Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 22.04.2024
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гражданско дело № 9281 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ищците Р.М.И. и Е.Д.Г.
срещу ответника „Ю.Б.“ АД /правоприемник на първоначалния
ответник „Банка Пиреос България“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 640 кв.м., съставляващо имот с пл.
№ 13 /впоследствие УПИ ІІІ-181/, кв. 179, м. „Гърдова
глава”, бул.*****, заедно с източното масивно самостоятелно жилище с мазе и
таван на площ от 64 кв. м. по плана на сградата, а по делбен
протокол по гр. д. № 3043/1974г. по описа на СРС – 84 кв. м., състоящо се от:
хол, стая, кухня, баня-клозет, две антрета и тераса, при граници по документ за
собственост: улица, С.П.С., Й.А., О.А.И.и Д.П.И., а по скица-улица, УПИ ІV-182,
УПИ ХV-183, УПИ ХVІ-179 и УПИ ІІ-180.
В исковата молба се посочва, че ищците като бивши
съпрузи притежават равни части от процесния недвижим
имот с придобивно основание посочено в Нотариален акт
№ 67, том 53, дело № 11309/15.07.1992 г. на Първи нотариус при Софийска
нотариална служба. Сочат, че през 2003 г. имотът е продаден от мними лица,
представили се за тях с фалшиви документи на Ч.Ц., продал го същата година на К.С.,
праводател на А.Г.. Последният учредил през 2007 г. в
полза на „Банка Пиреос България“ АД ипотека за
обезпечаване на ипотечен заем, който той спрял да обслужва. По този повод било
образувано изп. дело и на 09.03.2010 г. имотът бил
продаден на ответника. Считат, че поради придобиването на имота от несобственик
последващите сделки и процесуални действия на
съдебния изпълнител не са могли да направят банката собственик. Въз основа на
изложеното искат да се признае за установено спрямо тях, че ответникът не е
собственик на имота, описан в ИМ, да се отмени договорът за учредяване на
ипотеката и постановлението на съдебния изпълнител за възлагането. Претендират разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД - правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД (първоначалния ответник по ИМ) счита исковете за неоснователни.
Твърди, че всеки от предходните праводатели е бил
добросъвестен владелец, поради което и неговото владение е добросъвестно и
годно да го направи собственик. Прави възражение за извършени подобрения в
имота в качеството си на добросъвестен владелец. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ответника К. Б.С. не ангажира становище по
предявения иск, а другото трето лице – помагач на ответника Ч.В.Ц. оспорва
изцяло предявения иск.
С определение от 02.08.2021г. /л. 233/, на основание
чл. 228, ал. 3 ГПК съдът е конституирал като втори ответник по делото „С.П.“
ЕАД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/.
С влязло в сила протоколно определение от 19.10.2023г.
/л. 407/ производството по делото е частично прекратено в частта по отношение
на предявения от ищците срещу ответника „Ю.Б.“ АД
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото в случая е предявен иск по реда на чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу първоначалния ответник „Банка Пиреос
България“ АД в качеството му на собственик на имота, доколкото същият го е
придобил в резултат на проведена публична продан и доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 263 и, ал. 5 ТЗ след преобразуването на първоначалния
ответник „Банка Пиреос България“ АД процесният недвижим имот е преминал в патримониума
на новоучреденото дружество и настоящ ответник „П.Н.и.“ ЕООД, то предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „Ю.Б.“ АД се явява
недопустим.
С протоколното определение районният съд е оставил без
разглеждане направеното от ответника „П.Н.и.“ ЕООД възражение за подобрения в процесния недвижим имот, представляващи сторени от него
разноски за местни данъци и такси в общ размер на 2234.80 лева, считано от
02.05.2019г. до 20.10.2021г., като недопустимо, като същевременно изрично е
посочил, че ответникът не е предявил самостоятелен насрещен иск срещу ищеца.
С протоколно определение от 27.01.2022г. /л. 321/ Ю.Б.“ АД е конституиран като ТЛП на страната на ответника „П.н.и.“ ЕООД.
С депозирания отговор на исковата молба /л. 263 и сл./
ответникът „П.н.и.“ ЕООД оспорва искът като неоснователен като е направил
възражение за изтекла придобивна давност по отношение
на процесния имот.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том LІІІ, н.д.№ 11309/92г., съставен
на 15.07.1992г. от нотариус Е.Д./л. 5/ се установява, че ищецът Р.М.И. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.
От представеното по делото Решение № 30/30.03.1999г. по гр. дело № 1295/1998г. по описа на СРС, 81
с-в /л. 6 и сл./ се установява, че на 03.05.1987г. /следователно към датата на
придобиване на процесния имот ищците са били съпрузи/
ищците са сключили граждански брак, който е прекратен с посоченото решение.
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 86 том І, рег.№ 1815, н.д.№ 71/2003г.,
съставен на 19.06.2003г. от нотариус Д.Д./л. 9 и сл./
се установява, че ищците Р.М. Ш.и Е.Д. Ш.са продали процесния
недвижим имот на ТЛП Ч.В.Ц..
Видно от приетия по делото нотариален акт за продажба на застроен
поземлен имот №149, том І, рег.№3054,
н.д.№140 от 25.09.2003г., съставен на
25.09.2003г. от нотариус Б.Б./л. 10 и сл./ се
установява, че ТЛП Ч.Б.Ц. е продал на ТЛП К.Б.С. процесния
недвижим имот.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 155, том ІІ, рег.№5327, н.д.№311/2007г., съставен на 07.06.2011г. от нотариус
Р.Т./л. 14 и сл./ се установява, че ТЛП К.Б.С. е продал на А.Н.Г./трето лице,
неучастващо в настоящото производство/ процесния
недвижим имот.
Видно от приетия по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 07.06.2007г. /л. 15 и
сл./ се установява, че Банка „Пиреос България“ АД е
отпуснала в полза на А.Н.Г.банков кредит в размер на 140000 евро като за
обезпечаване на банковия кредит Г.е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху процесния недвижим имот.
Видно от приетото по делото Постановление за възлагане по изп.д.№20051040547, съставено на 09.10.2009г. /влязло в
сила на 20.11.2009г./ от ЧСИ М.П.-рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ с район на
действие СГС /л. 18 и сл./, се установява, че процесният
недвижим имот е възложен по реда на чл. 496, ал. 1 ГПК на „Банка Пиреос България”АД.
С влязло в сила Решение с № 1738/04.07.2018г. по в.
гр. дело № 4050/2014г. по описа на САС, 1 с-в /л. 111-л. 113/ е признато за
установено по предявения от ищците срещу
ответниците Ч.В.Ц., К.Б.С. и А.Н.Г.установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че
ищците са собственици на процесния недвижим имот, по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, изповядан нотариално с
акт № 67, нот. дело № 11309/1992г. на нотариуса при
СРС.
От посоченото решение на САС се установява, че с
влязло в сила на 21.04.2017г. решение от 29.03.2017г. по гр. дело № 6028/2015г.
по описа на СГС, 19 с-в е прогласен за нищожен първоначалния договор за
покупко-продажба от 19.06.2003г., обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86 том І, рег.№ 1815, н.д.№
71/2003г., съставен на 19.06.2003г. от нотариус Д.Д./л.
9 и сл./ с който ищците са се разпоредили с правото си
на собственост върху процесния недвижим имот в полза на ТЛП Ч.В.Ц..
Във връзка с посочените две влезли в сила съдебни
решения следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България.
С оглед посочената фактическа обстановка следва да се
обоснове извода, че ищците не са се разпоредили с правото си на собственост
върху процесния недвижим имот като същевременно ТЛП Ч.Б.Ц. не е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед посоченото обстоятелство и последващите
купувачи на процесния имот не са придобили правото на
собственост върху имота, доколкото сключените последващи
сделки за покупко-продажба нямат вещно-транслативен
ефект, доколкото са сключени от лица, които не са били собственци
на имота.
Видно от депозирания по
делото отговор на ответника /л. 263 и сл./ се установява, че ответникът не е оспорил обстоятелството,
че договорът за покупко-продажба от 19.06.2003г., обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86 том І, рег.№ 1815,
н.д.№ 71/2003г., съставен на 19.06.2003г. от нотариус Д.Д./л.
9 и сл./, с който ищците са се разпоредили с правото си
на собственост върху процесния недвижим имот в полза на ТЛП Ч.В.Ц. е нищожен.
Напротив – ответникът е заявил
единствено, че последващите приобретали
на процесния имот са добросъвестни владелци, поради
което и самият ответник е също добросъвестен владелец като е направено
възражение за придобиване на имота по силата на изтекла в полза на ответника и
на неговия праводател придобивна
давност.
Съобразно константната съдебна практика публичната
продан на недвижим имот е деривативен способ за
придобиване на вещни права и ако
длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане
собственик /чл.496, ал.2 ГПК/. В този смисъл са ТР № 4/2017г. от 11.03.2019г.
по тълкувателно дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, както и Решение №
49/21.07.2017г. по гр. д. №
2633/2017г.; Решение № 105 от 16.01.2016 г. по
гр.д.№ 1091/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид всички гореизложени съображения
съдът намира, че ответникът не е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на реализираната публична продан.
По отношение на релевираното
от ответника възражение за придобиване на имота по силата на изтекла в негова
полза и в полза на праводателите му придобивна давност, следва да се посочи следното: съгласно
разясненията на т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г. правно основание за добросъвестно
владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат транслативните
сделки, когато същите са валидно сключени. Нищожните сделки не съставляват
годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение и когато тази
нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде основание за
упражняване на недобросъвестно, а не за упражняване на добросъвестно владение.
В такава хипотеза собствеността може да бъде придобита при условията на чл. 79,
ал. 1 ЗС. /в този смисъл е Решение № 147/2016 от 06.02.2017г. по гр. дело №
499/2016 по описа на ВКС, II ГО/. Съгласно посочената
разпоредба правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая първият
добросъвестен купувач се явява ТЛП К.Б.С., който по силата на нотариален акт за продажба на застроен
поземлен имот №149, том І, рег.№3054,
н.д.№140 от 25.09.2003г., съставен на
25.09.2003г. от нотариус Б.Б.е придобил правото на
собственост от недобросъвестния продавач – ТЛП Ч.Б.Ц.. Същевременно обаче от
представената по делото деловодна справка /л. 91 и сл./ се установява, че
ищците са депозирали на 24.08.2011г. /преди изтичането на 10-годишния срок,
посочен в нормата на 79, ал. 1 ЗС/ срещу ответниците
Ч.В.Ц., К.Б.С. и А.Н.Г.установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК. В този смисъл следва да се посочи, че владението
като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на
вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време /в
случая 10 години/, което състояние включва обективен елемент – фактическа власт
и субективен – намерение за своене на обекта.
С оглед гореизложените съображения
възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното предявеният иск се
явява основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ищеца Е.Г., като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 352/, същите
възлизат на сумата от 114.00 лева /ДТ за вписване на ИМ в размер на 104.00 лв.
и такса за СУ – 10 лв./.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. П.Я.К. от САК и на адв. С.С.Д. от САК следва да се присъди сумата от по 1000.00 лева
– адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск,
предявен от Р.М.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е.Д.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „С.П.“ ЕАД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/, с ЕИК *****,
с адрес: ***, оф. 1, че „С.П.“ ЕАД /с предишно
наименование „П.н.и.“ ЕООД/, с ЕИК ***** не е собственик на
недвижим имот, представляващ дворно място
с площ 640 кв.м., съставляващо имот с пл. № 13 /впоследствие УПИ ІІІ-181/, кв.
179, м. „Гърдова глава”, бул.*****, заедно с
източното масивно самостоятелно жилище с мазе и таван на площ от 64 кв. м. по
плана на сградата, а по делбен протокол по гр. д. №
3043/1974г. по описа на СРС – 84 кв. м., състоящо се от: хол, стая, кухня,
баня-клозет, две антрета и тераса, при граници по документ за собственост:
улица, С.П.С., Й.А., О.А.И.и Д.П.И., а по скица-улица, УПИ ІV-182, УПИ ХV-183,
УПИ ХVІ-179 и УПИ ІІ-180.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕАД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/, с ЕИК *****, с
адрес: ***, оф. 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на Е.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 114.00 лева – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕАД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/, с
ЕИК *****, с адрес: ***, оф. 1 да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. П.Я.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕАД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/, с
ЕИК *****, с адрес: ***, оф. 1 да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. С.С.Д. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – К. Б.С., Ч.В.Ц. и „Ю.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: