Р Е Ш Е Н И Е
Номер 445 от 23.03.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2450 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
Т.Х.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес – правна кантора
„И ЕЛ СИ“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис № 6
и № 7 против Решение № Ц1040-02-133/10.11.2020 год. на Директора на ТП на НОИ
Бургас, с което са оставени в сила задължителни предписания №
ЗД-1-02-00819420/02.10.2020 год. на контролен орган в ТП на НОИ Бургас, дадени
на жалбоподателката, в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин. В жалбата е заявено, че издаденото от Директора на ТП на НОИ Бургас
решение е постановено в противоречие със закона, като в подкрепа на така
заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно
заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. И.И.от
Адвокатска колегия Бургас поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не
ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по
съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът
- директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт С.Ч.П.оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, не ангажира допълнителни доказателства и
формулира искане за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният
административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
От представените по
делото доказателства се установява, че в сектор КП-2 при ТП на НОИ Бургас е
постъпил сигнал от с изх. № Ц1042-02-102/04.08.2020 год. относно лицето Т.Х.И.
с ЕГН ********** относно разходите на държавното обществено осигуряване. Във
връзка с получения сигнал, с писмо изх. № Ц1042-02-102#1/18.09.2020 год. И. е
била уведомена, че на основание чл. 107 от КСО следва да се извърши проверка по
разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице – земеделски производител, като
за нужните на проверката следва да се яви в двудневен срок от датата на
получаване на писмото пред контролния орган на ТП на НОИ Бургас. Указано е, че
за извършване на проверката следва да бъдат представени следните документи:
анкетни карти за регистрация като земеделски производител за 2018 год., 2019
год. и 2020 год.; зелено картонче с вписани дати на пререгистрация като
земеделски производител за 2018 год., 2019 год. и 2020 год.; годишни данъчни
декларации за 2018 год. и 2019 год.; документи удостоверяващи упражняване на
дейност; документ за самоличност. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, писмото е било получено от жалбоподателката на 28.09.2020 год., като
от приложените по административната преписка писмени доказателства се
установява, че същата е представила указаните й документи.
Със Заповед №
ЗР-5-02-00817984/29.09.2020 год., ръководителя на ТП на НОИ Бургас е възложил
извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Т.Х.И.
с ЕГН ********** от контролен орган на ТП на НОИ – В.П.П. – старши инспектор по
осигуряването. Указано е проверката да се извърши в срок от 21 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта, като от екземпляра, приложен по
делото се установява, че заповедта е връчена на Т.И. на 30.09.2020 год. Така
указаната проверка е била извършена в периода 30.09.2020 год. до 02.10.2020
год., като резултатите от същата са били обективирани в Констативен протокол №
КП-5-02-00819414\02.10.2020 год., в който, като установена е вписана следната фактическа
обстановка:
Лицето Т.Х.И. е
самоосигуряващо се лице – земеделски производител с БУЛСТАТ/ЕГН **********,
като е избрала да се осигурява от 20.08.2018 год. за „всички осигурителни
рискове, без трудова злополука и професионална болест“ – 18,3%. Посочено е, че
в информационната система на НОИ има данни за пререгистрация на лицето в ОС
„Земеделие“ като земеделски стопанин на 20.08.2018 год., която важи до
30.09.2018 год. и за стопанските 2018 год./2019 год. на 31.10.2019 год. Лицето
е започнало да упражнява трудова дейност по заверена анкетна карта с
регистрирани животни. Установено е, че Т.И. е представила болнични листи за
бременност и раждане от *** год. до 18.04.2019 год. и е подала
заявление-декларация по чл. 50 и чл. 51 от КСО от 19.04.2019 год. до 18.01.2020
год., като е подала и заявление-декларация по чл. 53 от КСО от 19.01.2020 год.
Лицето е придобило изискуемия по чл. 48а от КСО 12-месечен стаж на 21.08.2019
год., след което й е било изплатено парично обезщетение за периода от
21.08.2019 год. до 29.02.2020 год.
В констативния протокол
е вписано, че данните, подадени към РОЛ на НОИ за лицето Т.Х.И. за периода от
05.12.2018 год. до 20.08.2019 год. са подадени некоректно в т.16.2 на
декларация обр. 1, а следва да са посочени в т.16.3 – съгласно указание за
попълване на Декларация обр. 1 в т.16.3 се посочват и дните без право на
обезщетение по КСО: в отпуск за бременност и раждане и/или… Посочено е, че на
лицето са връчени предписания за корекция.
Посочено е също, че на
03.08.2020 год. от сектор КП2 при ТП на НОИ Бургас е издадено разпореждане за
отказ за Т.Х.И., поради това, че лицето няма пререгистрация за стопанската 2019
год. – 2020 год., като е направено позоваване на чл. 53 от КСО – паричното
обезщетение за отглеждане на дете до 2 години се изплаща на осигуреното за фонд
„Общо заболяване и майчинство“ лице. Посочено е, че на основание § 1, ал. 1, т.
5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са
физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. В констативния
протокол е направено и позоваване на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
съгласно която норма, „Регистрирани земеделски стопани са земеделски стопани,
които са се вписали в регистъра на земеделските стопани и представят ежегодно в
срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009
год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни
формуляри. В разпоредбата на ал. 5 от същия член е регламентирано, че при
неспазване на задължението по ал. 3, земеделския стопанин губи правата си по
чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата стопанска година.
Установено е, че съгласно данните в електронните регистри, последната
регистрация на И. като земеделски стопанин е направена на 31.01.2019 год. за
стопанската 2018 год./2019 год., която приключва на 30.09.2019 год. В този
смисъл е прието, че лицето не е извършило пререгистрация за стопанската 2019
год./2020 год. в срока до 15.06.2020 год., поради което от 01.10.2019 год. е
загубило правата си като земеделски стопанин. Въз основа на това е прието, че
от 01.10.2019 год. Т.Х.И. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2
години по чл. 53 от КСО. В подкрепа на така формирания извод, в констативния
протокол е вписано, че лицето е представило анкетна карта и заверено зелено
картонче от които е видно, че действително не е извършена пререгистрация за
стопанската 2019 год.-2020 год. в срока до 15.06.2020 год. С оглед на това е
указана необходимостта лицето да подаде в ТД на НАП декларация за регистрация
на самоосигуряващо се лице обр. ОКД-5 за прекъсване на дейността като
земеделски стопанин, считано от 01.10.2019 год., да заличи данните подадени с
декларация обр. 1 към Регистъра на осигурените лица на НОИ за периода от
01.10.2019 год. до 31.08.2020 год., като е указано, че на лицето се връчват
задължителни предписания за заличаване. Констативния протокол е изготвен в два
екземпляра, като видно от положения подпис и ръкописно вписано име, единия
екземпляр е връчен на Т.И..
Контролният орган на ТП
на НОИ Бургас е съставил и Задължителни предписания № ЗД-1-02-00819420\02.10.2020 год., в които
е указал на осигурителя Т.Х.И. да:
1. Да се подадат в ТД на
НАП коригиращи данни с декларация обр.№1 към Регистъра на осигурените лица на
НОИ за самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин Т.Х.И., както следва:
- за м. 12-2018 год. в
т.16.1 – 2 дни, в т.16.2 – 0 дни, в т.16.3 – 16 дни при осигурителен доход
38,89 лв., код 13;
- за м. 01-2019 год. в
т.16.3 – 22 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 02-2019 год. в
т.16.3 – 20 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 03-2019 год. в
т.16.3 – 20 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 04-2019 год. в
т.16.3 – 20 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 05-2019 год. в т.16.3
– 20 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 06-2019 год. в
т.16.3 – 20 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 07-2019 год. в
т.16.3 – 23 дни при осигурителен доход 0,00 лв., код 13;
- за м. 08-2019 год. в
т.16.1 – 0 дни, в т.16.2 – 8 дни, в т.16.3 – 14 дни при осигурителен доход 0,00
лв., код 13.
2. Да подаде в ТД на НАП
за самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин Т.Х.И. „декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице“ – обр. ОКД-5, като се посочи прекъсване
на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2019 год.
3. Да се подадат в ТД на
НАП заличаващи данни с декларация обр. № 1 към Регистъра на осигурените лица на
НОИ за самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин Т.Х.И. за м. 10, м. 11, м.
12-2019 год. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08 – 2020
год.
В задължителните
предписания са посочени и мотивите за тяхното постановяване – по т. 1 – поради
това, че са некоректни и по т. 2 и т. 3 – поради това, че лицето не е извършило
пререгистрация за стопанската 2019 год.-2020 год. в срока до 15.06.2020 год.,
поради което от 01.10.2019 год. губи статута си на земеделски стопанин, въз
основа на това от 01.10.2019 год. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал.
2 от КСО. Указан е и срока за изпълнение – 17 работни дни от получаването им,
отговорното лице - Т.Х.И. и обстоятелството, че при неизпълнение следва
съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.
350, ал. 1, във вр. с чл. 349 и чл. 349а от КСО. Указана е и възможността,
предписанията да бъдат обжалвани по реда на глава осма от КСО в 14-дневен срок
от връчването им. Видно от екземпляра на задължителните предписания, приложен
по делото, същите са връчени на Т.И. на 02.10.2020 год.
Недоволна от така
постановените задължителни предписания, Т.И. е оспорила същите пред Директора
на ТП на НОИ Бургас с жалба вх. № Ц-1012-02-197/ 13.10.2020 год. По повод
подадената жалба с Решение № Ц1040-02-133/10.11.2020 год. Директора на ТП на
НОИ Бургас е оставил в сила Задължителни предписания № ЗД-1-02-00819420\02.10.2020 год. дадени
на Т.Х.И. в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски стопани.
Фактическата обстановка и мотивите вписани в решението са идентични с тези,
вписани в цитирания констативен протокол, като в заключение е прието, че Т.И.
като земеделски стопанин не е изпълнила условието на чл. 5, ал. 5 от Наредба №
3 от 29.01.1999 год., поради което не попада в разпоредбата на чл. 10 от КСО,
т.е. след като няма пререгистрация, лицето след 30.09.2019 год. няма качеството
на осигурено лице и следва да подаде декларация ОКД-5 в ТД на НАП гр. Бургас за
прекратяване дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2019 год.,
както и да заличи данните в регистъра на осигурените лица за периода от
01.10.2019 год. до 31.08.2020 год.
Недоволна от
постановеното потвърдително решение, Т.И. е оспорила същото, по повод което
оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В жалбата е заявено,
че оспореното решение е постановено в противоречие със закона, като в подкрепа
на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По същество
жалбоподателката оспорва извода на административния орган, че след като не е
изпълнила задълженията си по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за
създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани да подаде
информация за дейността си чрез анкетна карта, то тя е загубила качеството си на
земеделски стопанин. В този смисъл е направено позоваване на разпоредбата на
чл. 5, ал. 5 от същата наредба, която указва, че при неизпълнение на това
задължение, земеделския стопанин губи правата си по чл. 6, но не и качеството
си на земеделски стопанин. В подкрепа на оспорването е развита и тезата за
регламентиран специален ред (по инициатива на земеделския стопанин или
служебно) за прекратяване на регистрацията, каквито данни в случая липсват.
Предмет на съдебен
контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № Ц1040-02-133/10.11.2020
г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за
законосъобразност се извършва по отношение него.
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-02-197/13.10.2020
г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – директор на ТП на НОИ Бургас. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ
Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода
на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи
относно възраженията на И..
Независимо от горното,
настоящия съдебен състав приема оспореното решение за незаконосъобразно,
доколкото решаващият орган е приложил неправилно материалния закон, като
мотивите в подкрепа на този извод са следните:
От анализа на
представените по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка е видно, че липсва спор между страните относно
обстоятелството, че жалбоподателката Т.И. е регистриран земеделски производител
и като такъв подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1-4
от КСО. Видно от приложената по делото справка от Персоналния регистър на НОИ
за осигурителните периоди от 01.01.2018 год. до 31.12.2020 год. се установява,
че жалбоподателката е внасяла дължимите осигурителни вноски, като
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин.
В нормата на чл. 1, ал. 1
от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е
указано, че задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на
ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация
свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Съгласно ал. 2, прекъсването, възобновяването или прекратяването
на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното
поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в
7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. В изр. 2 на чл. 1, ал. 2 от
Наредбата изрично е указано, че декларация за прекъсване на дейността не се
подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО – през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че за периода от 05.12.2018 год. до
18.04.2019 год. Т.И. е ползвала болнични за бременност и раждане. В този случай
и в съответствие с цитираната норма на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ,
декларация за прекъсване на дейност не се подава. Установено е също, че лицето
не е подавало и декларация за прекратяване на дейност като земеделски стопанин.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители (Наредба № 3), регистрираните земеделски
производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1
октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз
основа на представената информация областна дирекция "Земеделие"
заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на
срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка,
генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. В нормата на чл. 5,
ал. 5 от Наредба № 3 е указана и санкцията за неизпълнение на така вмененото
задължение, а именно - при неизпълнението на това задължение земеделският
производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта
за следващата година.
Видно от приложеното по
делото заверено копие от регистрационната карта на земеделския стопанин Т.Х.,
същата последно е заверена на 31.01.2019 год. за стопанската 2018 год./2019
год., която приключва на 30.09.2019 год. Лицето не е извършило пререгистрация
за стопанската 2019 год./2020 год. в срока до 15.06.2020 год. Независимо от
това, по мнение на настоящия съдебен състав, жалбоподателката не е загубила
правата си на земеделски стопанин, както неправилно и необосновано е приел административния
орган. Безспорно, в случая е налице неизпълнение на указаното в чл. 5, ал. 3 от
Наредба № 3 задължение, но по смисъла на ал. 5 от същата норма земеделския
стопанин губи само правата си по чл. 6, а именно: да кандидатства и да получава финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските
земеделски фондове чрез ДФ "Земеделие" или средства от централния бюджет за държавни помощи; да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в
земеделието; да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ; да
получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната
служба за съвети в земеделието;
да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ
и на чл. 10а ЗПЗП.
От друга страна следва
да се има предвид и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 6
от Наредба № 3, при прекратяване на дейността си земеделският производител е
длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция
"Земеделие", за отписване от регистъра и да върне регистрационната си
карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка, като
за неизпълнението на това задължение санкция не е предвидена.
В хода на
административното производство и на съдебното оспорване не са ангажирани
доказателства, които да удостоверят, че Т.И. е отписана от регистъра на
земеделските производители - нито по нейно искане, нито служебно. В този
смисъл, извода на административния орган, че тя е загубила качеството си на
земеделски производител се явява неправилен и незаконосъобразен, формиран в
противоречие със събраните доказателства. Неправилно в мотивите на оспорения
административен акт е развита тезата, че земеделски производител без подновена
регистрация в Областна дирекция "Земеделие", в съответствие с
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 губи правата си на земеделски
стопанин, независимо, че не е прекратил дейността на основание чл. 1, ал. 2 от
НООСЛБГРЧМЛ и няма нормативно основание за осигуряване, тъй като според
легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистриран земеделски
производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по
установения ред.
Разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 от Наредба № 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или
упълномощено от него лице ежегодно, в нормативно определен срок, да подава
информация за обстоятелствата по чл. 7, ал.1 в съответната Областната дирекция
"Земеделие", но при неизпълнение на това задължение санкцията е
единствено загуба на правата по чл. 6, не и служебно отписване от регистъра или
прекратяване на дейност. Ако се пропусне срокът за пререгистрация земеделския
производител губи възможността да се ползва само от правата си по чл. 6 от
Наредба № 3.
Следва да се има предвид
и обстоятелството, че с подаване на декларация за пререгистрация, лицето
декларира актуална информация за дейността си, чрез анкетна карта с анкетни
формуляри, т.е. то следва да декларира, че ще осъществява дейност през
годината. В настоящия случай, такова деклариране се явява недопустимо, предвид
настъпилото осигурително събитие – бременност и раждане. По същество, подаването
на такава декларация, означава, че лицето ще осъществява дейност през годината,
и не би имало право на обезщетение, което е в противоречие и с целта на закона.
По изложените
съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО, следва да бъдат отменени, като
постановени при неправилно приложение на материалния закон.
По делото е направено
искане от процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски. Като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката
следва да се присъди сумата от 420,00 лева за адвокатско възнаграждение. В хода
по същество, процесуалния представител на ответника направи възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като формулира искане до съда да
определи такова в минимален размер. Настоящият съдебен състав намира така
направеното възражение за неоснователно, доколкото от доказателствата по делото
се установява, че заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е
именно в нормативно определения минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване,
адвокатското възнаграждение е в размер на 350 лв.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателката и правна кантора „И ЕЛ СИ“ ЕООД с ЕИК *********, договореното
възнаграждение е именно 350,00 лева без ДДС. От приложената вносна бележка се
установява, че И. е привела по сметка на адвокатското дружество сумата от
420,00 лева, което съставлява данъчната основа от договореното възнаграждение –
350,00 лева, ведно с дължимото върху тази данъчна основа ДДС в размер на 70,00
лева.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-133/10.11.2020
год. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни
предписания № ЗД-1-02-00819420/02.10.2020 год. на контролен орган в ТП на НОИ
Бургас.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да
заплати на Т.Х.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес –
правна кантора „И ЕЛ СИ“ с адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 126, вх. А,
ет. 3, офис № 6 и № 7 сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет)лева разноски
по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: