Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр. Пазарджик, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети октомври,
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Окръжен
съдия : Илиана Димитрова
разгледа гр. д. № 485 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от ищеца Д.П.П.
*** против Областна дирекция на МВР - Пазарджик, представлявана от старши комисар Й.Р., които се основават на
следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че е собственик на дворно място, с площ от 1 775 кв. м., за което е отреден УПИ № - складова база, кв. , по плана на гр. П., при граници за имота: от североизток - канал и шосе за с. М., от северозапад - тилова база на МВР, от югозапад - тилова база на МВР и от югоизток - път, ведно с построените в дворното място сгради, както следва: а) Склад № 1 със застроена площ от 228 кв. м. - едноетажна, масивна конструкция, построен 1978 г., и б)Склад № 2 със застроена площ от 300 кв. м. - едноетажна, масивна конструкция, построен през 1978 г. Имотът закупих на 20.11.2007 г., след проведен търг, с нотариален акт за покупко-продажба на право на собственост върху недвижим имот №, том , рег. № , дело № от 2007 г. на нотариус Н. Х., рег. № 154 при Районен съд - Пазарджик, от „ВОИНТЕХ" ЕООД - в Ликвидация, гр. С., рег. по ф.д. № 1354/1999 г. на СГС, ЕИК *********, което дружество бе 100 % собственост на, и чийто правоприемник след ликвидацията е, Държавата, чрез Министъра на отбраната. В съответствие с предвиденото в нотариалния акт, след освобождаване на складовите сгради от леко стрелково оръжие и други вещи на дружеството - продавач, владението върху имота ми бе предадено на 04.12.2007 г., за което бе съставен и изричен протокол за въвод във владение. Понастоящем след влизане в сила на кадастралната карта и регистри за територията закупеният от мен имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма, с адрес на поземления имот - гр. П., п. к. 4400, с площ от 1 779 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, номер по предходен план: квартал , парцел VI, съседи: , , ВЕДНО със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор : застроена площ 227 кв. м., бр. етажи: 1, предназначение: складова база, склад, и
Сграда
с
идентификатор
застроена площ 301 кв. м., брой етажи 1, предназначение: складова база, склад.
Имотът граничел от три страни с имот на ответника - ОД на МВР -Пазарджик, а именно: Тилова база - имот с идентификатор
158, като достъпът до него се осъществява посредством имот с идентификатор - улица-тупик, собственост на Общината. Основният достъп до имота на МВР (тиловата база), също се осъществява посредством посочения общински път-тупик. На общинския път, посредством който се осъществява достъпът и до двата имота, ОДМВР-Пазарджик е поставила бариера и КПП и е въвела и осъществява пропускателен режим. Чрез въведения режим за преминаване и действията на лицата на въпросното КПП неправомерно се ограничавал достъпът до собствения на ищеца имот. Въпреки многократните му апели и покани тази практика да бъде преустановена и правата му да бъдат зачетени (вкл. чрез изрични писма в този смисъл до ОДМВР-Пазарджик и до МВР - С.), ответникът -
ОД на МВР -Пазарджик, неправомерно продължавал да ограничава достъпа и възможността за ползване на имота от собственика. Нито той, нито лица, които бил поканил или изпратил, не могли да достигнат необезпокоявано до имота. Достъпът бил невъзможен или поне - силно
затруднен. Понякога достъп се осъществявал, но след като документите за самоличност бъдат щателно проверявани, след като се изиска подробна информация къде и с каква цел се отива, след събеседване с „ръководството", и то придружаван от длъжностно лице от МВР на място и след като се разясни за сетен път собствеността върху имота. По-често достъп изобщо бил невъзможен, било защото съответният началник, който може да съгласува, отсъства, било по други причини. Достъп с автомобил или друго МПС бил още по-затруднен и ограничаван. Най-често просто се отказвал бариерата да бъде вдигната. Често какъвто и да е достъп директно се отказвал без каквито и да било обяснения. С всяко от тези неоснователни действия се пречело на пълноценното упражняване на правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот.
Също така ответникът неправомерно бил отнел владението и ползвал имота като разполагал, държал и съхранява върху терена автомобили, други МПС, друга техника и вещи. Възможно било също да ползва и складовите сгради (помещения), което ищецът предвид ограничаването на достъпа нямало как да установи със сигурност.
Ищецът
счита, че ползвайки собствения му имот, ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка и му дължи обезщетение, за което не го е овъзмездил по никакъв начин. За периода от 01 август 2012 г. до предявяане на исковата молба, поради отнетото ползване на имота ответникът му дължал обезщетение в размер на 26 000 лева, определено съобразно среднопазарния месечен наем.
След оставяне на исковата молба без движение да уточни
дали претендира обезщетение само лишаване от ползването на земята или и на
сградите, ищецът заяви, че лишавайки го от достъп до имота като цяло,
ответникът го е лишил от ползването не само на земята, но и на сградите и по
този начин се е обогатил неоснователно за негова сметка със сумите,
съответстващи на пазарния наем, за което му дължи обезщетение в размер на:
8 500 лв. за земята /дворното място, описано по –горе/, 8 500 лв. за
склад №1 с площ 228 кв. м. и 9 000 лв. за склад № 2
с площ от 300 кв. м.
Формулирал е и съответния петитум на тези три
отделни претенции, които намират своето правно основание в разпоредбата на чл.
59 от ЗЗД, доколкото лишения от ползването на недвижимите си имоти собственик
не разполага с друг иск, с който са защити правата си срещу ползващия ги без
основание несобственик.
Другите искове, които предявява ищеца със
същата искова молба са с правно
основание чл. 108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор застроена площ 227 кв. м., бр. етажи: 1, предназначение: складова база, склад, и
Сграда с идентификатор : застроена площ 301 кв. м.,
брой етажи 1, предназначение: складова база, склад, както и
негаторен иск по чл. 109 от ЗС със следния петитум: да се осъди ответника да прекрати/преустанови всяко неоснователно действие, с
което се пречи на пълноценното упражняване на правото
на собственост на ищеца върху описания по-горе недвижим имот, включително да не
възпрепятства или затруднява достъпа до него, като премахне неправомерно поставените върху общинския път бариера и павилион - КПП,
като преустанови пропускателния режим до имота, и
престане да осъществява каквито и да било други пречки в
тази връзка.
Препис от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника, който е подал отговор в законния срок.
В отговора се правят следните възражения:
1.За недопуситмост на исковете - като предявени
срещу лице, на което липсва материална и
процесуална легитимация по същите.
Това възражение се основа на разбирането на представителя на ответника,
че в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ГПК
процесуално правоспособен е този, който
е правоспособен по материалното правоотношение.
В
тази връзка се твърди, че процесният имот винаги е бил публична държавна
собственост, управлявана от
Министерство на вътрешните работи (МВР), като ползването е представено
на структура на МВР, а именно - ОДМВР-Пазарджик. Имотът представлявал част от
Тилова база на МВР.
Разглежданият случай по чл. 109 от ЗС засягал
управление на недвижим имот - публична държавна собственост, доколкото
претенцията на ищеца фактически обхващала
достъп до територията на такъв. Това било видно от обстоятелството, че до
визираните от ищеца парцел и складови помещения нямало самостоятелен достъп, понеже същите се намирали по средата на горепосочената Тилова база и ползват един и същ път за достъп с нея -
както е посочено и в самата искова молба.
Ищецът се позовава на
нормата на чл. 16, ал. 1 ЗДС, според която имоти - публична държавна собственост не могат да се използват не по
предназначение и да се предоставят на
трети лица, с изключение на случаите по
ал. 2, 5 и 6 от същата разпоредба, които в разглеждания
случай не били налице. Предназначението на Тиловата база на МВР -включително на парцела от същата, по отношение на който
ищецът предявява своите искове, било в
изпълнение на основни дейности на МВР съгласно чл. 2, ал. 1 ЗМВР - противодействие
на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред.
Парцелът на Тилова база представлявал имот -
публична държавна собственост (съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС). Съгласно чл.
14, ал. 1 ЗДС, министърът на вътрешните
работи, като ръководител на ведомството управлява предоставените на същото ведомство имоти - държавна
собственост. Като такъв, имотът
се управлявал от МВР като ведомство по
смисъла на §2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за държавната собственост (ЗДС). Доколкото
МВР представлява цялото ведомство, а ОДМВР-Пазарджик - само негова структура, именно на министерството било
предоставено по силата на закона управлението на държавната собственост.
За това ответникът ОДМВР-Пазарджик, макар да
е юридическо лице съгласно чл. 37, ал, 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗМВР, счита че не носи отговорност за управление на ведомствените имоти на МВР, които
са държавна собственост, доколкото съгласно
чл. 14, ал. З ЗДС, управлението върху имоти - държавна собственост, включва правото на съответното ведомство да ги
владее, ползва и поддържа от името на
държавата, за своя сметка и на своя отговорност. ЗДС се явява специален спрямо ЗМВР по отношение реда и условията за
разпореждането и управлението с държавна
собственост, а по смисъла на специалния закон МВР
което се явявало „ведомство“, а не отделните юридически лица,
които са включени в неговата структура, каквото е ОДМВР-Пазарджик.
2. За неоснователност на исковете:
Ищецът не е доказал наличието на предпоставки за
уважаване на исковете за защита правото на собственост и на този за
неоснователно обогатяване, поради лишаване от ползването на същите имоти.
Имотът, по отношение на който ищецът
формулира своите искове, се намирал на адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Д.Д.". Състоял се от 2 (две) сгради, залепени на калкан с
обща рампа за товарно-разтоварна дейност и имал общо 6 (шест) складови помещения, канцелария, съблекалня и санитарен
възел. Площта на обособения парцел била 1 775 кв. м. В момента всички
помещения се ползвали от различни структури
на ОДМВР-Пазарджик за складови помещения и са част от Тилова база на МВР при ОДМВР-Пазарджик - за съхранение на оръжие
и боеприпаси на МВР, както и на гориво-смазочни
материали за служебни автомобили.
За Тилова база на МВР при
ОДМВР-Пазарджик били издадени актове за държавна
собственост № 6014/18.01.1980 г. и № 7735/09.10.1991 г., където било отбелязано МВР.
През 1976 г. със Заповед № 66/22.12.1976г.
на председателя на Градски народен съвет (ГНС) –
Пазарджик било одобрено отреждането на терен в размер на 10 дка за тогавашното
ОУ на МВР-Пазарджик. След получаване на необходимите разрешения за проектиране е изготвен проект и е
започнало строителството на сгради, необходими за
обслужване на ОУ на МВР като Тилова база. Цялостното проектиране
и строителство било осъществено от МВР и със средства на МВР. След завършване на строителството било извършено държавно
приемане и издадени актове за държавна
собственост на името на ОУ на МВР, като този за 3 броя складове бил Акт № 6014/18.01.1980 г., на основание чл.
77 във връзка с чл. 81 от Наредбата за държаните
имоти (НДИ) - отменена към настоящия момент, като в графа 7 било записано, че имотът се ползва от ОУ на МВР
за Тилова база.
Посочените в актовете за
държавна собственост имоти - публична държавна собственост не били излизали от патримониума на държавата. Не било
известно на ответника през годините да е извършено предаване на сградите за
стопанисване и управление по реда на чл. 94 НДИ (отм.)
а в последствие по реда на ЗДС и ППЗДС.
През 1992 г. с ПМС №
72/30.04.1992 г. било закрито „ОСО“. Създадена била ликвидационна комисия, която до 31.03.1994 г. да извърши
ликвидацията на организацията, съгласно
Приложение № 1 към същото ПМС. В т. 6 от Приложение № 2 във връзка с чл . 4, ал. 1 от постановлението е
записано, че тяхната Централна складова база в Пазарджик
се предоставя безвъзмездно на МО. В Приложение № З във връзка с чл . 4, ал. 2 от постановлението е посочено,
че комплексните бази и домове на „ОСО“ в редица
градове, включително в Пазарджик, се предоставят безвъзмездно за съвместно ползване от МО и МВР. В ПМС № 72/30.04.1992
г. като цяло не е индивидуализиран процесният
имот - не са посочени никакви данни за вида, размера и
местонахождението на недвижимите имоти на „ОСО“ в Пазарджик.
Не е изразено по никакъв начин прехвърлянето на собствеността върху същия от МВР към МО.
През 1995 г. е издаден Акт
за държавна собственост (АДС) № 8235/01.06.1995 г. на МО - поделение 46750. В акта е описан съвсем друг
имот, нямащ нищо общо с двата склада на МВР като
година на застрояване, брой. квадратура, терен и т.н., въпреки че е посочен
същият адрес като на процесния имот, поради което ответникът
счита този акт за нищожен. В
самия акт са посочени като основание за издаването му
ПМС № 72/30.04.1992 г. и чл. 77 НДИ.
Със заповед № 176-ТС/21.10.1999 г. на кмета на община
Пазарджик, е одобрено изменение на регулацията на част от
парцел II - база на ОУ на МВР - кв. 432а, с което е обособен нов парцел VI - складова база, и се проектира улица-тупик за обслужването му. При промяната не е са били
налице материалните предпоставки на чл. 32, ал.
1, т. 1 ЗТСУ (отм.), послужил като основание за изменението на регулацията. Заповедта се явява нищожна ,предвид обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДС имотите
и вещите - публична държавна собственост, не
могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
Ответникът твърди, че съгласно чл. 7, ал. 5 от ЗДС,в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет
върху имоти -изключителна и публична държавна собственост,
може да се учредяват ограничени вещни права,
когато това е необходимо за:
1.
изграждане на национален
обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3.изграждане
на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 - когато няма друга техническа възможност или
когато друго техническо решение е
явно икономически нецелесъобразно.
Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да
се учредяват върху имоти -публична държавна
собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, поради което заповедта на кмета била с невъзможен предмет заповедта на кмета. Освен това била издадена и от ненадлежен орган.
По искане на министъра на
отбраната Н. С. до областния управител на
Област П. бил издаден нов Акт за частна държавна собственост № 4004/15.04.2002 г., с който имотът е включен в капитала
на търговското дружество „Воинтех" ЕООД, и където като съставен
по-рано акт е посочен АДС № 8235/01.06.1995
г. Не са изпълнени основни изисквания на чл. 6, ал. 1 ЗДС доколкото съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2,
т. 4 ЗДС, имотът безспорно е бил публична държавна собственост, за да се смени
режимът му в частна такава, е необходимо
решение на Министерски съвет, каквото в случая не е налице.
По повод установените нарушения във връзка с правото на
собственост на процесния имот,
ОДМВР-Пазарджик е сезирала Окръжна прокуратура -Пазарджик, която с писмо № 38117/16.09.2014 г. посочва, че видно от
материалите по образуваната пр. преписка № 2218/2014 г.
по описа на ОП Пазарджик. Г-н П. е закупил недвижим имот,
намиращ се по средата на Тилова база на ОДМВР-Пазарджик,
като става ясно, че продаденият имот е
собственост на държавата.От приложената скица е видно, че този парцел е вътрешен
спрямо Тилова база на МВР и поради
спецификата на района е невъзможно да се осигури самостоятелен достъп до него. Предвиден е проход през входа и
територията на Тилова база.
Въз основа на така изложените обстоятелства и посочените разпоредби на нормативните актове, ответникът прави основното си възражение срещу исковете, а именно: че имотът не е излизал от патримонума на държавата, винаги е представлявал публична държавна собственост и е изваден извън гражданския оборот. За това и организацията на охраната и пропускателния режим до него се осъществявали съгласно Инструкция за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, въведена с МЗ рег. № 8121з-1415/20.11.2015 г. и Заповед с рег. № 312з-2073/23.12.2015 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, т. е. твърди се, че не става дума до неправомерно ограничаване на достъпа до имота.
Този
имот бил необходим за изпълнението на основните функции и задължения на МВР а именно
обезпечава функциите по опазване на обществения ред и националната сигурност.Тиловата
база, описана в актовете за
държавна собственост, е необходима за съхранение на веществени доказателства по наказателни дела, както е и оръжеен
склад на ОДМВР Пазарджик.
С
отговора
ответникът заявява, че предявява иск за прогласяването
на нищожността на извършената покупко-продажба
и съответно обезсилване на нотариалния акт за нея съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Става дума за инцидентен установителен
иск за нищожност на правната сделка, от която ищецът твърди, че черпи своето
право на собственост, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на право на собственост върху недвижим имот № , том , рег. № , дело № от 2007 г. на нотариус Н. Х., рег. № 154 при Районен съд – Пазарджик.
Продавач
по сделката е „ВОИНТЕХ"
ЕООД - в Ликвидация, гр. С., но не става ясно на какви обстоятелства се основава
този иск за нищожност. Твърденията, изложени по-горе не биха могли да послужат
като основание за такъв един иск, доколкото се твърди, че имотът не е излизал
от патримонума на държавата, ерго – не е преминал валидно в собственост на
едноличното дружество с ограничена отговорност /продавач/, но тези обстоятелства не кореспондираха с
което и да е от правните основания за нищожност на договорите.
След дадени указания от съда ответникът уточни, че
основава инцидентния си иск за нищожност на сделката на обстоятелствата, че тя
има невъзможен предмет и противоречи на закона – на императивната разпоредба на
чл. 7, ал.1,във вр. с чл. 2,ал.2,т.10 от ЗДС. Двете основания за нищонжност се
поддържат като алтернативни, като по отошение на първото се излагат твръдения,
че имотът е бил изключен от гражданския оборот, като публична държавна
собственост и за това е могъл да бъде валидно прехвърлен в собстемност на ищеца
по делото.
Съдът прие за разглеждане инцидентния
установителен иск, като в съдебно заседание от 17.04.2017 г. изложи съображения
за неговата допустимост и по възражението на другата страна за липса на правен
интерес за предявяването му от лице, което е трета страна по сделката. Правния
интерес в конкретния случай се извежда от твръдяните от страна на ОД на МВР –
Пазарджик обстоятелства и претендиранато от него право- правото на ползване
върху имота, което заявява, че му е предоставено със Заповед на Министъра на
вътрешните работи /на л. 432 от делото/.
Като ответник иска за нищожност бе
конституирано от Министерство на отбраната, тъй като дружеството-продавач е
заличено, след прекратяване на дейността му и извършване на ликвидация, а по
силата на Заповед от Министъра на отбраната /л. 152 от делото/, на това
ведомство е приело оставналите непродадени след ликвидацията активи на
„Воинтех“ ЕООД.Т.е. тази заповед му създава качеството на правоприемник, в
материално правен смисъл за останалото след ликвидацията имущество, а от там –
и на процесуален правоприемник при спорове, относно имущество, което е било
обект на ликвидация, какъвто е случая с процесния имот.
В постъпилия отговор от страна на МО
се прави възражение за допустимост на ИУИ по съображения, че не бил спазен
предвидения в закона ред за предоставяне управлението на имот, държавна
собственост, което да включвало и неговото ползване, поради което и ОД на
МВР.Пазарджик нямало активна легитимация да предяви иска за нищожност.
По повод на това възражение следва да
бъде отбелязано, че правният интерес от предявяване на установителния иск се
преценява с оглед на изложените от предявилата го страна обстоятелства, а те
недвусмислено сочат, че тя цели като като резултат от успешното провеждане на
иска за нищожност възможността да упражнява претендираното от нея право на
ползване върху имот – публична държавна собственост.
След като обсъди събраните доказателства
съдът приема следното от фактическа страна:
Процесния
недвижим имот представлява понастощем: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр, П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма, с адрес на поземления
имот - гр. П., п. к. 4400, с площ от 1 779 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, номер по
предходен план: квартал , парцел , съседи: , , ВЕДНО със сградите, които
попадат в имота: Сграда с идентификатор : застроена площ 227 кв. м., бр. етажи:
1, предназначение: складова база, склад, и Сграда с идентификатор : застроена
площ 301 кв. м., брой етажи 1, предназначение: складова база, склад. Идентечин
е с Дворно място, с площ от 1 775 кв. м., за което е отреден УПИ № - складова база, кв. 432 А, по плана на гр. П.,
при граници за имота: от североизток - канал и шосе за с. М., от северозапад -
тилова база на МВР, от югозапад - тилова база на МВР и от югоизток - път, ведно
с построените в дворното място сгради, както следва: а) Склад № 1 със застроена
площ от 228 кв. м. -едноетажна, масивна конструкция, построен 1978 г., и б)
Склад № 2 със застроена площ от 300 кв. м. - едноетажна, масивна конструкция,
построен през 1978 г., по действящия план та града, преди одобряване на
кадастралната карта
Именно
този имот, със съответното описание преди одобряване на кадастралната карта, е закупил ищецът на 20.11.2007 г., след
проведен търг в процедулата по ликвидация на търговското дружество „Воинтех“
ЕООД. Доказателство за това е представения нотариален акт за покупко-продажба на право на
собственост върху недвижим имот № , том , per. № , дело № от 2007 г. на нотариус Н.Х., per. № 154 при Районен
съд -Пазарджик.
В подкрепа на
тезата си, че имотът е бил част от капитала на ликвидиращото се дружество
„Воинтех“ ЕООД ищецът се позовава на следните факти и доказателства:
Със своя Заповед №
47/22.01.1999 г. Министърът на отбраната образува Еднолично дружество с
ограничена отговорност с имущество - частна държавна собственост, с фирма
„ВОИНТЕХ" ЕООД, със седем клона, в това число и в гр. Пловдив (към който е
и офис Пазарджик). Капиталът на дружеството, в размер на 25 885 346 хил.лв.,
изцяло записан и внесен от държавата, разпределен в 258 853 дяла по 100 000
лева всеки е формиран на базата на непарична вноска от имуществото,
стопанисвано от МО, съгласно приложението. Това са били все активи на закритото
Управление предказармена подготовка на младежта към МО. С решение № 1
/04.03.1999 г.на СГС по ф.д. № 1354/1999 г., в регистъра на търговските
дружества на СГС е вписано Еднолично ООД с държавно имущество с фирма
„Воинтех" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., с капитал 25 885
346 хил. лв. Дружеството се представлява и управлява от В. Н. А. В капитала на
„Воинтех" ЕООД при учредяването му са включени част от имотите,
предоставени за стопанисване и управление на Министерството на отбраната. Друга
част от активите не са включени в капитала на „Воинтех" ЕООД, а са
предоставени от МО на други негови структури.
Част от останалите
имоти, които ищецът твърди да са били ползвани преди това от „ОСО“ и
предоставени на Министерството на отбраната с ПМС №72/1992 г., са включени в
имуществото на „Войнетех" ЕООД допълнително при увеличението на капитала му чрез
апорт през 2002г.
Представена е Заповед
№ ОХ - 393 от 27.05.2002 г. на Министъра на отбраната за
увеличение капитала на дружеството
от 23 582 893 лева
на 24 441 603 лева, което увеличение се дължи на непарична вноска - недвижими имоти по приложение 1 към
същата Заповед. В него под т.
10 фигурира именно
процесният недвижим имот.
Апортът и
увеличението на капитала са вписани с Решение № 9 от 02.10.2002 г. на СГС по
ф.д. 1354/1999г. Вписан е и нов учредителен акт, отразяващ промените, вкл.
апортът на процесния имот и преминаването му в патримониума на дружеството.
Същият е изрично визиран в Приложение 5, т.
10 от учредителния акт след вписаното увеличение на капитала.
От тук ищецът черпи и своете възражение срещу инцидентния установителен
иск, предявен от ответника, за нищожност на сделката за покупко-продажба,
твърдейки, че нито е нарушен закона, нито е закупил имот, публична държавна
собственост, който да е бил изваден от гражданския оборот. И действително тези
възражения са основателни,щом се касае до имот, включен в капитала на търговско
дружество, създадено от Държавата. Правото на собственост върху такъв имот
преминава в патримониума на новоучреденото юридечско лице, а държавата е
собственик /едноличен в случая/ на дяловете от капитала на това дружество и
носител на съответните членствени /дружествени/ права. Дали се касае до внасяне
на имота при първоначланото учредяване на дружеството или до допълнителна
непарична вноска, целяща уверичение на капитала му, изводите в тази посока да
едни същи- имотът е загубил характера на публична собственост, с внасянето му в
капитала на търговското дружество. В случая това е станало по специалния
предвиден в нормативните актове ред - Правилник за реда за упражняване на
правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 11 25.01.1994г., обн. в ДВ. бр. 10/01.02.1994г.,
ПМС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и
ЗППДОбП (отм.) и др. нормативни актове. Несъстоятелно е твърдението на ОДМВР -
Пазарджик, че е нарушен законът за държавната собственост. Правилникът, цитиран
по-горе, определя реда и начина на образуване, преобразуване и прекратяване на
държавни предприятия. Съгласно чл. 8 това става със Заповед на съответния
министър. Основанието за образуване на "Воинтех" ЕООД е Заповед №
ОХ-47/22.01.1999г. на Министъра на отбраната. С последваща негова заповед
капиталът е увеличен отново с непарична вноска - недвижими имоти. Това също е в
съответствие с разпоредбите на правилника. С посоченото Постановление се уреждат
въпросите относно активите на образуваните предприятия. Правилото е, че при
образуване и преобразуване на държавни предприятие в еднолични търговски
дружества с държавно имущество в капитала им се внася правото на собственост
и/или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени на
дружеството с акта на образуване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17а на
ЗППДОбП (отм.), касаеща преобразуването на държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество. В случая е приложимо и ПМС № 201/1993
г., действало към момента на образуването на дружеството - 22.01.1999 г., и към
2002 г.
Горните аргументи
са достатъчни, за да се приеме за неоснователен инцидентния установителен иск
за нищожност на сделката и на двете алтернативни искания – чл.26, ал.1 ЗЗД - поради
противоречие на закона и чл.26, ал.2 ЗЗД – като имаща невъзможен предмет.
В защитата на
позицията си срещу исковете на Д.П. ответникът ОД на МВР – Пазарджик се връща и
по-назад в хронологичното проследяване правния статут на имота, като твърди, че
никога не е бил предоставян на друго ведомство, ралично от МВР по установения
от закона ред, поради което няма как да е бил валидно включен в капитала на
„Воинтех“ ЕООД, чийто принципал, упражняващ правата на Държавата в него, е
Мининстерството на отбраната, представлявано от своя министър.
При тези
възражения, в тежест на ищеца бе да докаже придобиването и притежаването на
имота от страна на праводателя си „Воинтех“ ЕООД, който предмет на доказване
включва и фактите, предшестващи извършването на апортната вноска, а именно:
предхождащото предоставянето на този имот на Министерство на отбраната, по
начин, даващ му правомощия да се разпорежда с него, вкл. и да го внася в
капитала на създадено с акт на Министъра на отбраната търговско дружество.
В тази връзка
ищецът твърди, че имотът под наименование „Централна складова база — Пазарджик“
се е ползвал от Организация за съдействие на отбраната (ОСО), закрита с ПМС № №
72 от 30.04.1992 г., обн., ДВ, бр. 40 от 15 май 1992 г., чийто правоприемник е
станало Министерство на отбраната е Позовава се на поскоченото Постановление,
като твърди, че процесният имот фигурира изрично в Приложение 2, т. 6
от постановлението
като Централна складова база — Пазарджик. Твръди, че Министърът на отбраната е
използвал имотите на бившото ОСО, вкл. процесния имот, в съответствие с
възложеното му с цитираното постановление.
С чл. 3 от
Постановлението на МС се възлагат на МО дейностите, извръшвани до тогава от закритата
организация. С чл. 4, на който се
позовава ищецът се „предоставя безвъзмездно на Министерство на отбраната
недвижимито и движимо имущество на Организацията за съдействе на отбраната,
използвано за подготовка на наборници и специалисти за нуждите на въоръжените
сили, съгласно Приложение № 2“. В т. 6 от това приложение е описан имот в гр.
П., наречен „Централна складова база“. Друг акт,скица или какъвото и да е
документ, индивидуаризиращ имота към момента на предоставянето му на МО, липсва
по делото. Съдът отказа допускането на гласни доказатества по искане на ищеца
за установяване на факта, че процесния имот е бил ползвани от праводателите на
ищеца, в това число „Воинтех“ ЕООД и бившата ОСО, с мотив че фактическото им
ползване не е от значение за придобиване правото на собственост върху държавен
имот. Въпреки това, при липсата на точна и ясна индивидуализация на имота в гр.
П., който МС предоставя с Постановлението на Министерство на отбрана, се
оказва, че това фактическо положение, съществувало към момента на закриването
на ОСО би било от значение именно, за да може неточно определения предмет на
предоставените на това ведовмство права – имотът „Централна складова база в
Пазарджик“, да стане определяем, като се изходи от общата формулировка на чл. 4
от ПМС № 72/1992 г. относно критериите, по които е било определено имуществото,
поето от Министерство на отбраната. А това е било имуществото, използвано от
ОСО за осъществяване на специфичната му дейност, която е възложена от онзи
момент на Министерство на отбраната. /чл. 3 от ПМС 72/93 г./
Съдът счита, че по
делото съществуват косвени доказателства, позволяващи да се приеме за доказана
тезата на ищеца, че именно процесният имот е сладовата база, чието ползване от
ОСО е било заварено положение къв момента на нейното закриване. Именно поради
това и те са били предоставение на прамоприемника на дейността и имуществото на
тази организация в лицето на Министерство на отбраната. Данни за това се
съдържат в доклада до Директора на ГД“НП“ от 2014 г. на лист 175-176 от делото,
в който са описани обстоятелства, установени по повод извършена проверка от
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР.
По-конкретно там е посочено, че двете процесни сгради с настоящи идентификатори
и , макар да се намират
върху терена, предаден за изграждане на „Тилова база“ на МВР били отстъпени за
ползване от ОСО, пердвид спецификата на дейността им, свързана със съхранявен
на оръжие. Това станало, според посоченото в доклада по „устна уговорка и
подписано споразумение“ между тогвашния началник на ОУ на МВР и началника на
местно поделение на МО. Това било станало след завършване на строителството на
сградите, държавното му приемане и съставянето на акт за държавна
собственост № 6014/18.01.1980 г.
В същия
доклад се сочи, че процесният имот е предмет на ПМС 72/1992 г. за закриване на
ОСО, записан в Приложение 2, т. 6 като „Централна складова база"
Пазарджик, и за него е съставен АДС 8235а/01.06.1995г., издаден по реда на НДИ
(отм.). Сочи се и, че процесният имот е предмет и на по-новия АДС № 4004 от
15.04.2002 г. на областна управа, издаден по реда на ЗДС и ППЗДС.
При липса на преки доказателства за индивидуализацията
на имота, но въз основа на частния свидетелстващ документ /доклада от 2014 г./,
както и след обсъждане заключението на вещото лице, съдът приема, че под
наиеманованието „Централна складова база“ в ПМС 72/1992 г. Министрески съвет е
имал в предвид фактически ползваните към онзи момент две сгради със складово
предназначение и прилежащия им терен, които са идентични с процесния УПИ е
намиращите се в него сгради. Вещото лице е достигнало до извода, че въпреки непрецизното
описание на границите на имота и това на
сградите, процесният имот може да се определи като „складова база“, по смисъла
вложен в Постановлението.
Още косвени данни,
че предоставената на МО „Централна складова база“ се е намирала именно в територията,
предадена по-рано за изграждане на Тилова база на МВР, се съдържат в Заповед на
Министъра на отбраната № 36-187/23.05.201 г. на л. 376 и списък-приложение № 1
към нея на л. 377 от делото. Под № 22 в сипсъка е посочена „Складова база гр.
Пазарджик, р-н на МВР“ и е наредено управителя на „Воинтех“ ЕООД да организира
издаването на актове за частна държавна собственост.
В издания акт за
частна държаван собственост № 4004/2002
г., който е представен като доказателство по делото, както и акта за държавна собственост -№
8235а/1995 г. процесният имот е записан като Централна складова база -
Пазарджик, а като основание е цитирано изрично ПМС 72/1992 г. за закриване на
ОСО. Едни и същи си границите и местоположението, както и площта на парцела,
потвърдено и от вещото лице с експертизата.
Актовете за
държавна собственост не създават, а констатират съществуващи права, но ищецът
успя да докаже, чрез хронологичното проследяване на правните действия и актове
на държавните органи, валидното придобиване на собствеността от дружеството,
което е негов праводател.
Станаа ясно, че
Държавата, чрез компетентния й орган -
Министерски съвет, през 1992 г. с надлежен акт - ПМС 72/92 г. за закриване на
ОСО, се е разпоредила валидно с процесния имот, предоставяйки го за стопанисване
и управление на МО.
Впоследствие отново
държавата, чрез компетентния й орган - Министъра на отбраната, се е разпоредила
с имота, апортирайки го в капитала на „ВОИНТЕХ" ЕООД. Последното дружество
е продало имота на ищеца.
Дали е било удачно имотът,
който се намира по средата на терена, предоставен по-рано за Тилова база на МВР
да се предоставя на друго ведомство, обслужвал ли е реално осъществяната от
него дейност, посочена в ПМС 72/1992 г., колко време е бил нужен за тази цел и
пр. са все въпроси, касещи целесъобразността на акта на министерски съвет – ПМС
№ 72/1992 г., преценката за която е извън правомощията на съда по аргумент от
разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК.
Министерски
съвет е действал в рамките на предоставените му правомощия и законосъобразно в
съответствие с чл. 7 /отм./ от
ЗС. „Държавата предоставя на държавните учреждения
или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно
законите, плана и предназначението им“. Преценката на кое учреждение, кога, кой
имот да се предостави не подлежи на съдебен контрол, по убеждение на решаващия
състав.
За това е неоснователно възражение
на ответника ОД на МВР, че т.нар Складова база била предоставена първоначлно по
споразумение на местните поделения на МВР и МО, а не между ръководителите на
двете ведомства, което било в нарушение на чл. 94, ал.2 от НДИ/отм/.Съществето
е, че при закиването на ОСО и с оглед на преценката на обстоятелствата и
нуждите на Министерство на отбраната къмо онзи момент, Държавата, чрез
върховния орган на изпълнителната си власт, какъвто е МС, е предоставил имота
на това ведомство.
Какви права е имало МВР или ответника, като негово
подразделениие, преди валидното разпореждане с ПМС 72/92 г. е неотносимо към
настоящия спор. Без
значение са и правата на ОСО преди посоченото постановление - за стопанисване и
управление, или само за ползване. Посочваме факти, свързани с това, единствено
с цел пълнота.
По делото безспорно
се установи също така, че ответникът осъществява фактическата власт върху
процесния имот – този факт се призвана от него и се потвърди от св. Б.. Доказа
се и че се възпрепятства достъпа и се пречи на ползването на имота от неговия
собственик Д.П.. Поставена е бариера и КПП върху улицата-тупик, чрез която единствено
може да се осъществи достъпа до имота,според приетата техническа експретиза. Въведен
е пропускателен режим и при многократните си опити да посети имота ищецът не е
бил допустат от служителите, натоварени да охранявмат входа.
По този начин
ищецът е лишен от възможността да полза не само терена, върух който ответника
държи автомобили, но и сградите, защото възможност да отиде до тях.
Ответникът не успя
да докаже, че процесния имот е част по-голям имот, отреден за „Тилова база“,
който е изцяло негова собственост. От представената скица от ККР е видно, че се касае до самостоятелен имот, с
предназначение — складова база, достъпът до който се осъществява посредством
път/улица - тупик, която го обслужва. Това е видно и от нотариалното дело и
нотариалния акт, с който ищецът
придобива собствеността. Там е представена и изрично цитирана скица,
издадена надлежно от община - Пазарджик, тъй като към този момент не е била
налице одобрена и влязла в сила кадастрална карта. Видно е и от изисканата от
община - Пазарджик и налична по делото преписка по изработване и одобряване на
ПУП за процесния имот през 1999 г. Видно е и от приетата по делото експертиза.
До тук изложеното
налага извода, че са доказани по основание всички предявени с исковата молба
искове: за ревандикация на имота по чл. 108 от ЗС, по чл. 109 ЗС – за осъждане
на ответинка да преустанови нуоснователните действия, с които пречи на ищеца за
упражнява своето право на собственост и по чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на собствения му имот.
Относно размера на
исковете за парични обезщетния, които съдът счита, че са три отделни /за
лишаване от ползването на терена и на всяка една от сградите поотделно/ се
установи следното:
Макар от
заключението на вещото лице да се установява, че пазарния наем за трите отделни
обекта е общо 34 461 лв., не следа да се присъжда тази сума на ищеца, тъй
като сбора от претенциите му за лишаване от ползване на терена и сградите е
26 000 лв.Изменение на иска не е правено.
Освен това при
претенция за обезщетение относно ползването на земята в размер на 8 500
лв. , този иск е доказан в по-малък размер-5 165 лв., в който следва да
бъде уважен.
Другите два иска са
предявени за сумата от 8 500 лв. за сградата с по-малката поплощ
сграда идент. и за 9 000 лв. – за
по-голямата с идент. и са доказани в
по-голяма размер, съответно от 12 695 лв. и 16 701 лв., но съдът не
може да присъди повече от претендиранато от ищеца.
Тъй като разноските
на ищеца са разграничени в представения списък, а и практически могат да бъдат
отнесени към отделните искове само относно платената ДТ и адвокатски хонорар,
то това следва да се вземе предвид при определяне размера на отговорността на
ответника за разноски.
Дължмите разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение следва да бъдат намелени, съответно на отхвърлената част от иска по чл. 59 относно лишаване ползването на терена, а всички останали – да се присъдат изцяло в тежест на ответника.
По изложените съображения Пазарджшкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен инцидентния установителен иск на Обаластна дирекция на
МВР-Пазарджик за обявяване нищожност на сделката за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален
акт № , том , per. № , дело № от 2007 г. на нотариус Н.Х., per. № 154 при Районен
съд –Пазарджик, на предявените две алтернативни основания – поради противоречие
на закона по чл. 26, ал.1 ЗЗД или като сключена при невъзможен предмет по чл.
26, ал.2 от ЗЗД.
По предявените искове
от Д.П.П., ЕГН **********
*** против Областна дирекция на МВР - Пазарджик, представлявана от старши комисар Й.Р., разгледани с участието на
привлеченото трето лице-помагач Министерство на отбраната на Република
България:
1.Приема
за установено, че ищецът Д.П.П., ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., със сградите, които попадат в имота: Сграда с идентификатор : застроена площ 227 кв. м.,
бр. етажи: 1, предназначение: складова база,
склад, и Сграда с идентификатор застроена площ 301 кв. м., брой
етажи 1, предназначение: складова база, склад, като осъжда ответника Областна дирекция на МВР -
Пазарджик, представлявана от старши
комисар Й.Р. да предаде на ищеца
владението върху този имот.
2. Осъжда ответника Областна дирекция на МВР - Пазарджик, представлявана от старши комисар Й.Р. да преустанови всяко неоснователно действие, с
което се пречи на пълноценното упражняване на правото на
собственост на ищеца Д.П.П. върху описания по-горе недвижим имот, включително да не възпрепятства или затруднява достъпа до
него, като премахне неправомерно поставените
върху общинския път бариера и павилион - КПП, преустанови
пропускателния режим до имота, и престане да осъществява
каквито и да било други пречки в тази връзка.
3.Осъжда ответника Областна
дирекция
на МВР - Пазарджик, представлявана от старши комисар Й.Р. да запати на ищеца Д.П.П., ЕГН ********** *** обезщетения за лишаването му от
ползването на така описаните обекти на правото на собственост за периода от
01.08.2012 г. до 07.07.2017 г., както следва:
- в размер на 5 165
лв.- по
отношение на незастроената част от терена на п.и. с идентификатор по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик,
като отхвърля този иск за разликата до 8 500 лв.
- в размер на 8 500 лв. – по
отношение на сграда с идентификатор и
- в
размер на 9 000 лв. – по отношене на сградата с идентификатор , заедно със законнана лихва върху така
присъдените обезщетения от датата на предявяване на иска- 07.07.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пазарджик, представлявана от старши комисар Й.Р. да заплати на ищеца Д.П.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер на 10 317,40 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
страните.
Окръжен съдия: