Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 30 май 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав, в публично заседание на 19.05.2016
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
участието на секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 477 по описа за 2016 г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А.К.Г. с ЕГН **********
*** е подал срещу „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* иск за признаване за уволнението
му, извършено със заповед № 5 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на „А.К.”
ЕАД и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна; за възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист „Контрол на
физическата защита” в Управление „Сигурност”, дирекция „Безопасност и качество”
в ответното дружество; за осъждане на ответника да му заплати сумата 13 555,50
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за
шестмесечния период след уволнението (02.02.2016 г.-02.08.2016 г.). Претендира
деловодни разноски.
Ищцата поддържа, че
незаконосъобразно е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ-поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като навежда
следните доводи: 1. Непосочване на конкретното основание, на което
работодателят счита, че ответникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, водещо до немотивираност на същата заповед; 2. Нарушение на
разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и чл. 68, вр. с чл. 104 от КСО, с
оглед наличието на правна възможност, а не задължение на работниците и
служителите, работили при условията на първа и/или втора категория труд да се
пенсионират преди навършването на общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО; 3.
Незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
поради обстоятелството, че не е подписана от законния представител на ответното
дружество. В тази връзка се прави искане за откриване на производство по чл.
193 от ГПК за проверка автентичността на подписа под оспорената заповед,
положен от името на изпълнителния директор на ответника.
Ответникът в отговора
си по реда и в срока по чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на
ищеца е законосъобразно, тъй като са изпълнени всички предпоставки на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, липсва нарушение на други нормативни
актове, заповедта за уволнение е мотивирана и е подписана от заместник
изпълнителен директор на ответното дружество, оправомощен със заповеди №
ВЗ-6/18.01.2016 г. и ВЗ-8/26.01.2016 г., представляващи делегиране на
работодателска компетентност по начин, допустим съгласно Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 11.01.2013 г. на Върховния касационен съд. Твърди се
неоснователност на съединените акцесорни искове за възстановяване на длъжност и
изплащане на обезщетение за оставане без работа, поради неоснователността на
главния иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.
Прави се изрично възражение за прихващане с правно основание чл. 103 от ЗЗД,
при условията на евентуалност, с искане да се прихване евентуално признатото
задължение на ответника към ищцата по чл. 225 от КТ с полученото от ищцата
обезщетение по чл. 220 от КТ.
Отделени са като
безспорни между страните следните обстоятелства: че предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не са подписани от изпълнителния директор на ответното
дружество, като между страните е останало спорно обстоятелството от кого са
подписани, че БТВ на ищеца за последния напълно отработен месец е в размер на
2 259,26 лв, и че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 2 259,26 лв., получено на 14.05.2016 г. С оглед така
отделените като безспорни обстоятелства съдът е отхвърлил като неоснователно
искането на ищеца за откриване на производство по оспорване на автентичността
на оспорената заповед, предвид обстоятелството, че и двете страни поддържат, че
тази заповед не е подписана от изпълнителния директор и законен представител на
ответното дружество Димитър Ангелов.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си адв. Ю.Д., поддържа исковата молба и доразвива
доводите, посочени в нея в хода на устните състезания и в писмена защита.
Ответното дружество,
чрез пълномощника си юрисконсулт Цветанка Коева, оспорва исковете като
неоснователни по съображенията, посочени в отговора по чл. 131 от ГПК и в хода на
устните състезания.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а направеното с отговора по чл. 131
от ГПК възражение за прихващане е с правно основание чл. 103 от ЗЗД.
Като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с исканията и доводите на страните, Козлодуйският районен съд прие за
установено следното:
Страните
не спорят, а това се установява и от представеното трудово досие на ищеца А.Г.,
че са били в трудовоправни отношения от 03.08.2005 г. до 02.02.2016 г., като
съгласно допълнително споразумение № 2367 от 22.07.2014 г. към трудов договор №
115/01.08.2005 г. ищецът е заемал длъжността „Главен специалист „Физическа
защита” в „А.К.” ЕАД ***.
С
писмо с рег. № 5424-ЧР/03.12.2009 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че
е придобил право на пенсиониране по първа категория труд при условията на § 4
от ПЗР на КСО, като същото е връчено лично на ищеца на 04.12.2009 г.
Липсват
както твърдения, така и доказателства ищецът А.Г. да е упражнил правото си на
пенсиониране и да му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
първа категория труд, при условията на § 4 от ПЗР на КСО.
Със
заповед № 5 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Заповедта е връчена на ищеца
срещу подпис на 01.02.2016 г., видно от направеното в нея отбелязване. Като
правно основание е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Словесното описание на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
вписано в уволнителната заповед е „при придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст”.
Също
на 01.02.2016 г. ищецът лично е получил отправено от работодателя предизвестие
за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ.
Между
страните е безспорно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца по чл. 228, ал. 1 от КТ за последния напълно отработен месец е в размер
на 2 259,26 лв.
В
съдебно заседание на 19.05.2016 г. съдът извърши констатация от оригинала на
трудовата книжка на ищеца, от която констатация установи, че от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника /02.02.2016 г./
до датата на приключване на съдебното дирене /19.05.2016 г./ ищецът не е
работил по трудово правоотношение.
Между
страните е безспорно също, че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по
чл. 220 от КТ в размер на 2 259,26 лв., получено на 14.05.2016 г.
Относно
представеното като доказателство по делото становище на Министерство на труда и
социалната политика с изх. № 26-740/15.12.2015 г.: Съдът приема, че по
естеството си същото становище представлява тълкуване на нормативни актове /КСО
и КТ/, извършено от орган на изпълнителната власт извън предоставените му от
закона правомощия. В този смисъл становището представлява недопустимо
доказателство по смисъла на ГПК и даденото с него тълкувание на нормативни
актове не обвързва нито страните по делото, нито съда. Следва също да се има
предвид, че становището се отнася до обуславящ въпрос, който е включен в
предмета на доказване по настоящото исково производство и е спорен между
страните и следователно е от изключителна компетентност на сезирания съд на
основание чл. 17, ал. 1 от ГПК.
При
така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По
делото липсват доказателства ищецът А.Г. да е упражнил правото си на
пенсиониране при условията на първа категория труд-§ 4 от ПЗР на КСО и да му е отпусната
лична пенсия при същите условия, като е безспорно установено, че към датата на
получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение-01.02.2016
г., ищецът не е бил навършил общата пенсионна възраст по чл. 68 от КСО /60 години и 10 месеца от жените и 63
години и 10 месеца от мъжете/, съответно не е бил придобил право на
пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО.
Същественият
материалноправен въпрос по делото е законосъобразно ли е уволнението на
работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, ако работникът или
служителят е придобил право на пенсия, респективно е упражнил правото си на
пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст при условията на първа и втора
категория труд по чл. 69, 69а, 69б, 69в, и § 4 и 5 от ПЗР на КСО, без обаче да
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия за
работещите трета категория труд, посочени в чл. 68 от КСО.
По
въпроса има трайна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата
на § 4 от ПЗР на КСО създава правна възможност, а не задължение, на работниците
и служителите, работили при условията на първа и/или втора категория труд, да
се пенсионират при облекчен режим, преди достигане на общата пенсионна възраст
по чл. 68 от КСО. ВКС счита, че пенсионирането не настъпва автоматично и зависи
само и единствено от волята на правоимащите лица, тъй като редакцията на § 4 от
ПЗР на КСО изрично предвижда възможност, а не задължение за пенсиониране. По
тези причини наличието на предпоставки за пенсиониране по § 4 от ПЗР и чл. 69б
от КСО не дава право на работодателите да прекратяват трудовите договори с
правоимащите лица на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, преди същите да са
изпълнили общите условия за пенсиониране по чл. 68, във вр. с чл. 104 от КСО. В
този смисъл е решение № 311 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на ВКС,
което е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и е задължително за
съдилищата, както и определение № 918 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 1798/2010
г. на ВКС.
Правото
на т. нар. „ранно пенсиониране” по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО представлява вид
гратификация за работниците и служителите, работили при условията на първа и
втора категория труд и изпълнили специалните изисквания на осигурителното
законодателство, като изключение от общите предпоставки за пенсиониране по чл.
68 от КСО и следователно това право е признато от законодателя с оглед защита
интересите на правоимащите категорийни работници, без да създава самостоятелно
право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ, независимо от волята на правоимащото лице.
Същият
извод следва и от историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ, изразяващо се в сравняване на отменените редакции и действащата
такава. В по-старите редакции на същата норма /Редакция към ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г., Редакция към ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г.:, Редакция към ДВ, бр. 28 от 02.04.1996 г./ правото на работодателя
да прекрати трудовия договор е обусловено от придобиването от
страна на работника и служителя на право на пълна пенсия за изслужено време и
старост, но не по-рано от определена възраст. В по-новите редакции на нормата,
включително действащата редакция /Редакция към ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г., Редакция към ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г., Редакция към ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г., Редакция към ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г., Редакция към ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г./ прекратяване на
трудовия договор може да се предприеме при придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника и служителя, а за
професори, доценти и доктори на науките – не по-рано от навършването на
определена възраст. Очевидно е, че в действащата редакция законодателят не е
разширил прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като
в нея е променена само терминологията, в съответствие с измененията в
КСО-вместо за „право на пълна пенсия за изслужено време
и старост” в действащата редакция се говори за „придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст”, т.е. за общите предпоставки за пенсиониране.
Следва
също да се има предвид обстоятелството, че ответното дружество не е прекратило
трудовото правоотношение с ищеца с влизането в сила-17.07.2015 г. на изменението
на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, към който момент ищецът е бил придобил право на
пенсиониране по § 4 от ПЗР и чл. 69б от КСО, а го е направило едва на 01.02.2016
г., към която дата § 4 от ПЗР вече не е бил действаща разпоредба, което
обуславя самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението.
Съдът
приема за неоснователно възражението на ответника, че заповедта за уволнение е
немотивирана. В същата е посочено както правно основание, така и фактическо
такова за издаването й, като с оглед обстоятелството, че на ищеца е било
известно, че не е придобил право на пенсиониране по общите условия на чл. 68 от КСО, то същият е бил наясно, че под „придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст”
работодателят е имал предвид право на пенсиониране при условията на § 4 от ПЗР
и чл. 69б от КСО-единствената друга възможност за пенсиониране, относима към
ищеца.
По тези съображения искът за признаване
за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта, с която е
извършено се явява основателен и следва да бъде уважен.
По възражението на ищеца, че отговорът
по чл. 131 от ГПК е подписан от лице, различно от изпълнителния директор на
ответното дружество, което не притежава работодателска и процесуална
компетентност:
Възражението е неоснователно. Видно от
възлагателни заповеди № ВЗ-8/26.01.2016 г. и ВЗ-6/18.01.2016, в периода от 26.01.2016
г. до 28.01.2016 г. включително и от 18.01.2016 г. до 19.01.2016 г. включително,
в който период е подписана процесната уволнителна заповед, зам. изпълнителния
директор на ответното дружество Иван Андреев е замествал изпълнителния директор
с всички произтичащи от заместването права и задължения, което дава основание
на съда да приеме, че отговорът е подписан от Иван Андреев. Извършено е
делегиране на работодателски правомощия по начин, допустим съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012 г. 11.01.2013 г. на ВКС.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът за възстановяването на
незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди
уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е
уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в
настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено
волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия
смисъл и по надлежния ред.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са
оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след
незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението
и вредите.
Видно от извършената от съда констатация от оригинала на трудовата
книжка на ищеца, същият след уволнението му до датата на приключване на
съдебното дирене по делото не е работил по трудово правоотношение, с което
искът е доказан по основание, включително относно наличието на
причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди.
При
изчисляването на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за основа се
взема брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен
месец, предхождащ уволнението. По делото не е спорно обстоятелството, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл. 228, ал. 1 от КТ за последния
напълно отработен месец е в размер на 2 259,26 лв.
Тъй като крайният момент, към който се
произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване на съдебното дирене,
искът следва да бъде уважен за периода от 02.02.2016 г. /датата, следваща
връчването на заповедта, от която уволнението е породило действие/ до 19.05.2016
г. /датата на приключване на съдебното дирене по делото/. За периода от
02.02.2016 г. до 02.05.2016 г. се дължат на ищцата 3 БТВ, или сумата 6 777,78
лв. За периода от 03.05.2016 г. до 19.05.2016 г. на ищеца се дължи обезщетение
за 13 работни дни от месец май по 107,58 лв. за всеки работен ден, което е
равно на 1 398,59 лв. Или общо за периода от 02.02.2016 г. до 19.05.2016
г. на ищеца се дължи обезщетение за незаконно уволнение в размер на
8 176,37 лв.
Именно до този размер следва да бъде
уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а в останалата му част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, с оглед обстоятелството че се претендира
обезщетение за бъдещ период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене.
Предвид основателността на иска по чл.
225 КТ, следва да бъде разгледано и направеното от ответника евентуално
възражение за прихващане по чл.
103 от ЗЗД с изплатено обезщетение по чл. 220 КТ. Между страните не е спорно,
че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2 259,26
лв. Поначало работодателят дължи на работник или служител обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ
само при законосъобразно уволнение, а в разглеждания случай уволнението на
ищеца е незаконосъобразно и ответникът му дължи само обезщетение по чл. 225 КТ.
Обезщетенията за законосъобразно и за незаконосъобразно уволнение са дължими
при условията на алтернативност и не могат да се съчетават.
Съдът
обаче приема за неоснователно възражението за прихващане, тъй като за да е
налице неоснователно обогатяване на ищцата е необходимо да се осъществи
определен фактически състав: освен да бъде признато за незаконно неговото
уволнение, в 2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ от влизане в сила на
съдебното решение ищецът да се яви на
работа, за да заеме длъжността, на която е възстановен, тъй като в противен
случай трудово-правната връзка ще се прекрати на основание чл. 325, т. 2 от КТ.
В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 311 от 14.12.2011 г. по гр.
дело № 88/2011 г. на ВКС.
С
други думи, ищецът би дължал връщане на полученото обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2 259,26
лв. едва след влизане на настоящото решение в законна сила и ако в
2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ от влизане в сила на решението се е
явил на работа, за да заеме длъжността, на която е възстановен, т.е. при
осъществяване на юридически факти, които към датата на приключване на съдебното
дирене не са се осъществили.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „А.К.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
адв. Ю.Д. съответна част от сторените по делото разноски за адвокатски хонорар при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата в минималния размер, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно
се претендира от адв. Д. по-висок размер на адвокатското възнаграждение, тъй
като в случаите на чл. 38 от ЗАдв между пълномощник и доверител липсва
договорен размер на адвокатския хонорар, поради което същият задължително се
присъжда в минималния размер по Наредбата.
При липсата на други данни съдът
приема, че платеното адвокатско възнаграждение се отнася поравно за всеки от
трите иска-174,12 лв., поради което съобразно уважената част от исковете
ответникът дължи на адв. Д. разноски в размер на 453,26 лв.
Съдът намира за явно неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй
като същото се присъжда в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 54,12
лв., съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Също така следва на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Козлодуйски районен съд сумата 487,05 лв. за
държавна такса /80 лв. за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 80 лв. за
неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 327,05 лв. върху уважения размер
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/, съобразно уважената част от исковете.
Воден от всичко гореизложено,
Козлодуйският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на А.К.Г. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед заповед № 5
от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД *** и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ заповед № 5 от 18.01.2016 г., на заеманата преди
уволнението длъжност „Главен специалист „Контрол на физическата защита” при „А.К.” ЕАД ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „А.К.”
ЕАД *** с ЕИК ********* да заплати на А.К.Г. с ЕГН ********** ***, сумата 8 176,37 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ за периода от 02.02.2016 г. до 19.05.2016 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата
от уважения размер 8 176,37 лв. до пълния предявен размер от 13 555,50
лв. и за периода от 20.05.2016 г. до 02.08.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението с правно основание чл. 103 от ЗЗД на „А.К.” ЕАД *** за прихващане с изплатено на А.К.Г. обезщетение по
чл. 220 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 38 от Закона за адвокатурата „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* да заплати на адв.
Ю.П.Д. ***,
офис 4, сумата 453,26 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.К.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на „А.К.” ЕАД *** с ЕИК ********* сумата 54,12 лева-разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.К.” ЕАД
*** с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Козлодуйски районен съд сумата 487,05 лева, представляваща държавна
такса за образуване на делото, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.06.2016
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд.
Районен съдия: