Р
Е
Ш Е Н И Е
№ 29
Гр. Перник, 05.03.2021
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на осми февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 610 по
описа на Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Е.С.М. с ЕГН **********,***
против Ревизионен акт № Р-22001419001771-091-001 от
17.12.2019 година, издаден от М.А.К.– възложил ревизията и М.В.И.– ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 772 от 11.05.2020 година на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорността й по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на ****ЕООД, ЕИК **** в общ размер на 188 459.37 лева, от които
главница 140 000 лева и лихва 48 459.37 лева, както
следва: данък добавена стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
в размер на 69 279.03 лева и лихва в размер на 23 810.22 лева за данъчните
периоди – месец 05.2015 година, от месец 09.2015 година до месец 03.2017
година; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер на 9 060.42
лева и лихва в размер на 3 213.90 лева за данъчните периодите от месец 05.2015
година до месец 02.2017 година; задължителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване по Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ в размер на 11 289.84
лева и лихва в размер на 4 113.38 лева за данъчните периоди от месец 05.2015
година до месец 04.2017 година; задължителни осигурителни вноски за Държавното
обществено осигуряване за осигурители по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в
размер на 28 984.79
лева и лихва в размер на 9 950.72 лева за данъчните периоди от месец
05.2015 година до месец 06.2017 година; задължителни осигурителни вноски в
Универсален пенсионен фонд за осигурители по КСО в общ размер на 5 532.90 лева
и лихва в размер на 2 005.76 лева за данъчните периоди от месец 05.2015 година
до месец 03.2017 година; корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 3 006.61 лева и лихва в размер на
1 132.66 лева за 2015 година, както и корпоративен данък в размер на
12 846.41 лева и лихва в размер на 4 232.73 лева за 2016 година.
Жалбоподателят релевира материална незаконосъобразност на издадения РА.
Твърди отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността й на
основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
като констатациите на приходните органи в обратна насока се основават на
твърдения, неподкрепени с доказателства. Оспорва изводите на органите по
приходите за наличие на отчуждени суми, представляващи скрито разпределение на
печалбата, което има за последица невъзможност за плащане на задължения на
дружеството към бюджета. Навежда доводи, че не е установено недобросъвестно
намаляване на имуществото на дружеството, предвид липсата на събрани
доказателства в хода на ревизионното производство. Изразява несъгласие с това,
че отговорността й е ангажирана за задължения на дружеството, определени със събрани
доказателства с Протокол № Р-220014190001771-ППД-001/09.09.2019 година и
Протокол № Кд-73. Посочва, че неправилно отговорността й по чл. 19 от ДОПК е
ангажирана. Моли съда да отмени ревизионния акт.
В проведеното
съдебно заседание на 08.02.2021 година, жалбоподателят Е.С.М. редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. П. от АК Б., която
поддържа жалбата. Моли съда да отмени процесния ревизионния акт като
незаконосъобразен по изложените доводи в жалбата.
В проведеното
съдебно заседание на 08.02.2021 година ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ – София редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт А.К., която счита
жалбата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.
Административен съд –
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-22001419001771-020-001/22.03.2019 година, издадена от М.А.К.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София /оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2018
година и Заповед №
РД-01-818/10.05.2019 година на директор на ТД на НАП София/, е възложено извършването на ревизия
на Е.С.М. за ангажиране на
отговорността й по чл. 19 от ДОПК като управител на ****ЕООД за
установяване на задължения по ЗКПО за периодите от 01.12.2015 година до
31.12.2016 година, задължения по ЗДДФЛ, задължения за ДОО, УПФ и ЗО за
периодите от 01.05.2015 година до 30.06.2017 година. За извършване на ревизията
е определен тримесечен срок от връчване на заповедта. Връчването е направено на
08.04.2019 година, което се установява от приложена по делото разписка.
Със
Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-22001419001771-020-002/01.07.2019 година
срокът за приключване на производството е продължен до 06.09.2019 година.
Връчването е направено на 26.11.2019 година, което се установява от приложена
по делото разписка.
Резултатите от ревизията са обективирани в
Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001419001771-092-001/27.09.2019 година, връчен на ревизираното лице на 19.02.2020 година.
В него е отразено, че Е.С.М. съгласно
действащото данъчно законодателство е местно физическо лице и на основание чл.
1, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи
от източници в България и от чужбина. През ревизирания
период лицето е едноличен собственик на капитала и управител на ****ЕООД, ЕИК ****, с
капитал в размер на 100 лева. На 26.07.2017 година е
извършено прехвърляне на дружествените дялове на В.И.Ч., с ЕГН **********.
Считано от 26.07.2017 година едноличен
собственик на капитала и управител е В.И.Ч.. От справката за обявените актове е
видно, че са подавани ГФО за 2015 година и 2016 година. За посочените периоди
са подадени отчети за приходи и разходи и счетоводни баланси. На всички
документи ръководител е Е.С.М.. Същата е положила подпис на описаните
документи. Видно е от публикувания Годишен финансов отчет /счетоводен баланс
към 31.12.2016 г./ на ****ЕООД, ЕИК ****, че е декларирана касова наличност в
размер на 139 000 лева, валутна касова наличност в размер на 1 000 лева, или
общо 140 000 лева и печалба за 2016 година в размер на 129 000 лева или КД
в размер на 12 846.41 лева. В този случай е имало пречка декларираните от
дружеството задължения за данъчни и осигурителни вноски да бъдат погасени чрез
използването на наличните парични средства на каса в размер
на 140 000 лева. Видно от информационната система на НАП ****ЕООД няма
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 година и няма
публикуван ГФО. Изпратено е искане за представяне на документи от трети лица с
№ P-22001417206107-041-033/05.10.2018
година до **** ЕООД – дружество осъществявало счетоводното обслужване на ****ЕООД,
като са представени обяснения, от които се установява, че счетоводното
обслужване на ****ЕООД е преустановено от 2017 година , като всички документи и
справки са върнати на дружеството. В хода на ревизията е изготвено ИПДПОЗЛ
№П-22001417206107-040-003/08.11.2018 година до Е.С.М., с което е изискана декларация,
относно това дали са налични паричните средства към настоящия момент по счетоводни
данни и къде се съхраняват същите. Ревизираното лице е представило писмени
обяснения, от които се установява, че в подадения годишен финансов отчет пред
Агенцията по вписванията са декларирани парични
средства в брой към 31.12.2016 година, като същите в
периода след 01.01.2017 година до месец 07.2017 година са
изразходвани за текущи разходи за дейността на дружеството – ****ЕООД. Не са
предавани парични средства на новия собственик поради простата причина, че не е
имало такива към датата на продажбата на дружествените дялове на дружеството. Настоящият
жалбоподател е обяснил, че не може да предоставя никакви счетоводни документи в
това число и годишни или месечни оборотни ведомости, тъй като не разполагам с такива,
съответно не са й изплащани дивиденти от дружеството за
периода от 01.01.2015 година до 30.06.2017 година. Видно от гореизложеното е
налице недобросъвестно поведение на лицето Е.С.М., изразяващо се в целенасочено
непогасяване на задълженията на дружеството и препятстване на тяхното
принудително събиране, което предполага ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Направен е извод, че Е.С.М. в качеството си на управител, безспорно е
знаела за данъчните и осигурителни задължения на дружеството от датата на
възникването им, доколкото същите са били декларирани именно от нея. Установено
е, че е имало налични парични средства в касата на
дружеството, за които се предполага, че същите са изхарчени и усвоени от настоящия
жалбоподател за лична облага, без това да бъде документално обосновано с първични
счетоводни документи, което е укриване на факти и обстоятелства от органите по приходите
и възпрепятстване събирането на задълженията на дружеството. С Ревизионния
доклад е установено в хода на ревизията, че по твърдение на ревизираното лице
сумата, която по счетоводния баланс към 31.12.2016 година е била 140 000 лева е
разходвана за основната икономическа дейност на ****ЕООД в период от 01.01.2017
година до фактическата продажба на дружествените дялове на 26.07.2017 година.
Настоящият жалбоподател е заявил, че не е предавал парични средства на новия собственик
и управител, тьй като не е имало такива в дружеството. Наред
с това е установено, въз основа на предхождащата проверка по разкрита банкова
тайна и съгласно движенията по банковите сметки на ****ЕООД, че по банковите
сметки на дружеството не са внасяни парични средства на каса, с които да се
извърши разплащане с доставчици, т.е. няма данни с наличните парични средства в
касата да са извършени плащания. Също така са постъпвали регулярно парични
средства. Установено е, че декларираните резултати с подадените СД по ЗДДС през
период от месец 01.2017 година до месец 06.2017 година са в значителни
размери за внасяне спрямо дейността на дружеството, например за месец 05.2017 година
е деклариран ДДС за внасяне в размер на 6 307.82 лева, а за
целият период месец 01 – месец 06 юни са декларирани 22 337.00 лева за внасяне.
Видно е, че през периода са формирани много повече вземания, от колкото разходи,
обстоятелство което не обуславя, че с наличните пари в касата са извършвани
разплащания, а напротив, че следва да се е формирало даже и увеличение.
Непредставянето на счетоводна отчетност в хода на ревизията не е позволило да
се установи реалната парична наличност в дружеството към датата
на продажбата – в 26.07.2017 година, но съобразно
изложеното до момента е, че в периода лицето е следвало да формира значителна
печалба от извършените продажби, поради което не е било необходимо да се
разходват посочените парични средства, а логично е и същите да са увеличили
своя размер. Същевременно към момента на продажбата на ****ЕООД същото е било с
декларирани публични
задължения за данъци и осигурителни вноски в размер на общо 152 621.30 лева. В
случая, в резултат на отклоняването на парични средства от касата на
дружеството е настъпило намаление в размера на имуществото му, което от своя страна
е довело до невъзможност за погасяване на изискуемите задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Горното се
потвърждава и от отговора на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, съгласно
който действията по събиране на публичния дълг на ****ЕООД са прекратени поради
липсата на притежавани от дружеството активи, включително и налични парични
средства. Наред с това е установено, че след анализ на публикувания баланс на
дружеството към 31.12.2016 година се установи, че дружеството има вземания в
общ размер на 128 000 лева, а задълженията към доставчиците са в размер на 1 000
лева. Посочените други задължения са общо за 125 000 лева, от които към персонала
5 000 лева, за данъци 82 000 лева и осигурителни вноски в размер на 38 000 лева.
Декларираните задължения към републиканския бюджет до 31.12.2016 година са в
размер на 117 000 лева, което се доближава до задълженията в баланса, които са
120 000 лева, в които следва да са включени и задълженията за местни данъци и
такси. Предвид изложеното наличните парични средства в касата, вземанията и
същевременната липса на задължения, освен за данъци се установява, че пазарна
стойност на търговското предприятие на ****ЕООД е в пъти повече от фактическата
стойност на неговата продажба, която е 100 лева. Процесното обстоятелство
обуславя още повече извода, че дружеството е продадено без да е предадена
наличната касова наличност на новия собственик на капитала, а същата е останала
в патримониума на Е. С. М. с характера на скрито
разпределение на печалбата. В хода на ревизията е установено, че
получаваните пари по банковата сметка на дружеството са теглени на каса в брой от
дъщерята на ревизираното лице и на банкомат. Регулярно получаваните суми в банковата
сметка в **** ****ЕАД са преустановени на 24.03.2016 година, датата на която
върху банковата сметка е наложен запор от страна на НАП, също така още на
другия ден е открита нова банкова сметка *** ****ЕООД и по нея са получени над
10 000 лева, които моментално са изтеглени от зетя на ревизираното лице. Това
обстоятелство ясно и недвусмислено насочва на извода, че Е.С.М. целенасочено е
целяла невнасяненето на задължения за данъци. Разходването на парични средства
от касата на дружеството, което не е документално обосновано и за което не се
установява връзка с обичайната дейност на ****ЕООД, следва да се квалифицира
като скрито разпределение на печалбата, което е довело до намаляване на
имуществото на дружеството със сума, многократно надвишава задълженията за
данъци, Съгласно §1, т. 5, б, „а" от ДР на Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с
осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да било форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите. Поведението на настоящия жалбоподател е
единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, доколкото
е извършило действия във вреда на дружеството, включително и разпореждания със средства
на дружеството. Налице е уникалност на каузалната връзка между поведението на
управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното
дружество, тьй като то е единствената причина, както за наличие на установените
данъчни задължения, така и за невъзможността същите да бъдат събрани. Направен
е извод, че при добросъвестност в поведението на
управителя на ****ЕООД не би имало пречка декларираните от дружеството
задължения за данъци и осигурителни вноски общо в размер
на 152 621.30 лева да бъдат погасени чрез използването на наличните парични
средства в касата в размер на 140 000 лева. Разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ
предвижда, че е управителят представлява дружеството, организира и ръководи
дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/, поради което няма съмнение, че разполагайки
с пълната информация за имущественото и финансовото му състояние за настоящия жалбоподател
е било невъзможно да не знае, че в резултат на отклоняването на парични
средства от касата на дружеството настъпва намаление в размера на имуществото
му, което от своя страна води до невъзможност за погасяване на изискуемите
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ревизионният доклад е връчен на лично на настоящия
жалбоподател на 26.11.2019 година, видно от приложената по делото разписка,
като от страна на ревизираното лице не е постъпило възражение срещу доклада.
Въз
основа на издадения РД в срока по чл. 119, ал. 2
от ДОПК е бил издаден и Ревизионен акт /РА/ № Р-220014190021771-091-001 от 17.12.2019 година.
С
процесния РА е установено, че Е.С.М. е разходвала
парични средства от касата на дружеството, което не е документално обосновано и
за което не се установява връзка с обичайната дейност на ****ЕООД, съобразно
което същото следва да се квалифицира като скрито разпределение на печалбата,
което е довело до намаляване на имуществото на дружеството със сума,
многократно надвишава задълженията за данъци. Съгласно §1, т. 5, б. „а“ от ДР
на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, скрито разпределение на
печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б.
„а" и „б“. В хода на ревизията е установено, че при продажбата на
предприятието от страна на ревизираното лице на В.И.Ч. по сметка „Каса в лева“
е била налична сума в размер не по – малко от 140 000 лева, т.к. това е сумата,
която е налична в дружеството към 31.12.2016 година. В конкретния случай
отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК попада в хипотезата
на извършено плащане в пари, под формата на изплащане на наличните пари от
касата на дружеството, вследствие на което имуществото на дружеството е
намаляло и по тази причина не са изплатени задължения на дружеството. Въз
основа на събраните при ревизията доказателства, по категоричен начин е установено,
че Е.С.М., в качеството си на управляващ ****ЕООД е извършила едно от
посочените действия, а именно плащане в пари от имуществото на дружеството. По
отношение другия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а
именно – в резултат на извършеното плащане, имуществото на дружеството е
намаляло, в ревизионния доклад подробно е описано, че е налице процесното
обстоятелство. В случая, ревизираното лице само заявява, че не са предоставяни
парични средства на новият управител, отчитани от дружеството по сметка „Каса в
лева“, нито ангажира доказателства, които да обусловят предаването на паричните
средства. На следващо място, се доказва и последният елемент от фактическия
състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно – вследствие поведението на лицето по
недобросъвестно плащане, не са платени данъци или осигурителни вноски. В случая
Е.С.М., в качеството си на управляващ ****ЕООД е знаела за наличните задължения
на дружеството за данъци и осигурителни вноски, както и, че последните не са
внесени. С оглед на гореизложеното, в хода на ревизията е установено наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, обосноваващи
реализиране на отговорността на ревизираното лице за декларираните и невнесени
задължения на дружеството ****ЕООД за данъци и осигурителни вноски. Установената
отговорност и е в размер до 140 000 лева за задължения на лицето за данъци и
ЗОВ. Неразделна част от настоящия ревизионен акт са приложените към него
доказателства.
РА
е връчен лично на настоящия
жалбоподател на 19.02.2020 година, видно от приложената по делото разписка.
В
срока по чл. 152, ал. 1
от ДОПК РА е обжалван от ревизираното дружество пред
директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП с жалба вх. № 94-Е-68 от
05.03.2020 година. С подадената жалба не са представени писмени доказателства.
С
Решение № 772 от 11.05.2020 година директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София е потвърдил Ревизионен акт №
Р-220014190021771-091-001 от 17.12.2019 година, издаден от М.А.К.– орган, възложил ревизията
и М.В.И.– ръководител на ревизията, в оспорената част за ангажирана отговорност
на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчните периоди 2015 година и 2016 година, ведно
с начислените лихва за забава; данък добавена стойност по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ за данъчните периоди – месец 05.2015 година, от
месец 09.2015 година до месец 03.2017 година, ведно с начислените лихви за
забава; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчните
периодите от месец 05.2015 година до месец 02.2017 година, ведно с начислените
лихви за забава; задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване по
Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ за данъчните периоди от месец 05.2015
година до месец 04.2017 година, ведно с начислените лихви за забава;
задължителни осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване за
осигурители по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за данъчните периоди от
месец 05.2015 година до месец 06.2017 година, ведно с начислените лихви за
забава; задължителни осигурителни вноски в Универсален пенсионен фонд за
осигурители по КСО за данъчните периоди от месец 05.2015 година до месец
03.2017 година, ведно с начислените лихви за забава. Така издаденото
решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при
спазване на административно – процесуалните правила.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по изложените в
същата доводи.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният ревизионен акт не страда от порока некомпетентност на издателя.
Автори на атакувания акт са органът, възложил ревизията –М.А.К.и
М.В.И.– ръководител на ревизията, които са сред кръга от лица, упълномощени от териториалния
директор на ТД на НАП София, видно от приложените по делото заповеди.
Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на
същата. Предвид изложените обстоятелства настоящия съдебен състав счита това
нормативно изискване за спазено. В обобщение издателите на оспорения ревизионен
акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, съответно и
териториална, тьй като са част от Териториалната дирекция на НАП София, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад
/РД/, обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка
с определените задължения за данъци на ревизираното лице, така и правните правни
основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Съдържанието на ревизионния
акт кореспондира със зададените изисквания за такъв акт по чл. 120 от ДОПК.
На следващо място извършената съдена проверка не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на протеклото ревизионно производство.
Постановената ЗВР и нейните последващи изменения са надлежно връчени на ревизираното
лице и с тях е определен срок на ревизията в съответствие с предписанието на чл. 114 от ДОПК. Ревизионният
доклад е изготвен в рамките на срока по чл. 117 от ДОПК. На
ревизираното лице е връчен препис от ревизионния доклад и поради тази причина
валидно и срочно страната в ревизионното производство е могло да упражни
процесуалното право по подаване на писмено възражение срещу него, като такова
не е подадено в предвидения срок.
Съгласно правилото на чл. 160 от ДОПК
съдът дължи проверка и относно материалната законосъобразност на обжалвания ревизионен
акт. Според чл. 14 от ДОПК
задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на
задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да
удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за
задължението на лицата по т. 1 и т. 2.
Задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи
има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на
носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или
задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок /чл. 16, ал. 1 от ДОПК/.
Предпоставките за реализиране на особения вид юридическа отговорност на
лицата по чл. 16, ал. 1 от ДОПК са
въведени в двете алинеи на чл. 19 от цитирания нормативен акт.
Съгласно относимата редакция на чл. 19, ал. 2 от ДОПК
управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по – ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С
цитираната разпоредба е създадена особена хипотеза на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят. По съдържанието си
това е последващо законово встъпване на съдлъжник /арг. от чл. 101 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите/. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Встъпващ съдлъжник е неговият управител или член на управителен орган.
По делото е безспорно, съответно жалбоподателя не оспорва, че през
ревизирания период е бил едноличен собственик и управител на ****ЕООД и е
действала като такава датата на продажбата на дяловете през месец 07.2017
година. Наличието на подписани пълномощни от настоящия жалбоподател в полза на
нейната дъщеря Н.А.Т.и на нейния зет С.Б.Т.за разпореждане с наличните парични
средства в банковите сметки на дружеството, включително да тегли неограничено
парични суми, не може да изключи отговорността на оспорващата в качеството й на
лице, което за ревизираните периоди осъществява управленски функции по
отношение на ****ЕООД. Това следва имплицитно от разпоредбите на ЗЗД и Търговския закон /ТЗ/,
касаещи представителството и управлението на еднолично ООД. По силата на общия
принцип в гражданското право, въплътен в нормата на чл. 36 от ЗЗД
едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на
представлявания, като последиците от правните действия, които представителят
извършва, възникват направо за представлявания. Правната уредба на института на
представителството, и в частност на последиците от него, е развита в новелата
на чл. 49 от ЗЗД,
според която този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В чл. 141, ал. 1 от ТЗ е
регламентирано, че управителят организира и ръководи дейността на дружеството с
ограничена отговорност съобразно закона и решенията на общото събрание, като по
отношение на управлението на еднолично ООД чл. 147, ал. 1, изречение първо от ТЗ предвижда, че едноличният собственик на капитала
управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него
управител. От съвкупния анализ на цитираната правна регламентация се налага
извод, че независимо от наличието на упълномощено лице, управителят на ЕООД,
носи отговорност за извършените действия по управление на юридическото лице,
което представлява.
В случая ревизираното лице не оспорва и извършените тегления на парични
средства от банковите сметки на ****ЕООД от Н.А.Т.и С.Б.Т., които освен това се
потвърждават от и представените в хода на ревизионното производство банкови
извлечения за движенията по сметките на дружеството, представляващи писмени
доказателства, изхождащи от трети, незаинтересовани от изхода на правния спор,
лица. От друга страна по делото е безспорно установено, че при
продажбата на предприятието от страна на ревизираното лице на В.И.Ч. по сметка
„Каса в лева“ е била налична сума в размер не по – малко от 140 000 лева, т.к.
това е сумата, която е налична в дружеството към 31.12.2016 година и която сума
е била декларирана при подадения ГФО за 2016 година. В тази връзка възражението, че тези извършени плащания не
представляват скрито разпределение на печалба или дивидент, каквото е
изискването за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е
неоснователно. Легално определение на понятието „скрито разпределение на
печалба“ се съдържа в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/,
като в б. „а“ на тази разпоредба е посочено, че това са сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните
пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на
дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. Настоящият жалбоподател не доказа и не
ангажира доказателства , че посочената сума е била използвана във връзка с
дейността на предприятието, като изложеното твърдение е напълно голословно и е
в подкрепа на защитната теза. От друга страна сумата, представляваща пари на
дружеството не е използвана за покриване на изискуемите публични задължения на
търговеца. Ето защо тези плащания както се посочи не са свързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, а представляват извършено
скрито разпределение на печалбата. Допълнителен аргумент в подкрепа на
изложените обстоятелства е факта, че В.И.Ч. е станал едноличен собственик на
капитала на ****ЕООД срещу сумата от 100 лева, като не е осъществявало дейност
и е дерегистрирано по ЗДДС на 01.11.2017 година – четири месеца след
продажбата.
За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК
следва да се установи, че плащането /в случая тегленото на парични средства от
дружеството – банкови сметки и каса/ е извършено недобросъвестно от управителя
на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Недобросъвестността като правно понятие няма легално определение в българското
законодателство. Утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране
е, че недобросъвестността винаги е свързана със знанието за определени факти,
като в случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице представлявано
от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им.
Дружеството с подадените декларации, справки – декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО
е декларирало задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно
чл. 105 от ДОПК,
задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК.
Предвид нормативна уредба не е необходимо издаването на ревизионен акт по
установяването им, за да възникне правно задължение по тяхното погасяване. Настоящият
жалбоподател е знаел за публичните задължения на ****ЕООД за данъци и
задължителни осигурителни вноски, подробно описани в РД и обжалвания РА, защото
именно тя в качеството на управител на търговското дружество, е подписала ГДД,
в която са декларирани задължения. Подписвайки финансовата документация на
дружеството и осъществявайки действия по администриране на данъчните задължения
на ****настоящия жалбоподател е бил наясно, че главното задължено лице има
изискуеми и непогасени публични задължения. Въпреки информираността й относно
съществуването на изискуеми и непогасени задължения на ****ЕООД Е.С.М. –
настоящ жалбоподател, не само е бездействала за разпореждане погасяване на
задълженията, но е упълномощила лица да теглят суми от банковите сметки на
дружеството, както и от касата, поради което от нейните активни и пасивни
действия финансовите потоци от търговското дружество са се насочвали към
свързани лица. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага
целенасочени действия по упражняване на правата му /включително събиране на
вземанията/, респ. изпълнение на задълженията – в т. ч. погасяване на
изискуемите публични такива. Поведението на управителя по непогасяване на
публичните задължения на дружеството за ревизираните данъчни периоди не може да
се квалифицира като добросъвестно, както правилно са приели органите на
данъчната администрация. Безпротиворечив извод за знание относно наличието на
ликвидни и изискуеми публични /данъчни и осигурителни/ задължения на ****ЕООД
за ревизирания период се налага и от събраните по делото писмени доказателства
за налагани запори на банковите сметки, което индикира знание у жалбоподателя
за задълженията на дружеството, от една страна, а от друга – сочи за предприети
активни действия от страна на приходната администрация за събиране на
вземанията си.
Константно се възприема в съдебната практика на Върховния административен
съд, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на
управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания. В случая по категоричен начин е установено, че въпреки
наличието на пари в касата на дружеството и в банковите му сметки за обслужване
на изискуемите публични задължения, в ревизирания период настоящия жалбоподател
не е разпоредил плащания към бюджета, а лично и чрез упълномощени лица е
изтеглила паричните средства от касата и банковите сметки на ****ЕООД.
Несъмнено, в резултат на извършените разпоредителни действия със средства,
несвързани с основната дейност на дружеството, е настъпило намаляване на
имуществото му. Данъчната администрация е установила от справката за
обявените актове, че са подавани ГФО за 2015 година и 2016 година. За
посочените периоди са подадени отчети за приходи и разходи и счетоводни
баланси. На всички документи ръководител е Е.С.М., като последната е положила
подпис на описаните документи. Видно е от публикувания Годишен финансов отчет
/счетоводен баланс към 31.12.2016 година/ на ****ЕООД, ЕИК ****, се установява,
че е декларирана касова наличност в размер на 139 000 лева и валутна касова
наличност в размер на 1 000 лева или общо 140 000 лева и печалба за 2016 година
в размер на 129 000 лева или КД в размер на 12 846.41 лева. В този
случай е нямало пречка декларираните от дружеството задължения за данъчни и
осигурителни вноски да бъдат погасени чрез използването на наличните парични
средства на каса в размер на 140 000 лева. От друга страна
се установява, от информационната система на НАП, че ****ЕООД няма подадена ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2017 година и няма
публикуван ГФО.
По делото се установи, че ревизираното лице не е представило
изисканата му с ИПДПОЗЛ счетоводната и търговската информация. Предвид това
поведение на ревизирания данъчен субект и обективната невъзможност да се
изискат доказателства от новия управител на дружеството, приходните органи не
са имали друга възможност, освен да се позоват на данни от информационните
регистри на НАП и от държавни и общински органи и институции, до които са
отправени запитвания относно налично от търговеца имущество. След анализ на
така намерената информация органите по приходите са заключили, че ****ЕООД не
притежава недвижими имоти, както и движими вещи, които могат да обезпечат
вземанията на НАП. Тоест дружеството не разполага с имущество, с което да
погаси публичните си задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Следователно, от една страна ревизираното лице не е оказало съдействие в хода
на ревизията по представяне на документи относно финансовото състояние на
дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. От друга страна, приходните органи са проявили
дължимата активност да изследват имущественото състояние на главното задължено
лице по налични публично оповестени данни или чрез изискване на информация от
други държавни и общински органи.
Предвид изложените съображения възраженията на жалбоподателя за липса на
връзка между извършените разпоредителни действия /изтегляне на парични средства
от касата и банковите сметки на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК/ и
намаляването на имущественото състояние на ****ЕООД и последвалата невъзможност
за погасяване на публичните задължения на дружеството, са неоснователни. Съвкупната
преценка на специфичните за разглеждания казус обстоятелства – целенасочено
поведение по теглене на парични средства от касата и банковите сметки на
главното задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК,
отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност на лице, на което не
са му предоставени наличните парични средства и предприетите действия от страна
на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от
основания длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че
дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително
изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е
единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните
вземания. Следователно, в случая са налице всички кумулативно необходими
предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя
по реда на чл. 19, ал. 2, предложение първо от ДОПК.
Настоящият съдебен състав за лишено от правно основание възражението на
оспорващото лице, че за да бъде ангажирана неговата солидарна отговорност по
реда на чл. 19 от ДОПК
следва задълженията на ****ЕООД да са определени по реда на чл. 108 от ДОПК – с
ревизионен акт, а не със справка от информационните масиви на НАП. Отделно от
това, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК има
предвид установяване на отговорността на третото лице /в случая ревизирания
управител/ да се установи с ревизионен акт /в случая процесния/, поради което
противно на твърдяното от жалбоподателя липсва законово изискване публичните задължения
на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, за
които се търси отговорност на управителя на това юридическо лице по реда на чл. 19 от ДОПК, да
са установени с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Установената
съдебна практика на Върховния административен съд сочи, че отговорността на
лицата по чл. 19 от ДОПК
може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от
последното декларации по съответния материален закон /СД по ЗДДС, декларации
обр. 6 и др., като в този смисъл са Решение № 13623 от 13.12.2016 година,
постановено по адм. дело № 9714/2015 година, Решение № 8279 от 28.06.2017 година,
постановено по адм. дело № 2921/2017 година и Решение № 3857 от 26.03.2018 година,
постановено по адм. дело № 1263/2018 година.
Според предписанието на чл. 19, ал. 2 от ДОПК
обхватът на предвидената с тази правна норма юридическа отговорност е точно
дефинирана – до размера на извършените
плащания, съответно да размера на намалението на имуществото. В конкретния
случай размерът на извършените плащания е 140 000 лева., съответно лихвите са в
размер на 48 459.37 лева. В случая задължението за лихви е в обхвата на
отговорността по чл. 19 от ДОПК.
Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се
състои във възникването на задължение за едно лице да заплати несъбраните
задължения на друго лице, като тази отговорност е предвидена с цел да не се
допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на трети лица.
Неплатеното вземане се удовлетворява чрез претендиране посредством предвидената
в чл. 19 от ДОПК
отговорност на третото лице до размера, обусловен от недобросъвестните му
действия. Отговорността на член на орган на управление или управител по чл. 19 от ДОПК е
отговорност по чл. 14, т. 3 от ДОПК –
отговорност на лице, което при наличие на предвидените в закона предпоставки
отговаря за задълженията на лицата – носители на задълженията и на лицата,
задължени да удържат и внасят данъци и ЗОВ. В същото време тази отговорност е
частен случай на хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ДОПК,
поради което както относно статута на лицата в данъчно – осигурителното
производство, така и относно обхвата на тази отговорност са приложими
разпоредбите на този законов текст, наименован от законодателя „Отговорно трето
лице“, а в чл. 16, ал. 3 от ДОПК
изрично е предвидено, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3,
обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за
събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК
определя нормите в чл. 16 от ДОПК
като общи по отношение на конкретните хипотези по чл. 19 от ДОПК на
отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК.
Изрично в заглавието на нормата на чл. 19 от ДОПК
отговорността е определена като такава на трето лице и за нея е приложима
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК. В
този смисъл е актуалната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана
в Решение № 8546 от 25.06.2018 година,
постановено по адм. дело № 3452/2018 година. Следва да се посочи и че
ползваният от законодателя израз е „отговаря за задължението“, като не е
посочено изрично, че става въпрос за задължение само за данъци и задължителни
осигурителни вноски, поради което изразът следва да се тълкува в съответствие и
с духа на закона за тази субсидиарна отговорност. Не става въпрос за
разширително тълкуване на материалноправна данъчна разпоредба, а за тълкуване
на нормата в съответствие с общите правила за тълкуване на правните норми.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за законосъобразност на
оспорения по съдебен ред ревизионен акт, респ. за неоснователност на подадената
срещу него жалба, поради което настоящия съдебен състав дължи отхвърляне на
последната, като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по жалбоподателя
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което Е.С.М. с ЕГН **********,***
следва да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 4 414.60
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.М. с ЕГН **********,***
срещу Ревизионен акт № Р-22001419001771-091-001 от
17.12.2019 година, издаден от М.А.К.– възложил ревизията и М.В.И.– ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 772 от 11.05.2020 година на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорността й по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на ****ЕООД, ЕИК **** в общ размер на 188 459.37 лева, от които
главница 140 000 лева и лихва
48 459.37 лева, както следва: данък добавена стойност по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 69 279.03 лева и лихва в размер на
23 810.22 лева за данъчните периоди – месец 05.2015 година, от месец 09.2015
година до месец 03.2017 година; данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ в размер на 9 060.42 лева и лихва в размер на 3 213.90 лева за
данъчните периодите от месец 05.2015 година до месец 02.2017 година;
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното
осигуряване/ЗЗО/ в размер на 11 289.84 лева и лихва в размер на 4 113.38
лева за данъчните периоди от месец 05.2015 година до месец 04.2017 година;
задължителни осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване за
осигурители по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в размер на 28 984.79 лева и лихва в
размер на 9 950.72 лева за данъчните периоди от месец 05.2015 година до
месец 06.2017 година; задължителни осигурителни вноски в Универсален пенсионен
фонд за осигурители по КСО в общ размер на 5 532.90 лева и лихва в размер на 2
005.76 лева за данъчните периоди от месец 05.2015 година до месец 03.2017
година; корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ в размер на 3 006.61 лева и лихва в размер на
1 132.66 лева за 2015 година, както и корпоративен данък в размер на
12 846.41 лева и лихва в размер на 4 232.73 лева за 2016 година, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Е.С.М. с ЕГН **********, от гр. Р., ул. ****да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ София юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 414.60 лева /четири хиляди четиристотин и четиринадесет лева и
шестдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/