Р Е Ш Е Н И Е №196
гр. Кюстендил, 17.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на съдебен секретар Е. С., като разгледа докладваното от
съдия Костадинова в.гр.д. № 298/2019 г. по описа на КнОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ- МВР,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. "***" № *** със
съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. И. М.
обжалва Решение № 335/15.04.2019 година, постановено по гр. дело №2486/2017 г.
по описа на Кюстендилския районен съд, в частта, с която дирекцията е осъдена
да заплати на Н.Г.В. *** сумата от 840,40 лв., дължима за заплащане за
неотчетеното като отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции в
периода 01.10.2014 г. – 31.03.2016 г., както и лихва за забава върху тази сума
за периода 01.12.2014 г. – 17.11.2017 г. в размер на 196,38 лв..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд е недопустимо в частта, с
която дирекцията е осъдена да заплати сумата 840.40 лв., дължима за неотчетено
като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани операции в периода 01.10.2014 г.
– 31.03.2016, тъй като присъдената сума е над претендирания от ищеца размер или
алтернативно се иска отмяната му в тази част като неправилно и необосновано.
Във връзка с твърдението за неправилност на
решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати сумата 840.40 лв.,
дължима за неотчетено като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции в
периода 01.10.2014 г. – 31.03.2016 г. се твърди, че районен съд неправилно се е
позовал в своето решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., тъй като същата не е транспонирана и
няма пряко приложение на територията на РБългария. Счита се, че цитираната
директива е неприложима при организация на работното време на служителите при
сменен режим. В тази връзка се твърди, че първостепенният съд не прави
разграничение и съответно смесва понятията „периоди на дежурство“, „оперативна
готовност“, „време на разположение“ и „време при пътуване“, които по дефиниция
имат различен смисъл и съдържание. Твърди се, че районен съд неправилно се е
позовавал на директивата по отношение на „дежурство” като форма на организация
на работно време, тъй като ищецът работи на сменен режим на работа; че е
несъстоятелен изводът на районен съд, че когато работникът е на път за
достигане на мястото на командироване, той се счита на разположение на
работодателя, тъй като не се доказва същият да е извършвал фактически действия
по време на пътуването, които да са свързани пряко с изпълнение на служебните
задължения; че в решението не са обсъдени доводите изложени в писмената защита, а именно, че от показанията на свидетелите се
установявало, че времето за път било различно- между 6 и 8 ч. в зависимост от
крайната цел. Във връзка с оплакването за недопустимост на решението в
обжалваната част се твърди, че районен съд е излязъл извън пределите на
търсената защита, тъй като е уважил иска с 96 лв. повече от претендираното. Искането е за
отмяна на решението в обжалваната част, като се отхвърли иска за сумата
840.40 лв. или да се обезсили решението
в тази част и да се върне делото на районен съд за ново разглеждане. Направено е искане и за изменение на решението в
обжалваната част като се отхвърли частично иска, като сумата 840.40 лв. се
намали със сумата 120.07 лв.- заплащане на времето за пътуване до до ГПУ
Болярово и ГПУ Елхово, което е с
продължителност 7 часа в едната посока.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който жалбата се оспорва изцяло. Твърди се, че постановеното
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон, че КнРС правилно е възприел установената
по делото фактическа обстановка и въз основан на нея, след задълбочен анализ на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е достигнал до извод
за основателност и доказаност на предявените претенции. Искането е за
потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваните
части. Същото становище е застъпено и в проведеното съдебно заседание.
Окръжен съд счита, че атакуваният
съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при
спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решението на
КнРС в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Н.Г.В. ***
сумата 840.40 лв., представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен
транспорт при командироване за участие
в специализирани операции в
периода 01.10.2014 г. до 31.12.2016 г., лихва за забава за периода 01.12.2014
г. – 17.11.2017 г. в размер на 196.38 лв. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съдът счита, че решението в частта, в които
въззивникът е осъден да заплати 840.40 лв., дължима за неотчетено като
отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани операции в периода 01.10.2014 г. –
31.03.2016 г. не е недопустимо за сумата
96 лв. и за периода 18.02.2016 г. до 28.02.2016 г.. Съображения:
С
писмена молба ищецът при условията на чл. 214 от ГПК е направил искане за изменение на исковите си претенции чрез
намаляването им по размер. С определение на съда,
постановено в съдебно заседание на 11.01.2019 г., по гр.д.
№2486/2017 г. на КнРС, съдът е допуснал
изменение на исковите претенции по размер, като ги е намалил до общ
размер 840.40 лв. В същото определение съдът е прекратил производството в частта за сумата 96 лв., дължима за периода от 18.02.2016 г. до 28.02.2016 г., поради отказ от иска в тази
част. Доколкото съдът с обжалваното решение е присъдил сумата 840.40 лв. за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2016 г., съдът приема, че в присъдената сума е включена и сумата 96 лв., за периода от
18.02.2016 г. до 28.02.2016 г., по отношение на която производството по делото
е било прекратено с влязло в сила определение. Следователно
първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на
заявеното от ищеца, поради което решението в тази част е недопустимо и следва да се
обезсили.
Решението в частта, в която е присъдена сумата
744.40 лв., представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено
като отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани операции в периода 01.10.2014
г. до 01.01.2016 г., ведно с претендираните лихви за забава е законосъобразно.
Съображения:
Спорът между страните се съсредоточава върху
обстоятелството дали намира приложение в настоящия случай разпоредбата на чл. 2
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.,
и съответно дали времето за пътуване със служебен транспорт при командироване
за участие в специализирани операции представлява работно време, т. е. дали и
за този период от време, в който ищецът не е престирал ефективно работна сила,
се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите на КнРС за
основателност на предявения иск и приема, че времето, през което служителите са
на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на командироване,
без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от
работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем е изпълнявал
служебните си задължения. Съгласно цитираната разпоредба "На държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение".
По делото не се спори че страните са обвързани
от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
старши „ОДГ” „ГПУ- Гюешево“, в Регионална
дирекция „Гранична полиция“ гр. Кюстендил (РДГП) и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събрания доказателствен материал е безспорно
установено, че ищецът е бил командирован многократно за участие в
специализирани полицейски операции,
извън мястото на обичайната му работа, в друго населено място, което се
намира извън териториалният обхват на структурата в която работи. Доказан по
безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на
Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите ищецът е пътувал
със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато съгласно
изготвените графици е бил на работа като е безспорно, че по време на пътуванията
в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения, както и че
времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и съответно не
му е заплатено.
КнОС приема, че дори и служителят,
непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази хипотеза, той
престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да
откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни
задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство това време на пътуване представлява т. нар. несъщинско
работно време по смисъла на определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1
от Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на
организацията на работното време, поради което и служителите, които са на
разположение на работодателите или органите по назначение - на територията на
предприятието, имат право на възнаграждение за предоставената на разположение
трудова сила. В този смисъл е и националната правна уредба - арг. чл.10 НСОРЗ, който предписва, че за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се
намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a
contrario когато служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, се счита за
работно време, т. е. период, през който е престирал (поставил на разположение)
своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право на уговореното
възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова сила.
Правилно КнРС е отбелязал в своите мотиви, че
за процесния период, в действащото законодателство на РБългария липсва уредба,
която изрично да разпорежда правата и задълженията на страните досежно времето
за пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства в период на
командироване в отдалечени обекти, както и че липсва изрична уредба на въпроса
дали се следва заплащане на възнаграждение за времето за пътуване до мястото на
командироване. Въпросът
дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на
разположение на работодателя, без да полага фактически труд
през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със
задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения,
постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело
С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria
de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по
дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010
г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по
дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по
C-266/14/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Както
правилно е посочил в мотивите си КнРС периодът на придвижване също е част от
работното време, макар и фактически действия по служба да не са извършвани. По
тази причина той следва да бъде включен при сумираното изчисляване на работното
време и да се взема предвид при отчитането на положен извънреден труд, който
следва да бъде заплатен.
Следователно, съобразно
задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното
законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а
когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето,
през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от
дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също
представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически
на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено, преюдициалните
заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и
те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по
еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към
настоящия казус. Директивата е приложима и за процесното правоотношение, като
извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното разбиране на процесуалния
представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за изцяло неоснователно възражението
на въззивамаета страна за неприложимост на общностния нормативен акт.
За неоснователно се възприема от настоящата
инстанция и алтернативното искане на въззиваемата страна за частично отхвърляне на предявения иск, като присъдената сума, бъде
намалена със сумата от 120,07 лева, представляваща сбора на сумите за
извънреден труд при пътувания с продължителност не 8, а 7 часа
по отношение на изрично посочените във въззивната жалба командировки.
Определената от първоинстанционния съд продължителност за пътуване от 8
астрономически часа в посока е съобразена не само с изготвената по делото ССЧЕ,
но и със събраните в хода на производството пред КнРС гласни и писмени
доказателства. В тази връзка, КнОС кредитира показанията на свидетелите Н. Д. и
А. С., от показанията на които се установява, че служителите са тръгвали в 6.00 ч. сутринта, но към
5.30- 5.40 ч. най- късно служителите са били в дирекцията в Л., тъй като са
имали извънреден инструктаж за безопасни условия на труд, разписвали са се в
книгата за инструктаж, качвали са багажа в автомобила. След това са тръгвали по
установената дестинация на командировката, като са имали задължителни почивки,
а също са били задължени да се обаждат на началника си. Имали са ограничение в
скоростта на автомобила- да не се надвишава 120 км.ч. по магистралите. Времето
за път до съответното ГПУ било различно. До 14.00 ч., се пристигали на
местоназначението си и са се
явявали задължително на брифинг, на който се разпределяли задачите, дежурствата
и дейностите по времето на командироването.
Имайки предвид, че в работното време се включва и времето за инструктаж, а също и
времето за почивки и пр., то районен съд правилно е кредитирал
заключението на ССчЕ, в частта, в която са взети предвид 8 часа за пътуване в
една посока, тъй като именно това е осредненото/приблизителното време,
необходимо на служителя да пристигне до
мястото на командироване, респ. да се върне обратно.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск е основателен до размерите, установени от ССчЕ, при
съответно време за пътуване в посока от 8 астрономически часа.
С оглед на изложеното по- горе съдът постанови
решението си
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 335/15.04.2019 г, постановено по гр. дело № 2486/2017 г. по описа на КнРС в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
при МВР, седалище и адрес на управление: град С., бул. "***" № *** е
осъдена да
заплати на Н.Г.В., ЕГН ********** *** сумата 96 лв.,
представляваща неплатеното
възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване (отиване и
връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции за периода от 18.02.2016 г. до
28.02.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 837/03.12.2018 г, постановено по гр. дело № 119/2018 г. по описа на КнРС в частта, с която
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на управление: град С., бул. "***" № *** е осъдена да заплати на Н.Г.В., ЕГН ********** *** сумата 744.40 лв., представляваща неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.10.2014 г. до 01.01.2016 г. и лихва за забава за периода 01.12.2014 г. –
17.11.2017 г. в размер на 196.38 лв.
В останалата част решението е влязло в сила
като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: