ПРОТОКОЛ
№ 503
гр. Пловдив, 12.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Нестор Сп. Спасов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Божидарка Т. Попова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600508 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Производството е по чл. 13 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. Р., защитник на исканото за
екстрадиция лице А. Г., срещу определението по ЧНД № 737/2024 г. по описа
на ОС – Хасково, с което по отношение на А. Г. е взета мярка „временно
задържане за срок от 30 дена“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – исканото за екстрадиция лице А. Г. се явява
лично, доведен от Ареста – Х., и със защитника си адв.Д. Р., редовно
упълномощен.
Явява се преводачът от руски език С. С. К..
Чрез преводача съдът запитва исканото лице дали осъществява добър
контакт с него и има ли възражение по отношение на превода.
ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/:
Разбирам се с преводача. Не възразявам да ми превежда.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че на исканото за екстрадиция
лице А. Г., който е ***гражданин и не владее български език, следва да се
назначи преводач в лицето на явилия се в днешното съдебно заседание С. С.
К., който да извършва устен превод от руски на български език и обратно,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА С. С. К. в качеството на преводач, който да извършва
превод от български език на руски език и обратно
1
Сне се самоличността на преводача:
С. С. К. - 28 г., руснак, руски гражданин, с постоянно пребиваване в
България, неосъждан, без родство с исканото лице.
Предупреди се за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ К.: Известна ми е наказателната отговорност, която
нося за даване на неверен превод. Обещавам да извърша верен превод=
Депозирано е допълнение към частната жалба от адв.Р.=
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Р.: Да се даде ход.
ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/: Да се
гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Р.: Нямам искания за отводи. Представям заверени копия на
приложената към допълнението медицинска документация.
ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/:
Нямам искания за отводи. Да се приемат копията на медицинската
документация.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ, след съвещаниеq
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
адв. Р. копия от медицинска документация за исканото лице за екстрадиция
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Р.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам така
подадената жалба.
В това производство, както заявих и пред първия съд, не следва да
изследваме обосновано предположение за извършено престъпление, а да се
изследва дали има възможност за това искане да бъде допусната екстрадиция.
Както съм посочил подробно в молбата, националната практика, а и
законодателството ни и европейското законодателство към този момент прави
2
невъзможна екстрадицията на украински гражданин за У.. Предвид това
обстоятелство считам, че другите две предпоставки сами по себе си не могат
да наложат задържане под стража. Но все пак, ако съдът прецени, че следва да
бъде наложена някаква мярка на моя подзащитен, то моля да има предвид
следното – съпругата на моя подзащитен е ангажирала имот в Х., видно от
доказателствата по делото, с което се преодолява и опасността от укриване. А.
Г. ще има адрес, на който да пребивава и на който да бъде намерен за целите
на правосъдието.
На следващо място неговото поведение говори за добросъвестно
влизане на територията на РБългария. Същият, след като е разбрал, че има
червен бюлетин от Интерпол за него, доброволно е влезнал в страната ни и е
задържан на границата. Абсолютно няма доказателства по делото, които да
говорят за едно потенциално укриване. По същия начин стоят нещата с
опасността от извършване на престъпление, като по делото няма нито едно
доказателство или обстоятелство, от което да се направи някакъв извод за тази
опасност.
На следващо място не следва да се игнорира и медицинското
състояние на А. Г., видно от представените документи. За него едно задържане
под стража, било то и с период от 30 дни, е изключително мъчително и тежко,
предвид което, ако прецените, че трябва да бъде взета най-тежка мярка за
неотклонение, която ограничава свободното му предвижване, то, моля нека
същата да бъде домашен арест с гривна за проследяване, която едновременно
ще изпълни целите на мерките, но и ще защити принципите на хуманност в
наказателното право.
Предвид всичко изложено пред вас, а и в частната жалба, и в
допълнението към нея, моля да не взимате никаква мярка за неотклонение
спрямо А. Г., тъй като спрямо него екстрадицията би била невъзможна, и
искам да акцентирам отново върху това обстоятелство, тъй като то е
заложено в националното законодателство, а има и практика на апелативните
съдилища в България. Алтернативно, ако прецените, че следва да се вземе
някаква мярка за неотклонение, то моля същата да не бъде задържане под
стража, защото в крайна сметка става въпрос за един чужд гражданин,
доброволно влезнал в Р България, който в момента стои в ареста, чакайки
документите от У. за дело за екстрадиция, което е с предрешен изход. Поради
което Ви моля да наложите по-лека мярка за неотклонение от задържане под
стража.
ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /за лична защита чрез
преводача/: Моля да ми дадете възможност да говоря не в момента, а след като
и прокурорът се произнесе.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, за разлика от защитата
на исканото лице, аз не считам, че екстрадицията е невъзможна. Налице е
решение на ЕСПЧ по делото Хаджиев срещу България. Там широко е
застъпена позицията, че съдът още когато взима временна мярка задържане 45
3
дена, следва да направи сметка дали в същинското производство би могло да
се екстрадира исканото лице. Имаме една Декларация, съдържаща вербална
нота на постоянния представител на У. в Съвета на Европа от 18.04.2022 г. за
невъзможност да се гарантира в пълнота изпълнението на международни
договори, между които е Европейската конвенция за екстрадиция, заедно с
допълнителни Втори, Трети и Четвърти протоколи, както Европейската
конвенция за взаимопомощ по наказателни дела. От там нататък следват
няколко вербални ноти, които са свързани с налични укази на президента на У.
за обявяване и продължаване на военното положение, като в този от
02.03.2022 г. е декларирано, че в отделни райони на У. и на цялата теротория
на У. по време на военното положение се дерогира задължението на страната
по КЗПЧОС. Само че по-нататък са изброени мерките на дерогация, свързани
с определени текстове от Конвенцията. Последната нота е № 460/12.08.2024 г.
за период от 90 дни, тоест, до 10.11.2024 г. и към настоящия момент не е
подновена, но все пак военното положение в У. продължава. Сиреч може би, а
и трябва да бъде подновена, но няма подновяване.
От 06.03.2024 г. е налице Уведомление GG9606С, съгласно което
продължава дерогацията на чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от КЗПЧОС, но забележете
– с отметка, че „не се засягат основните принципи на справедлив процес и
правото на защита, вкл. и принципа „не два пъти за едно и също““.
Внимание следва да се обърне и на съобщението, съдържащо се във
вербална Нота 31011/32-119-46585 от 04.04.2024 г., съгласно което У. оттегля
дерогацията си по чл.4.3, чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16 от Конвенцията. Тук
основно внимание считам, че следва да се обърне на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16.
Това са визирашщите правото на свобода на съвестта, мисълта и религията,
право на ефективни правни средства за защита, забрана за дискриминация.
Именно заради това аз считам, че независимо дерогацията по чл.15 от
Конвенцията, с оглед заявеното от официалния представител на У. в Съвета на
Европа, че се гаранти, че основният принцип на справедлив процес и право на
защита, а и с оглед от отказа от дерогация по чл.13, чл.14 и чл.16 от м. април
24г, то не са налице пречките, които се поставят от нашето законодателство по
чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА.
По отношение на извънредния съд, съдът, в който се разглежда
делото, по което исканото лице е обвиняем, не е извънреден.
В този смисъл и независимо от определението на АС - Варна, аз
мисля, че не е разгледана както трябва проблематиката, тъй че твърдението на
защитата на исканото лице че видите ли производство по същество е
невъзможно, не отговаря на истината. В този смисъл следва да подчертая, че
липсва каквато и да е обвързаност на исканото лице с територията на
България, та да говорим за това, че да му бъде взета мярка домашен арест. От
друга страна, тази мярка за временно задържане 30 дни, от които остават 17
дни, е свързана с явяването на лицето в същинското производство, което може
да се проведе, ако У. спази своето задължение, което е декларирала, да изпрати
4
съответните документи. Тъй че, не мисля, че по някакъв начин тези 17 дни
биха влошили толкова здравословното състояние, още повече че в ареста той
не е лишен въобще от медицинска помощ.
В този смисъл, ще помоля да потвърдите първоинстанционния акт.
Адв.Р. – реплика: Чухме много цитирани актове от прокурора, но за
мен тук ставаше въпрос за едно много тенденциозно и превратно тълкуване на
тяхното съдържание. Хубаво - чл.4 т.3, чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16, според
последните ноти на У. щели да бъдат спазвани. Но моето искане и в първата
инстанция, и сега пред вас, и моите аргументи са свързани с чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА
и именно забраната за екстрадиция при невъзможно провеждане на
справедлив процес. Това, което не чухте от прокурора, че ще се спазва от У. е
чл. 6 от ЕКПЧОС. Чл. 6 е оглавен „Право на справедлив процес“ и това нещо,
независимо, че не е удължено с нова нота военното положение, ноторно
известен факт е, че войната продължава, а У. не е заявила изрично, че ще
спазва чл. 6. Това е абсолютно пречка А. Г. да бъде екстрадиран. И няма
способ, механизъм, законодателство, норма или каквото и да е, чрез който
това да се преодолее. И ако прокурорът не е съгласен с тълкуването на АС -
Варна, то следва да напомня, че това е влязъл в сила акт.
На следващо място - оставали 17 дни от 30-дневния срок! Ами,
естествено състояние на човека не е да е задържан под стража. Може би за
прокуратурата е, но за мен това въобще не се коментира – за здравословното
състояние, а сами сте видели какви са заболяванията, свързани с мозъка, с
ориентация, с главоболия, с повръщане. Във всеки случай много по-хуманната
мярка е домашен арест. И пак ще повторя - вече технологиите позволяват тази
мярка да бъде изпълнявана много по-стриктно. Има гривни, с които се
проследява движението. А относно аргумента, че няма трайни връзки в
България, нека да посоча, че той е задържан на влизането си в България. Кога
и как да ги създаде?! Какво трябва да направи, за да покаже на съда, че иска да
остане тук и да си изчака потенциалното дело за екстрадиция?! Защо съдът го
третира като беглец и престъпник при положение, че този човек доброволно е
дошъл в страната. А и същият е положил усилия, в частност чрез своята
съпруга, да покаже желанието си да остане тук. Да не говорим, че същият се
ползва и от статус на временна защита на всички украински граждани и
абсолютно недопустимо е да бъде третиран по този начин. Поддържам
искането си да бъде оставен без мярка. Това е нехуманно и абсолютно
ненужна държавна репресия срещу един нормален човек, който е неосъждан
дори в У.. Там делото е висящо и му е взета мярка за неотклонение. Той е
неосъждан. И самият той в обясненията си пред първа инстанция заяви
причината да се стигне до там и тези причини не са свързани с негово
укриване нито от правосъдието, нито от военна служба.
ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ Г. /за лична защита чрез
преводач/: Аз поддържам казаното от адвоката. Напълно съм съгласен, че
бидейки задържан, аз не бих могъл да имам някакви контакти и по някакъв
5
начин да създам връзки с България. Да, действително има договор за наем за
жилище, където живеят жена ми и дъщеря ми. Имам място, където да
пребивавам, имам и средства. Нямам намерение да се укривам или да бягам от
последващи съдебни действия. Това не е в мой интерес. Разбирам, че това би
ми навредило допълнително. Имам намерение да съдействам при разглеждане
на делото. Моля ви да се преразгледа първото решение и искам по-лека мярка.
Съгласен съм с адвоката си за например за домашен арест. Считам, че това би
било нормално и подходящо за ситуацията. Заявявам, че нямам намерение да
се укривам, да бягам от правосъдието или да правя други глупави действия. В
мой интерес е.
Искам да допълня, че на 02.01 2025 г. предстои касационен съд по
делото, заради което се иска екстрадиция. С моя адвокат в У. да си поддържам
връзка по видео мога. Аз мога да участвам по видео в заседанието на
касационнния съд. Няма забрана по този начин да участвам. Не е
задължително да се намирам в У. за това. Може да бъда където и да е.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ
ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/: Моля съда за снизходителност и за по-лека
мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.15ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени наличните по делото
данни и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
срещу първоинстанционното определение не е основателна.
Въззивната инстанция споделя мнението на хасковския съд за
формална редовност на украинското искане за задържане на жалбоподателя до
депозиране на официална молба за неговото екстрадиране. Действително, то
носи всички изискуеми реквизити според ЕКЕ и ЗЕЕЗА. Споделя и виждането
на защитата, че при преценка на това искане като етап от екстрадиционното
производство следва да се има предвид вероятната основателност на молбата
за екстрадиция от страна на съдебните власти на молещата държава (която
трябва да бъде депозирана до края на исканото и постановено от ХОС 30-
дневно задържане). Това е така, при положение че при изначална яснота
относно предпоставка за отказ от екстрадиция задържането би се явило
непропорционална мярка на процесулна принуда.
Не се оказа основателно обаче становището на защитата, че към
настоящия процесуален момент било ясно, че при евентуално екстрадиране на
жалбоподателя в У. биха били злепоставени правата му, свързани с
наказателното производство съгласно изискванията на международното право,
т.е. правата, заради които в чл. 7, т. 5, пр. 2 от ЗЕЕЗА на България е
формулирано основание за отказ за екстрадиция. Става дума за правата по чл.
5-7 от ЕКЗПЧОС, както адвокатът правилно подчерта. Видно от
6
общодостъпния сайт на СЕ, който сайт без съмнение е авторитетен източник
по смисъла, влаган от практиката на СЕС в това понятие, с последователни
вербални ноти постоянният представител на У. в Съвета на Европа (в който У.
членува,) уведомява периодично за решения на украинското правителство да
дерогира изпълнението на задължения по споменатата водеща конвенция, по
която У. е страна. Последното публикувано съобщение се съдържа във
вербална нота, регистрирана в Генералния секретариат на СЕ на 20 август 24г.
Заобикалайки въпроса, че срокът на обявена дерогация, съвпадащ със срока на
обявеното военно положение от 90 дена, е изтекъл на 10 ноември 24г. и
понастоящем няма регистрирана нова вербална нота, ПАС държи да наблегне
на разпоредбите, които според съобщението се дерогират – това са нормите на
членове 8, 10 и 11, не и тези по членове 5, 6 и 7 от ЕКЗПЧОС, касаещи
специално наказателното производство.
За дерогиране на членове 5 и 6 става дума в съобщението,
съдържащо се в нотата от 17 юни 22г., регистрирана в Генералния секретариат
на СЕ на 20 юни 22г. Във въпросното съобщение се сочи, че мерките за
дерогация се налагат във връзка с приемането на Закон за изменение на НПК
на У. и по-конкретно новата формулировка на чл. 615 със заглавие „Специален
режим на наказателно производство в режим на военно положение“. Съдът не
разполага с меродавна информация, че този закон понастоящем е в сила в У.,
но едно е сигурно – че на сайта на СЕ не е публикуван указ за продължаване
на военното положение, единствено във връзка с което разискваният закон се
прилага. Именно поради липсата на официално обявление на подобен указ не
е основателен и доводът, свързан с декларацията, съдържаща се във
вербалната нота на Постоянното представителство на У. от 18 април 22г.,
регистрирана на 19 април 22г., с която У. заявява невъзможност да гарантира
пълното изпълнение на над 15 международни договори относно
международното сътрудничество в рамките на Съвета на Европа в периода на
военното положение на територията на У., една от които договорености е
ЕКЕ и допълнителните протоколи към нея, уреждащи принципа за
особеността, а друга – МПГПП.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент няма сигурна
информация, че военното положение е продължено по съответния официален
ред и че по реда на чл. 15 от ЕКЗПЧОС са дерогирани задълженията на У. за
прилагане на членове 5-7 от тази конвенция, а също ЕКЕ и МПГПП. Проверка
в този смисъл, а също проверка дали Върховният съд за корупцията на У. е
извънреден съд (според виждането на защитата) дължи съдът, който
евентуално ще бъде сезиран с молба за екстрадиция на жалбоподателя. Ако
военното положение и дерогацията на задълженията на У. по членове 5-7 от
ЕКЗПЧОС, а именно правото на справедлив процес и правото на ефективни
правни средства за защита, бъдат продължени, екстрадиция не би следвало да
се допусне (арг. от споменатия по-горе чл. 7, т. 5, пр. 2 от ЗЕЕЗА).
Понастоящем не може да се обоснове вероятност за подобен процесуален
развой на същинското производство, а и българската държава не е
7
предоставила убежище по смисъла на Закона за убежището и бежанците на Г.,
така че по отношение на него следва да се осъществява временно задържане.
С оглед на тежестта на описанато деяние и предвидените наказания е
очевидна реалната опасност от укриване при определяне на мярка за
процесуална принуда, даваща възможност за свободно придвижване.
Следователно, като е приел наличието на такава опасност,
първоинстанционният съд не е сгрешил.
Алтернативното искане за определяне на задържане в дома на
жалбоподателя не е основателно. Г. няма каквато и да е неизменна връзка с
България. Неговата съпруга е сключила едногодишен наемен договор за
жилище на територията на гр. Х., но представените от защитата документи не
обосноват намерение за трайно установяване на адреса от страна на
жалбоподателя – договорът не носи неговия подпис, а документът за
предаване владението на наетия апартамент не е подписан дори от съпругата
му, която понастоящем е единственият наемател.
Следователно единствената мярка за процесуална принуда, която
има капацитета да обезпечи същинското производство, е взетата от първата
инстанция. Все още не е постъпила молба за екстрадиция, но и не е изтекъл
определеният срок от 30 дни за нейното действие.
Що се отнася до здравето на г-н Г., няма данни за негово влошаване
понастоящем. Защитата се позовава на медицински документ от 2021г., който
представя в преведено и заверено ксерокопие. От превода е видно, че след
кратък болничен престой пациентът е изписан в добро състояние и с
предписание за поддържащо лечение. Така че липсват данни, от които да се
заключи, че здравето на жалбоподателя би му създало чрезмерни затруднения
при престояване в арестна среда, т.е. затруднения, надхвърлящи нужното за
осъществяване на целите на правосъдието. Естествено в ареста той ще бъде
под постоянно медицинско наблюдение и в случай на необходимост би се
реагирало според разпоредбите на ЗИНЗС на България за оказване на
медицинска помощ в или извън медицинско заведение в системата на
Министерството на правосъдието.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 704/31.10.24г. по ч.н.д. №
737/24г. на ХОС, с което по отношение на украинския гражданин А. Г. е взета,
на основание чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА на България, мярка „временно задържане
под стража за срок от 30 дни“.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед извършения симултанен превод от
преводача К.
8
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 150 лева на преводача С. С.
К., за което се издаде РКО.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.23 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9