Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 12.12..2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1119 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Облигационен иск за непозволено
увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 1 000 лева.
Пред
РС-гр.Троян е подадена искова молба с вх.№2170/23.04.2018 год. от И.Н.С., чрез Б.И.С.,***
против М.Ц.А. ***, в която изтъква, че на
29.03.2018 год. по време на тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян,
когато се разглеждал отчета на Полицията, от общински съветник бил поставен
въпросът за четирите убити коня в землището на с.Белиш. Отношение
по въпроса било
взето от зам.-председателя на ОбС-гр.Троян
М.А., който в
изказването си изтъкнал,
че в с.Белиш през последните десет години конете на ищеца са създавали непрестанни проблеми
на населението, или както се изразил
г-н А. ; „Белиш, поне от десет
години са дигнали ръце от тия коне там, на И....". Ответникът изтъкнал още, че има подавани и жалби срещу него : ,,Жалби, постоянни
разправии с него и с тоя човек не можахме да се справим от агентурните досиета
на времето, когато ги публикува в един вестник...". Изказването на
зам.-председателя на Общинския съвет продължило още : „Вечно проблеми със
него и на края на някой наистина му е писнало, и ги е гръмнал. Да, неправилно
е, не може да се гърми тей, ама в края на краищата, когато няма държава десет
години да застане срещу него и да свърши работа на тия хора от Добродан и
Белиш, някой е свършил работа на държавата, в крайна сметка. Не трябва да се
допуска туй, не казвам, че не трябва тей, но е лошо. "
По същество с речта си пред Общинския съвет ответникът
изразявал своята негативна оценка спрямо него. Реч,
съдържаща подобно мнение за него,
би внушила
на присъстващите на заседанието, а и на гражданите на общината, убеждението, че
той е
една асоциална личност, грубо незачитаща законите и обществения ред и поради
това единственият подходящ начин за „справяне" с него е методът на Талиона. Счита, че всеки имал правото да изразява лично мнение за всекиго,
доколкото това мнение не засяга чужди права и интереси. Когато обаче това
негативно мнение, основаващо се на горепосочените позорящи твърдения, било изразено пред аудитория от
неопределен кръг лица, тогава се говорело за
сериозно нарушение на права и интереси, заложени на нормативни актове от
всякакво естество, включително и Конституцията и международни конвенции,катов този смисъл се позовава на чл.39
от Конституцията, който гласял :
- „(1) Всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване
към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността."
Според ищеца с речта си
ответника А. е нарушил три предложения от ал.2 на цитирания по-горе чл.39 от Конституцията
на РБ, с което му причинил нематериални вреди на изразяващи се в опетняване на
доброто му име, накърняване на честта и уронване на авторитета му сред
обществото, права които, както било отбелязано, били заложени в актове от
най-високо ниво.
На първо
място накърнявал доброто му име. Приемало се, че е накърнено доброто име на
някого, когато за него са разпространени позорящи обстоятелства. Позорящи са
тези обстоятелства, които не са добре приети от обществото. Не оставало място
за съмнение, че не е добре прието от обществото някой през последните десет
години да е обект на жалби и „постоянни разправии", цяло село да са
''дигнали ръце от него", има „вечно проблеми със него", и с когото да
не може да се ..справи" цяла държава.
На второ
място можело да се приеме, че ответникът призовавал към извършване на
престъпление, като от изказването му се разбирало, че по принцип саморазправата
е лошо нещо : „ Да, неправилно е, не може да се гърми тей... ", но „ама в
края на краищата, когато няма държава десет години да застане..." срещу
мен е най-добре някой „да свърши работата на държавата". Работата била там
обаче, че единствено държавата с нейните органи притежавала монопола върху
разрешеното насилие и никой не можел да иззема функциите й по всякакъв вид
репресия. Оттук следвало, че зам.-председателят на ОбС-гр.Троян оправдавал
извършеното престъпление по отношение на него. Когато обаче такова оправдаване
на престъпление от общ характер се извършило от лице с високо обществено
положение, каквото несъмнено е положението на един зам.-председател на общински
съвет, бивш кмет на община и бивш началник на районно полицейско управление,
тогава можело да се твърди, че е налице призоваване към извършване на
престъпление. Тук отново било нарушени негови неимуществени права, като правото
му на чест, тъй като едва ли не се насърчавал всеки, който искал да извърши
престъпление срещу него, защото по мнението на някого : „няма държава десет
години да застане срещу него и да свърши работа на тия хора от Добродан и
Белиш... ".
На трето
място, според ищеца, с изказването си ответникът разпалвал вражда между него и
населението на Белиш. Това било така, защото явно негативното отношение към него
от страна на ответника А. и на фона на напрежението с безстопанствените коне на
дървосекачи от други населени места, би провокирало вражда у местното население
и срещу него. Както било посочено по-горе, предвид авторитета и общественото
положение на г-н А., едно негативно изказване, като цитираното вече, би
провокирало враждебност от страна на съселяните му от Белиш. Такава враждебност
би довела до нематериални вреди, изразяващи се в конфликти и уронване на
доброто му име.
На
следващо място по отношение на вината ответника г-н А., в качеството си на
зам.-председател на общинския съвет и бивш кмет на общината, е бил длъжен да
предполага, но не е предполагал, че подобно изказване би довело до нарушаване
на неговите неимуществени права. В случая можело да се твърди, че в речта си ответникът
визирал точно него, защото той го индивидуализирал на първо място по малко име,
след това като коневъд, защото в село Белиш нямало друг човек, който се казва И.
и отглежда коне; и на трето място - като човека, публикувал агентурни досиета
във вестник. Това вече не оставяло никакво съмнение у слушателите на речта му
за кого става въпрос и че този човек е именно той. Фактът, че се е провело
заседание и какво се е коментирало на него, попадал в категорията на
общоизвестните факти по чл.155 от ГПК и не следвало да бъде доказван. Видео
запис на въпросната сесия на Общински съвет-гр.Троян от дата 29.03.2018 год. бил
поместен на интернет страницата на Общинския съвет.
Обобщавайки
заявява, че можело да се каже, че има претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на доброто му име, честта и авторитета му в
обществото, които са следствие на виновното поведение на ответника, което се
явявало съставът на чл.45 от ЗЗД. Тъй като се касаело за неимуществени вреди,
тяхната стойност, следвало да се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Моли съда, на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.45 във връзка с чл 52 от ЗЗД, да бъде осъден М.Ц.А. на
обезщетение от 1 000 лв. за нарушение на правата му и по чл.39 от Конституцията
на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му име, призоваване на гражданите
към саморазправа спрямо него и провокиране на вражда срещу него, от което е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, чест
и авторитет. Моли да бъде осъден ответника да заплати разноски в размер на 250
лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 200 лв. хонорар за правна помощ.
Посочва и банкова сметка, ***ната сума.
Поради
отвод на всички съдии от РС-гр.Троян, видно от определение №412/07.06.2018 год.
по Ч.гр.дело №227/2018 год. е изпратена искова молба №2117/23.04.2018 год.,
подадена от И.Н. ***, за продължаване на съдопроизводствените действия, на
основание чл.23, ал.3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав с
разпореждане №1703/08.06.2018 год. е извършил процедурата по чл.131 от ГПК, като
в законният едномесечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.№7944/24.07.2018
год., в който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен.
.Според него с изказването си по време на тридесетото заседание на Общински
съвет-гр.Троян е навел твърдения за факти от обективната действителност, които
както тогава, така и сега твърди, че са верни и в тази връзка не може да носи
отговорност за изказването си. Що се касае до верността на изнесените факти, то
същите се доказват от многобройните жалби срещу ищеца във връзка с отглеждането
на коне и други домашни животни в с.Белиш. Твърденията на ищеца, че е засегната
честта му, доброто му име и авторитета в обществото намира, че изпитаните от
него чувства са негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед
и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая не
могат да бъдат възмездявани по реда на деликта, тъй като според ответника
поведението му не може да се окачестви като противоправно по смисъла на чл.45
от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения
против него иск като неоснователен и недоказан, като му присъди и разноските по
делото.
Ищецът се е явил лично в последното
съдебно заседание, в което заяви, че поддържа исковата молба и държи на това,
което е посочено в нея. Моли съда да уважи исковата му претенция до пълния
претендиран размер. Относно съдебно-деловодните разноски твърди, че ако по
делото няма приложени доказателства за направени такива, не ги претендира.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично в две поредни заседания и с пълномощника си адв.Цолов, който от
името на доверителя си поддържа изцяло становището, което са заявила с отговора
на исковата молба. Счита, че твърденията, наведени от ищеца в исковата молба са
категорично опровергани от събраните по делото множество писмени доказателства,
от които е видно, че в продължение на много години И.С. отглеждайки по
нерегламентиран от закона начин селскостопански животни, ги е пускал свободно
на паша, вследствие на което е причинил икономически вреди на населението на
с.Белиш. В този смисъл, според него, заявеното от ответника пред Общински
съвет-гр.Троян се явява един доказан факт, а не клевета, поради което и липсва
неправомерно поведение, което да налага на доверителя му да бъде наложена
санкция за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уклеветяване на И.С..
Счита, че доверителя му е действал изцяло в правомощията си по чл.33, ал.1, т.2
от ЗМСМА, даващо право на общинския съветник да участва в обсъждането при
решаването на всички въпроси по конкретността на Общински съвет. В конкретният
случай предмет на обсъждане в Общинсккият съвет е било умъртвяване от
неизвестен извършител на коне, собственост на ищеца и това, което е било
заявено в изказването на ответника е само обстоятелството, че е налице едно
етимологично поведение от страна на ищеца, който с действията си с
неправеморене начин на отглеждане на селскостопански животни, сам е допринесъл
за противоправния резултат, при което той се явява пострадал. Вреда в случая не
е доказана, предвид факта, че всичко заявено от ответника пред Общински
съвет-гр.Троян, се явява една доказана, обективна истина и споделянето на тази
истина в рамките на правомощията му като общински съветник, не прави ответника
нарушител на законови разпоредби и каквато и да е чувствителност и самооценка
на ищеца, ако тя по някакъв начин е некърнена, тя е накърнена само в неговото
собствено съзнание, но не и от някакви обективни действия или думи, изречени от
ответника. По тези съображения моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу
доверителя му иск, като ву присъди и направените от него разноски.
Съдът
като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите
на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Като
доказателство по делото е представено копие от Присъда №33/29.05.2007 год. по
НОХД №552/2006 год. по описа на РС-гр.Троян, с която подсъдимия Ивана Н.С. ***
е признат за виновен в това, че за периода от м.януари 2006 год. до 04.08.2006
год., при условията на продължавано престъпление, по непредпазливост,
неосъществявайки контрол над притежаваните от него коне, пускайки ги свободно
да се предвижват из селскостопански имоти в землището на с.Белиш,
Област-гр.Ловеч, допуснал същите да унищожат противозаконно чужди недвижими
вещи – земеделски посеви и култури, както следва : м.май 2006 год.
м.”Кованлъка” унищожили царевица, засята на площ от 1 дка на стойност 74,40 лева
и картофи, засети на площ от 0,1 дка на стойност 165 лева, вкичко на обща
стойност 239,40 лева, собственост на Стана Маркова Байрактарова от с.Белиш,
Област-гр.Ловеч; м.май 2006 год. м.”Кованлъка” унищожили царевица, засята на
площ от 0,05 дка на стойност 4,46 лева, собственост на Пенка Стойчева Божанска
от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.януари 2006 год. м.”Кованлъка” унищожили 80% от
люцерна, засята на площ от 0,929 дка на стойност 89,25 лева, собственост на
Стойко Недялков Байрактаров и Цочо Недялков Байрактаров от с.Белиш,
Област-гр.Ловеч; м.май 2006 год. унищожили 20% картофи, фасул и царевица,
засети на площ 2,883 дка на обща стойност 344,97 лева и 20% царевица, засята на
площ от 0,399 дка на стойност 7,13 лева, на обща стойност 441,35 лева, собственост
на Стойко Недялков Байрактаров и Цочо Недялков Байрактаров от с.Белиш,
Област-гр.Ловеч; м.март 2006 год. м.”Търницата” унищожили люцерна, засята на
площ от 1,5 дка на стойност 120 лева, собственост на Марин Стойчев Петков от
с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.юни 2006 год. унищожили кромид лук, засят на площ
0,1 дка на стойност 128 лева и зрял фасул, засят на площ от 0,1 дка на стойност
33,60 лева, всичко на обща стойност 281,60 лева, собственост на Марин Стойчев
Петков от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.юни 2006 год. м.”Калето” унищожили
ливадна трева на площ от 2,000 дка на стойност 72 лева, собственост на Антонина
Тодорова Димитрова от гр.Троян; на 01.08.2006 год. м.”Лалешкото” унищожили 70
броя стръка царевица на стойност 3,35 лева, собственост на Мария Василева Иванова
от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; на 04.08.2006 год. в м.”Кованлъка” унищожили
царевица, засята на площ от 0,5 дка на стойност 44,60 лева, собственост на
Стефан Мичев Ц. ***, като стойността на всичкото унищожено имущество възлиза на
1 086,96 лева, поради което и на основание чл.216, ал.6 във връзка с ал.1,
пр.1 и 4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.110 от ЗС и чл.50 от ЗЗД и чл.54 от НК, го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3
години.
Със
същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия И.н.С. да заплати на
гражданския ищец Стана Маркова Байрактарова от с.Белиш, Област-гр.Ловеч сумата
239,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от края на
м.май 2006 год. до окончателното изплащане на сумата; на гражданските ищци
Стойко Недялков Байрактаров и на Цочо Недялков Байрактаров, двамата от с.Белиш,
Област-гр.Ловеч сумата 441,35 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва,
считано от края на м.май 2006 год. до окончателното изплащане на сумата; на
гражданския ищец Марин Стойчев Петков от с.Белиш, Област-гр.Ловеч сумата 281,60
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението, заедно със законната лихва, считано от края на м.март 2006 год.
до окончателното изплащане на сумата; на гражданския ищец Антонина Тодорова
Димитрова от гр.Троян сумата 72 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва
върху същата, считано от края на м.юни 2006 год. до окончателното й изплащане,
като предявения граждански иск в останалата му част до пълния размер от 200
лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан, както и да заплати сумата 100
лева, сторени от гражданската ищца разноски по делото; на гражданския ищец Мария
Василева Иванова от с.Белиш, Област-гр.Ловеч сумата 3,35 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно
със законната лихва, считано от 01.08.2006 год. до окончателното й изплащане,
като предявения граждански иск в останалата му част до пълния размер 350 лева е
отхвърлил като неоснователен и недоказан и на гражданския ищец Стефан Мичев Ц. ***
сумата 44,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 04.08.2006
год. до окончателното й изплащане.
С
решение №148/25.10.2007 год. по ВНОХД №206/2007 год. състав на ОС-гр.Ловеч е
отменил цитираната по-горе присъда №33/29.05.2007 год., постановена по НОХД
№552/2006 год. на РС-гр.Троян и е върнал делото на РП-гр.Троян за отстраняване
на допуснатото съществуно нарушение на процесуалните правила
Постановена
е присъда №15/29.02.2008 год. по НОХД №646/2007 год., с която РС-гр.Троян, е
признал подсъдимия И.Н.С. ***, живущ ***, за виновен в това, че за периода
м.януари 2006 год. до 04.08.2006 год., умишлено, при условията на продължавано
престъпление и евентуален умисъл, съзнавайки обществено опасния характера на
деянието и предвиждайки обществено опасните му последици, не осъществил
достатъчни грижи и контрол над притежаваните от него коне, пускайки ги свободно
да се предвижват из селскостопански имоти в землището на с.белиш,
Област-гр.Ловеч, като по този начин допуснал същите да унищожат противозаконно
чужди недвижими вещи – земеделски посеви и култури, както следва : м.май 2006
год. м.”Кованлъка” унищожил царевица, засята на площ от 1 дка на стойност 89,20
лева и картофи, засети на площ от 0,1 дка на стойност 165 лева, вкичко на обща
стойност 254,20 лева, собственост на Стана Маркова Байрактарова от с.Белиш,
Област-гр.Ловеч; м.май 2006 год. м.”Кованлъка” унищожили царевица, засятана
площ от 0,05 дка на стойност 4,46 лева, собственост на Пенка Стойчева Божанска
от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.януари 2006 год. м.”Кованлъка” унищожили 80% от
люцерна, засята на площ от 0,929 дка на стойност 89,25 лева; м.май 2006 год.
унищожили 20% картофи, фасул и царевица, засети на площ 2,883 дка на обща
стойност 344,97 лева и 20% царевица, засята на площ от 0,399 дка на стойност
7,13 лева, на обща стойност 441,35 лева, собственост на Стойко Недялков
Байрактаров и Цочо Недялков Байрактаров от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.март
2006 год. м.”Търницата” унищожили люцерна, засята на площот 1,5 дка на стойност
120 лева; м.юни 2006 год. унищожили кромид лук, засят на площ 0,1 дка на
стойност 128 лева и зрял фасул, засят на площ от 0,1 дка на стойност 33,60
лева, всичко на обща стойност 281,60 лева, собственост на Марин Стойчев Петков
от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; м.юни 2006 год. м.”Калето” унищожили ливадна трева
на площ от 2,000 дка на стойност 72 лева, култивирана и обработвана от Антонина
Тодорова Димитрова от гр.Троян на земеделска земя, собственост на майка и Тотка
Андреева Фискучена от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; на 01.08.2006 год.
м.”Лалешкото” и м.”Гайдаревото” унищожили съответно в м.”Лалешкото” 70 броя
стръка царевица на стойност 3,35 лева и в м.”Гайдаревото” царевица, засята на
площ 2 дка на стойност 148,50 лева всичко на обща стойност 151,85 лева, собственост
на Мария Василева Иванова от с.Белиш, Област-гр.Ловеч; на 04.08.2006 год. в
м.”Кованлъка” унищожили царевица, засята на площ от 0,5 дка на стойност 44,60
лева, собственост на Стефан Мичев Ц. ***, като стойността на всичкото унищожено
имущество възлиза на 1 250,06 лева, поради което и на основание чл.216,
ал.1, пр.1 и 4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.110 от ЗС и чл.50
от ЗЗД и чл.54 от НК, го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3
години.
Със
същата присъда РС-гр.Троян е осъдил подсъдимия И.Н.С. да заплати на
гражданските ищци Стана Маркова Байрактарова сумата 254,20 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно
със законната лихва, считано от 01.06.2006 год. до окончателното й изплащане;
на гражданските ищци Стойко Недялков Байрактаров и на Цочо Недялков Байрактаров
сумата 441,35 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 01.06.2006
год. до окончателното изплащане на сумата; на гражданския ищец Марин СТойчев
Петков сумата 261,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от
01.07.2006 год. до окончателното й изплащане, отхвърляйки иска до пълния му
размер 281,60 лева като неоснователен и недоказан; на гражданския ищец антонина
Тодорова Димитрова сумата 72 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва
върху същата, считано от 01.07.2006 год. до окончателното й изплащане; на
гражданския ищец Мария Василева Иванова сумата 151,85 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от
01.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумата и на гражданския ищец Стефан
Мичев Ц. сумата 44,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на престъплението, заедно със закнната лихва, считено от
04.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
Цитираната
по-горе присъда е влязла в законна сила на 30.05.2008 год., като същата е
обжалвана изменена с решение
№56/30.05.2008год. по ВНОХД №63/2008 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, като е
преквалифицирано деянието на И.Н.С., по чл.216, ал.6 във връзка с ал.1 от НК,
като го оправдава по обвинението по чл.216, ал.1 от НК. В останалата част
присъдата е потвърдена.
Факът,
че ищеца е осъждан се установява от представената справка за съдимост
рег.№578/12.10.2018 год. на Бюро съдимост при РС-гр.Троян, видно о която е, че
на същия е налагано административно наказание по чл.78 А от НК за престъпления
по чл.345 от НК; чл.227б, ал.1 от НК във връзка с чл.608, ал.2 от ТЗ.
След
служебно изискана справка от Община-гр.Троян затова има ли образувани преписка
при тях по повод на постъпили сигнали на граждани относно нанесени им щети от
отглеждани от ищеца домашни животни, е постъпил отговор вх.№10756/18.10.208
год., че на лицето И.Н.С. *** има съставено Наказателно постановление
№69/04.03.2014 год. за нарушаване на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за
реда и условията при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на
територията на Община-гр.Троян. На същия е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева. Освен това в Адм.съд-гр.Ловеч има образувано
адм.дело №93/2014 год. по описа на този съд по искане на И.Н.С. във връзка със
задържани коне. Към справката от Община-гр.Троян като доказателства е приложила
копие от Наказателно постановление №69/04.03.2014 год. за наложената на И.Н.С.
глоба в размер на сумата 100 лева, копие от Акт за установяване на
административно нарушение №0601-03 от 17.01.2014 год. и възражение от И.Н.С.
срещу акта за установяване на административно нарушение.
От
докладва записка рег.№359-22739/14.10.2016 год. на О на МВР-гр.Ловеч,
РУ-гр.Троян се установява, че при тях има образувана преписка по подадена
писмена жалба от лицето Пламен Адрианов Тодоров от с.Белиш, в коато е изложено,
че притежава недвижим имоти на територията на с.Белиш. През цялата година в
тези имоти влизали едри и дребни домашни животни, които унищожавали реколтата
му. На 01.10.2016 год. на работното му място пред хотел „Троян Плаза” отишъл И.С.
с негов приятел и започнали да отправят закани за саморазправа спрямо него. С
жалбата си Тодоров желае, двамата да бъдат предупредени да не го заплашват без
причина. За целта по преписката има издадени протоколи за предупреждение, на
основание чл.65 от ЗМВР, спрямо лицата И.Н.С. и Николай Минков Джамбазов.
С
писмо вх.№11642/08.11.2018 год. РП-гр.Ловеч е уведомила настоящия съдебен
състав, че при извършена проверка на данните в УИС на ПРБ за периода 01.01.2006
год.-06.11.2018 год. е установено, че срещу И.Н.С. е образувана една преписка
по жалби на граждани във връзка с щети, нанесени от отглежданите от него
домашни животни – преписка вх.№760/2006 год. по описа на РП-гр.Троян на
01.06.2006 год. по започнало на 01.06.2006 год., на основание чл.212, ал.2 от НПК, дознание №338/2006 год. по описа на РПУ-гр.Троян. Пояснено е, че
дознанието е започнало срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл.216, ал.1, пр.2 от НК, като законният повод е бил жалба от група жители на
с.Белиш, Област-гр.Ловеч за противозаконно повредени на 31.05.2006 год. в
м.”Кованлъка” замеделски земи, засяти с посеви. Дознанието е получено в
РП-гр.Троян на 03.10.2006 год., приключено с мнение за съд и на 20.12.2007 год.
е внесено в РС-гр.Троян с обвинителен акт, като е образувано НОХД №646/2007
год. по описа на РС-гр.Троян.
От
ангажираните пред настоящата инстанция гласни доказателства на св.Тихомир
Петров Баръмов, който е земеделски производител в с.Белиш и познава ищеца, се
разбира, че имат проблеми с него от 5-6 години. Свидетелят поясни, че животните
на ищеца саежедневно и целогодишно в неговите посеви. Неговите животни в
момента в който посеят пшеницата и тя израстне, козите на И.С. са вътре по цял
ден. Конете също били вътре до зимата, но някой ги убил тези коне. Конете на
ищеца били пуснати целогодишно на свобода, както и кравите, овцете, козитне и
прасетата. Свидетелят поясни, че животните се водят на името на съпругата му,
но те са от стопанството на ищеца. Въпросните животни от стопанството на ищеца
причиняват вреди не само на него, но и на цялото село. Лично на него му нанасят
щети, откакто се занимава със замеделие от 2014 год., а преди това и други лица
са имали проблеми. Има подавани жалби от много хора, негови съселяни против И.С.,
но въпреки това той не си вез бележка от така подадените жалби. Наложило се да
наемат охрана и тогава определено настъпила промяна.
Показания
пред съда даде и св.Тодор Минков Радевски, който е два мандата Кметски
наместник на с.Белиш и познава лицето И.С. от много години, не само от престоя
му в Кметството. Знае, че ищеца се занимава с отглеждането на селскостопански
животни, най-вече кози. Имало е противоречие с него от жители и живущи в
с.Белиш. В момента не знае дали ищеца има коне, но знае че ива свине и кози.
Реагирал е само в случаите, когато има оплаквания от лица, тъй като имота на
ищеца е отдалечен от територията на селото и той няма чести контакти с ищеца.
При
тази фактическа обстановка съдът намира, че в
случая не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Съгласно
този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС
отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай. Вината
се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият
състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищцовата страна,
така както съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти в открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2018 год. По
смисъла на чл.45 от ЗЗД вредата е всяка неблагоприятна последица за защитените
от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както
настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на
имуществото му. Само по себе си липсата на твърдените като обуславящи и
обусловени факти прави невъзможно установяването на причинна връзка между тях.
Законодателят
е предвидил в текста на чл.52 от ЗЗД, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
В настоящото гражданско производство, съгласно
текста на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда,
че страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят
доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата
при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за
неосъществил се. В хода на делото съдът, изхождайки от принципа на служебното
начало, визиран в чл.7, ал.1 от ГПК, служебно е изискал справки от
Община-гр.Троян, от РП-гр.Троян от ОД на МВР-гр.Троян за образуваните срещу
ищеца преписки, но дори и съдът служебно да е извършил необходимите процесуални
действия по движенвието и приключването на делото, то в настоящият казус ищецът при условията
на пълно и главно доказване не доказа твърденията си, изложени в исковата
молба, че ответникът М.Ц. Акемов с изказването си на
29.03.2018 год. на тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян е уронил
доброто му име, чест и авторитет в обществото и е призовал гражданите към
саморазправа спрямо ищеца и провокиране на вражда срещу него, от което той е
претърпял неимуществени вреди. Основно конституционно право на всеки български
гражданин е да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин – чл.39, ал.1 от Конституцията
на РБ. Само цитирането на този текст от Конституцията в исковата молба не
означава, че ищеца е доказал исковата си претенция по основание и размер, тъй
като по делото той не представи каквито и да доказателства, че от които да е
видно каква е длъжността, която ответника заема към датата на провеждане на
въпросното заседание на Общинския съвет-гр.Троян, тъй като това не е служебно
известен на съда, /пред който след отвод на съдиите от РС-гр.Троян, е пренесено
делото за разглеждане/ факт неподлежащ на доказване по смисъла на чл.155 от ГПК. Не само, че липсват доказателства в тази насока, което прави изложеното от
ищеца изцяло незоказано, но и от цялостното съдържание на обстоятелствата,
заявени в нея не се установява И.Н.С. присъствал ли е на това заседание на
Общинския съвет и ако не как и по какъв начин е разбрял за изказването на
ответника по негов адрес. Няма доказателства и затова по какъв дневен ред е
протекло тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян и какво е провокирало
ответника да вземе отношение по всички непрестанни проблеми на населението на
с.Белиш, съществуващи през последните 10 години.
Освен,
че няма представени доказателства относно наведеното от ищеца твърдение, че М.Ц.А.
е общински съветник, според съда ищеца не доказа да са налице всички елементи от фактическият състав на непозволеното
увреждане. Не се доказа и да е уронена честта, авторитета и доброто име на
ищеца в обществото, тъй като по делото бяха ангажирани писмени и гласни
доказателства, от които се установява по безпорен начин, че И.Н.С. не проявява
необходимото уважение и поведение спрямо съселяните си и продължава да отглежда по неправомерен начин
селскостопанските си животни. За тези му нарушения, включително и на Наредбата
за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци
на територията на Община-гр.Троян има налагани административно наказание –
глоба, както и е признат за виновен в извършване на престъпление по НК.
Следователно след като от събраните в хода на исковото
производство доказателства, съдът не установи наличието на каквото и да е
противоправно деяние от страна на ответника, то счита, че липсва и причинна
връзка между противоправното деяние и вредата и то причинено именно от
ответника М.Ц.А.. Дори и да е налице презумпция за виновност в настоящият казус
не може да се говори за каквото и да е виновно поведение от страна на ответника.
Въз основа на изложеното районният съд
намира, че не е налице непозволено увреждане, тъй като при липсата на който и
да е елемент от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД води до неосъществяване на
същия, както и до неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради
което отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана.
Това налага претенцията на И.Н.С., на основание чл.45 от ЗЗД, с която иска ответника М.Ц.А. да му заплати сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за нарушение на правата му и по чл.39 от Конституцията на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му име, призоваване на
гражданите към саморазправа спрямо него и провокиране на вражда срещу него, от
което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му
име, чест и авторитет, да се отхвърли като изцяло неоснователна
и недоказана.
При
този изход на процеса неоснователна се явява и претенцията на ищеца за
заплащане на съдебно-деловодни разноски.
От
своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.С., ЕГН-**********
*** против М.Ц.А. ***, площад „Възраждане”№1, облигационен осъдителен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за нарушение на правата
му и по чл.39 от Конституцията на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му
име, призоваване на гражданите към саморазправа спрямо него и провокиране на
вражда срещу него, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на доброто му име, чест и авторитет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.Н.С.,
с горните данни против М.Ц.А., с горните данни за заплащане на съдебно-деловодните
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН-********** *** да заплати на М.Ц.А. ***,
площад „Възраждане”№1 сумата 350
/триста и петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща адвокатски хонорар.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :