Р Е Ш Е Н И Е
№... 26.04.2018г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 04.04.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №28 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от И.Д.П. *** срещу О Г.. С
исковата молба се твърди, че ищцата била наследник на съпруга си Д.Д.П., б.ж. на с.О., общ.Г.. Нейният наследодател бил
собственик на дворно място с площ от 1358 кв.м., в което имали постройки и
което ползвали повече от 10 години. Мястото било декларирано в О Г. и били
плащани данъци за него. Никой не е имал претенции за собствеността върху имота.
Не притежавали документ за собственост върху имота, но в разписните книги на Ота имотът бил записан на името на наследодателя на ищцата.
Когато ищцата решила да се снабди със скица на имота, установила, че същият е
се води земеделска земя със статут на земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ – собственост
на О Г.. Тъй като имотът никога не бил включван в ТКЗС, наследодателят на
ищцата не го е заявявал за възстановяване пред поземлена комисия. В същото
време обаче той никога не е загубвал владението върху имота, който винаги е
считал за свой собствен. Това породило за ищцата правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че недвижим имот с начин на трайно ползване нива с площ от 1,385 дка, пета категория, находяща се в землището на с.О., общ.Г., представляваща имот с планоснимачен №000148 по КВС на с.О., при граници: имот №002148 – нива на М.П.Д., имот №000151 – пасище, мера на О Г., имот №000975 – полски път на О Г., имот №000164 – пасище, мера на О Г., е собственост на наследниците на Д.Д.П., б.ж. на с.О., общ.Г..
Ответникът, О Г. представя писмен отговор по смисъла на чл.131 ГПК, като изразява становище, че искът е допустим и основателен. Имотът бил предоставен на О Г. по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. За него не бил издаден акт за общинска собственост. О Г. не владеела и не ползвала имота. Не оспорва изложените в исковата молба факти относно ползването на имота от наследодателя на ищцата. Моли делото да бъде гледано в негово отсъствие.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От представеното и прието като писмено доказателство по делото копие на Удостоверение за наследници №313/17.10.2017г. на с.О., общ.Г., ищцата е наследник на Д.Д.П., б.ж. на с.О., общ.Г., починал на 14.03.2006г. Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Приходна квитанция от 18.10.2017г., Приходна квитанция от 13.03.2017г., извадка от стар регулационен план на с.О., ищцата е заплащала местни данъци за имот в с.О., собственост на Д.Д.П..
От представеното по делото копие на Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/13.03.2018г. на О Г., скица №К07036/13.03.2018г. на ОСЗ гр.Г. се установява, че имот №000148 с площ от 1385 кв.м. в землището на с.О., общ.Г. представлява нива – частна общинска собственост.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели лицата Димитър Желязков Колев и Керка Д.К., от показанията на които е видно, че ищцата и съпругът й много години са живяли в застроения си имот в с.О., освен който притежавали и още един празен имот в съседство, който ползвали за отглеждане на земеделски култури и за отглеждане на животни. Имотът бил преди това собственост на бащата на Д.Д.П. и останал в наследство от него. Свидетелите били съседи на процесния имот. Този имот бил ограден. Бил голям около декар и нещо. Процесното дворно място не е било в ТКЗС и никой не е имал претенции към него. Винаги свекъра на ищцата го е стопанисвал, а след смъртта му ищцата и съпругът й продължили да го ползват. Към настоящия момент, след смъртта на съпруга си, ищцата продължавала да стопанисва имота.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото, непротиворечиви са и не са налице данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Наследодателят на ищцата е бил собственик на недвижим имот – празно дворно място, което към настоящия момент представлява земеделска земя в землището на с.О., общ.Г., граничещо с регулацията на населеното място. Тъй като имотът е бил извън регулацията на населеното място, той е бил третиран като земеделска земя при започване на процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ “Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.” Поради тази причина Д.Д.П. е следвало да заяви за възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот пред съответната Поземлена комисия, макар собствеността върху имота му да не е била отнемана. Тъй като той не е направил това, имотът е бил записан в картата на възстановената собственост като “земи по чл.19 ЗСПЗЗ”. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ “Ота стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.” Целта на тази разпоредба е, земеделски земи, които не са били заявени за възстановяване от техните собственици, да не остават безстопанствени, а да бъдат стопанисвани от Ота. Касае се за придобиване на право на собственост по силата на закона, което не може да бъде противопоставено на оригинерно основание за правото на собственост на лица, притежаващи доказан титул за собственост от време, предхождащо регистрирането на земеделските земи като такива по чл.19 ЗСПЗЗ. Водените от ОСЗ регистри не съставляват титул за собственост, не биха могли да удостоверят преминаването на правото на собственост от патримониума на един правен субект в патримониума на друг правен субект, нито наличие на оригинерно основание за придобиване на собствеността, вкл. и от Общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Установено бе по делото, че наследодателят на ищцата е придобил процесния недвижим имот по наследство от баща си и го е владял до смъртта си, като никога имотът не е бил земеделска земя. Ищцата също владее имота след смъртта на нейния съпруг. Собствеността върху имота никога не е била отнемана от нейния собственик, като имотът не е бил включван в ТКЗС и не е бил държавна собственост.
Поради тази причина съдът намира иска за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.П. ***, ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.Г., бул.”Р.” №**, представлявана от кмета на Общината, че недвижим имот с начин на трайно ползване НИВА с площ от 1,385 дка /един декар триста осемдесет и пет квадратни метра/, пета категория, находяща се в землището на с.О., общ.Г., представляваща имот с планоснимачен №000148 /сто четиридесет и осем/ по КВС на с.О., при граници: имот №002148 – нива на М.П.Д., имот №000151 – пасище, мера на О Г., имот №000975 – полски път на О Г., имот №000164 – пасище, мера на О Г., е собственост на наследниците на Д.Д.П., б.ж. на с.О., общ.Г., починал на 14.03.2006г.
На основание чл.115, ал.2 ЗС определя шестмесечен срок на ищеца да извърши отбелязване на решението в службата по вписванията при РС-Г., считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: