РЕШЕНИЕ
№84 03.05.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на шести март през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Н.М.-Б.
секретар К.Л.
като разгледа докладваното от с. М.-Б.гр.д.№
916 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод молбата на „М.п." ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.С.Ш., Н.Г.Д., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Руска федерация, и „С.И.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Г.С., против Етажна собственост на к-с„М.П.", гр. С.В., ул. „Я.", №**, представлявана
от В.Л.. Твърди се,
че ищците са етажни
собственици, притежаващи самостоятелни обекти. На 10.08.2018 г. се състояло
общо събрание на същата, чийто решения се моли да бъдат отменени на следните
основания: 1. Събранието било свикано от лица, нямащи право на това; 2.
Поканата била поставена по- малко от 7 дни преди датата на събранието; 3.
Свикването, провеждането и протокола на събранието били единствено на руски
език; 4. Неправилно бил изчислен кворума за вземане на решенията; 5.
Отбелязване на лица, присъствали на събранието, като гласували по всички точки,
без да е била изразена воля от същите; 6. Взети решения в точка „разни” в
нарушение на закона.
В срокът по чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
страна на ответната етажна собственост, не се взе становище по молбата, не се
ангажираха писмени доказателства. В съдебно заседание ЕС бе представлявана от
адвокат, който по съществото изрази становище за законосъобразност на
проведеното общо събрание като представи преписката по проведеното събрание.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
По делото не се спори, че ищците
са етажни собственици в процесната етажна собственост
и в този смисъл имат правото да оспорват законосъобразността на взетите
решения. Доколкото се твърди, че общото събрание е било проведено на 10.08.2018
г., а исковата молба е постъпила на 10.09.2018 г., молбата за отмяна се явява
процесуално допустима.
С оглед вида на настоящата
претенция /конститутивен иск/, съдът дължи произнасяне само досежно наведените
в исковата молба твърдени нарушения, които най- общо се делят на две групи- 1.
Доводи по незаконосъобразно свикване на събранието, и 2. Доводи по нарушения на
процедурата по провеждането му.
По първата група нарушения:
Твърди се от ищците, че в
поканата за свикване на общото събрание било посочено, че било по инициатива на
управляващата етажната собственост В.Л.. Счита се, че следва да има взето
изрично решение на Управителният съвет за оправомощаване на председателя да
свика събрание. Това възражение не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно
нормата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, общо събрание се свиква най- малко веднъж
годишно от управителния съвет/управителя. В случая е безспорно, че в процесната етажна собственост органът на управление е
управителен съвет. Същият, по аргумент на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, избира
председател, който представлява собствениците и ползвателите по смисъла на чл.
23, ал.3 и 4 от ЗУЕС, както и самия орган. В така цитираните норми е посочено
за кои действия следва изрично общото събрание да е упълномощило председателя
на УС. Законът не е въздигнал други правомощия на председателя на УС, за които
да се изисква изрично същия да бъде упълномощен да ги извършва от името на общото
събрание или от целия състав на управителния съвет. В този смисъл съдът счита,
че председателя на управителния съвет е лице, на което по силата на ЗУЕС е
дадено правомощието да свиква общо събрание на основание чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС.
На следващо място се твърди, че
от съдържанието на поканата не става ясно дали се касае за редовно общо
събрание или такова, свикано при условията на неотложност. От представената от
ЕС покана /л.71/, макар и не съвсем издържана граматически и смислово,
действително не може да се направи категоричен извод каква е била волята на
свикващия/свикващите. В същата е посочено, че събранието се свиква от „собственици”.
Предвид изписването на нормата на чл.12, ал.5 от ЗУЕС, следва да се приеме, че
вероятно инициаторите на събранието са счели, че се касае за неотложен случай.
Видно обаче от дневния ред, същият не съдържа в себе си решаване на неотложни
въпроси. По аргумент на §1, т.9 от ДР на ЗУЕС неотложност е налице, когато е
необходимо да се решават въпроси, неразрешаването на които може да доведе до
опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и
други лица, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи
сгради. В случая посоченият в поканата дневен ред касае вземане на решения по
организационни въпроси, но не и такива изискващи бързи решения. Именно с оглед
неотложността законодателят е въвел кратки срокове по свикването и провеждането
на събранието. Предвид на това настоящата инстанция счита, че е било свикано
събрание не по смисъла на чл.12, ал.5 от ЗУЕС.
На следващо място се твърди, че
не са спазени изискванията на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, съгласно който общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа
на сградата не по-късно от
7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи- не по-късно от
24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може да бъде
насрочено и да се проведе най- рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата,
а в неотложни случаи- не по-рано
от 24 часа след поставянето й. От страна на ЕС не бе представен
протокол, обективиращ поставянето на поканата, което
е в разрез с цитираната норма. Индиция за датата, на
която е била поставена поканата, би могло да се изведе от отбелязването в
самият протокол от събранието, в който е посочено „Съгласно дневния ред, който
бе публикуван в разлепената обява на 07.08.2018 г……”. Както бе посочено по-
горе обаче, процесното събрание не е свикано при
условията на неотложност, поради което за него важат правилата за дадения в
закона 7- дневен срок, който в случая не е бил спазен.
На следващо място се твърди, че
за председател и протоколист на събранието били избрани руско- говорящи лица,
поради което и самия протокол бил съставен само на руски език. Законът не
въздига като изискване тези лица да са с конкретна националност, поради което
няма пречка да бъдат и руско- говорящи. По делото е приложен протокол от
проведеното събрание на български език, единствен носещ подписите на председател
и протоколист, който не бе оспорен от ищците. Представените по делото протоколи
на руски език не носят подписи на председател и протоколист, поради което, дори
и в този им вид да са били изпратени на ищцовото дружество, то същите не могат
да се приемат като годни доказателства, обективиращи
случилото се на събранието. По отношение на твърдението на ищците, че
събранието се било ръководело само на руски език, доказателства в тази насока
не бяха ангажирани, поради което и такъв извод не се следва.
По отношение твърдението за
неправилно изчисляване на кворума, с който са били взети решенията, съдът го
споделя. Действително, видно от съдържанието на протокола, на събранието не са
присъствали и не са били представлявани 100 % ид.ч.
от общите части, поради което при изчисляване на кворума за вземане на всяко
едно решение е следвало присъстващите и представляваните идеални части да бъдат
приравнени към 100 %, след което да се изчисли кворума за вземане на
съответното решение. Това не е било сторено в случая.
На следващо място се твърди, че в
протоколът било посочено, че присъствали А.Б., Т.М., А.Б., Л.У., А.Ш., Р.К.,
което не отговаряло на действителността. От страна на ЕС бяха представени пълномощни,
за които се заяви, че съставляват част от преписката по самото събрание. Сред
тях се намират и такива на А.Ш., Л.У., Р.К.. За тези лица обаче няма
отразяване, че са били представлявани на събранието. В тази връзка е налице
неяснота в тези обстоятелства, поради което и предвид липсата на оборване на
отрицателните твърдения на ищците от страна на ЕС, следва да се приеме, че
сочените лица действително не са присъствали и не са били представлявани на
проведеното събрание, което пък води до неправилно съставен кворум на
събранието.
По отношение на решенията, обективирани в т.6 от протокола, съдът споделя твърдението
на ищците, че в точка „разни” е недопустимо да се вземат решения, касаещи избор
на управителни и контролни органи. Видно от съдържанието на протокола, едно от
взетите решения по т.6 е разширяване на контролния съвет и включване на двама
нови членове- Г.К.и А.С.. Този въпрос е следвало да бъде посочен като нарочна
точка от дневния ред, тъй като касае управителен орган.
Всичко това дава основание на
настоящата инстанция да приеме, че в голямата си част заявените в исковата
молба нарушение на ЗУЕС по свикването и провеждането на събранието са
основателни, поради което и следва да бъдат отменени всички решения на
проведеното общо събрание от 10.08.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
следва да бъде уважено искането на ищците да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, възлизащи на сумата от общо 500 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Не се споделя искането за намаляване на
възнаграждението, тъй като в случая не е налице прекомерност. Следва да се
вземе предвид, че се каса за искова молба, инициирана от трима ищци, проведени
няколко съдебни заседания, които се отлагаха единствено по вина на ответника
поради непредставяне или късното представяне на изисканата документация. Ето
защо заплатената сума следва да бъде присъдена в цялост.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички
решения на проведеното Общо събрание на Етажна собственост на к-с„М.П.", гр. С.В., ул. „Я.", №11, представлявана от В.Л., обективирани
в нарочен протокол от 10.08.2018 г.
ОСЪЖДА Етажна собственост на к-с„М.П.", гр. С.В., ул. „Я.", №**, представлявана
от В.Л., да заплати на „М.п." ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.С.Ш., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бурга в двуседмичен срок от
уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: