Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
***, 17.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на 27.05 /двадесет и седми МАЙ / 2020 две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДУЧЕВА
при секретаря: Яна Петкова
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело №969
по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба на И.Я.Я. , ЕГН: **********, адрес: *** срещу Д.Я.Д. с ЕГН **********, адрес *** , със
съдебен адрес ***, чрез адв. П.В. ***; М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН ********** *** и З.К.К.,
ЕГН: **********,***.
В исковата молба се излага, че съгласно НА №107, том 1 на РС-*** ищцата
придобила от родителите си две стаи,
салон и антре от приземен етаж със
самостоятелен вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща
се на ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост), ведно с ½
ид.ч от правото на строеж. По –късно с НА №119, том 5
на РС-*** придобила ½ ид.ч от втори жилищен
етаж с площ от 112 кв.м. ведно със съответната ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж. След смъртта на родителите си
ищцата придобила по наследство също така ½ ид.ч.
от трети жилищен (подпокривен етаж) от описаната
сграда.
На 14.12.2011г ответникът Д.Я.Д.
извършил замяна , обективирана в НА №102, том 7, дело
№961/14.12.2011г на нотариус Г.Г. по силата на която
прехвърля в собственост на З.К.К. ½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.***
на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с реално ползване на
две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с площ от 57,80кв.м. ,
ведно с ½ ид.ч. от подпокривното
пространство , както и ½ ид.ч. от общите части
на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж
върху УПИ срещу движими вещи.
Същият имот
е станал предмет на последваща замяна, с НА№ 60, том 4, дело
451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., по който прехвърлител е З. К.К., а приобретатели М.К.М. и М.М.М..
На 24.07.2012 г. ответникът Д.Д. сключил договор за продажба, обективиран
в нотариален акт №91, том IV, рег.
№2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК, съгласно
който продал на ответника М.К.М. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.***, ул. *** ***, в масивна жилищна сграда,
състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен
обект в сграда- жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на
цялото жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с
кухненски бокс, хол с тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при
граници и съседи : от четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж,
отгоре –втори жилищен етаж, как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата /таван/, както и 1/2
идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II – 1881 в квартал
155а с площ от 469 кв.м.
Ищцата поддържа, че с посочените сделки
ответникът Д.Д. се е разпоредил с нейната част от
посоченият недвижим имот.
В пълно противоречие със закона
ответникът Д. се е сдобил с констативен НА при нотариус Г.Г.
за собственост на първия жилищен етаж по давностно
владение.
Излага се също така, че ответникът Д.Д. страда от психическо заболяване, което е известно на
всички в града и че за лечение на това заболяване многократно е лежал в ***„***.”
Твърди се , че приобретателите по тези сделки са се
възползвали от заболяването на Д. , за да придобият имоти при липса на
еквивалентност на престациите.
Ищцата поддържа, че изброените сделки са
нищожни по чл.26 ЗЗД , поради противоречие със закона и добрите нрави-поради
липса на еквивалентност на престациите, както и
поради липса на действителния собственик.
С оглед изложеното ищцата счита, че за
нея е налице правен интерес да иска прогласяване нищожността на правните сделки
обективирани в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г
на нотариус Г.Г.; НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г
на нотариус Г.Г.; №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г. на осн.чл.26 ЗЗД
поради противоречие със закона и добрите нрави. При условията на евентуалност
посочените сделки са атакувани на основание чл.27 ЗЗД. В последствие след
дадени указания на съда от ищцата е конкретизирано ,че евентуално предявеният
иск е по чл.31 ЗЗД, а не по чл.27 ЗЗД. По
–късно с нарочна молба вх.№6357/19.11.2019г ищцата е оттеглила всички искове ,
с които атакува сделката обективирана в №91, том IV,
рег. №2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г..
В ИМ ищцата същи така моли издаденият в
полза на Д.Д. Констативен НА №90, том IV, рег. №2995,
дело №468/24.07.2012 на нотариус Г. Г. да бъде отменен на основание чл.537,
ал.2 ГПК. Ищцата счита също така, че има основание да претендира да бъде
призната за собственик на следните части от масивна жилищна сграда построена
върху УПИ II-1881 (общинска собственост) на ул.”***” ***, а именно : две стаи,
салон и антре от приземен етаж със
самостоятелен вход от изток , ½ ид.ч от втори
жилищен етаж с площ от 112 кв.м, ½ ид.ч. от
трети жилищен (подпокривен етаж), ведно с ½ ид.ч от общите части на сградата и правото на строеж, а
съдът да осъди ответниците М. и М. М. да й предадат
владението върху имота.
В срока за отговор е депозиран такъв от
тримата ответници , чрез адв. Д.Р. ***,
с който исковите претенции се оспорват по допустимост и основателност. По отношение
на предявения иск по чл.26 ЗЗД се излагат подробни съображения, че не са налице
предпоставките за предявяване, т.к. не е наличен правен интерес на ищцата от иска. Оспорва се както активната, така и пасивната
процесуална легитимация на страните. Не се сочат доказателства.
По–късно в о.с.з. ответниците
М.М. и М.М. се
представляват от адв.Н., която поддържа тезата за липса на правен интерес у
ищцата от прогласяване нищожността на атакуваните сделки и на това
основание,моли исковете да бъдат отхвърлени. Адв.Н.
поддържа тезата, имота е бил владян необезпокоявано от Д.Д.
повече от 10 години и съответно издаденият КНА не трябва да се отменя.
В о.с.з.ответникът Д.Я.Д. се
представлява от адв.П.В., назначена от настойника му. В хода на
съдопроизводството адв.В. отрича Д. да е владял имота спокойно и
необезпокоявано в продължение на 10години и поддържа искането КНА да бъде
отменен. Също така прави признание относно факта,че Д.Д.
действително се е разпоредил с части от имота, които не са негова собственост и
на това основание моли исковете за прогласявани нищожността на сделките да
бъдат уважени.
Съдът, след анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори от страните по делото, че на
14.12.2011г ответникът Д.Я.Д. извършил замяна , обективирана
в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.
по силата на която прехвърля в собственост на З.К.К.
½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна
жилищна сграда в гр.*** на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с
½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с
реално ползване на две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с
площ от 57,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство , както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж върху УПИ срещу движими
вещи на обща стойност от 1 863, 70 лева и заплащането на парична сума от
7 000 лева.
Същия имот
е станал предмет на последваща замяна, с НА№ 60, том 4, дело
451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., по който прехвърлител е З.К.К., а приобретатели М.К.М. и М.М.М..
На 24.07.2012г ответникът Д. се сдобил с
КНА №90, том IV, рег. №2995, дело № 468/24.07.2012 на нотариус Г. Г., с който
бил признат за собственик по силата на давностно
владение на целия първи жилищен етаж от сградата на ул.”***” ***.
Непосредствено след това - 24.07.2012 г.
ответникът Д. сключил с ответниците М. и М. М. договор
за продажба на самостоятелен обект в сграда- жилище, заемащо целия първи
жилищен етаж в сградата, с площ на цялото жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се
от коридор , всекидневна с кухненски бокс, хол с тераса, две спални с тераси и
баня с тоалетна , при граници и съседи : от четири страни външни зидове, отдолу
–партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж, как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата /таван/, както и 1/2
идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II – 1881 в квартал
155а с площ от 469 кв.м., находящ
се в гр.***, ул. *** ***. Сделката била обективирана
в нотариален акт №91, том IV, рег.
№2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК. На
03.08.2012г М.К.М. и съпругата му М.М.М. сключили
предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот с третия
ответник - П.Н.П.. С решение № 189/30.11.2012г на АРС по гр.Д.№ 789/2012г сключеният предварителен договор е обявен за
окончателен.
С влязло в сила Решение №398 от
04.12.2014 г. по гр.д. №841/2014 г. на ОС-Бургас, ищецът е поставен под пълно
запрещение, като същият е с установена диагноза *** в последен стадий, лекуван
е многократно и се води на диспансерен отчет от 2006 г. Ищецът бил многократно освидетелестван от вещи лица в различни съдебни и досъдебни
производства, които давали заключения, че поради *** си заболяване и състоянието
на продължително *** същият не е могъл да ……., нито ……. да защитава правата си.
Описаната
фактическа обстановка се формира от приложените по делото писмени доказателства
, показанията на свид.М.Д. и изготвената по делото
съдебно –*** експертиза и СТЕ.
От
заключението на ВЛ д-р А.С. (л.111-115), което съдът кредитира изцяло, е видно
че ищецът Д. към датата на извършване на разпоредителната сделка с недвижимия
имот- 24.07.2012г е в състояние на перманентно продължило качествено ………..,
което го е направило негоден да ………., защитавайки интересите си. От обсъждането
на поставените въпроси в експертизата е видно, че това състояние на ищецът
датира от 03.07.2006г, когато за първи път е диспансеризиран с диагнозата „***.***.
*** –***.“ Според изготвилият експертизата …..- ….. самият факт на поставената
диагноза и естествения ход на това заболяване обосновава и липсата на
способност за …. на резултатите от
постъпките му. Нещо повече наличието на такава диагноза предполага периодите на
ремисия като изключение. Т.е. хода на протичане на
заболяването е прогресивен и лицето все по –рядко изпада в ремисия,
като в случая не може да се говори за „пълна медицинска ремисия“,
т.к. дори в този момент способността на болния да ……. последиците от тях не
може да се сравняват с тези на ментално здрав човек. По мнение на изготвилия
експертизата лекар при тази диагноза състоянията на ремисия
(непълна) се случват по изключение , макар лицето да не дава вид, че страда от
заболяване, т.к. интелектуалният му капацитет е съхранен и той се е научил да
прикрива от ***, *** и ***.
На
въпроса на адв.Н. дали всеки срещнал Д.Д. би могъл
без съмнение да разбере, че лицето страда от *** заболяване в о.с.з. ***. категорично отговаря утвърдително. „………..”.
В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно и пълно и основава решението си основно върху него.
Съгласно
заключението на ВЛ по СТЕ (л.430-435), което заключение съдът кредитира изцяло,
средата пазара стойност на процесния имот на ул.”***”
*** в гр.*** е 117 225лв. /сто и седемнадесет хиляди двеста двадесет и пет
лежа/.
Съдът
след запознаване и преценка на показанията на свид.М.Д.
, прецени да кредитира същите с доверие доколкото те изцяло съответстват на
заключението и показанията на ВЛ ***. в о.с.з. В показанията си свид. Д. потвърждава, че е познавала родителите на Д.Д. и него самия. Твърди, че е наясно с психичните му
проблеми от преди повече от 15 години. Тя самата имала информация за няколко
пъти,когато е лежал в *** по молба на съседи или на родителите му, когато са
били живи. Свид. Д. е категорична, че от поведението
на ответника Д. веднага става ясно, че страда от *** заболяване.
При така установеното от фактическа
страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В ИМ ищцата претендира съдът да
прогласи нищожността на обективираните в НА №102, том
7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.; НА№ 60,
том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г.; №91,
том IV, рег. №2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г. правни сделки на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие на сделките със закона и
добрите нрави, заобикаляне на закона, а също така поради липса на съгласие на
собственика на имота. В последствие с изрична молба ищцата оттегля иска относно
обективираната в НА №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г. сделка. Видно от приложеното по делото
съдебно решение по гр.д.№971/2015г на АРС, ищцата е получила с влязло в сила
решение търсената защита , поради което съдът счита че не дължи обсъждане и произнасяне относно сделката обективираната в НА №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г..
Що се отнася до другите две
атакувани сделки –в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.; НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., съдът счита, че всяка от тях следва да бъдат
разглеждани и обсъдени визираните от ищцата пороци по чл.26 ,ал.1 ЗЗД, а именно
противоречие и заобикаляне на закона , противоречие с добрите нрави, липса на
съгласие.
Прогласяването на нищожността на една
сделка може да се иска от всяко трето лице, вкл.такова което не е страна по сделката.
В този смисъл предявените от ищцата искове по чл.26, ал.1,предл.
1 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД , чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и по чл.26 ал.2, предл.2
ЗЗД , с които се атакуват сделките , обективирани в
НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.;
НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г.,
са процесуално допустими. Направеното от ответниците З.К.,
М.М. и М.М. възражение в
тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Относно сделката обективирана
в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.,
съдът преценя че не са налице визираните от ищцата основания за прогласяване на
нищожност по чл.26, ал.1 , предл.1 ЗЗД, т.к. замяната
на недвижим имот срещу движими вещи и парична сума не е в нарушение на законова
разпоредба. Очевидно е от СТЕ , че стойността на прехвърленият с НА №102, том
7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г., имот не
съответства на стойността на получените движими вещи ,но в закона няма такова
изискване. Страните са свободни да договарят помежду си. ЗЗД (който се явява
общ закон ) в чл.9, ал.1 казва, че „Страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави“. Въпреки
че правилата на чл. 33 ЗС са с повелителен характер, според трайната
съдебна практика на Върховния съд, такъв договор не е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Това е така, т.к правните последици, с
които законът свързва нарушаването на изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС
са специални и се изразяват в пораждане на преобразуващото право на изкупуване
в полза на заинтересования съсобственик съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС (в
този смисъл Решение № 2891-56-IV г.о., Решение
№ 2406-76-I г.о., Решение № 661-87-II г.о. и Решение
№ 776-92-IV г.о.). От изложеното следва, че обективираната в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на
нотариус Г.Г. сделка, не противоречи на закона , от
което следва , че предявеният иск по чл.26, ал.1 ,предл.1
ЗЗД е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
На
следващо място твърди се, че
при сключване на сделката е заобиколен
законът
(отново се визира нормата на чл.33, ал.2 ЗС). Заобикалянето на закона е основание за нищожност на договорите, което е
уредено в чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като отделно от противоречието на
закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) основание за нищожност. За да
е осъществен фактическия състав трябва да бъдат налице три комулативни
изисквания: 1) извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по
себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните
актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; 2)
постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените
сделки и 3) участниците в сделката (страните или техните представители)
съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им
забранява, като при двустранните сделки - договорите и двете страни следва
да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от
закона цел. Страните трябва да имат съгасие и да споделят обща цел за постигане на забранения
или непозволен резултат. Първите два елемента са обективни, а третият е субективен. Според Решение № 357-81-I г.о.
Върховният съд: “При действие в заобикаляне на закона
правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да
постигнат непозволен или забранен от закона резултат.”
Изследвайки сделката , обективирана в НА №102, том 7,
дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г. в съвкупност
със заключението на ВЛ ***., съдът е на мнение, че от страна на прехвърлителя Д.Д. липсва
субективния елемент. С оглед на доказаното му психическо състояние към момента на скл. на
сделката , което съдът не поставя под съмнение, последния не е могъл да формира
знание относно ужреьдащите съсобственика му последици
от замяната и не е могъл да разбира специфичната цел за увреда,
която закона изисква, за да бъде осъществен фактическият състав на чл.26, ал.1,
предл.2 ЗЗД. По аргумент от изложените по-горе
основания и цитираната съдебна практика, атакуваната сделка, обективирана в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус
Г.Г. не е сключена при пряко заобикаляне на закона
(чл.33, ал.2 ЗС) и с тези мотиви искът по чл. 26, ал.1, предл.2
ЗЗД ,следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД , в който от ищцата твърди , че сделката, обективирана в НА
№102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.
накърнява добрите нрави, следва да се има предвид, че „добрите нрави ” не е
правна, а морална категория и нормата на чл.26 ЗЗД е обща и се прилага в
случаите, когато законът не предвижда специална норма, която да регулира
конкретните обществени отношения. Според Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. В Определение № 898 от
21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК, се сочи, че
„Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните
морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани
със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно
възрастово, социално, здравословно или материално положение.“ Според Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. „Когато се преценява
дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само
до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да
съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно
търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката
е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.” В
този смисъл и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010
г., ВКС, I г. о., докладчик Бонка Дечева.
В
съответсвие с всичко приети от ВКС постановки по
въпроса за накърняването а добрите нрави , съдът счита че водещи при преценката
за наличие на порок на сделката на това основание са два критерия:
еквивалентност на престациите и личността на страните
(в случая прехвърлителя). Видно от заключението на ВЛ
И.Б. (л.430-435) стойността на имота , изчислен по метода на „Сравнителната
стойност ” е 131 439лв.(сто тридесет и една хиляди четиристотин
тридесет и девет лева). Изчислена по
метода на „средата пазарна стойност” цената на процесния
имот възлиза на 117 225лв.(сто и седемнадесет хиляди двеста двадесет и пет
лева). Следователно дори да вземем по-ниската от тези две стойности, и след
елементарни изчисления, се оказва , че справедливата стойност на ½ от
имота възлиза на около 58 000лева. Видно от текста на атакуваният НА №102, том 7,
дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г., в замяна на
прехвърлената ½ ид.ч от имота ответникът Д. е
получил движими вещи на стойност 1863,70лева и 7000лева, или общо 8863,70
лв.(осем хиляди осемстотин шестдесет и три лева и 70ст) . Тези изчисления сочат на извода за липса на еквивалентност на престациите, като е видно че ответникът Д.Д. е получил в следствие на замяната вещи на стойност над 8
пъти по –малка от стойността на недвижимото имущество, което е прехвърлил. На
следващо място, макар че към момента на сключване на сделката –14.12.2011г
, Д.Д. все още не е
бил поставен под запрещение, за никого от околните не е представлявало трудност
да прецени, че Д. е страдал от ***. Това се потвърждава както от заключението
на ВЛ ***., така и от показанията на свид.М.Д.. И
двамата са категорични, че никой, който
е разговарял с ответника Д. не би поставил под въпрос *** му състояние. Според ***.
сочените в заключението *** на Д. датират още от 2006г и трудно биха могли да
бъдат скрити от Д. , който освен всичко не се е придържал към предписаното му
лечение. В този смисъл съдът прецени да не кредитира възражението на ответника З.К.,
че към момента на скл. на атакуваната сделка- 14.12.2011г, Д. е бил дееспособен. От
приложената по делото експертиза е видно, че макар формално да е бил
дееспособен, Д. …… за него самия.
Липсата
на еквивалентност между двете престации в НА №102, том 7,
дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г. в съвкупност със заключението на ВЛ ***. относно ***
състояние на ответника Д., сочат че ответника З.К. се е възползвал от
неравностойното здравословно и социално състояние на последния с цел да набави за себе си облага. Всичко
изложено , сочи че сделката , обективирана в НА
№102, том 7, дело №961/14.12.2011г, е сключена при нарушаване на добрите нрави
и на това основание следва да бъде прогласена за нищожна.
С
атакуваният от ищцата НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г. ответникът З.К. заменя с
М. и М. М. придобитите ½ ид.ч. от процесния имот срещу движими вещи- автомобил на стойност
6000лв. и 7000лв. Със същите мотиви изложени
по-горе относно съставомерността по чл.26, ал.1, изр.1
предл.3 ЗЗД следва да бъде прогласена за нищожна и сделката , обективирана
в НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г.,
която е последваща сделката , обективирана
в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г..
Сделката , обективирана в НА№ 60, том 4, дело
451/16.07.2012г на нотариус Г.Г., страда от същите
тежки пороци- липса на еквивалентност на престациите,
които накърняват добрите нрави и са основание за прогласяване на нищожност.
Уважаването от съда на основният иск по
чл.26, ал.1 ЗЗД, закономерно сочи , че съдът няма нужда се произнася по
евентуално предявеният иск по чл.31 ЗЗД.
При горните фактически данни и правни
изводи предявеният
ревандикационен иск с правно основание по чл.108 от
ЗС е допустим и основателен относно две стаи, салон и антре от приземен етаж със самостоятелен
вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща се
на ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост); ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м.; ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен
етаж) ведно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж.
Допустимостта се предпоставя
от наличието на спор относно собствеността на процесния
имот между прехвърлителя Д.Д.,
който се е сдобил с КНА, приобретателите М. и М. М. и собственичката по силата на приложените два
бр.НА -ищцата И.Я..
