№ 11035
гр. С, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110125419 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците М. Н. М., ЕГН .. и Н. И. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Н бл.
.., че всеки един от тях дължи на ищеца по 1/2 от следните суми: сумата от 2758.43 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
22.02.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и сумата от 432.09 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
55.44 лв. главница за периода от 31.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.78 лв. обезщетение за
забава за периода от 03.03.2019 г. до 15.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот. Навежда се, че
съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е
изразил несъгласие.
Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок
от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за
обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „МХ Е” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, които съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответниците оспорват да притежават качеството потребител на топлинна енергия и
между тях и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно правоотношение
за доставка на топлинна енергия.
По отношение претенцията за обезщетение за забава се излагат доводи за нищожност
на клаузата от ОУ на ищеца, въз основа на която се претендира това вземане. Сочи се, че
чл.33, ал.1 и ал.1 от ОУ са нищожни като неравноправни и противоречащи на чл.146, ал.1
предл.1 от ЗЗП.
Ответниците оспорват и исковете за дялово разпределение като в тази насока
обосновават становище, че таксата за тази услуга не се дължи на ищеца, както и че той
едностранно определя нейния размер.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 9202/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане – по ½ от
следните суми: от сумата от 2758.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
22.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 432.09 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., сумата от 55.44 лв., представляваща главница за извършена
услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.02.2022 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 10.78 лв. за периода от 03.03.2019
г. до 15.02.2022 г. С възражения от 07.04.2022 г. длъжниците са оспорили вземанията без
мотиви.
Видно от отразеното в писмо на Столична община, район Н с изх.№/1 от 05.05.2017
г., процесният имот, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия
през исковия период, липсват данни в общинската администрация за продажбата на
2
процесния имот. Приет като доказателство е обаче протокол № от заседание на комисия по
приложение на ЗПИНМ от 01.10.1971 г., в приложение към който е посочено, че на М. С К
срещу отчежден имот в ж.к.Н, ул.“К“ № 7 се предоставят по негова молба /приложена към
преписката/, следните жилища: апартаменти №, находящи се в бл.11 в ж.к. Н, който адрес е
идентичен с вписания в исковата молба, съобразно приложеното на л.27 от делото
удостоверение на ГИС-С. В декларация на М. С К от 25.05.1973 г., в която е
материализирано и решение на комисията по приложение на ЗПИНМ, е отразено, че ап.58
се предоставя на М. С К и на К М. С при квоти съответно 1/5 ид.ч. и 4/5 ид.ч., а ап.61 се
предоставя на Н М. С. Последният е починал на 21.03.1994 г. и е оставил за свои наследници
съпругата си Н. И. С. и сина си М. Н. М., видно от приложеното на л.23 от делото
удостоверение за наследници. На 10.10.2001 г. ответникът М. М. е подал молба-декларация
до ищцовото дружество, с която е поискал да бъде открита партида за доставка на топлинна
енергия в имот, представляващ ап.61, находящ се в гр.С, ж.к.Н бл... вх.В.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 26.09.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „МХ-Е“ ООД. За целта е
сключен с последното договор на 20.12.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор №/09.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените
задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „МХ
Е“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като при отчета на
единственото монтирано отоплително тяло с индивидуален разпределител, са установени
3
нулеви показания. В същото време, в имота на ответницата има отоплителни тела /щранг-
лира/, за които не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената
за тях топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61,
ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност /еднаква за двете отоплителни тела – по 276W/ и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от два
водомера, като прогнозно начисляваният ежемесечно разход е изравнен с данните от
реалния отчет, направен в края на всеки един от отоплителните сезони, включени в исковия
период.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1725.89 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение и дължимата сума за отоплителен сезон 2018/2019 г., който не е включен в
исковия период/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства протоколи от
заседания на комисия по приложение на ЗПИНМ и останалите приложени към преписката
документи, процесният апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Н бл... /стара номерация
бл.11/, вх.В, е придобит от Н М. С като обезщетение срещу отчужден имот. След смъртта на
Н С на 21.03.1994 г., собствеността е преминала към неговите наследници Н. С. – съпруга и
М. М. – син, при равни квоти.
4
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответниците, с отговорите на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните. То е основателно
единствено досежно ответницата Н. С., доколкото по делото са налице данни за подадена от
М. М. молба-декларация за разкриване на негово име на партида за доставка на топлинна
енергия за процесния имот. В този смисъл и съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, следва да се приеме че е налице предприето от М. конклудентно действие, което
сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за жилището в ж.к.Н бл.13,0
ап.61. Т.е. облигацинно правоотношение е възникнало само между ответника М. М. и
ищцовото дружество, при което Н. С. не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените срещу нея искове. Последните само по така изложените съображения се явяват
изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени спрямо Н. С..
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1725.89 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото
време през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение,
данните от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки
отоплителен сезон.
Ответникът М., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
5
етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление, на основание чл.153,
ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия за подгравяне н абитово-
гореща вода и за отопление, отдадена от отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което
не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него
топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1
т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определената от ФДР топлинна мощност - 276W, и екстраполация по максимален
специфичен разход за сградата.
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1725.89 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение №/27.06.2016 г.
на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. С оглед на това и доколкото към 22.02.2022 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
6
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, не са
изминали повече от 3 години от настъпване на падежа на първото задължение, включено в
исковия период, а именно за м.май 2019 г., което е с падеж 15.07.2019 г., то възражението на
ответника се явява изцяло неоснователно.
С оглед на това съдът приема, че ответникът М. М. дължи на ищеца сумата от
1725.89 лв. С оглед обстоятелството, че с исковата молба се претендира вземане в по-нисък
размер, а именно 1379.22 лв., то искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 15.02.2022 г. в
размер на 186.66 лв., съобразно отразеното в графа 4, ред 1 и 2 на таблицата, поместена на
стр.7 от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. За разликата до пълния
предявен размер от 216.04 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
55.44 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.78 лв. обезщетение за забава за
периода от 03.03.2019 г. до 15.02.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „МХ Е“ ООД. Ищцовото дружество не
анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 410.34 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 1160.34 лв., в тежест
на ответника М. М. следва да бъде поставена сумата 557.91 лв.
От страна на ответниците се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. Гигова.
Представени са договори за правна защита и съдействие пред исковия съд.
Възнаграждението на адв.Гигова следва да се определи съобразно материалния интерес по
7
делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от по 344.00 лв. за всеки
ответник.
Съобразно изхода на спора, за представителството на ответницата Н. С., на
адв.Гигова следва да се присъди пълния размер на посоченото по-горе възнаграждение, а за
представителството на М. Милуев пък възнаграждението, съобразно изхода на спора,
възлиза на 13.20 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. М., ЕГН .., с адрес гр.С,
ж.к.Н бл. .., че дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А, следните суми за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9202/2022 г. по описа на СРС, а именно
сумата от 1379.22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен №, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 22.02.2022 г., до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 186.66 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
216.04 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на и Н. И.
С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Н бл. .., че дължи на ищеца следните суми за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
9202/2022 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 1379.22 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.02.2022 г. до окончателното плащане
на дължимото, и сумата от 216.04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 15.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на М. Н.
М., ЕГН .. и Н. И. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Н бл. .., че последните
дължат на ищеца по ½ от следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №:
главница в размер на 55.44 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.78 лв.
обезщетение за забава за периода от 03.03.2019 г. до 15.02.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН .., с адрес гр.С, ж.к.Н бл. .., да заплати на „ТЕЦ С” ЕАД,
8
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, сума в
размер на 557.91 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 9202/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А, да заплати на адвокат К. П. Гигова-Белчева, с личен № **********
от САК, с адрес гр.С, бул.“Витоша“ № 1-А, вх.Б, кантора 315, на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, сумата от 357.20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответниците М. Н. М., ЕГН .. и Н. И.
С., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 25419/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, съобразно неговия изхода.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „МХ Е” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 9202/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9