№. 260085 / 30.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов
При секретаря…Тодора Владинова..., като разгледа докладвано от съдия Семов АНД №. 1087 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №. К - 029196/16.07.2020г. на Директор Регионална дирекция /РД/ за областите Монтана, Видин и Враца при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ в гр.Монтана е наложена на ,,К. Й. О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х. у. №. 1. представлявано от управителя В.М.И., чрез пълномощника адвокат Н.Ш. xxx и адв.П. П. от АК – Кърджали, с посочен съдебен адрес xxx имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.210а от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, пр.3 от ЗЗП.
Недоволно от Наказателното постановление /НП/ ,,К. Й. О. чрез пълномощници моли да бъде отменено като незаконосъобразно, навеждайки доводи за липса на извършено нарушение, съответно за нарушение на закона при съставяне на АУАН и издаване на НП. Алтернативно се навеждат доводи и за изменение на НП.
Въззиваемата страна РД за областите Монтана, Видин и Враца чрез процесуален представител пледира за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на НП.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
При извършена проверка на 17.12.2019г. с Констативен протокол №. К - 2701705 в офис на кредитора „К. Й. О. в гр.Монтана, област Монтана, ул.Цар Борис ІІІ №. 1. е установено следното:
На 13.08.2019г. кредиторът ,,К. Й." О. в стопанисван от него обект офис в гр.Монтана, ул.Цар Борис ІІІ №. 1. е предоставил на потребителя Ю.Ф. Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредит, който не съдържа информация, че потребителят има задължение да предостави най-малко две обезпечения от посочените в т.8 на част ІІ „Описание на основните характеристики на съответния кредит" на СЕФ. От предоставената в СЕФ информация се разбира, че потребителят следва да осигури едно от изброените четири вида обезпечения, за да не дължи неустойка по кредита при тяхното не осигуряване. По този начин чрез премълчаване на важна и съществена за потребителя информация, която е следвало да му бъде предоставена своевременно, кредиторът при осъществяване на дейността си използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването й. В предоставените Общи условия по договора също не е налична информация за необходимостта да бъдат предоставени от потребителя най-малко две от посочените в тях обезпечения, за да не дължи неустойка, при неосигуряването им.
Във връзка с подадена в КЗП жалба вх. №. М-01-219/10.12.2019г. от потребителя А. К. е извършена на 17.12.2019г. проверка от служители на КЗП - РД Монтана в офиса на .,К. Й.“ О. в гр.Монтана, ул.Цар Борис ІІІ №. 12. В жалбата потребителя посочва, че е сключил с „К. Й.“ О. договор за паричен заем №. 36648 от 26.02.2018г. за сума в размер на 3000 лв за 24 месеца, като размерът на погасителната вноска е 183,50 лв., а общата сума за плащане възлиза на 4403,93 лв. Посочва също, че не е обърнала внимание на предупреждението на кредитора, че следва да внася по 316 лева на месец, а не както посочената в договора погасителна вноска. Жалбоподателката твърди, че е внесла сума в размер на 3282 лв като е смятала, че остатъкът по задължението възлиза на 1222 лева. Оказало се в действителност, че дължи още 4302 лв, тъй като месечните погасителни вноски били изчислени не върху получената сума в размер на 3000 лв., а на база на сумата от 7584 лв. Към жалбата е приложен сключения на 26.02.2018г. договор, погасителният план към него и подписания на същата дата договор за поръчителство, в който е посочено, че поръчителят отговаря заедно със заемателя за заем в размер на 7584 лв.
По време на проверката с Констативен протокол №. К-2701705/17.12.2019г. е приет от служителите на КЗП предоставения им СЕФ за кредит в размер на 2000 лв, който те са изискали в качеството им на потребители, преди да се легитимират. В СЕФ и в предоставените им също Общи условия са изброени 4 вида обезпечения, като недвусмислено се разбира, че е дължимо само едно от тях. Никъде не е посочено, че потребителите са задължени да предоставят най-малко две от посочените в СЕФ и в Общите условия обезпечения. С Констативния протокол е указано на кредитора да представи всички документи, във връзка със сключен договор №. 36648/26.02.2018г. с жалбоподателката К., становище по жалбата, както и други договори за отпускане на потребителски кредити.
На 20.12.2019г. в офиса на КЗП в гр.Монтана с ППД №. К-0121672 са приети от представител на кредитора становище по жалбата на потребителя и заверено копие на сключения с него договор, и свързаните документи. От документите се установява, че кредитът е следвало да бъде обезпечен едновременно с две обезпечения, а именно: със запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия /ОУ/. Поради това, че не са осигурени едновременно две обезпечения от потребителя, и е начислена неустойка в размер на 3180.07 лв, която сума е по-голяма от размера на отпуснатия заем - 3000 лв. Потребителят е предоставил едновременно две обезпечения, но едното не е било одобрено от кредитора, тъй като поръчителят не е отговарял на условията, поставени от кредитора.