Предпоставките за уважаване на исковата
претенция са ищецът да е собственик на вещта, чието връщане се търси, като
ответникът я владее или държи без да има основание за това, като в случая
същите са налице. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата се легитимира като
собственик на процесната ½ ид.ч
от имота и правото на строеж, по силата на НА №107, том 1 , дело
160/04.02.1994г на РС-*** и НА №119, том 5, дело 2116/04.12.1997г на РС-***,
както и по силата на съдебно решение № 99/08.07.2016г на АРС, потвърдено със
съдебно решение на БОС, с което е прогласена нищожността на сделката, обективирана в НА №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г.. В о.с.з. ответникът Д., чрез процесуалният
представител-адв.В. е отрекъл факта на владението си над имота и също пледира
КНА №90, том IV, рег. №2995, дело №468/24.07.2012 на нотариус Г. Г., да бъде
отменен, като не отрича собствеността на ищцата Я.. Твърдението му се
потвърждава и от показанията на свид.М.Д., която излага,
че майката на ищцата и ответникът Д. е починала през 2007г, а баща им на
следващата година. До края на живота си родителите им живеели в приземния етаж
и ищцата идвала да посещава и да се грижи за родителите си, като в същото време
наглеждала своята част от имота. Едва след смъртта на двамата родители Д.
прогонил сестра си със закани и не я допускал до имота.Следователно от момента
на смъртта на родителите до момента , когато ответникът Д. се е сдобил с КНА
обективно не е изтекъл период от време , който е необходим , за да придобие той
правото на собственост по давност. Това се потвърждава и от твърденията на Д.Д.. Достъпът на ищцата до имота е възпрепятстван от ответниците М. и М. М., които са започнали да третират
имота като свои ремонтирайки дограмата и двора. В същото време, ответниците М. са били наясно, че има спор за собствеността
над имота, т.к. ИМ по настоящото дело е подадена в съда на 26.11.2012г и е вписана
на 11.03.2013г, а също така са предявени редица други искове, по които М. са ответници и чрез които ищцата Я. се заявява като собственик
на имота.
Изхождайки
от факта, че прехвърлителната сделка обективирана в НА №102, том 7, дело №961/14.12.2011г на
нотариус Г.Г. е прогласена за нищожна тя изначално не
е породила действие, поради порок, който не може да се санира
в последствие. Нищожността може да бъде противопоставена на всяко трето лице. В
случая ответниците по настоящото дело М. и М. М. са
били привлечени като ответници по гр.д.№ 971/2015г на
АРС и следоветелно са обвързани и от мотивите на
съдебното решение. Следователно и двамата са знаели, че прехвърлителят
им по сделката не е придобил правото на собственост на годно правно основание
(че сделката , с която е придобил имота е прогласена за нищожна) и въпреки това
са възпрепятствали достъпът на ищцата до имота , вкл.до настоящия момент. За
това съдът прави извод от показанията на свид. С. и А. Ю..
Ето
защо съдът намира предявеният ревандикационен иск
относно две
стаи, салон и антре от приземен етаж със
самостоятелен вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща
се на ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост); ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м.; ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен
етаж) ведно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, за
основателен и доказан и на това основание следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на
иска по чл.108 ЗС , следва да бъде уважен иска по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна
на КНА №90, том IV, рег. №2995, дело №468/24.07.2012 на нотариус Г. Г., с който
ответникът Д.Я.Д. е бил признат за собственик по силата на давностно
владение на целия първи жилищен етаж от сградата на ул.”***” ***.
Относно
разноските:
На
осн.чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да осъди ответниците да заплатят съдебно –деловодни разноски ,от
които 279,16лв ДТ за образуване на делото и 166 лева за съдебно –*** експертиза
и 300лв.за СТЕ.В приложеното на л.36 пълномощно на адв.А. не е посочен размер
на адв.възнаграждение и съдът определя същия по справедливост съобразно
фактическата и правна сложност на делото и броя на исковете на 700лева.
Следователно ответниците солидарно следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на 1445,16лв./хиляда четиристотин
четиридесет и пет лева и 16ст./ .
Водим от изложените съображения ,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН НА на осн.чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД сключеният на 14.12.2011г
между Д.Я.Д., ЕГН: ********** и З.К.К., ЕГН: ********** договор за замяна , по силата на който Д.Я.Д.
заменя ½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна
жилищна сграда в гр.*** на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с
½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с
реално ползване на две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с
площ от 57,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство , както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж върху УПИ II-1881 по плана на гр.***
срещу Камина Престиж ФГВ 15-нова /02; Ъглошлайф 180мм
2400W max/rtm1; Ъглошлайф 230мм 2000W max/rtm1;
Камина „Стандарт 3” ВР-17 Kw/02; Перфоратор Bosch-GBH
2-23RE и сумата от 7000лева, обективирана в НА
№102, том 7, дело №961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.,
поради противоречие с добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН НА на осн.чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД сключеният на 16.07.2012г
между З.К.К.,
ЕГН: ********** и М.К.М., ЕГН: **********
и М.М.М., ЕГН: ********** договор за замяна , по
силата на който З.К.К. заменя ½ ид.ч от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.***
на ул.”*** ” *** целия с площ 113,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от партерния етаж на сградата , с реално ползване на
две стаи, кухня, антре и склад от него в източната част с площ от 57,80кв.м. ,
ведно с ½ ид.ч. от подпокривното
пространство , както и ½ ид.ч. от общите части
на сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж
върху УПИ II-1881 по плана на
гр.*** срещу л.а. „***” модел
„***” с рег № *** на стойност 6000лв. и сумата от
7000лева, обективирана в НА№ 60, том 4, дело 451/16.07.2012г на
нотариус Г.Г., поради противоречие с добрите
нрави.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС между И.Я.Я. , ЕГН: **********, адрес: *** от една страна и М.К.М. с ЕГН **********, и М.М.М. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** от друга, че И.Я.Я. , ЕГН: ********** е собственик на две стаи, салон и антре от приземен етаж със самостоятелен вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща се в гр.***, ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост); ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м.; ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен етаж) ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН ********** и М.М.М. с ЕГН ********** да предадат на И.Я.Я. , ЕГН: ********** владението на две стаи, салон и антре от приземен етаж със самостоятелен вход от изток в масивна жилищна сграда , находяща се в гр.***, ***, построена върху УПИ II-1881 (общинска собственост); ½ ид.ч от втори жилищен етаж с площ от 112 кв.м.; ½ ид.ч. от трети жилищен (подпокривен етаж) ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
ОТМЕНЯ на осн.чл. 537, ал.2 ГПК КНА №90, том IV, рег. №2995, дело
№468/24.07.2012 на нотариус Г. Г., с който Д.Я.Д. е признат за собственик по
силата на давностно владение на самостоятелен обект
–ЖИЛИЩЕ , заемащо целия първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр.***,
ул.”***” *** , целия с площ от 113,80кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подпокривното
пространство на сградата(таван), както и ½ ид.ч.
от общите части и от правото на строеж.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Я.Я. ,
ЕГН: **********, адрес: *** срещу Д.Я.Д.
с ЕГН **********, адрес *** ; М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН ********** *** и З.К.К.,
ЕГН: **********,*** искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1-во и 2-ро ЗЗД за прогласяване нищожността на
сделките обективирани в НА №102, том 7, дело
№961/14.12.2011г на нотариус Г.Г.; НА№ 60, том 4,
дело 451/16.07.2012г на нотариус Г.Г..
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от И.Я.Я. , ЕГН: **********,
адрес: *** срещу Д.Я.Д. с ЕГН **********,
адрес *** ; М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН
********** *** и З.К.К., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката,
обективирана в НА №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК ,поради оттегляне на
иска.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците Д.Я.Д. с ЕГН **********, адрес *** ; М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН ********** *** и З.К.К.,
ЕГН: **********,*** да заплатят на
ищцата И.Я.Я. , ЕГН: **********, адрес: *** съдебно деловодни разноски в размер на 1445,16лв./хиляда четиристотин четиридесет
и пет лева и 16ст./.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване в седемдневен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ………..