ПРОТОКОЛ
№ 76
гр. Варна , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20213000500336 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
В. СТ. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.Р.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор В.Ч.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е образувано по въззивни жалби против решение №
260056/17.05.2021 г. по гр.дело № 896/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с
което е уважен отчасти искът, предявен от В. СТ. К., срещу Прокуратурата на
РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
изцяло – за имуществени вреди, резултат от незаконно повдигнати и
поддържани обвинения по ДП № 406/2009 г., по които ищцата е била
оправдана, с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Ищцата обжалва
решението в отхвърлителната му част – за разликата от 25000 лева - над
присъдения размер от 35000 лева, до предявения размер от 60000 лева.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за уважаване изцяло на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Прокуратурата обжалва решението в осъдителните му
части – относно присъденото обезщетение за имуществени и за
неимуществени вреди. Оплакванията са за неправилност поради нарушение
на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявените искове.
Алтернативно е направено искане за намаляване на размера на присъдените
обезщетения. Отговори не са подадени.
Искания по доказателствата не са направени.
ПРОКУРОР Ч.: Поддържам въззивната жалба, подадена от
прокуратурата. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба,
подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура - Варна. Нямам
искания по доказателствата. Представям списък на разноските с доказателства
за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че решението е
2
неправилно, а определената от съда сума като обезщетение за неимуществени
вреди е завишена и несъобразена с изискванията за справедливост,
дефинитивно определени в чл. 52 от ЗЗД. Считам, че решението не
съответства на разпоредбите на чл. 236 от ГПК като в него не са изложени
мотиви, каквото изискване поставя ал. 2 на чл. 236 от ГПК, не са обсъдени
възраженията, които Прокуратурата на РБ е направила при отговора на
исковата молба. Считам така поради следното: образуваното досъдебно
производство по чл.255 е било на дата 08.08.2009г. като на 04.08.2011г.
лицето е било привлечено като обвиняемо за престъпление по чл. 256, ал. 2,
вр. ал. 1, чл. 26, както и по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.
чл. 26 от НК. На 04.08.2011г. е била наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ отменена на 18.10.2013г. с постановление на ОП - Варна.
На 20.12.2011г. е била привлечена като обвиняема само по чл. 282 от НК като
към този момент паричната гаранция не е била променяна. Наказателното
производство, считано към датата на влизане на присъдата в сила – 27.04.2017
г. е продължило общо 5 год. 8 месеца и 23 дни, считано от датата на
привличане на обвиняемата. Досъдебната фаза е била 2 години и 11 месеца, а
съдебната фаза - 2 години и 9 месеца. На К. не й е било налагано ограничение
за напускане пределите на страната, мярката й за неотклонение „парична
гаранция“ е била за период от 2 години и 2 месеца. Производството е било
водено срещу 7 лица за деяние по чл. 256, чл. 282 и чл. 311 от НК, което сочи
за фактическа и правна сложност и обяснява почти тригодишния срок за
водене на досъдебната фаза, което в конкретния случай се явява разумен срок,
макар в качеството на обвиняема за длъжностно престъпление гражданските
права на К. не са били ограничавани. Относно неимуществените вреди: съдът
е присъдил обезщетение от 35 000 лв. като е посочил основания за това.
Считам, че по делото липсват каквито и да било доказателства за
хипертонични кризи или за влошаване на здравословното й състояние, липсва
медицинска документация в тази насока, поради което и обезщетението е
неоснователно. Настъпилите усложнения по време на бременността на К. не
са в никаква причинна връзка с повдигнатото обвинение и воденото
наказателно дело. В тази насока е и заключението на вещото лице д-р С.С.. К.
не е търсила помощ от психиатър или психолог относно твърдени от нея
стрес и страх или пък безпокойство. Колкото до твърденията на К. за
уронване на чест, достойнство, оскърбление, потиснатост, тревожност,
3
напрежение и т.н. считам, че тези негативни преживявания са в рамките на
обичайните в такива случаи. Това се потвърждава и от заключението на
вещите лица д-р В. и Д.П., които приемат, че повдигнатото обвинение е
стресогенен фактор за ищцата, което е довело до повишена тревожност,
нарушен нощен сън, психическо напрежение, но не и до психическо
разстройство. Ето защо считам, че присъдения размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. е изключително
завишен, несъответстващ на претърпените и доказани вреди тъй като в случая
не са доказани вреди и неудобства в по-голяма степен от обичайната. Размера
не е съобразен и с покупателната стойност на парите и обществено-
икономическите условия в страната в периода на настъпване на вредите,
както и с изработения в съдебната практика критерий за размера на
обезщетението. Относно размера на присъденото обезщетение в размер на 52
372,88 лв. за неполучени заплати считам същото за неоснователно.
Прокуратурата на РБ не е инициирало отстраняване на К. от длъжност по реда
на чл. 69 от НПК. Освобождаването е било по реда на чл. 100 от Закона за
държавния служител. Тези факти сочат, че неполученото трудово
възнаграждение не може и не следва да се вменява в отговорност на
прокуратурата. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение за
имуществени вреди се дължи когато те са пряка и непосредствена последица
от незаконно обвинение в извършване на престъпление. В случая такава
пряка и причинно-следствена връзка не се установява тъй като К. е
отстранена от длъжност със заповед на Изпълнителния директор на НАП.
Ищцата е можела да прояви активност и да се върне на работа като потърси
дължимото й трудово възнаграждение от работодателя си още през 2017г. при
наличие на отменена заповед за уволнение. Същите мотиви считам за
относими и за присъденото обезщетение в размер на 1108.80 лв. за платени
здравни осигуровки. Обезщетението за адвокатски хонорар в размер на 9000
лв. за воденото наказателно производство е твърде завишен и следва да бъде
намален до установените минимални размери съобразно Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно цитираната наредба
обезщетението за платен адвокатски хонорар следва да бъде обща сума в
размер на 2900 лв. – за досъдебното производство 500 лв., за по трите съдебни
инстанции по 800 лв. съгласно действащата наредба, приета в ДВ № 84/2016г.
С оглед изложеното от мен считам въззивната жалба на прокуратурата за
4
основателна като решението следва да бъде изменено. Жалбата на ищцата К.
считам за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Липсват
доказателства за завишаване на обезщетението за неимуществени вреди до
претендирания размер. Моля за Вашият съдебен акт в този смисъл.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба на доверителката ми, да отмените първоинстанционното решение в
атакуваната му част и да присъдите пълния размер на претендираното от нея
обезщетение за неимуществени вреди, по начина по който то е поискано, а
именно в размер на 60 000лв. тъй като считаме, че именно то ще представлява
реална, адекватна компенсация за претърпените в резултат на повдигнатото
срещу нея незаконно обвинение в продължение на повече от 5 години и
половина, близо 6 години и поддържането му в годините до изчерпване на
инстанционния контрол. Считам, че именно воденото срещу нея наказателно
производство е причинило значителни по характер, степен и интензитет
душевни болки, морални страдания, изключително сериозни здравословни
проблеми както на нея, така и на двете й деца. Воденото срещу нея
наказателно производство е накърнило в значителна степен не само личното й
достойнство, чест и доброто й име, но и професионалния й имидж и
авторитет в обществото и в професионалните среди, които именно вреди
считам, че първоинстанционния съд не е оценил обективно и адекватно при
определяне справедливия размер на обезщетението, и най-вече тяхната степен
и интензитет. За това считаме, че следва да бъде завишено обезщетението. В
тази връзка сме изложили подробни доводи. Искам да акцентирам върху
няколко момента. На първо място няма спор, че именно образуваното
наказателно производство и привличането й към наказателна отговорност е
добило изключително широко обществено и медийно отразяване, което няма
как да не й се отразило и то се вижда от изготвените съдебно-психиатрична и
психологическа експертизи и най-вече в гласните доказателства. Това е
довело до накърняване на нейния авторитет и достойнство. Не е вярно, че
тези действия на прокуратурата не са дали основание именно за медийните
публикации. Видно от съдържанието на представените такива по делото се
вижда, че информацията за образуваното и воденото срещу К. производство е
резултат на изявления на прокуратурата, където тя е квалифицирана като
извършител на тежко престъпление, включително с позоваването й по име и
5
посочване на нейната длъжност в НАП. Това безспорно е сринало нейния
личен и професионален авторитет, граден с години. Няма как да не отбележа,
че именно в нейния служебен кабинет в НАП пред очите на стотици нейни
колеги са извършени поредните действия и акции на прокуратурата чрез
разследващите органи, свързани с претърсване и изземване на документация.
В тази връзка изрично се позоваваме на гласните доказателства, където тези
обстоятелства са интерпретирани, но съда не ги е оценил правилно и
адекватно. Специален акцент в защитата си ще поставя върху претърпените
от ищцата здравословни проблеми. Те са свързани не само със смущения в
нейното здраве в резултат на постоянното напрежение, стрес и тревожност
довели до загуба на сън, липса на апетит, отслабване и редукция на телесното
й тегло, не можела да спи години наред, сънуване на кошмари. По време на
воденото наказателно производство тя не само е загубила съня си, не само, че
е сънувала кошмари, но е получило едно търкане на зъбите, което е довело до
загуба на емайла на зъбите и в момента това е необратим процес и няма как
да бъде преодолян. Доверителката ми се е чувствала и лабилна, и уязвима,
неуверена и безпомощна, защото е живеела с мисълта, че ще бъде
неоснователно осъдена и ще търпи едно ефективно наказание. В тази връзка
Ви моля да съобразите, че срещу нея е възведено и поддържано обвинение,
свързано с лишаване от свобода от 1 до 8 години т.е. за тежко умишлено
престъпление, което продължило повече от 5 години и половина.
Преживеният стрес от воденото наказателно производство обаче е причинило
не само сериозни здравословни проблеми на К., но и проблеми при двете й
бременности. Акцентирам вниманието Ви върху обстоятелството, че на втори
април с връчване на призовката от страна на разследващите органи 2012 г. за
провеждане на следствени действия в резултат на претърпения стрес и
напрежение К. е получила контракции и болки ниско долу в кръста, което
наложило да бъде приета по спешност в АГ болница за задържане на плода.
Престоят й е продължил 5 дни като няколко дни след изписването й, а именно
на 10.04.2012г. след поредни извършени с нея процесуални действия по
разследването, не само се е стигнало до поредно повишаване на кръвното, но
отново й се е наложило да посети специализирано лечебно заведение за да
остане под лекарско наблюдение като това състояние отново подчертавам, че
е било изключително рисково за плода, за което е представена медицинска
документация, интерпретирана от експертите. Ако тогава през 2012 г. не се е
6
стигнало до преждевременно раждане, за жалост продължилото наказателно
производство е довело до това, че по време на втората бременност на
доверителката ми - вече на 16.04.2014г. се стига до преждевременно раждане
на второто й дете в 31 гестационна седмица. То е родено с тегло 1600 гр.,
абсолютно недоносено, с много здравословни проблеми, проведени са му
редица животоспасяващи интервенции, няколко пъти детето е било на
границата на смъртта, критичното му състояние и борбата за неговия живот е
търпяна близо 2 месеца, време, през което тя не е имала възможност да бъде
със сина си Д. Д. Не е вярно, че по делото няма доказателства, че всичко това
е резултат на именно на воденото срещу нея наказателно производство. В
действителност ако първоинстанционния съд беше обсъдил редом с гласните
доказателства и медицинската документация - заключението по изготвената
гинекологична експертиза би установил, че съвкупния анализ на тези данни
дават основания да се приеме, че именно преждевременното раждане на
второто й дете е резултат на преживените стрес и напрежение от воденото
наказателно производство, защото вещото лице С. сочи, че именно „значимия
преживян стрес“ може да доведе до преждевременно раждане, особено в
случаи, в които имаме съпътстваща патология, каквато безспорно в
конкретния случай има и тя е свързана с констатираното възпаление на
околоплодния мехур и миома - две от именно тези патологични обстоятелства
и за това поради тази причина не може да се изключи по никакъв начин, а
напротив следва да се приеме наличие на такава връзка между
преждевременното раждане на едно от децата и усложненията при
бременност е резултат именно от воденото наказателно производство.
Съдебно-психиатричната и психологическа експертиза не е била обсъдена
задълбочено от първоинстанционния съд. Направен е опит констатациите по
тази експертиза да бъдат приравнени с необоснованата, необективна и
непълна първоначална съдебно-психологическа експертиза и по този начин да
бъдат омаловажени психологичните проблеми, които са довели до
„разстройство на адаптацията в неговия подвид протрахирана депресивна
реакция. Последната е преминала в трайна промяна на личността и
поведението, недължаща се на груба мозъчна увреда или заболяване“.
Психологичните проблеми се търпят и понастоящем. Вещите лица
препоръчват не само медикаментозна, но и специализирана психиатрична
помощ за тяхното преодоляване, като е неясна перспективата за тяхното
7
отзвучаване, като периода не може да бъде по-малко от една година към
изготвяне на заключението. Съпоставяйки момента на изготвяне на тази
психиатрична експертиза с момента, в който са търпяни вредите - виждаме,
че 2017г. е приключило наказателното производство, можем да си представим
каква сериозна психична травма е получила ищцата и до каква коренна
промяна в нейния начин на живот и влошаване на качеството му е причинено.
Считам, че окръжния съд не се е съобразил с допълнителния критерий,
изведен от съдебната практика от години, за преценка на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди когато е било повдигнато
незаконно обвинение срещу лице, заемащо не само публична длъжност, но и
което работи с обществени средства в държавен орган. В случая се касае за
данъчен служител. В тази връзка многократно ВКС, а и такава е практиката
на Варненския апелативен съд, приема, че вредите, които са претърпени от
лице, към което обществото има много по-високи очаквания за защита на
обществения интерес, когато срещу него се води наказателно производство се
приема и следва да се приеме по-висок размер на обезщетението, защото то е
претърпяло и по-висок размер на вреди. Подчертавам, че обвинението е било
за тежко умишлено престъпление, свързано с длъжностното качество на
ищцата. На последно място Ви моля да съобразите обстоятелството, че съда
не се е съобразил с това, че е налице задължителна практика на ВКС при
определяне на обезщетение за неимуществени вреди при идентични случаи в
много по-високи размери и това дава основание да поискаме от Вас
съобразявайки именно тази задължителна практика, която е подробно
цитирана, да уважите до претендирания от нас размер на обезщетението.
Претендираме присъждане на сторените разноски и за настоящата инстанция.
По жалбата на прокуратурата: прокуратурата предлага да отмените изцяло
първоинстанционното решение и да отхвърлите изцяло претенцията на
ищцата. Този подход е недопустим, защото не държи сметка за това, че
действително са претърпени вреди в резултат на воденото наказателно
производство, които за пореден път се прави опит по един недопустим начин
да бъдат омаловажени. Някой дава ли си сметка какво означава 6 години
наказателно производство, всеки ден да си лягаш и да ставаш с мисълта, че
може да отидеш несправедливо в затвора и как това се отразява на личното ти
здраве и на семейството. Това означава да се направи опит с лека ръка
незаконно повдигнатото обвинение да бъде омаловажено и да си кажем: да,
8
съдихме те 6 години, но няма да ти присъдим нито един лев обезщетение.
Естествено това не може да бъде толерирано и неслучайно тези доводи на
прокуратурата са намерили ясен, убедителен и адекватен отговор в
първоинстанционното решение като не са били споделени. Константна е
практиката по чл. 100, че когато се касае за водено наказателно производство
срещу държавен служител и има обвинение във връзка с длъжностното му
качество, в този случай администрацията работодател на това лице действа в
условията на обвързана компетентност и Изпълнителния директор на НАП е
бил длъжен да отстрани ищцата. За това и практиката е константна в тази
посока като казва, че тези вреди, свързани с неполучените възнаграждения на
ищцата следва и правилно са били компенсирани от първоинстанционния съд
с присъждане на обезщетение в техния номинален размер, такъв какъвто
ищцата е следвало да получи като заплати за целия период от време, за който
е била отстранена. Защо ищцата не е била веднага възстановена на длъжност
ако прокуратурата има такива претенции, то следва да си отправи
съответните регресни претенции към НАП, а не това да става за сметка на
доверителката ми, която няма вина за това, че не е било своевременно
уведомена. Акцентирам, че тя си е подала веднага след оправдаването й
молбата за възстановяване на длъжността, от която е била отстранена. По
изложените съображения Ви моля да приемете жалбата на прокуратурата за
неоснователна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9