№ 198
гр. Варна, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Т. Св. Иванова
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600917 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна
жалба от адв.Т. П. АК Варна, като защитник на подсъдимата Т. М. Р. срещу
Присъда по НОХД №320/2023г. по описа на РС Провадия първи наказателен
състав, постановена на 02.05.2024г .
С атакуваната присъда подсъдимата е призната за виновна за това, че за
времето от месец декември 2019г. до юли 2023г. включително, в гр.Провадия,
обл.Варна, след като е била осъдена с решение №340/12.11.2019г. по гр.дело
№447/2019г. и решение № 106/24.06.2021г. по гр.д. № 805/2020г. по описа на
РС-Провадия, да издържа свой низходящ – детето си Г. И. Н., родена на
21.07.2016г., чрез нейния баща и законен представител И. И. И. (И. И. Н.),
съзнателно не изпълнява това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно общо 43 месечни вноски, възлизащи общо на
сумата от 7600лв.
На основание чл. 183, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК и е наложено
наказание „лишаване от своода“ за срок от четири месеца, отложено по реда
на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че постановения акт е
незаконосъобразен с оглед явно несправедливото наказание, като се твърди, че
не са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и ниската
обществена опасост на дееца и се иска определянето на по-лекото наказание
"пробация".
В хода на въззивното производство представителят на ВОП, като счита
1
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Предлага
потвърждаването й, съответно за оставяне на жалбата без уважение. Намира
искането за налагане на по-леко наказание "пробация" за неоснователно,
предвид, че такова наказание няма да изпълни целите на чл.36 НК, както и да
да бъде изпълнено за лице, за което не е установен постоянен и настоящ адрес
на територията на страната.
Частният обвинител И. И. И. чрез своя повереник - адв.С.Н. и лично
счита жалбата за неоснователна, както и че не са налице предпоставките по чл.
55 НК, а именно изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
като моли жалбата да се отхвърли.
В съдебното заседание, подобно на първоинстанционното производство
развило се по реда на чл. 269, ал.3, т.1 и т.4 б.“а“ от НПК подсъдимата се
представлява от защитник адв. Т. П. и жалбата се поддържа на наведените в
нея основания. Акцент се поставя на обстоятелството, че подсъдимата има
четири деца. Опонира се, че е налице законодателство което позволява
наказанието „пробация“ да бъде изпълнявано и в друга държава членка на ЕС
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения
акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта
му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК съдът
констатира слденото:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 319, ал,1 от НПК от лице имащо правен интерес да обжалва, като
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да
установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
През 2010 г. подсъдимата Т. М. Р. и свидетелят И. И. И. (тогава с имена
И. И. Н.) заживели на съпружески начала. По време на съвместното им
съжителство, на 09.01.2016 г. се родила тяхната дъщеря — Г. И. Н.. Септември
месец 2018 г. подс. Р. и св. И. се разделили. Тогава подсъдимата заминала да
живее и работи във ФР Германия, а св. И. останал с дъщеря им Г. Н. в гр.
Провадия, обл. Варна. С Решение № 340/12.11.2019 г. по гражданско дело №
447/2019 г., по описа на Районен съд Провадия, влязло в законна сила на
04.12.2019 г. родителските права върху детето Г. И. Н. били предоставени за
упражняване на баща й св, И. И. И. (тогава с имена И. И. Н.). Дължима
издръжка от подс. Р. за низходящата й, била отсъдена в размер на 150 лева
месечно, която следвало да се изплаща чрез бащата и законен представител -
св. И.. С Решение № 106/24.06.2021 г. на Районен съд Провадия, по
гражданско дело № 805/2020 г., влязло в сила на 21.07.2021 г., било изменено
Решение № 340/12.11.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. на PC Провадия, като бил
увеличен размерът на дължимата издръжка от 150 лева на 200 лева месечно.
Въз основа на решението на съда бил издаден изпълнителен лист, който бил
депозиран при Държавен съдебен изпълнител в Районен съд Провадия и било
образувано изпълнително дело № 20213130400168. От 04.12.2019 г., когато
влязло в сила на Решение № 340/12.11.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. на PC
2
Провадия до 15.08.2023 г., когато била привлечена в качеството на обвиняем
по наказателното производство, подс. Т. Р. не направила нито една вноска по
дължимата издръжка към низходящата й, с което свое бездействие съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на 43 месечни вноски, възлизащи
общо на сумата от 7600 лева. В изпълнение на Наредба за определяне на реда
за изплащане от държавата на присъдена издръжка, считано от месец
декември 2021 г., Община Провадия започнала да плаща по 90 лева всеки
месец на детето Г. И. Н., вместо длъжника - подс. Т. Р..
Горната фактическа обстановка РС Провадия е установила въз основа на
гласните доказателства – показанията на свидетелите И. И. И./частен
обвинител/, Т. М. С., М. Р. С., В. М. Р. и И. И. А. и писмените доказателства
подробно упоменати.
За да приеме за установено по безспоред начин гореизложеното, съдът
прецени събраните гласни и писмени доказателства по следния начин:
Въззивна инстанция изцяло споделя становището на
първоинстанционния съд, че следва да кредитират всички гласни и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство и
приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК и чл. 372, ал.4 от НПК.
Същите по своето същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична
връзка и последователност, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по
безспорен начин установяват фактите относно извършеното престъпление,
авторството му и времето на извършване.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя
мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на
деянието на подсъдимата Т. М. Р., която е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл. 183, ал.1 от НК.
Съдът е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа
обстановка и правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и
не намира нужна да преповтаря в цялост.
Правилно РС-Провадия е определил вида и размера на наказанието,
като е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за
извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за което реч ще стане и по
долу.
По жалбата на подсъдимата
Възраженията на защитата се развиват в една насока, като се твърди
явна несправедливост на наказанието и се иска определянето на по-лекото
предвидено в закона наказание- пробация.
ВОС счита, че правилно е наложено на подсъдимата наказание
„лишаване от свобода“, а не „пробация“. От обективна страна престъплението
е на просто извършване, и за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносен резултат. За изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е достатъчно бездействието изразяващо
се в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящ на
дееца издръжка. Не е нужно изрично да се разяснява, че същността на
3
издръжката е да осигурява ежедневни и бъдещи нужди на лицата, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от лични имущества. За това в
този аспект от поведението на осъденото да плаща издръжка се прави извод за
неговата престъпна упоритост. В конкретния случай не е налице абсолютно
никакво плащане на нито една от месечните вноски от момента на
постановяване на решение №340/12.11.2019г. по гр.дело №447/2019г., с което
е осъдена да издържа свой низходящ – детето си Г. И. Н.. Общия размер на
неплатената издръжка, като цифрово изражение може и да не е съществен, но
в случая се отнася за период надхвърлящ три години. Частният обвинител е
бил принуден дори да търси варианта за социално подпомагане за да обезпечи
нуждите на детето. Правилно ПРС е отчел смекчаващото вината
обстоятелство. Наличието на други деца обаче не може да заличи
задължението на осъденото лице да изпълнява родителските си грижи еднакво
към всичките си деца. Ето защо ВОС намира, че искането за определянето на
по-лекото предвидено наказание би се разглеждало като ненаказуемост с оглед
тежестта на извършеното и личността на подсъдимата, която дори е напуснала
страната.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Варненският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда по НОХД №320/2023г. по описа на
РС Провадия първи наказателен състав, постановена на 02.05.2024г .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4