Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.06.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана Маркова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4093/2016година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от „С.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Г.П., ЕГН ********** с адрес ***.
Г.* 20 за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумите, както следва: 12617,04евро,
представляваща дължима главница по Договор за ипотечен кредит № *, сключен на 19.08.2008г., споразумение за изменение на
договор за ипотечен кредит и за встъпване в дълг и Анекс № *., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението- 14.12.2015г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 222,49евро,
представляваща просрочена лихва за периода 19.06.2015г. до 13.12.2015г.
вкл., от която 120,67евро договорна лихва за периода 19.06.2015г. до
14.12.2015г. и 101,82евро наказателна лихва за периода 17.07.2015г. до
14.12.2015г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
№ 8031/16.12.2015г. по ч.гр.д. № 15905/2015г. по описа на ВРС солидарно срещу ищцата
и З.С.П., ЕГН **********, на основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът излага в исковата и уточняваща я молба, че на
19.08.2008г., между ищеца от една страна и от друга ответницата, като длъжник и
З.П., като съдлъжник е сключен договор за ипотечен
кредит № * и към него- споразумение за изменение на договор за
ипотечен кредит и за встъпване в дълг и Анекс № *. По силата на
договора банката е предоставила на ищцата кредит в размер на 25хил.евро, със
срок на издължаване до 10.09.2018г., усвоен на 10.09.2008г. Длъжникът и съдлъжникът са поели задължение солидарно да погасяват
кредита на месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, съобразно погасителния план по договора. По силата на чл. 9,
ал.1, т. 6 от ОУ към договора, страните са договорили, че банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че длъжникът/съдлъжникът
не издължи на падежа анюитетна вноска, както и ако
спрямо длъжника бъде насочено принудително изпълнение от страна на трети лица.
Със съобщение от 18.09.2015г. на ЧСИ *, рег. № * по изп.д. № *, банката е била уведомена, че е предприето принудително
изпълнение върху недвижимия имот, собственост на длъжника и съдлъжника,
предмет на обезпечение по отпуснатия кредит. Поради тази причина, на
02.11.2015г. банката е взела решение за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в неговата цялост. На основание чл.9, ал.2 от договора е била изпратена
до ответницата покана за доброволно изпълнение, връчена й на 05.11.2015г. В
отговор, банката получила плащане на две вноски в общ размер на 353,80евро.
Последното плащане по кредита е извършено на 10.12.2015г. Предвид малкия размер
на внесената погасителна вноска и доколкото изпълнението предприето от трето
лице по отношение на имота на длъжника не е било спряно, то за събиране на
вземането си банката подала заявление по чл. 417 ГПК. Срещу издадената по него
заповед за изпълнение, възражение било депозирано единствено от ищцата, което
обуславя и правния интерес от завеждане на настоящата искова молба само спрямо
нея. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Не се
оспорва, че е страна по сочения договор за банков кредит, по който й е
предоставена сума в размер на 25хил.евро. Не се оспорва и че друг кредитор е
насочил изпълнението върху имота, послужил за обезпечаване договора с ищеца.
Възраженията, който се въвеждат с него се свеждат до следното: договорът за
ипотечен кредит е нищожен, тъй като същият е бил отпуснат с цел- за закупуване
на имот в процес на строителство- кабинет № * на етап „груб
строеж”. Твърди, че този имот е бил придобит от нея още през *. с НА № *. на нотариус *, поради което и
няма как повторно да го придобие. Целта на сключването е била непостижима,
което влече и недействителност на сключения с ищеца договор, а оттам и на последващите по анекси, с които не е променяна целта на
договора. Ето защо, ответницата твърди, че размерът на задължението й по
кредита се свежда само до този на предоставената й сума, която твърди да е
платила.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба и отговора се поддържат.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор
за ипотечен кредит № *, сключен на
19.08.2008г., споразумение за изменение на договор за ипотечен кредит и за
встъпване в дълг, и Анекс № *. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 15905/2015г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и срещу която ответницата е
надлежно възразила в срок.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 15905/2015г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу ответницата за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция солидарно със З.С.П., като съдлъжник.
Спрямо последния заповедта по чл. 417 ГПК е стабилизирана, доколкото не е
подадено възражение в срок.
Основанието, от което
произтича вземането е Договор
за ипотечен кредит № *, сключен на
19.08.2008г., споразумение за изменение на договор за ипотечен кредит и за
встъпване в дълг и Анекс № *., което се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това.
Така очертаният предмет
на спора възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни
от него факти: валидна облигационна връзка по договор за ипотечен кредит от
18.09.2008г. и сключените към него споразумение и анекс; предаване отпуснатата
сума по него на кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки
уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната
изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят
е бил уведомен; че се дължи главница, договорна лихва, наказателна лихва в
посочените размери. Съответно в тежест на ответницата е провеждане доказване на
собствената си изправност по договора и в частност твърденията си за погасяване
дълга по него, респ. неговата нищожност.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява
следното: На 19.08.2008г. между банката от една страна и от друга П.Г.П., като
кредитополучател е бил сключен договор за ипотечен кредит № *. По силата на договора банката е предоставила в заем
парична сума от 25000евро, която е следвало да бъде върната в срок от 120месеца
и да послужи за закупуване на имот в процес на строителство- кабинет № *, тяло * /изток/ на етап груб строеж с адрес гр. *, местност „*” и за довършителни работи,
подобрения, ремонт, преустройство на въпросния имот. Сумата е следвало да се
усвои в срок до 19.09.2008г. и след изпълнение на допълнителни условия, сред
които учредяване на обезпечението по договора и представяне на удостоверение за
вписана първа по ред ипотека в полза на банката върху имота представляващ
кабинет № 2, тяло Б /изток/ на етап груб строеж с адрес гр. Варна, местност „*”. С НА № *. в полза на ищцовата банка е
била учредена от ответницата и З.П. договорна ипотека върху собствения им имот-
кабинет № *, тяло Б /изток/ на етап груб строеж с адрес гр. Варна,
местност „Сотира”, като обезпечение по сключения договор за ипотечен кредит. В чл.
4 от договора е предвидено, че главницата по кредита се олихвява с годишна
лихва равна на сбора от банковия лихвен процент за кредити в чуждестранна
валута на банката плюс надбавка от 1.95%, като към датата на сключване на
договора банковият лихвен процент е в размер на 4.50%. В ал. 4 на същия член е
предвидено, че начисляването на дължимата съгласно договора лихва започва от
датата на първото усвояване на кредита, като при начисляване на лихва месецът
се брой за 30дни, а годината на 360 дни. Съгласно чл. 5 погасяването на дълга е
следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски съгласно
погасителен план, ежемесечно по банков път по посочената в договора сметка.
Съгласно чл.5, ал.5 при забава в плащането на месечните анюитетни
вноски главница или/и лихва от страната на длъжника, същият дължи обезщетение
за забава върху просрочените суми в размер на договорения лихвен процент
увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва. А в случай, че
Банката обяви кредита за предсрочно изискуем в цял размер лихва се начислява
върху целия изискуем дълг в размер на договорения лихвен процент увеличен с
наказателна надбавка в размер на законната лихва. В чл. 8 от договора е
предвидено, че за обезпечаване на кредита следва да се учреди договорна
ипотека. В чл.9 са регламентирани седем на брой предпоставки при настъпване на
коя да е от тях, за банката се открива възможността едностранно да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия
дълг. В т. 6 е предвидена тази, когато спрямо длъжника бъде насочено
принудително изпълнение от страна на трети лица и/или бъде наложен запор по
сметките му от страна на трети лица. Със споразумение от 28.06.2011г. за
изменение на договор за ипотечен кредит № *. и за встъпване в дълг, сключено между Банката,
ответницата и З.С.П., последният се е съгласил и е встъпил в задължението на
ответницата по процесния договор за кредит, като
съответно е станал солидарен длъжник, наред с нея за цялото задължение по договора.
