Решение по адм. дело №1706/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Ж. О., [държава], с посочен по делото съдебен адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): РПЦ Харманли, [населено място], [жк], против Решение №4799/23.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на търсещата закрила. Данните от издадената от ДАБ справка относно състоянието на провинцията, от която произхождала оспорващата, били разгледани общо. Не било изследвано обстоятелството относно последното й местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щяла да бъде върната. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на разпоредбите следвало да се установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да се извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения акт липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочен регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или на законността на влизането в страната, именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на жалбоподателката в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните й затруднения на лице, напуснало държавата си на произход лице в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на търсещата закрила в именно в посочената област.

Решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Следователно в решението не била направена обоснована връзка между твърдените от жалбоподателката факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното й местоживеене в [държава], където щяла да бъде върната. Информацията, на която административният орган се позовавал, не отговаряла на реалната ситуация в страната й на произход, и дори той си противоречал в анализа и опита си да докаже, че при евентуалното завръщане в [държава] тя би могла да води нормален живот. По този начин неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето й поради основателен страх от преследване именно там.

Административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателката да напусне държавата били свързани с твърдени от нея актове на несигурност и насилие в конкретното й място на живот там. Именно поради тези обстоятелства жалбоподателката се страхувала за живота и здравето си, и се опасявала, че ще бъде подложен на преследване в случай на връщане в държавата й на произход. Считала, че посочените причини представляват основание за предоставяне в нейна полза на закрила по смисъла на чл.9 от ЗУБ.

Твърди се, че в държавата на произход и в конкретното местоживеене на жалбоподателката продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът я бил преценил.

Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателката с общата обстановка в [държава], както и възможностите й за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган се бил произнесъл при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на акта и било основание за отмяна на същия.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк. Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДВНЧ – София към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№УРИ 105400-5340/11.12.2024 г. (с имена М. Д.) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№5003/17.12.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-35442/17.12.2024 г., М. Ж. О., [държава], е поискала закрила от Република България.

Чужденката е била регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-35442/17.12.2024 г. като М. (собствено име) О. (бащино име) Ж. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес в Турция, [населено място], [жк], етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, със *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за родителите, брата и сестрата на чужденката, като е вписано, че бащата е починал, майката е Германия, а останалите членове на семейството са в [държава].

С писмо рег.№УП-35442/19.12.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. Ж. О. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-2310/06.02.2025 г. (рег.№УП-35442/07.02.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение №2156/28.02.2025 г. на Заместник-председател на ДАБ производството по предоставяне на закрила на М. Ж. О. е било прекратено на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, поради неявяване на интервю и непосочване обективни причини за това в продължение на 30 дни, и поради промяна на адреса без да се уведоми ДАБ и в срок от 30 дни да посочи обективни причини за това

На 21.07.2025 г., на основание чл.77, ал.3 от ЗУБ, с подаване на молба от М. Ж. О. производството по предоставяне на закрила е било възобновено.

Под рег.№УП-35442/21.07.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. Ж. О., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденката заявява, че била родена в [населено място], обл.Халеб. Там завършила средно образование и започнала да учи в института първа година медицина, но не помнела как се казва института. Разказва, че напуснала [държава] преди около пет-шест години, през 2019 или 2020 г., когато нелегално преминала в Турция, в [населено място]. Там живяла при своя леля, нямала други близки там, работела в шивашки цех, но там не й харесвало, искала в европейска страна заради майка си. През декември 2024 г., влязла нелегално в Република България. През януари 2025 г. заминала за Австрия, където на 22.04.2025 г. била в арест. Била поискала закрила в Австрия. Майка й била в Германия от около година, където имала статут, но тогава била на гости в Австрия.

На въпроса защо е напуснала държавата си по произход отговаря, че напуснала [държава], защото там имало война. Не ги обичали, имало дискриминация, както и кланета и изнасилвания от страна на Свободната сирийска армия и правителствената армия – тази на Б. А.. Когато напускала страната районът бил контролиран от Правителствената армия. Била свидетел на стрелба, виждала и самолети. Армиите откраднали всичко и те били мразени от тях, защото са кюрди.

Разказва, че майка й и баща й се били разделили, когато тя била на 4 години. Отгледана била от мащехата си. Не говорела със сестра си и брат си, тъй като нямала връзка с тях заради войната. С никой от близките си не поддържала контакти. Интервюираната декларира, че е нямала проблеми с властите в [държава], нямала проблеми заради етноса или религията си, но там не обичали кюрдите, не членувала в политическа партия или религиозна организация, не била заплашвана, не й било оказвано насилие, но ако била останала в [държава] можело да бъде убита или изнасилена. Не искала да се връща в [държава].

С писмо рег.№УП-35442/22.07.2025 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ е изискал за втори път от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. Ж. О. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-9020/21.08.2025 г. (рег.№УП-35442/22.08.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” отново е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 27.08.2025 г. с М. Ж. О. е проведено повторно интервю, за изясняване някои моменти от бежанската й история, което е отразено в Протокол рег.№УП-35442/27.08.2025 г.

В хода на интервюто чужденката заявява, че била родена [населено място]. По време на войната живяла в [населено място]. Баща й починал, майка й била в Германия, а сестра й и брат й – в [държава]. Нямала проблеми със сестра си и брат си, но не контактувала с тях. Имала леля и вуйна, но и с тях не комуникирала. Имала чичо, но той бил извън [държава], не знаела точно къде.

На въпроса кога, как и с какви документи е напуснала страната си по произход отговорила: „Напуснах [държава], преди около шест години, не мога да кажа коя година точно – бях на *** години. Отидох в Турция нелегално. Живях в къщата на вуйна ми. Нямах друг избор. Не исках да оставам там, защото има расизъм спрямо кюрдите. Нищо не ми дадоха от Турция, нито кимлик, нищо. Аз не съм подавала молба за закрила, но познавам други хора, които много години са там и не им дават документи.“.

На въпроса защо е напуснала [държава] отвърнала: „Напуснах [държава] заради войната и заради моето бъдеще. Но най-вече заради войната и тежките условия на живот. Аз съм живяла по време на войната и съм виждала всичко – самолети, танкове, сражения и убийства.“

В България влязла нелегално, през декември 2024 г. Когато избягала от лагера (в България) заминала за Австрия и там подала молба за закрила. Положението в [държава] било много лошо, особено в нейната област. През миналия месец имало голям пожар в селата около Африн и почти всичко било унищожено – много села, много ниви. Имало и жертви. Според данни в интернет, пожарът бил умишлен, за да изгонят хората.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-35442/01.09.2025 г. от старши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №4799/23.09.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Ж. О. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 29.09.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 13.10.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателката данни в бежанската й история и обстановката в страната й на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, както и допълнително такова по смисъла на чл.63а, ал.5 от ЗУБ, отразени в нарочни протоколи, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Изложените от последната твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната й по произход [държава]. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и с държавата й по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденката с Регистрационен лист рег.№УП-35442/17.12.2024 г. същата е регистрирана като *** гражданин, с постоянен адрес в Турция, като при провеждане на интервюто е потвърдила тази информация и допълнила, че е родена в [населено място], [държава], и до 2019-2020 г. е живяла в [държава], в [населено място].

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателката факти са преценени по отношение на [държава], като държавата й на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група. Самата заявителка сочи в интервюто, че е напуснала [държава] заради войната и лошото положение там.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната й по произход същата не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията й не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителката не е твърдяла да е била заплашвана лично в страната си на произход, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от нея религия – мюсюлманин, сунит, или етническата й принадлежност – кюрд, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателката не се твърди също така в държавата си по произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-367/01.07.2025 г. и Справка вх.№МД-02-399/21.07.2025 г. – двете на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 01.07.2025 г. и 21.07.2025 г. След извършения анализ на информацията, е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в тази страна, като следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Изложеното в справката насочвало на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Видно било, че много хора се завръщали в родината си, като от началото на 2024 г. близо един милион сирийци сторили това, а от края на 2024 г. близо милион и половина вътрешно разселени лица се завърнали по домовете си. Ситуацията в [държава] била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване и за последното показателен била фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица, желанието на сирийци да се завърнат в родината си, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приемело наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно на първо място не бил повсеместен, и на второ – не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителката щяла да бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид информацията за обстановката в [държава] се налагал изводът, че търсещата закрила не била изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу нейния живот поради наличие на въоръжен конфликт. Завръщането в [населено място], обл.Халеб, било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там тя могла да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че сестра й и брат й живеели в [държава]. Обстоятелството, че най-близките й хора не били напуснали страната и продължавали да живеят там, обосновавало ниската вероятност те да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, което следвало да важи и за кандидата за закрила.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-367/01.07.2025 г. и Справка с вх.№МД-02-399/21.07.2025 г., че на 8 декември 2024 г. бунтовници, водени от HTS, навлизат в Дамаск и декларират победа, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. На 29 януари 2025 г. А. ал Шараа, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на [държава], конституцията от 2012 година е суспендирана, а парламентът е разпуснат.

Според данните, от бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025 г. към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни и с това общият брой на завърналите се *** граждани от началото на 2024 г., станал 988 869 души. Според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. В справката се съдържат и данни за действия на ВКБООН в насока подпомагане на завръщането на сирийските бежанци чрез оказване на съдействие на лицата и чрез други мерки. Налице са данни за информации относно премахване на международни санкции и за подкрепа от европейски страни и от САЩ в преходния период в [държава], включително и за подпомагане в редица области на социално-икономическия живот на страната.

В справките е посочено, че на 13 март 2025 г. временният сирийски президент А. ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията постановява, че ислямът е религията на президента, а ислямската юриспруденция е основният източник на законодателство и гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. На 29 март 2025 г. А. Ш. обявява сформирането на преходно правителство, съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, включително представители на алауитски, християнски, друзки и кюрдски общности. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, а преходното правителство няма министър-председател и се очаква А. Ш. да ръководи изпълнителната власт в ролята си на временен президент.

Посочено е, че на 23 юни Съветът по външни работи на Европейския съюз приема официални заключения относно ситуацията в [държава], потвърждавайки ангажимента на ЕС да стои до сирийския народ и да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от [държава] и поет от нея политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. Според информация на Европейската комисия, Европейският съюз обявява ангажимент за осигуряване на близо 2,5 милиарда евро за подкрепа на [държава] за годините 2025 и 2026 – за подпомагане на процеса на преход в [държава] и социално-икономическото възстановяване на страната.

Посочена е и оказана финансовата подкрепа на множество страни от Европа, Азия и Африка, както и разговори с международни финансови институции относно финансирането на [държава]. Отбелязано е обявеното от президента на САЩ премахване на санкциите срещу [държава] и издадено на 20 юни от Федералният съвет на Швейцария решение за отмяна на наложените на [държава] икономически санкции. На 18-19 юни 2025 г. сирийският министър на здравеопазването посещава Турция и подписва Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо.

Предвид така изложеното в цитираните по-горе справки, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице жалбоподателката би се изложила на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Не е налице конфликт, достигнал до такива нива, при които да съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства. В проведеното с нея интервю заявителката не посочва да е имала взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото й положение предполагат същата да спада към рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка с вх.№МД-02-528/30.09.2025 г. В нея се съдържа информация за възстановен от страна на [държава] износ на петрол, което не се е случвало от 14 години. На 25 август 2025 г. САЩ официално премахват санкциите срещу [държава] и от тогава международната търговия на страната е възстановена. Посочено е и че към 25 септември 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, а към 26 септември 2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година. Продължават и доброволните връщания на сирийци от Турция през седем гранични пункта. Основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна [държава], като Алепо, Иддиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Що се отнася до настаняването, някои от завърналите се лица притежават домовете си или имат имущество, принадлежащо на близки роднини. Много от тези лица съобщават, че къщите им са в добро състояние, други посочват частични повреди или разрушения, а значителна част заявяват, че разполагат с валидни документи, доказващи собствеността. Отчетено е и предстоящо провеждане на парламентарни избори в [държава].

От изложените в справката данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Дори и евентуално да се наблюдават епизодични проблеми със сигурността, те не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателката би се изложила на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

С оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателката, съдът приема, че правилно искането на същата за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ж. О., [държава], против Решение №4799/23.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.