№ 729
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110207891 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № СОА20-РД11-3220 от 19.11.2020г., издадено от
Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, на
основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА), чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на Д. Л. С. е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволна от издаденото Наказателно постановление е останала Д. Л. С., която
обжалва Наказателното постановление в срок. Жалбоподателката счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, както и за постановено при нарушение на закона. Излага
твърдения, че в Наказателното постановление не е посочено от кои фактически
обстоятелства е формиран извод конкретното място да е предназначено за паркиране на
МПС, обслужващи хора с трайни увреждания. Също така се посочва, че в АУАН и в
Наказателното постановление не е посочено дали на паркирания лек автомобил е имало
поставен стикер-карта или не. Отделно от това в жалбата се сочи, че в Наказателното
постановление не е посочено как е обозначено мястото, на което е бил паркиран
автомобилът на жалбоподателката. Поради това се претендира за нарушено право на защита
на наказаното лице. В жалбата се твърди, че на процесното място не е имало пътна
маркировка, обозначаваща къде точно се намира мястото за хора с увреждания. Пътният
знак също бил поставен по начин, който не позволявал да се разбере за кое място се отнася,
тъй като нямало стрелка. Цитира се чл.88 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община и са посочва, че изискването за обозначаване на местото,
предназначено за хора с увреждания, е и със знак, и с маркировка. Прави се извод, че
липсата на едно от двете изключва ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
Относно субективната страна на деянието в жалбата се твърди, че С. не е осъзнала, че е
1
извършила нарушение. Поради това се иска от СРС да отмени обжалваното Наказателно
постановление, както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 21.09.2022г. пред СРС - 10 състав се явяват лично и
жалбоподателката Д. Л. С., и адв. З.. И двете заявяват, че поддържат жалбата. В съдебно
заседание на 23.11.2022г. жалбоподателката С. не се явява, но се представлява от адв. З.. По
време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адвокатът пледира за уважаване на
жалбата и за отмяна на НП по съображения, подробно посочени в жалбата. Твърди, че
мястото, където е бил паркиран автомобилът, не е било обозначено с пътна маркировка,
обозначаваща или означаваща място за инвалидност, а условието за прилагане на санкция би
следвало да е налице кумулативност на двете разпоредби, които да са нарушени - на място
да е поставен пътен знак и пътна маркировка. В конкретния случай съществувало признание
на въззиваемата страна, че на мястото няма пътна маркировка, което препятства
възможността на водачите на МПС да се информират относно факта и наличието на
инвалидно място. Следвало да се отчетат и факти от обективната действителност като
намалена видимост, залесяване, които възпрепятстват водачът да се информира. На
следващо место адв. З. посочва, че на снимките липсва дата и от тях не може да се направи
извод, че те касаят точно конкретното МПС. Не на последно място в административния акт
не било посочено изрично дали на място е констатирана липса на стикер или обозначителен
знак за лица в неравностойно положение. Адвокатът иска съдът да отмени НП. Претендират
се и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община изпраща представител
само в съдебното заседание на 21.09.2022г., когато юрк. Ганева заявява, че оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 23.11.2022г. не се явява процесуален
представител на въззиваемата страна и не взема становище по спора.
По делото е депозирано писмено становище с вх. № 256523/23.11.2022г. от Столична
община чрез юрк. Пенева. В него се посочва, че се оспорва изцяло жалбата. Отрича се да са
допуснати съществени процесуални нарушение в хода на административното производство.
Твърди се, че са налице реквизитите по ЗАНН. Актът и НП били издадени от компетентни
лица и в кръга на правомощията им. Всички обективни признаци на нарушението били
описани ясно и разбираемо. Приема се за доказано, че жалбоподателката е паркирала в
посочения ден на място, предназначено за хора с трайни увреждания в нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като не е лице с трайни увреждания, не обслужва такива хора, а и
МПС-то не било обозначено със специален знак. Изтъква се, че тези места са специално
избрани, обикновено близо до входове на сгради, с по-голяма площ са от обикновените
паркоместа с цел по-лесно обслужване на лицата. Според процесуалния представител на
въззиваемата страна жалбоподателката не осъзнава значимостта на извършеното от нея
нарушение на закона, а именно, че паркирайки на място, определено за хора с трайни
увреждания е възпрепятствала използването му от лице, което реално има нужда. Относно
липсата на хоризонтална маркировка, определяща мястото за такова, обслужващо хора с
трайни увреждания, юрк. Пенева посочва, че дори да е избеляла или да липсва тази
маркировка, то на мястото е имало поставен пътен знак Д21 срещу паркирания автомобил и
няма данни той да не е бил видим за нарушителката. Цитира се в тази връзка и нормата на
чл.7, ал.3 от ЗДвП. Иска се СРС да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер. В
случай, че адвокатът на жалбоподателката представи списък с разноски, юрк. Пенева прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 28.10.2020г. преди 17:10 часа в гр. София, на бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 бил
паркиран лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 7385 РА на място, за което имало
2
поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи
хора с увреждания”. За същото място, обаче, нямало поставена пътна маркировка, сочеща,
че е паркоместо за хора с увреждания.
На 28.10.2020г. свидетелите Е.Н. и К.К. /служители на Сектор „Общинска полиция“,
Група за съдействие на Центъра за градска мобилност към СДВР/ изпълнявали служебните
си задължения и около 17:10 часа забелязали, че на бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 с посока
към бул. „Скобелев“ е паркиран лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 7385 РА върху
място за хора с трайни увреждания. Поради това на място били направени снимки на
паркираното МПС, на пътния знак Д21 и на предното табло на автомобила. Свидетелката
Е.Н. разпоредила репатриране на превозното средство. Около 19:00 часа същия ден, в
присъствието на К.К., Е.Н. съставила на Д. Л. С. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 834082 от 28.10.2020г. за административно нарушение по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП – за това, че на 28.10.2020г. около 17:10 часа в гр. София на бул.
„Патриарх Евтимий“ № 63, към бул. „Скобелев“ е паркирала лек автомобил „Мини Купър“ с
рег. № СВ 7385 РА /лична собственост/ на място, определено за хора с трайни увреждания,
обозначено с пътен знак Д21.
Актът бил връчен на Д. Л. С. на 28.10.2020г. срещу подпис.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, срещу Д. Л. С. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА20-РД11-
3220 от 19.11.2020г., с което Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт
и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по
пътищата е санкционирал С. с административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на Д. Л. С. срещу подпис на 07.06.2022г.,
след което е обжалвано с жалба, подадена чрез адв. З. по пощата на 14.06.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите К.К. и Е.Н.; АУАН с
бланков № 834082 от 28.10.2020г.; копие на плик от жалба; Заповед № СОА19-РД09-11 от
04.01.2019г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. на
Кмета на Столична община, 3 бр. снимки на паркирания автомобил от 28.10.2020г.,
удостоверения с рег. №513р-84283 от 02.09.2022г. и с рег. № 513р-88450 от 16.09.2022г.,
издадени от Началник на 01 Сектор към Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР и схема на
организация на движението и паркирането на бул. „Патриарх Евтимий“ за процесния
участък.
Предоставените от адв. З. 2 бр. снимки (на лист 55 - 56 от делото) няма данни кога и
от кой са съставени. Доколкото тяхното издаване не е доказано да е направено по
предвидения в закона ред, като негодно писмено доказателство съдът не ги кредитира.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и Докладна записка
на свидетелката Е.Н., тъй като тя съдържа свидетелски показания, които не са дадени устно
и непосредствено пред съда, а в писмен вид, което прави Докладната записка негодно и
писмено, и гласно доказателство. Освен това Докладната записка съгласно трайно
установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Предвид правната природа и
становището на Върховната съдебна инстанция за доказателствената годност и сила на
Докладната записка, този състав на СРС остави извън доказателствената съвкупност
наличната по делото Докладна записка.
3
Относно показанията на свидетелите К. и Н., настоящата съдебна инстанция счита, че
те са достоверни, непредубедени, житейски логични, последователни и убедителни по
отношение на служебните задължения на свидетелите, процедурата за репатриране на
автомобил, изготвянето преди това на снимки на МПС-то на мястото на нарушението, както
и че в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 има две места за паркиране на хора с
трайни увреждания, обозначени с пътен знак Д21, заемащи по-широка площ, но без да са
обозначени със синя пътна маркировка. В тази част показанията на двамата свидетели, освен
непротиворечиви помежду си, намират опора и в приложените по делото снимки от
28.10.2020г. (на лист 12-14 от делото) и схемата на организация на движението и
паркирането на бул. „Патриарх Евтимий“ за процесния участък (на лист 32-33 от делото).
Поради това в тази част СРС кредитира събраните по делото гласни доказателства. Относно
нарушението с конкретния автомобил и авторството на деянието показанията на
свидетелите, разпитани от СРС, се явяват неинформативни, тъй като те нямат съхранен
спомен и това е напълно обяснимо предвид изминалия период от време и служебните
задължения на двамата свидетели. Поради това относно автомобила и дееца съдът гради
вътрешното си убеждение на база останалите събрани по делото доказателства.
Снимките от 28.10.2020г. датират от датата на деянието и видно от самите тях касаят
процесния автомобил и място. Поради това и доколкото те са изготвени във връзка с
онагледяване на нарушението и преди репатрирането на автомобила, съдът ги приема като
годни, информативни и достоверни. Поради това СРС им се доверява и от тях установява
марката и регистрационния номер на автомобила, мястото на неговото паркиране,
наличието на пътен знак Д21 и стрелка с надпис, че знакът важи за две места. От снимките
на лист 13 и лист 14 от делото се установява още, че лек автомобил „Мини Купър“ с рег. №
СВ 7385 РА не е имал поставен на предното табло стикер или карта, доказващи, че МПС-то
се ползва от хора с увреждания, нито в последствие са представени доказателства в тази
насока. Настоящата съдебна инстанция намира, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че пътен знак Д21 бил невидим поради залесяване и че заради това водачът
на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 7385 РА бил възпрепятстван да се информира,
тъй като от снимките на лист 12-14 от делото се вижда, че към момента на нарушението
знакът е бил ясно видим и не е имало клони с листа, които да пречат на видимостта му.
Освен това разграфеното място е със значително по-големи размери от обичайните места за
паркиране и това е ясно видимо на снимката на лист 12 от делото, където паркираният
автомобил заема почти половината от разграфеното паркоместо. Не на последно място
сезонът /изводим от датата на деянието – 28.10.2020г./ също сочи на липса на зеленина по
дърветата, от където също не може да се направи извод за ограничена видимост на пътния
знак. Поради всичко това съдът не споделя довода, че пътен знак Д21 не е бил видим за
водача на паркирания автомобила.
Схемата на организация на движението и паркирането на бул. „Патриарх Евтимий“
за процесния участък (на лист 32-33 от делото) е обективно, непредубедено и достоверно
писмено доказателство. В случая то намира опора и в кредитираните по-горе снимки, на
които се вижда пътен знак Д21 за две места. Поради това СРС дава вяра и на тази схема и
съответно приема, че на бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 с посока на движение към бул.
„Скобелев“ е наличен пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания”.
Съдебният състав се доверява и на АУАН, тъй като констатациите от него намират
опора в свидетелските показания и кредитираните по-горе снимки и схемата на организация
на движението и паркирането на бул. „Патриарх Евтимий“ за процесния участък. По
отношение на дееца, обаче, следва да се посочи, че Актът е съставен не в момента на
извършване на нарушението, а близо два часа по-късно. Доколкото Актът е подписан от С.,
то явно АУАН е съставен на лицето, явило се да потърси автомобила, без относно автора на
деянието актосъставителят да е провел някакво доказване и да се е убедил, че С. е именно
4
лицето, паркирало въпросния лек автомобил в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 63 на
28.10.2020г. около 17:10 часа.
Относно копието на плик на лист 5 от делото, съдът намира, че същото има
достоверна дата. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че от същото би могло
да се направи извод за датата, на която е била подадена жалбата чрез адв. З., а именно –
14.06.2022г. Съдът се довери на приложеното писмено доказателство, като го кредитира с
доверие и приема, че подадената жалба срещу Наказателно постановление № СОА20-РД11-
3220 от 19.11.2020г. е подадена в законоустановения срок.
Приложените по делото Заповед № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. и Заповед №
СОА19-РД09-11 от 04.01.2019г. на Кмета на Столична община, както и удостоверенията с
рег. №513р-84283 от 02.09.2022г. и с рег. № 513р-88450 от 16.09.2022г., издадени от
Началник на 01 Сектор към Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР са официални писмени
документи, изхождащи от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че към
28.10.2020г. Елена Николова Н. е била старши полицай в Сектор „Общинска полиция“ и по
силата на Заповед № СОА19-РД09-11 от 04.01.2019г. на Кмета на Столична община св. Н. е
оправомощена да съставя АУАН по ЗДвП. Въз основа на Заповед № СОА20-РД09-1060 от
13.01.2020г. на Кмета на Столична община се доказва, че Кристиан Димитров Кръстев като
Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ е бил
оправомощен да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед приложените по делото Заповеди на Кмета на Столична община и
направения по-горе анализ на същите, както и на удостоверението, издадено от Началник на
01 Сектор към Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, на основание чл.170, ал.1 и чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, чл.13, т.6, вр. чл.15, т.4 от Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015г. за
организацията и дейността на звената „Общинска полиция” съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Актът е съставен в деня на извършване и констатиране на нарушението, респ.
установяване на нарушителя. Наказателното постановление е издадено след по-малко от 6
месеца от датата на съставяне на Акта. Поради това СРС приема, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Доколкото от съставянето на АУАН на 28.10.2020г. до издаване на НП на
19.11.2020г. е минал по-малко от 1 месец, СРС приема, че в случая е спазен и срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Тя съответства на дадената
правна квалификация на нарушението. Административно – наказателното обвинение е ясно
и разбираемо. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Спазени са изискванията на ЗАНН
при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление. Не са допуснати
5
ограничения на процесуалните права на наказаното лице.
Водим от изложеното съдът прие, че спорът следва да се реши по същество.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че на
28.10.2020г. лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 7385 РА е бил паркиран на бул.
„Патриарх Евтимий“ № 63, посока към бул. „Скобелев“, на място, обозначено с пътен знак
Д21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”). В
категорична подкрепа на тези фактически изводи са снимките на лист 12-14 от делото,
схемата на лист 32-33 от делото, АУАН и показанията на свидетелите К.К. и Е.Н.. От
снимките на лист 13-14 от делото се установява, че на предната част на лек автомобил
„Мини Купър” с рег. № СВ 7385 РА не е имало на 28.10.2020г. поставена карта за паркиране
на хора с трайни увреждания, даваща право на притежателя й да използва това място за
паркиране. Това означава, че водачът на МПС-то доказано е паркирал автомобила на място,
за което е имало поставен знак Д21, без да е имал право на това, тъй като нито в момента на
нарушението в МПС-то е имало карта за паркиране на хора с трайни увреждания –
приложение към чл.99а, ал.1 от ЗДвП, нито в последствие са представени доказателства, че е
водачът на автомобила е имал право да паркира на място, за което има поставен пътен знак
Д21.
Въпреки това, обаче, с факта на паркиране на МПС-то върху място, обозначено с
пътен знак Д21, не следва автоматично, че за това място важи забраната на чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП. В случая напълно основателно е възражението на адв. З., че на процесното място е
нямало пътна маркировка, оказваща, че това е място за паркиране на лица с трайни
увреждания. Видно от всички събрани по делото доказателства - в частност показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. и Н., приложените по делото
снимки на лист 12-14 от делото, както и приложената по делото схема за организация на
движението и паркирането в процесния участък - се установява, че на бул. „Патриарх
Евтимий № 63 е бил наличен пътен знак Д21 („Място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания”), важащ за две места, но не е имало пътна
маркировка, обозначаваща, че местото следва да се ползва от хора с увреждания.
Съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително
за хора с увреждания (отм., но в сила към датата на деянието – 28.10.2020г.) местата за
паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“
в съответствие с Наредба № 18 от 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с
пътна маркировка с международния символ за достъпност. Според действащата в момента
норма на чл.25 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията - местата за паркиране на автомобили на хора с
увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка върху цялата площ на
мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния
символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят. Според двете (цитирани по-горе) норми мястото за
паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак
Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът „и“, което означава кумулативно
изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка. В същия смисъл е и нормата на чл.88 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, на която се
позовава и адв. З. в жалбата. Това означава, че местата за паркиране на хора с увреждания
следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за
достъпност, за да се считат за „места, определени за хора с трайни увреждания“. От
снимките на лист 12-13 от делото, както и от другите доказателства не се установява
6
процесното място да е било обозначено с пътна маркировка с международен символ за
достъпност. От показанията на свидетелите К. и Н. се доказва, че на бул. „Патриарх
Евтимий“ № 63 местата, предназначени за паркиране на хора с трайни увреждания, нямат
синя маркировка на платното за движение. Това означава, че процесното място не е било
обозначено с пътна маркировка. Събраните и кредитирани по – горе доказателства сочат, че
мястото е било обозначено само с пътен знак Д21.
В случая в законодателството се сочи, че едно място, за да се счита за такова,
определено за паркиране на хора с трайни увреждания, следва да е обозначено и с пътен
знак Д21, и с пътна маркировка. Поради това в случая позоваването на чл.7, ал.3 от ЗДвП е
неоснователно, тъй като в този казус не става въпрос за несъответствие между пътен знак и
пътна маркировка, а за липса на едно от двете, кумулативно въведени в законодателството,
изисквания за обозначаване на мястото за паркиране на хора с увреждания.
За да е налице нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП не е достатъчно само да се
установи, че има паркиране на МПС при наличие на пътен знак Д21, а е необходимо да се
докаже, че местото, където е паркирало МПС-то, е место, определено за хора с трайни
увреждания. Доколкото тези места се обозначават не само с пътен знак Д21, но и с пътна
маркировка с изобразен международния символ за достъпност, а в случая на бул. „Патриарх
Евтимий“ № 63 процесното място не е било обозначено със синя пътна маркировка на
платното за движение с изобразен международния символ за достъпност, то се налага
изводът, че местото не е било обозначено съгласно изискванията на чл.25 от Наредба № РД-
02-20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията
(преди - чл.22 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хора с увреждания /отм./) и чл.88 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община, поради което следва да се приеме, че щом кумулативно
местото не е било обозначено и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка, то местото не
следва да се счита за обозначено за паркиране на хора с увреждания, от където пък следва,
че не може да се приеме за место, визирано в чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. От тук съответно
следва, че от обективна страна в случая не е доказано да е изпълнен фактическият състав на
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Отделно от това СРС счита, че и авторството на деянието в случая не е безспорно и
несъмнено доказано, тъй като свидетелите не помнят нарушителя, същият не се установява
и от писмените доказателства, събрани по делото. Единствено името на Д. Л. С. фигурира
като автор на деянието в АУАН, но доколкото Актът е съставен не в момента на
нарушението (на 28.10.2020г. около 17:10 часа), а по-късно (на 28.10.2020г. в 19:00 часа), не
може от лицето, явило се да получи автомобила да се направи несъмнен извод, че това е и
лицето, което по-рано същия ден е паркирало МПС-то на процесното място, а
административната отговорност е лична и следва да се носи, от онзи, който е паркирал
автомобила на място, обозначено за хора с увреждания. В случая това лице не е установено
със сигурност по делото, което е още едно основание съдът да приеме, че от обективна
страна не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение.
Гореизложеното означава, че Наказателното постановление, издадено срещу Д. Л. С.
за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП следва да се отмени поради недоказаност на
административно – наказателното обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
7
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. З. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, в съответствие с нормата на чл.143, ал.1 от АПК и
изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при
глоба до 1000 лева (както в случая – 200 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение към момента на плащане на адвокатското възнаграждение (07.06.2022г. –
видно от лист 6 от делото) е 300 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. З. в
случая е над тази сума, а именно 600 лева. Доколкото адвокат З. е взела участие в две
заседания пред СРС - нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в случая е неприложима. Същевременно
процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Поради това и доколкото делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, нито заседанията пред СРС са били с голяма
продължителност, настоящият съдебен състав приема, че възражението относно разноските,
направени за адвокат, е основателно и следва да се уважи като съответно Столична община
бъде осъдена да заплати на Д. Л. С. за направени от нея по делото разноски за адвокат само
сумата от 300 лева, която се явява минималният размер на адвокатското възнаграждение по
конкретното административно дело, определен на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
сила към датата на заплащане на адвокатското възнаграждение – 07.06.2022г.), а за
разликата над тези 300 лева до претендирания размер от 600 лева - искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА20-РД11-3220 от 19.11.2020г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по пътищата
на Д. Л. С. е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4
от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Л. С. с ЕГН : ********** сумата от
300 (триста) лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на Д. Л. С.
за разликата над 300 лева до претендирания размер от 600 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8