Посочено е, че към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга е в
размер на 20655евро, като страните по него са се съгласили, че считано от
10.07.2011г. и за период от 12месеца длъжникът дължи на датата на новия
погасителен план приет с подписване на споразумението вноска от 150евро
включваща дължимата лихва по чл. 4 от договора и част от вноската за
главницата, а след изтичане на този срок, главницата се издължава на месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва- чл.3. За извършеното
предоговаряне, длъжникът дължи комисионна в размер на 0,5% върху дължимата
главница, но не повече от 500лева, събрана разсрочено на 12месеца, считано от
първата погасителна вноска, следваща подписването на споразумението. С Анекс № *. към договора, страните отново са предоговорили
условията на сключения договор за ипотечен кредит. В чл. 1 е разписано, че
остатъкът от дълга е в размер на 12942,18евро- редовна главница, 768,36евро
просрочена главница и 231,87евро просрочена лихва и 10,97евро просрочена такса.
Съгласно чл. 2 просрочената главница се превръща в редовен дълг и издължаването
й следва да се извърши по нов погасителен план. Просрочената лихва пък ще бъде
дължима с последната вноска по кредита. Съгласно чл. 3 считано от 10.02.2015г.
и за период от 24 месеца длъжникът дължи на датата определена с новия
погасителен план вноска в размер на 170евро, включваща дължима лихва и част от
дължимата вноска по главница, като заедно с всяка шеста вноска дължи и
допълнителна такава от 250евро по главницата. Посочените договор, допълнително
споразумение към него и анекс, са били подписани от ответницата. Следователно, процесният договор за банков кредит е валидно сключен. Кредитополучателят
е усвоил безкасово на 10.09.2008г. пълната отпусната му сума, постъпила по сметката
й, спор, по който факт между страните не е имало.
Ищцовата банка основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, за което ответницата е била надлежно
уведомена. Дефакто, възражения от последната в тази
насока не са били релевирани в процеса, а и от
ангажираните по делото писмени доказателства се налага извод, че твърдяната
предсрочна изискуемост е била действително настъпила и то предхождащо
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В казуса, банката се позовава на
настъпване на предпоставките заложени в чл.9, т. 6 от договора, а именно
насочване на принудително изпълнение от страна на трети лица спрямо
кредитополучателя. За доказване настъпването на тези предпоставки са ангажирани
надлежни писмени доказателства, а и ответницата не е оспорвала, че това е така,
доколкото със съобщение от 18.09.2015г. банката като ипотекарен
кредитор е била уведомена от ЧСИ, рег. № 808, че по изп.д.
№ * принудително изпълнение се насочва върху имота на
ответницата- кабинет № * /изток/ на етап груб
строеж с адрес гр. *, местност „*”. Това съобщение съобразно отбелязването е било получено
от банката на 14.10.2015г. И именно от тази дата за банката се е породило
правото да обяви вземането по договора за кредита за изцяло предсрочно
изискуемо. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 14.12.2015г.
са били настъпили предпоставките на чл.9, т. 6 от договора и в полза на банката
е възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това
право на банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля
на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя чрез надлежно
връчено уведомление преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и получено
лично от него на 05.11.2015г. Иначе казано, моментът, в който е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Т.е релевантна е датата,
на която изявлението на банката е достигнало до длъжника, а не тази, на която
обективно са настъпили предпоставките и банката чисто счетоводно е отнесла
вземането по кредита за предсрочно изискуемо в цялост, респ. е било взето решение
от управителните органи по обявяване вземането за предсрочно изискуемо в цялост.
Същевременно, следва да бъде съобразено, че с изпратеното уведомление банката е
предоставила на длъжника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението
му, поради което и следва да се приеме, че едва с неговото изтичане обективно е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането в цялост, доколкото в така
предоставения срок, длъжникът има предоставена възможност да изпълни доброволно.
Предвид датата на настъпване на изискуемостта на кредита, а именно считано от 13.11.2015г.
и датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 14.12.2015г., то следва
извод, че банката надлежно е упражнила правото си по чл.9, т. 6 от договора. В
заключение настъпили са предпоставките на предсрочната изискуемост и ответницата
е надлежно уведомена за това.
Спорен по делото е
въпросът за действителността на договора за кредит. В тази връзка ответницата
твърди неговата нищожност, доколкото се касае за целево отпускане на средства с
цел заложена в чл. 1 от него, а именно закупуване на имот в процес на
строителство, довършителни работи, подобрения, ремонт, преустройство на
посочения имот. Твърди се, че тази цел изначално е неосъществима, тъй като към
датата на сключване на договора ответницата вече е била собственик на посочения
имот. От ангажираните в тази връзка писмени доказателства се установява, че
действително с договор за покупко- продажба по НА № *. ответницата е закупила право на строеж за следния имот-
кабинет № * /изток/ на партерен етаж с площ от 76кв.м. на адрес гр. *, местност „*”, като на 17.06.2008г. е бил издаден актът за приемане на конструкцията на
сграда, т.нар акт образец № * и оттогава следва да се счете, че сградата е завършена
на етап „груб строеж”, т.е правото на строеж е било реализирано. От своя страна
банката е твърдяла, че целта касае и довършителни работи, за което е била
представена количествено стойностна сметка от 20.06.2008г. относно стойността
на нужните разходи за извършване на довършителни работи в имота на обща
стойност от 23988лева. Настоящият състав на съда намира възраженията на
ответницата за нищожност на договора за неоснователни. Позоваването на съдебна
практика – решения по т.д. № 910/2012г. и т.д. № 240/2015г. по описа на ІІ ТО
на ВКС и разрешенията дадени с тях касаят въпроси неотносими
към така релевираните възражения. Действително
съгласно определението дадено в чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Факт е, че посочената в договора цел има значение относно
съществуването на договорните отношения, но нейното неизпълнение, което при
това е предпоставено от волята на кредитополучателя,
не води до нищожност на договора, а единствено и само би имало отношение
относно възможността за неговото прекратяване, респ. упражняване правото на
банката да поиска предсрочно връщане на дадената по него сума, регламентирано в
чл. 432 ТЗ. В този смисъл следва да се има предвид, че целта на сключване на
договора не изхожда от банката, а е тази заявена от кредитополучателя, т.е той
е този, който посочва за какви конкретни нужди му е нужна сумата и за които
съответно ще я ползва. В това отношение волята на банката се заключава
единствено до преценката дали да предостави паричните средства за исканата цел
или респ. да откаже. Кредитополучателят е този, който поема задължение
средствата да бъдат ползвани за целта, за която е поискал тяхното отпускане и
съответно банката е извършила превода им. А неизпълнението на това задължение
от страна на кредитополучателя дава пък право на банката да обяви вземането си
за предсрочно изискуемо в цялост, т.е да иска връщане незабавно на така
предоставените от нея средства. В този смисъл, обстоятелството, че към датата
на сключване на договора, дефакто ответницата вече е
била собственик на имота няма за последица опорочаване на договора за кредит до
степен неговата нищожност, а говори по- скоро за нейната собствена недобросъвестност при посочване на целите, за
които иска неговото отпускане и неизпълнение на поето договорно задължение. Ето
защо, следва да се приеме, че исковата претенция се явява доказана в своето
основание.
За установяване размера
й, по делото бе изслушано и прието заключение на в.л. П.И. по изготвена
съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните, компетентно
изготвено на база проучване представените по делото доказателства и проверка в
счетоводството на банката бива кредитирано от съда в цялост. От заключението на
в.л. И., вкл. с разясненията дадени при изслушването му, стана ясно, че сумата
по отпуснатия кредит е била усвоена чрез превод по разплащателната сметка на ответницата
на 10.09.2008г. От тази сума ползвана в брой е сумата от 19200евро, а остатъкът
от 5800евро е ползван за обслужване на кредита. С допълнителното споразумение
към договора от 28.06.2011г. сумата по кредита е била увеличена с 909,55евро, с
което е погасено просрочено задължение по него и така общият размер на
отпуснатия кредит е станал сумата от 25909,55евро. До 14.12.2015г. по договора
за кредит са били извършени плащания в размер на общо 24642,21евро, с която сума
са били погасени следните задължения: 13292,51евро главница, 9465,81евро възнаградителна лихва, 389,82евро обезщетение за забава,
1291,52евро месечни такси за управление, 171,87евро такси за преструктуриране
на кредита и 30,68евро такса за актуализация на пазарната оценка. Към
14.12.2015г. задълженията по договора са 12617,04евро главница, 120,67евро
договорна лихва и 101,06евро обезщетение за забава. Задължението за главница в
случай, че предсрочната изискуемост е настъпила на 13.11.2015г. според в.лице
би било в размер на сумата от 12534,89евро. Наказателната лихва за периода 17.07-14.12.2015г.
е в размер на 257,37евро, за периода 05.11-14.12.2015г. е 237,24евро, респ.
188,66евро за периода 13.11-13.12.2015г. вкл., а договорната за периода
19.06.2015г. до 14.12.2015г. е 907,32евро, респ. за периода 19.06.2015г. до
13.11.2015г.- 372,36евро.
Както се посочи моментът,
от който следва да се приеме, че вземането по кредита е станало предсрочно
изискуемо в неговата цялост съвпада с този, в който изявлението на банката е
постигнало до кредитополучателя. Доколкото обаче в изявлението на банката се
съдържа изрично и изявление за предоставяне срок за доброволно изпълнение от
7дни, то следва да се приеме, че едва с неговото изтичане ще настъпи ефекта на
предсрочната изискуемост. Иначе казано в случая това ще е дата 13.11.2015г.,
тъй като ответницата е получила изявлението на банката на 05.11.2015г. Следователно,
искането за присъждане на главницата е доказано до размера посочен от в.лице
съобразно допълнително представеното при изслушването му приложение, а именно
сумата от 12534,79евро, като тя следва да се присъди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, така както
е било поискано. За разликата до пълния заявен размер от 12617,04евро
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Предмет на заповедта за
изпълнение е просрочена договорна лихва в размер на 120,67евро за периода
19.06.2015г. до 13.12.2015г. вкл., т.е. до датата на подаване на заявлението,
чийто размер съобразно заключението на в.л. възлиза на сумата от 907,32евро /приложение
№ 3/. Размерът на същата тази лихва, но за периода от 19.06- 13.11.2015г. е 372,36евро
/приложение № 4, от заключението на в.л. И./. Дължимостта
на договорната възнаградителна лихва върху
неиздължената главница е предвидена в чл. 4 от договора. Искът за присъждането
й при спазване диспозитивното начало следва да се
уважи за сумата от 120,67евро и за периода 19.06.2015г. до 12.11.2015г. вкл.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ и отхвърли за периода 13.11.2015г.
до 13.12.2015г.вкл. Това е така поради следните съображения: кредиторът е
предоставил определена сума на заемателя, който от
своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за
времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства,
т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в
предсрочно изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена главница,
уговорените евентуални неустойки, както и начислените, но неизплатени към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни лихви, такси и т.н.
След момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, възнаградителна лихва не се дължи предвид отпадналото
преимуществото на срока, респ. правото на ползване на кредита занапред.
По отношение на наказателната
лихва: Същата се претендира в размер на 101,82евро за периода 17.07.2015г. до
14.12.2015г. Дължимостта й е предвидена в чл.5, ал.5
към договора при забава в плащането на месечна погасителна вноска по кредита
главница и/или лихва и се начислява върху просрочените суми в размер на
договорния лихвен процент по чл.4, ал.1 увеличен с наказателна надбавка в
размер на законната лихва. В чл.5, ал. 6 пък е предвидена дължимост
на наказателна лихва при обявяване предсрочна изискуемост на дълга, като същата
се начислява върху размера на дълга обявен за предсрочно изискуем в цялост,
като размерът й е договорния лихвен процент по чл.4, ал.1 увеличен с
наказателна надбавка в размер на законната лихва. В случая се установи, че е
налице забава в плащанията, доколкото ответницата е преустановил редовното
/цялостното и в срок/ погасяване на дължимите вноски по погасителен план от м.06.2015г.
Т.е за периода от 17.07.2015г. до 12.11.2015г. вкл. наказателната лихва се
явява дължима като изчислена върху размера на всяка главницата формираща
съответната вноска съобразно погасителния план /приложение № 3 от експертизата/.
Считано от 13.11.2015г. дългът е обявен за предсрочно изискуем в цялост, поради
което и дължимата наказателна лихва за периода 13.11-13.12.2015г. вкл. следва
да се изчисли върху предсрочно изискуемата главница, която стана ясно, че е в
размер на 12534,89евро. Или за периода 13.11-13.12.2015г.вкл. дължимата
наказателна лихва върху просрочената главница е в размер на 188,66евро съобразно
разясненията и допълнително представеното приложение към експертизата на в.л. И..
Или общо за периода за периода 17.07.2015г. до 14.12.2015г. наказателната лихва
е в размер на 257,37евро. Исковата претенция следва да се уважи до пълния й
заявен размер от 101,82евро при спазване принципа на диспозитивното
начало.
За плащане на сочените
задължения не се събраха доказателства. Исковата претенция следва да се уважи в
посочените горе размери.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 527,78лева
доплатена дължима държавна такса, 550лева депозит за ССчЕ.
Претендира се и 1280лева за юк. възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер
на 450лева. Или общо размерът на разноските става 1527,78лева. Съобразно
уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1517,99лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на поискани и доказани
разноски. Тяхното присъждане е поискано. Представен е и списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендира адв. възнаграждание от
2000лева. Представен е договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017г., в
който обаче е отразено единствено и само обстоятелството, че е договорено възнаграждение
от 2хил.лева. Липсва отразяване за извършване на неговото плащане в графа
платена сума, поради което и съдът приема, че не са налице надлежни доказателства
за направата на този вид разход по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012г. на ВКС,
поради което и съдът не присъжда в полза на ответницата разноски.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство. Присъдени са били разноски за
заповедното производство в размер на 1325,67лева, от които 502,24лева платена
държавна такса и 906,68лева юк. възнаграждение.
Частичното уважаване на исковата претенция налага тяхното преизчисляване.
Съобразно уважената част от иска, следва да се присъдят такива в размер на 1317,18лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответницата П.Г.П., ЕГН ********** с адрес ***. Г.Г* 20 ДЪЛЖИ на ищеца
„С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 8031/16.12.2015г.
по ч.гр.д. № 15905/2015г. по описа на ВРС, солидарно срещу нея и З.С.П., ЕГН **********,
както следва:
- 12534,89евро,
представляваща дължима главница по Договор за ипотечен кредит № *, сключен на 19.08.2008г., споразумение за изменение на
договор за ипотечен кредит и за встъпване в дълг и Анекс № *., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
заявен размер от 12617,04евро;
- 120,67евро,
представляваща просрочена договорна лихва за периода 19.06.2015г. до 12.11.2015г.
вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 13.11.2015г.- 13.12.2015г.вкл.;
- 101,82евро, представляваща наказателна лихва за периода 17.07.2015г.
до 13.12.2015г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението- 14.12.2015г., до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** с адрес ***. Г.* 20 ДА ЗАПЛАТИ на „С.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1517,99лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** с
адрес ***. Г.* 20 ДА ЗАПЛАТИ
на „С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1317,18лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 15905/2015г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съобразно уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: