№ 238
гр. Варна, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500157 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и
„Водоснабдяване и канализация Варна“ООД срещу постановеното по гр. д. №
130/ 2023г. решение № 13/08.01.2024г. на ОС – Варна, с което Община Варна
е осъдена да заплати на Д. М. Ц. сумата от 55 000лв. като частично предявен
иск от общо 100 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди в
следствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане,
осъществено на 04.08.2021г., при което при преминаване по велоалея,
обособена от лявата страна на ул. “***“, гр. Варна по посока комплекс
„Приморски“, в района на *** на ул.“***“, ищцата е паднала в дупка,
заемаща цялата ширина на велоалеята и част от пътното платно на улицата, в
следствие на което са настъпили телесни увреждания, ведно със законното
лихва от датата на увреждането и сумата от 6302,22лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за лечение във
връзка с настъпилото увреждане, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба, както и въззивниците са осъдени да
заплатят солидарно на Ощина Варна, по предявените срещу тях в качеството
им на трети лица помагачи обратни искове сумите от 55 000лв.- обезщетение
за неимуществени вреди и 6 302,22лв. – обезщетение за имуществени вреди,
на основание чл.54 ЗДД, при условие, че същите бъдат заплатени от Община
Варна.
В жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, вх. № 1995/24.01.2024г.,
са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани
на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в
противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционния съд относно начина и причините поради които е
настъпил инцидента. Твърди се, че неправилно е установено фактическата
обстановка, тъй като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени
1
представените от въззивника писмени доказателства, от които се установява,
че на мястото на инцидента е имало извършени два изкопа и са били налични
обезопасителни знаци. Сочи се също така, че съдът превратно е тълкувал
събраните по делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил
неправилни изводи че причинените телесни увреждания и настъпилите
усложнения са в пряка връзка с инцидента. Счита, че присъденото
обезщетение е необосновано завишено и не е в съответствие с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчетено и съпричиняването от страна
на пострадалата. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Направени са
и искания по доказателствата, а именно за допускане на СТЕ, която да
отговори на въпросите: каква е процедурата по прокарване на ВиК
отклонения, как се възстановяват настилките, в каква поредност и в какъв
срок; освен изкопите пред *** на ул.“***“ имало ли е други изкопи или дупки,
къде се намират, отремонтирани ли са и кога.
Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация Варна“ООД, с
вх. № 3346/07.02.2024г., са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението е
постановено прпи неизяснена фактическа обстановка, като съдът е направил
изводите си единствено въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, които не са присъствали при настъпването на инцидента Сочи, че
не са събрани доказателства за механизма на осъществяване на инцидента и
мястото на което е настъпил. Оспорва се като неправилен и необоснован
извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, като твърди, че съдът не обсъдил направените в тази връзка
възражения относно несъответствието на възрастта на ищцата и възрастта на
лицата, за които е предназначено превозното средство, общото здравословно
състояние на ищцата към момента на произшествието, както и възможността,
с която е разполагала да предотврати инцидента. Навежда аргументи, че
неправилно съдът е приел, че „ВиК Варна“ ООД носи отговорност за
настъпилия инцидент, тъй като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.8
от договора за изпълнение на СМР, сключен между „Толини Варна Дизайн“
ООД и „ВиК Варна“ ООД. Посочва, че този договор урежда
взаимоотношенията между двете дружества, като с него въззивникът не е
поемал конкретни задължения към Община Варна във връзка с издаденото
разрешение за строеж на водопроводно и канализационно отклонение, на
„Толини Варна Дизайн“. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените от Д. Ц. срещу Община Варна искове като неоснователни,
евентуално да отхвърли предявеният срещу въззивното дружество обратен
иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. М. Ц. е подала отговори по
двете жалби, с които същите се оспорват като неоснователни. Счита, че не са
налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното
от него решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските по делото.
2
Община Варна е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на
жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, в който изразява становище за
неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано и моли да бъде потвърдено.
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове и от легитимирани да ги обжалват страни. Същите
следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване на
нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения по
делото доклад първоинстанционният съд е посочил твърденията и
възраженията на страните, кои релевантни факти и обстоятелства подлежат
на доказване, както и правилно е разпределил доказателствената тежест на
страните. Поради това направеното искане от въззивника „Толини Варна
Дизайн“ ЕООД за допускане на СТЕ с посочените във въззивната жалба
задачи следва да се остави без уважение като преклудирано предвид
разпоредбата на чл.266 ГПК. Освен това, съдът намира, че за даването на
отговори на част поставените въпроси не се изискват специални знания, а
част от фактите за които се иска допускането на СТЕ /имало ли е други
изкопи или дупки на ул.“***“, къде се намират, отремонтирани ли са и кога/
са неотносими към предмета на спора. Не е налице и хипотезата на чл.266,
ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Толини Варна Дизайн“
ЕООД за допускане на СТЕ със задача вещото лице да отговори на въпросите:
каква е процедурата по прокарване на ВиК отклонения, как се възстановяват
настилките, в каква поредност и в какъв срок; освен изкопите пред *** на
ул.“***“ имало ли е други изкопи или дупки, къде се намират, отремонтирани
ли са и кога.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.06.2024г. от 9:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3