№ 369
гр. Сливен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С.А
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201140 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от А. С. Е., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, против НП № 22-0804-005356/20.12.2022г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което за
извършено нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 1, т. 5,
предложение пето от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 150 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са отнети 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде поискано
присъждане на разноските.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.11.2022г. актосъставителят и свидетелят А., полицейски
служители в РУ-Сливен осъществявали контрол по ЗДвП по т. нар. „линеен
метод“ по автомагистрала „Тракия“ посока гр. Бургас - гр. София, като
двамата били със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СН 4979 НР,
управляван от св. А.. Около 16.20 ч. автомобилът им се движил по
автомагистралата, в лявата лента за движение, със скорост на движение 140
км./ч., плюс минус 2-3 км./ч., като в участъка след бензиностанция „Лукойл“,
в близост до км. 241, автомобилът им бил изпреварен отдясно от лек
автомобил „Мерцедес“, поради което включили светлинен и звуков сигнал, и
спрели водача на автомобила за проверка. На жалбоподателя бил съставен
АУАН с фабричен № 003300/01.11.2022г. затова, че на 01.11.2022г. около 16.20
ч., на Автомагистрала „Тракия“, посока гр. Бургас - гр. София, след
бензиностанция „Лукойл“, в близост до км. 241, като водач на лек автомобил
марка „Мерцедес С“ с рег. № СВ 1111 РМ, собственост на „Алианц Лизинг
България“ и „ММ оперативен лизинг“ ЕООД, гр. София, извършил маневра
изпреварване от дясното платно по посока на движението на служебен
автомобил марка „Шкода Рапид“ с рег. № СН 4979 НР, собственост на
Дирекция ДУССД гр. София, МВР. Констатираното нарушение било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП.
Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон №
6240563. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля А.. На датата на
съставянето му, АУАН бил връчен на нарушителя и подписан от него. В АУАН
били вписани възражения по акта, като било посочено, че полицейската кола
умишлено карала в лявото платно на магистралата като при разрешена
скорост 140 км./ч., те са карали със скорост 120-130 км./ч. в продължение на 2-
3 км. и не му давали път, след което той ги изпреварил от дясната лента. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН нарушителят направил писмени възражения по
съставения АУАН отново в същата насока, като с резолюция „за проверка и
становище“ били насочени към началник група „ТП“ при РУ –Сливен. По
повод възраженията, в докладна записка на полицейски инспектор група „ТП“
при РУ-Сливен до началника на РУ-Сливен, било посочено, че чрез началник
КИС ОД МВР-Сливен била извършена проверка в АИС
„СЛВМЕ“-„Смарттракер“, от която се установило, че служебният автомобил в
интервала 16.15 ч.- 16.25 ч. се е движил с максимално допустимата за пътния
2
участък скорост от 137 км./ч., като е посочил, че счита възражението за
неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-
Сливен издал процесното наказателно постановление, в което освен
описаното в АУАН било посочено, че „при изпреварване на ППС от дясната
страна създава непосредствена опасност за движението. С наказателното
постановление, за извършено нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл.
179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 10 контролни точки. В
него било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници
в движението.
Видно от разписката процесното НП било получено от жалбоподателя
на 04.09.2024г. като на 17.09.2024г. против него била подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля А., полицейски служител, присъствал при извършване на
нарушението, чиито показания съдът кредитира, т.к. те се основават на
техните преки и непосредствени възприятия.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
АУАН и НП формално съдържат изискуемите по ЗАНН реквизити, но от
начина, по който в тези два акта е описана фактическата обстановка, не може
да се направи извод за извършено нарушение, което да бъде подведено под
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП.
Аргументите за това са следните:
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл. 41, ал. 1
от ЗДвП, за което му е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
3
предложение пето от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътните превозни
средства се изпреварват от лявата им страна. Приложената санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП предвижда, че се
наказва с глоба в размер на 150 лв. водач, който не спазва правилата за
изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да бъде
наложено наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП е
необходимо от извършеното нарушение-в случая извършване на „маневра
изпреварване от дясното платно по посока на движението“, да е създадена
непосредствена опасност за движението. Нито в АУАН, нито в НП са
изложени факти и обстоятелства, от които да е видно, че е била създадена
непосредствена опасност за движението от начина, по който се е движил
автомобилът на жалбоподателя. Разпитаните по делото свидетели в
показанията си също не сочат, че от предприетата от нарушителя „маневра
изпреварване от дясното платно по посока на движението“ е възникнала
каквато и да било непосредствена опасност за движението. Посочването в НП,
че при изпреварване на ППС от дясната страна водачът създава
непосредствена опасност за движението е напълно недостатъчно да покрие
изискванията за съдържанието на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН-
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Това пък от своя страна рефлектира
върху правото на защита на наказаното лице.
Нещо повече: дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил
нарушение по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, то при липса на основен
елемент от деянието, от обективна страна не е изпълнен съставът на
нарушението, като санкционната норма съдържа и елемент от нарушението, т.
е. при неправилното изпреварване от същото да е създадена непосредствена
опасност за движението. След като липсват фактически основания за тази част
от състава, то не е налице нарушение, което да бъде санкционирано по този
текст. За да бъде наказуемо извършеното от жалбоподателя нарушение е
необходимо не само в НП да се посочи, че при изпреварването на ППС от
дясната страна водачът е създал непосредствена опасност за движението, а
трябва да бъде ясно описано в какво конкретно се е изразила тази опасност,
което очевидно в настоящия случай не е сторено.
Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-005356/20.12.2022г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на А. С.
Е., ЕГН ********** от гр. А., ж.к. „Изток“, № 11, вх. Г, ет. 1, за извършено
нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение
пето от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150
лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10
контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5