Мотиви
към Решение № 35/07.07.2020 г. по АНД № 133 по описа
на Районен съд – Кубрат за 2020 г.
Постъпила е полицейска преписка рег.
№ 290000-4018/07.07.2020 г. по описа н.Р.у.н.М.г.
ведно с Акт № 9/07.07.2020 г. за констатиране проява
на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) н.Р.у.н.М.г.
Нарушителят еа:
Р.А.А. – роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, осъждан,
със средно образование, безработен, ЕГН **********.
Актосъставителят А.В.А.– полицейски инспектор при Р.у.н.М.г.
поддържа акта, както е съставен и предявен.
Нарушителят Р.А.А.
се признава виновен по повдигнатото му с акта за проява на дребно хулиганство
обвинение. Изразява съжаление и критично отношение към извършеното.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, както и обясненията на нарушителя, намира следното:
От фактическа страна:
На 07.07.2020
г., малко след полунощ около 00:30 часа нарушителят Р.А.А.
***, чул пред заведението „Луксури“ гласа на майка си
и този на св.Л.Ш.. Последният отправял заплахи пред нея, че ще се саморазправи
със сина й (нарушителя) във връзка с мобилен апарат, който преди време синът на
св. А.И.К.– Е. продал за сумата 20 лв. на А.. Афектиран от поведението на
свидетелите, А. отишъл при тях обяснявайки им за пореден път, че въпросния
телефон го е купил, а впоследствие продал, поради което не може да го върне.
Последвали заплахи, викове, при което св.К. блъснала А. и се опитала да го
одраска с ръка по врата, а нарушителят хвърлил по нея телефона си. Когато се
намесил и св.Ш., А. го ритнал с крак, а синът на св.К. го замерил с бутилка. В
този момент нарушителят забелязал, че К. звъни на полицията, при което той
напуснал района на заведението.
По-късно в сградата на РУМВР –
Кубрат всички участници в инцидента дали сведения, след което актосъставителят мл. ПИ А.А.
съставил акта за проява на дребно хулитанство внесен
в съда.
По доказателствата:
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на обясненията на
нарушителя А., и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК показания, депозирани от
свидетелите К., Ш. и Х..
Съдът
намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани в
цялост, тъй като са последователни, изхождат от незаинтересовани лица, които са
възприели действията на нарушителя лично и непосредствено. Безспорно от техните
показания се установяват релевантните за делото факти – мястото и датата на
конфликта, както и лицата между които е станал. Доколкото техните показания
съвпадат с обясненията на нарушителя А., съдът кредитира и неговите обяснения.
Съдът кредитира събраните по делото
доказателства, които безпротиворечиво сочат, че нарушителят
Р.А.А. е извършил действия, които нарушават
обществения ред – предизвикал е конфликтна ситуация на публично място,
хвърляйки телефона си по свидетелката К. и ритайки св.Ш..
От правна страна:
Извършеното
от Р.А.А., е непристойна проява, изразяваща се в
предизвикване на конфликт със св.Ш. и св.К., както и нанасяне на удари с
телефон и ритане с крак. Тази проява била извършена на публично място – на
улица „Н. Й. Вапцаров“ в гр. Кубрат, в района на заведението „Луксури“, пред множество хора, които възприели пряко
скандала. С това свое поведение той е нарушил правилата за обществен ред и
спокойствие, като е създал всеобщо притеснение, безпокойство и уплаха за
лицата, възприели пряко скандалната проява и присъствали на инцидента. По този
начин виновно е нарушил общоприетите норми за добро поведение, като е действал
с пряк умисъл - със знанието за общественоопасния
характер на постъпката си и желанието за настъпване на неблагоприятните
последици от нея, което се подкрепя и от действията предприети от него –
хвърляне на телефон по свидетелката и ритане с крак по другия свидетел.
Съзнавал е, че започвайки този конфликт, това ще стане достояние на
присъстващите на мястото други лица. Въпреки това целенасочено е предизвикал конфликтната ситуация и е
създадено обществено безпокойство. Поведението му е било демонстративно и
изразяващо желание за публично самоизявяване,
противопоставяйки се на общоприетите норми за морално поведение. Така от
обективна и субективна страна е осъществил състав на дребно хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Поради по-ниската степен на
обществена опасност, деянието не съставлява престъпление по чл. 325 от НК. Хулигански са всички действията,
насочени против морала и всички действия, които създават тревожна обстановка и
са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.
Действайки
по описания начин, нарушителят Р.А. ангажира административнонаказателна
отговорност по УБДХ и следва да понесе предвиденото в закона наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прие като съответно и наложи на
нарушителя Р.А.А. административно наказание „Глоба“,
на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, във
вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, в размер на минимума, а именно от
100 лева.
Съдът
счита, че наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение и годно, в
конкретния случай, с изтърпяването му да бъдат осъществени целите и задачите на
административното наказание за предупредително и възпитателно въздействие върху
нарушителя. Съдът определи административното наказание при, превес на
смекчаващи вината обстоятелства, признание за виновност, изразено съжаление.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова