№ 195
гр. Троян, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100182 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ,
предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ****, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от **** – изпълнителен директор и член на Управителния съвет и ** –
прокурист, пълномощник Адвокатско дружество *** *** и И.“, представлявано от адв. Х.
Х. И. от САК, срещу Е. Й. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ап.1. Предявена е и
акцесорна претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В молбата се твърди, че между кредитора-ищец и ответника в производството е
съществувал и валидно е действал договор за револвиращ банков кредит от 20.06.2017г., под
форма на кредитна карта, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 6 500.00 лв. Предвид специфичния характер на кредитния продукт,
ответникът имал възможност да усвоява различни суми през различните периоди в рамките на
кредитния лимит. Той дължал като главница само сумата, която е потребил.
В молбата се сочи, че банката-ищец е изпращала на ответника всеки месец извлечение на
хартиен носител, в което са били отразени всички транзакции, които З. е направил с картата, както
и всички операции, дължимите лихви и разноски; в т.ч. и общо дължимата минимална вноска,
която той е следвало да направи за съответния месец.
В ИМ се твърди, че претендираната сума в размер на 6 353.01 лв. е сбор от всички
усвоявания, които ответникът е правил, след като са приспаднати направените от него погашения.
Посочено е, че при изплащане на задължението на части, усвоената и непогасена част от
кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва по реда и условията на чл.10 от ОУ.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, като не е заплатил дори
минималната месечна вноска, дължима на 24.10.2019г. и 25.11.2019г., не е заплатил дължимата
договорна лихва, както и дължимите такси. Посочено е, че при непогасяване на две месечни
1
вноски банката има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо съгласно чл.20.2
от ОУ, което ищцовото дружество направило. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана peг.
№ 4182, том 2, акт 73 на нотариус Борис Кожухаров с рег. № 337 на НК, връчена на 29.11.2020г.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът претендира присъждане на сумата 66.00 лв. за нотариални такси, които са разходи
във връзка с връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Относно претендираната сума
в размер на 278.17 лв. - такси за застрахователни премии, в ИМ се сочи, че това е сбор от 6 бр.
такси, дължими на основание декларация за присъединяване на застрахованото лице - ответник по
застрахователна програма „Защита на плащанията“. С ИМ се претендира и сума в размер на 352.61
лв., представляваща сбор от 7 бр. такси, начислени съгласно чл.10.1 от ОУ във връзка с
предоставени на картодържателя допълнителни услуги.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Е. Й. З., ЕГН **********,
с адрес: г***, да заплати на "Юробанк България" АД, ****, сумата 6 353.01 лв.- главница, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 04.03.2022г. до
окончателното й изплащане; сумата 1 200.07 лв. – договорна лихва за периода 24.10.2019г. –
29.11.2020г.; сумата 325.96 лв. – мораторна лихва за периода 24.10.2019г.-12.03.2020г., сумата
338.55 лв. – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 23.02.2022г.; сумата 352.61 лв. – такси за
периода 03.05.2019г. – 23.02.2022г.; сумата 66.00 лв. – такси за уведомяване и сумата 278.17 лв. –
застраховки за периода 25.04.2019г. – 23.02.2022г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Ответникът Е. Й. З. се представлява в производството от назначения му особен
представител адв.А. Ч. от АК-Ловеч, от когото е постъпил в срок отговор на исковата молба.
Адв.Ч. оспорва иска по основание и размер и прави искане същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ****,
редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от своя
процесуален представител адв.Х. И. от САК. От пълномощника е постъпила писмена
защита, в която се поддържа исковата молба с искане претенциите да бъдат уважени, както и
да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. В писмената
защита адв.И. е изложила и своите доводи и правни аргументи в подкрепа на становището за
основателност на иска.
За ответника Е. Й. З. в съдебно заседание се явява назначения му особен
представител адв.А. Ч. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан по аргументите, изложени в отговора на ИМ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Представен е Договор за кредитна карта № ** от 20.06.2017г., сключен между
страните, с предмет револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 6 500.00 лв.
Представено е от ищеца подробно извлечение – справка по сметка във връзка с
процесния договор за кредитна карта, което не е оспорено от ответната страна.
По искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието
2
заключение кредитира като обосновано и изготвено от специалист, притежаващ съответната
компетентност. От него се установява, че отв.Е. З. е усвоявал суми от разрешения кредитен
лимит през време на действие на договора в общ размер на 30 115.05 лв., като направените
от него вноски за погасяване на задължението по кредитаа са 28 на брой в общ размер
29 278.75 лв.
В заключението е посочено, че неизплатената главница по кредита е в размер на
6 353.01 лв. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода 24.10.2019г.-
29.11.2020г. е 1 200.07 лв. Обезщетението за забава, дължимо за периода 24.10.2019г. –
12.03.2020г. и от 14.05.2020г. – 23.02.2022г. е в размер на 664.51 лв.
Ищецът „Юробанк България“ АД е обявил предсрочна изискуемост на задължението
по договора за кредитна карта на 29.11.2020г., като тази предсрочна изискуемост не е
осчетоводена, тъй като към тази дата кредитната карта е била блокирана.
Видно е от заключението, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
са били просрочени 11 месечни вноски, като последното погасяване, направено от
ответника, е било на 05.11.2019г.
В заключението е посочено, че направените погасителни вноски са разнесени в
съответствие с условията на договора за кредитна карта.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за банков кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от
сключения между тях договор за кредитна карта № ** от 20.06.2017г., който е с предмет
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 6 500.00 лв.
Видно е от заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, че сумата по кредитния
продукт е усвоявана многократно от ответника, като към датата на предявяване на иска
същият дължи сумата 6 353.01 лв. за главница, 1 200.07 лв. за договорна лихва за периода
24.10.2019г.-29.11.2020г. и обезщетение за забава в размер на 664.51 лв. за периода
24.10.2019г.-23.02.2022г. Посочените суми съответстват на исковата претенция.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е основателен и следва да се уважи,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на предявяване на иска -
3
04.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като основателен и доказан.
Следва да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за забава, както и нотариалната
такси в размер на 66.00 лв., която се явява дължима предвид, че е свързана с действия по
принудително изпълнение за събиране на дължимото задължение по процесния договор.
Претендираната сума в размер на 352.61 лв., представляваща такси съгласно чл.10.1 от ОУ към
договора и т.2.2. от Приложение № 1 към него, отнасящи се до начислени такси за теглене в брой
от банкомат, следва да бъде уважена, но за периода 03.05.2019г. – 29.11.2020г., тъй като след
посочения период кредитната карта е била блокирана и ответникът не е имал възможност да я
ползва и да тегли пари.
Особеният представител на ответника оспорва, че предсрочна изискуемост на
задължението не е обявена по надлежния ред. Съдът счита, че това възражение е
неоснователно. Видно е от т.20.2 от процесния договор, че при непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, е предвидено
банката да може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно
изискуемо. В случая ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задължението на
ответника след непогасяване от негова страна на две месечни вноски, дължими на
24.10.2019г. и 25.11.2019г. Уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е връчено
на ответника на 30.11.2020г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II
г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47
ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
Неоснователен е искът в частта на претендираната сума 278.17 лв. – застраховки за
периода 25.04.2019г. – 23.02.2022г. Видно е от представения договор, че застраховката е
сключена на 20.06.2017г. между „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и Е. Й. З.. В
случая "Юробанк България" АД е застрахователен посредник и ползващо се лице, но
дружеството-заявител не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя - чл.
313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да
получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на застрахователната
компания. " Юробанк България " АД, като трето правоимащо лице по договора за
застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не
и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Освен това се претендират суми
след обявената предсрочна изискуемост на задължението. Поради което вземането за
застрахователна премия не се дължи на ищеца и искът в тази част следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от
4
иска, които съгласно списък по чл.80 ГПК, са в общ размер 2 560.00 лв. В производството
ищецът е заплатил ДТ в размер на 504.12 лв., 350.00 лв. депозит за вещо лице, 775.72лв. за
назначаване на особен представител и 930. 86 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради което съдът следва да присъди на ищеца сумата 2 480.10 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 ТЗ Е. Й. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** ап.1, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ****, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 6 353.01 ( шест хиляди триста петдесет и три лв. и 01 ст.) лв.-
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -
04.03.2022г. до окончателното й изплащане; сумата 1 200.07 (хиляда и двеста лв. и 07 ст.) лв .,
представляваща договорна лихва за периода 24.10.2019г. – 29.11.2020г.; сумата 325.96 ( триста
двадесет и пет лв. и 96 ст.) лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.10.2019г.-
12.03.2020г., сумата 338.55 (триста тридесет и осем лв. и 55 ст.) лв., представляваща мораторна
лихва за периода 14.05.2020г. – 23.02.2022г.; сумата 352.61 ( триста петдесет и два лв. и 61 ст.)
лв., представляваща такси за периода 03.05.2019г. – 29.11.2020г.; сумата 66.00 ( шестдесет и шест)
лв. – такси за уведомяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА на сумата 278.17 (двеста
седемдесет и осем лв. и 17 ст.) лв. – застраховки за периода 25.04.2019г. – 23.02.2022г. , като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Е. Й. З., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** ап.1, да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ****, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от **** – изпълнителен директор и член на
Управителния съвет и ** – прокурист, сумата 2 480.10 ( две хиляди четиристотин и
осемдесет лв. и 10 ст.) лева, представляваща разноски в настоящето производство,
съразмерно с уважената част от иска.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати дължимите суми в „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД: ***
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5