давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявения иск, както и факта на погасяване по давност на
процесните вземания. Излага, че в рамките на изп. дело давността е била многократно
прекъсвана с извършване на кое да е изпълнително действие. Сочи, че давността е била
спряна по силата на закона за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Намира, че приложима в
случая е 5-годишната давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
2
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 23.11.2006 г., издаден по гр. д. № 23134/2006 г. на
СРС, 78 състав, с който С. К. И. е осъдена да заплати на „**“ АД сумата 1905,70 лева, която
включва 1534,33 лева дължима сума за предоставяне на ВиК услуги и пречистване на
отпадъчни води за периода 17.04.1997 г. – 30.09.2006 г., мораторна лихва за периода
17.05.1997 г. – 05.12.2001 г. в размер на 196,03 лева и за периода 08.02.2005 г. – 22.09.2006 г.
в размер на 175,34 лева, ведно със законна лихва върху от 03.11.2006 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 41,11 лева – разноски за държавна такса.
Въз основа на него на 29.05.2009 г. е образувано изп. д. № 20098630400184 на **а. С
молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 17.06.2009 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Извършено е плащане
на 02.07.2009 г. На 20.07.2009 г. е вписана възбрана върху имот, собствен на длъжника. На
05.08.2009 г. по изп. дело е присъединен взискател. На 10.12.2010 г. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника, а на 13.12.2010 г. запор и върху собствено на длъжника МПС.
С молба от 16.08.2013 г. длъжникът е поискал разсрочване на дълга. На 18.11.2015 г. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С молба от 22.01.2017 г. взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия: налагане на запори и възбрани върху
сметки, вещи и трудово възнаграждение на длъжника. На 15.06.2017 г. е вписана възбрана
върху имот, собствен на длъжника.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20098630400184 на **а давността относно вземането не е текла за
периода 29.05.2009 г. - 15.06.2019 г.
Не се установява в рамките на двугодишния период след налагане на възбрана на
15.06.2017 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на
давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № 20098630400184 на **а се е прекратило по право
3
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 15.06.2019 г. (с изтичането на две години).
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за предоставяне на ВиК услуги и
пречистване на отпадъчни води отговарят на посочените белези, поради което приложимата
за тях погасителна давност е кратката 3-годишна.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 23.11.2006 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност към 15.06.2022 г., поради което и предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала
следните разноски: 200 лева – държавна такса, 5 лева – държавна такса за СУ, 24 лева –
такса за препис от изп. дело и 1500 лева – адвокатско възнаграждение, което съдът намалява
до 800 лева с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна
сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. К. И., ЕГН **********, срещу
„**“ АД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 439 ГПК, че С. К. И. не дължи на „**“ АД
сума в размер на 4985,86 лева, от които главница в размер на 1905,70 лева, която включва
1534,33 лева дължима сума за предоставяне на ВиК услуги и пречистване на отпадъчни води
за периода 17.04.1997 г. – 30.09.2006 г., мораторна лихва за периода 17.05.1997 г. – 05.12.2001
г. в размер на 196,03 лева и за периода 08.02.2005 г. – 22.09.2006 г. в размер на 175,34 лева,
законна лихва върху главницата 1534,33 лева за периода 03.11.2006 г. – 19.08.2024 г. в размер
на 3039,05 лева, както и сумата 41,11 лева – разноски за държавна такса, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 23.11.2006 г. по гр. д. № 23134/2006 г. на СРС, 78 състав, въз
основа на който е образувано изп. д. № 20098630400184 на ** като погасени по давност.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК *** да заплати на С. К. И., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1029 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4