Р
Е Ш Е
Н И Е№ 260266
гр. Бургас, 24.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети септември
през две хиляди и двадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1372 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, чл.194,
ал.3, вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени от И. То-доров А. *** против Военно формирование № 32890 – Бургас, като част от структурата на МО
на Р Б.
Ищецът твърди,
че на 18.09.2000г. е бил назначен на длъжност ”Моторист” в Елек-тромеханична бойна част на базов миночистач, със звание
”Матрос” – по договор за кадро-ва военна служба,
за срок от три години, в поделение № 18360 – Бургас на ВМС към МО, което няма
самостоятелен военнопощенски номер, нито банкова сметка, ***-нено
/ влиза в състава на ответното военно формирование. Твърди също, че
впоследствие – с допълнителни споразумения, срокът на
служебното му правоотношение е бил продължа-ван.
Сочи, че със Заповед № ЛС-01-3/29.01.2015г.
на Командира на поделението договорът е бил прекратен,
освободен е бил от длъжност и военна служба и е бил зачислен
в запаса, а със Заповед № ЛС-01-4/03.02.2015г. е бил
отчислен от списъчния състав, считано от 04.02. 2015г.,
и са му били изплатени обезщетения по
чл.199, чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. Из-лага
съображения, че за периода на службата си, считано от 01.03.2003г.
до 31.01.2015г., е положил 4 516 часа /564.5 дни/
извънреден труд, представляващ фактически отработеното,
над месечната продължителност, служебно време, вследствие на неизползваните
почивки за носени дежурства. Моли Съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати дължимото възнаграждение – общо 14 572.21 лв., евентуално – 25 699.20 лв.,
като обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено и
некомпен-сирано с почивки удължено служебно време
над нормативно определеното, ведно със за-конната
лихва и обезщетения за забавено плащане, съответно – за
периода от 01.05.2003г. до
12.03.2016г. в общ размер от 12 313.28 лв., и
2 914.13 лв. – за времето от 04.02.2015г.
до 12.03.2016г., както и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Излага
съображения, че положените от ищеца дежур-ства
са били компенсирани с почивки, които е ползвал по график. Твърди и
че той е полу-чавал
допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, поради което претен-цията
му за повторно плащане се явява неоснователна. Направил
е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията,
възникнали преди 12.03.2013г.,
съот-ветно – за
лихвите. Иска от Съда да
отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, намира следното:
На 18.09.2000г. И.А. е бил назначен на длъжност ”Моторист” в Електро-механична бойна част на базов миночистач, със
звание ”Матрос”, в поделение № 18360 – Бургас на ВМС към
МО – по договор за кадрова военна служба,
за срок от 3 години. Впос-ледствие – с
допълнителни споразумения, срокът на служебното му правоотношение е бил
продължаван, а Заповед № ЛС-01-3 от 29.01.2015г.
на Командира на поделението то е било прекратено. Със
Заповед № ЛС-01-4 от 03.02.2015г.
ищецът е бил отчислен от списъчния състав,
считано от 04.02.2015г.
Безспорно, също така, е, че ВФ № 18360 не е разпоредител с бюджетни кредити, по-ради което
дължимите на ищеца трудови възнаграждения по време на службата, както и
обезщетенията при прекратяването на служебното правоотношение, са му били изплащани
от ответното ВФ № 32890. Предвид това и съобразно разпоредбата
на чл.27, ал.2, изр.2 от ГПК, последното е процесуално легитимирано да отговаря
по предявените по делото иско-ве.
Съгласно чл.203, ал.1
и ал.2 от ЗОВСРБ /отм. 12.05.2009г./, седмичната продължи-телност на
служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в де-нонощие
не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на
работно-то време.
Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че
в случаите на превишаване на продължи-телността на
служебното време, извън посочената в ал.2, се отдава писмена заповед на ко-мандира
или началника при условия, определени в Правилник за кадровата военна служба,
и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден
труд в размер, оп-ределен от Министерския съвет.
Съгласно чл.158, ал.2
от ПКВС /отм. 12.06.2009г./, извънреден е трудът, с който се
превишава продължителността на служебното време, определена в чл.203, ал.2
от ЗОВСРБ /отм./ и е положен над определената месечна
продължителност на служебното време, опре-делена по реда на чл.152, ал.6 от
Правилника, а именно – месечната
продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните
дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.
Съгласно чл.7 от Заповед № ОХ-313
/ 08.05.2001г. на Министъра на отбраната фак-тически отработеното служебно
време над месечната продължителност на служебното вре-ме по чл.152, ал.6
от ПКВС /отм./ се отчита като извънреден труд, а в чл.26.1 от същата
е посочен и методът за определяне размера на възнаграждението – на основание чл.158 от
ПКВС.
Съгласно чл.3, ал.1,
т.3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001г.,
въз-награждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите
военнослужещи при условията и по реда на чл.159 от
ПКВС, се определя на базата на основното месечно възна-граждение,
определено по реда на чл.224, ал.2,
вр. с ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./, с оглед катего-рията на кадровия военнослужещ. В чл.4
е посочен конкретният, увеличен размер в про-центи на възнаграждението за
извънредния труд – в зависимост
от деня, в който е поло-жен, т. е. дали се касае за работен ден, почивен ден,
официален празник и сумирано отчи-тане на работното време.
По отношение на останалата част от исковия период от
12.05.2009г. до 31.01.2015г. приложение намира разпоредбата на
чл.195 от
действащия ЗОВСРБ – военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условията и по реда,
определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец – 168 часа, като времето за
дежурство е служебно време.
Съгласно чл.194, ал.3
от ЗОВСРБ, в случаите на превишаване общата продължител-ност на
служебното време по ал.2, на военнослужещия се заплаща допълнително възна-граждение
по чл.214, ал.1,
т.3 от същия закон.
В Решение № 165 / 02.06.2016г. по гр. дело №
6064/2015г. на ВКС, IV г. о., се сочи, че в отменения ЗОВСРБ и
в специалните актове по приложението му, както и в действа-щия закон, не са уредени случаите на положен труд над нормалната
му до увеличена про-дължителност на служебното време, но некомпенсиран с
намалено работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договора
за кадровата военна служба. Дадено е и тълкуване на правните норми, във връзка
с полагането на труд от кадровите военнослуже-щи над нормалната, до увеличената
съгласно чл.152, ал.2
от ПКВС /отм./ продължителност на служебното време, в границите по чл.152, ал. 5,
вр. ал.6 от ПКВС
/отм./ и над нея, вклю-чително чл.203, ал.3
от ЗОВСРБ /отм./, чл.158
и чл.159 от ПКВС
/отм./, при дежурство по график. Посочено е, че съгласно чл.152, ал.4,
т.5 от ПКВС /отм./ за положен труд над нор-малната, но в границите
на увеличената продължителност на служебното време, каквато е службата при
дежурство до 24 часа, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено
работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за
месеца. Прието е, че е налице непълнота, която следва да бъде преодоляна чрез
прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е тази на чл.136а, ал.5
от КТ – при прекратяване на служебното правоотношение преди
компенсирането с почивки, разликата до нормалната продължителност на работното
време се заплаща като извънреден труд, и с оглед принципната забрана в трудовото
законодателство работодателят да замества с па-рична престация, дължимата на
работника/служителя
почивка, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, когато вече е
невъзможно ползването й да се
осъществи при него. А дължимата парична компенсация е различна от допълнителното възнаграждение
за специфични условия по чл.204, ал.4, вр. с чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./.
Фактически отработеното удължено
работно време подлежи на установяване от ищ-цовата страна с всички
доказателствени средства, като в тежест на ответника е доказването на
положителния факт, че я е компенсирал с дължимата почивка.
В тази връзка по делото е
допуснато извършване на ССЕ. Вещото лице е констати-рало, че за част от процесния период част
от положените дежурства са компенсирани с по-чивки. Нарядите, за които няма
данни за ползването на компенсации, както и тези, за кои-то липсват такива коя
компенсация конкретно кой наряд компенсира, поради което са ком-пенсирани най-старите,
за процесния период 01.03.2003г. – 31.01.2015г. възлизат на общо 4 516
часа. Дължимото за тях
обезщетение е в размер на 14 572.21 лв.
Предвид горното, следва да се приема, че като не е
ползвал почивките си за посоче-ния брой часове, ищецът е превишил месечната
продължителност на определеното му слу-жебно време, като прослуженото от него при
прекратяването на служебното правоотноше-ние се приравнява и има характер на
извънреден труд. Предявеният иск е основателен и ответникът следва да бъде
осъден да му заплати тази сума.
Възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно – правото на военнослужещия да претендира обезщетение за
положения от него извънреден труд от но-сенето на дежурства се поражда едва при
прекратяването на служебното правоотношение, доколкото до този момент съществува
възможност за компенсирането му чрез почивки. В случая от 04.02.2015г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.03.2016г., пред-виденият
в чл.358, ал.1, т.3 от КТ тригодишен срок не е бил изтекъл.
Лишено от житейска логика, както и от юридическа
аргументация се явява възприе-тото в част от практиката на съдилищата
становище, че за случаи като процесния приложе-ние по аналогия следвало
да намери изр.2 от ал.4 на чл.136а от КТ. Налична е специална нормативна уредба в сферата на
отбраната, а именно – цитираната по-горе разпоредба на чл.152, ал.4,
т.5 от ПКВС /отм./, както и чл.10, т.5, чл.18, ал.4, чл.26-28 от
Наредба №
Н-18/19.12.2012г., респективно: т.10.5,
т.19.2, т.26-29 от Заповед № 296 от 19.05.2011г., което
предполага, че военнослужещият не би могъл да заяви ползване на намалено
работно вре-ме и да реализира такова едно свое право без да има предварително
издадена съответна за-повед на командира му за това в рамките на същия месец или
по-изключение – в следва-щия, а и няма как да защити подобно притезание по съдебен,
исков ред.
При това положение, настоящият съдебен състав считат, че давност по отношение на
процесните вземания, съобразно обсъдената нормативна уредба, до прекратяването
на служебното правоотношение не тече – нито в хипотезите на чл.358 от КТ, нито
в тези – по чл.110 и сл. от ЗЗД.
Изхождайки от правната природа на правото на
работника/служителя да ползва на-малено работно време, респективно – почивки, а
именно – за определено време той е осво-боден от задължението си да престира
работна сила по трудовото правоотношение с рабо-тодателя с цел нейното
възстановяване, следва да се направи извод, че същото е идентично по съдържание
с това – на платения годишен отпуск. Считано от 01.07.2010г. в КТ се пред-види
погасяването на правото на ползване на платения годишен отпуск с изтичане на
две години от края на тази, за която се полага. Per argumentum a fortiori тази
давност следва да се отнесе съответно и към правото на компенсация с намалено
работно време без да засяга придобитото вече такова до горната дата. Или в случая
би могла да се приложи за периода от 01.07.2010г. до 31.01.2013г. Тук обаче следва
да се отчетат решенията на СЕС, съгласно които правото на отпуск, респективно
на почивки, не може да бъде изгубено, т. е. погасено по давност, когато
работодателят не е осигурил възможност на работника/служителя да го ползва, в
конкретния казус – военнослужещият не би могъл да заяви и да ползва намалено работно време по
реда на чл.136а, ал.4, изр.2 от КТ, без да има предварително издадена за-повед
на командира му за това, съображения за което бяха изложени по-горе.
Както беше посочено вече, задължението на ответника да
заплати на ищеца парич-но обезщетение е станало изискуемо към датата на прекратяването
на служебното правоот-ношение, поради което той дължи 1 633.66 лв. мораторна
лихва за периода 04.02.2015г. – 12.03.2016г. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12 313.28 лв., както и за
времето от 01.05.2003г. до 03.02.2015г.,
претенцията следва да се отхвърли, като неос-нователна.
Върху главницата се дължи и законната лихва – от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Предявените при условията на евентуалност главен и
акцесорен искове не следва да бъдат разглеждани.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по де-лото – 723.33 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка
на РС Бургас, съответно – 648.23
лв. за ДТ и 467.15 лв. за ССЕ.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по де-лото: 476.67 лв. за
ССЕ и 119.17 лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвър-лената част
от исковете.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Военно
формирование № 32890–Б, като част от структурата на МО на
Р България, да заплати на И.Т.А., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. М.П., сумата 14 572.21 лева – неизплатено възнаграждение за положен
в периода 01.03.2003г. – 31.01.2015г., общо 4 516 часа,
извънреден труд, представляващ
фактически отработеното, над месечната продължи-телност, служебно време, вследствие
на неизползваните почивки за носени дежурства, вед-но със законната
лихва върху нея, считано от 12.03.2016г. до окончателното плащане; су-мата 1 633.66 лева – обезщетение
за забавено плащане за периода от 04.02.2015г. до 12.03. 2016г., както и сумата 723.33
лева – разноски по делото за платено адвокатско възнаграж-дение, като за
разликата до пълния предявен размер на мораторната лихва – 12 313.28 лева, включая и
за времето от 01.05.2003г. до 03.02.2015г., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неос-нователна.
ОСЪЖДА И.Т.А. да
заплати на ВФ № 32890 – Б, като част от
структурата на МО на Р България, направените по делото разноски – 476.67 лв. за ССЕ и 119.17 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Военно формирование № 32890–Б,
като част от структурата на МО на Р България, да заплати по сметка на РС Бургас сумите
648.23 лв. за ДТ и 467.15 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/
Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.