От направените констатации и събраните документи се установява, че е извършено административно нарушение от кредитора, за което не може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност, с оглед датата на извършването му /дата на сключване на договора - 26.02.2018г./
Поради което с процесния АУАН е ангажирана административнонаказателна отговорност на кредитора за същия осъществен състав на нарушение, относно несъдържаща се информация в СЕФ, към Договор за паричен заем №. 852290/13.08.2019г., сключен с потребителя Ю.Ф.. Договорът, Общите условия и СЕФ са изискани с горепосочения констативен протокол, предоставени са от кредитора и са приети с ППД №. К-0121672/20.12.2019г.
От предоставените документи се установява следната фактическа обстановка: В т.8 на СЕФ, е посочена следната информация „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“.
,,Договорът за потребителски кредит е обезпечен със:
1.Едно или две физически лица, гарант/и, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размер на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, не са сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от ,,редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; В случай на учредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице - поръчител. Лицето, подписало договор за поръчителство, ще се счита за негов автор до доказване на противното.
2.Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
3.Първа по ред Ипотека;
4.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.”
В тази връзка СЕФ не съдържа информация, че потребителят има задължение да предостави повече от едно от изброените обезпечения по договора за кредит. Напротив. Начинът, по който е предоставена информацията в СЕФ, сочи по-скоро, че потребителят следва да осигури едно от изброените по-горе обезпечения по договора за кредит.
Информацията, съдържаща се в Раздел V ,,Обезпечения“ от Общите условия на договора за кредит, също не сочи че потребителят има задължение да предостави повече от едно от посочените обезпечения по договора за кредит.
Както се установява от наличните доказателства по преписката, преди потребителят да е взел решение относно приемането на предложението на търговеца и подписването на договора за кредит, търговецът по никакъв начин не предоставя информация на потребителя относно съществуващо изискване за предоставянето на повече от едно обезпечение по договора за кредит. Видно от договора за кредит обаче, такова изискване в действителност съществува, а именно:
Съгласно чл.6 от Договора за кредит „Страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя:
1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия;
2.Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия;
3.Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия;
4.ценна книга издадена в полза на заемодателя.“
От изложеното по-горе е видно, че търговецът не предоставя своевременно информация на потребителя, че съществува изискване за предоставянето на най-малко две от посочените в СЕФ и в ОУ обезпечения, а я предоставя едва чрез екземпляра на самия договор за заем. Респективно, търговецът информира потребителя за условията, посочени в чл.6 от договора за заем, едва след като потребителят вече е взел търговско решение за приемане на предложената от търговеца оферта.
Предвид така установените фактически обстоятелства, които се подкрепят изцяло от събраните по преписката писмени доказателства, се доказва по несъмнен начин, че в конкретния случай ,,К. Й. О. при осъществяване на дейността си използва нелоялна търговска практика. С това си деяние търговецът е нарушил разпоредбата на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП.
За установеното нарушение по чл.210а вр. с чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП св.Ж.Ф.М. съставила АУАН №. К - 029196/16.03.2020г. в присъствието на св.Р. П. И. и св.К.Х.И., а впоследствие било издадено на основание чл.210а от ЗЗП обжалваното НП с налагане на имуществена санкция над минималния размер.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни доказателства в лицето на св.Ж.Ф.М., св.Р. П. И., св.К.Х.И. и св.Ю.М.Ф.. Съдът като обсъди всички гласни доказателства в контекста на разпоредбите на чл.210а и чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били съставен АУАН и издадено НП. Съдът не споделя изложените доводи от К. Й. О., намира за безспорно доказано нарушението по чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, което е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърденията на жалбоподателя – търговец, не се подкрепят от доказателствата по делото, в т.ч. и чрез непосредствения разпит на св.Ф.. От последната липсва жалба, но КЗП е установила в хода на проверката, че търговеца не инцидентно нарушава чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, респ. извършил е нарушението не само по повод сключване на договор с подалата жалба К., но и спрямо др. не подали жалби лица, в т.ч. и при сключване на договор със св.Ф..
Св.Ф. даде непосредствено показания пред въззивния съд, от които настоящия съд установи, че тази 24 годишна жена не е запозната с това какво означава „обезпечение” и, че не се е интересувала от обезпеченията по отпуснатите и кредити. От представените Удостоверение за активен кредит относно св.Ф. и разпечатка, не се извежда извода посочен в писмената защита, в т.ч. и че случаите относно жалбоподателката К. и св.Ф. са различни. Настоящият съд не споделя тези доводи и намира, че показанията на св.Ф. дадоха по–точна представа за обстоятелствата на нарушението и подкрепиха изложените обстоятелства от АНО. Въззивният съд изцяло споделя наведените доводи от пълномощника на административно наказващия орган /АНО/ и не споделя твърденията на жалбоподателя К. Й. О.. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, без настоящия съд да споделя наведените доводи от жалбоподателя и в тази насока, които общо взето са /бланкетно/ посочени, без да са съобразени доказателствата по АНП. Настоящият съд не констатира да е налице нарушение по чл.36 от ЗАНН, налице е надлежно съставен и предявен АУАН №. К - 029196/16.03.2020г. Не е налице и нарушение по чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението, считано от 13.08.2019г. Не така са стояли нещата при договора с К. и затова по този случай не е съставен АУАН, но е описан защото последица от проверката по жалбата на К. е установеното нарушение и по др. договори в т.ч. и спрямо сключения със св.Ф.. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при посочване на термина „нелоялна заблуждаваща търговска практика”, напротив много подробно, както в АУАН, така и в НП е посочено нарушението цифром и словом, напълно съответстващо на доказателствата по АНП. Настоящият съд не споделя доводите за неправилно смесване на термините нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като следва да се има предвид по повод на това неоснователно възражение, разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, според която - Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к.
Едно от възраженията в жалбата на К. ЕЙС О. е, че по отношение на сключването и изпълнението на договор за заем №. 852290, сключен с потребителя Ю.Ф. не може да се направи извода, че е налице същото нарушение, както при К.. Потребителката Ф. не била предложила, нито предоставила някое от описаните в част 11, т.8 от СЕФ обезпечения по договора за заем, поради което не могъл да се направи извода за реализиране на нарушението, описано в обжалваното НП по отношение на договор за заем №. 36648 от 26.02.2018г. Следва да се посочи, че в АУАН не е описано само нарушението по отношение на договор за заем №. 36648 от 26.02.2018г., описано е общо установеното нарушение по чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, с частност допуснато и по отношение на сключения договор със св.Ф.. Настоящият съд приема, че св.Ф. не е била предложила обезпечения, тъй като видно от показанията и, същата не знае какво означава това „обезпечения”, още повече да и е било разяснено. Твърди се, че на конкретната потребителка Ю.Ф. е разяснено много подробно цялата преддоговорна информация, предоставена чрез СЕФ и че на същата е било ясно, че следва да предостави две обезпечения по заема, в случай, че сключи договор за заем с дружеството. Св.Ф. даде показания по повод на тези твърдения и те изцяло се оборват от посоченото от св.Ю.Ф..
Недоказано е твърдението, че служителите на дружеството са предоставяли своевременно и компетентно информация и разяснения на потребителите ПРЕДИ, по време на и след прекратяване на отношения по сключване на договори за потребителки заеми. Това, че св.Ф. не била сезирала с жалба КЗП или прокуратурата, не означава и не доказва, че служителите на дружеството са били предоставили информация, дори да се приеме, че са били предоставили такава информация, СЕФ и ОУ не я предоставят, в което се изразява процесното нарушение по чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП.
Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП. При условията на чл.210а от ЗЗП правилно е наложена имуществена санкция на виновното юридическо лице извършило нарушение по смисъла на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП. Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му – защитата на правата на потребителите е основна функция на европейското законодателство създавайки редица механизми за действително упражняване правата на потребителите, като нарушението по чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68е, ал.2, предложение 3 /не я предоставя своевременно/ от ЗЗП, по разбиране на настоящия съд, е със значима тежест.
Съдът намира, че при определяне размера на наложената санкция наказващият орган не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата по чл.27 и чл.83 от ЗАНН. Конкретно наложеният размер е над минималния предвиден в закона, като в наказателното постановление не се съдържат мотиви обосноваващи санкционирането с по-висок от минимално предвиденият размер на това наказание. Така не е възможно да се установи какви отегчаващи обстоятелства са предпоставели налагането на такъв размер на имуществената санкция. Липсва обсъждане на която и да е от предпоставките по чл.27, ал. 2 от ЗАНН и чл.83 от ЗАНН, поради което не става ясна причината мотивираща определянето на наказание над предвиденият в закона минимален размер. Настоящият съд намира за съответна на тежестта на нарушението минимално предвидената като размер имуществена санкция по чл.210а от ЗЗП – 1000 лева, поради и което НП следва да се измени.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените искания от страните за присъждане на разноски. Съгласно чл.63, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, при направено възражение за прекомерност, настоящия съд намира, че на КЗП гр.София, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, следва да се присъдят 120 лева юрисконсултско възнаграждение, а на жалбоподателя ,,К. Й. О. сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №. К - 029196/16.07.2020г. на Директор РД на КЗП за областите Монтана, Видин и Враца в гр.Монтана, с което на ,,К. Й. О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х. у. №. 1. представлявано от управителя В.М.И., чрез пълномощника адвокат Н.Ш. xxx и адв. П. П. от АК – Кърджали, с посочен съдебен адрес xxx е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.210а от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ,,К. Й. О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х. у. №. 1. представлявано от управителя В.М.И., да заплати на КЗП гр.София сумата 120 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА КЗП гр.София да заплати на ,,К. Й. О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х. у. №. 1. представлявано от управителя В.М.И. сумата 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: