Р Е Ш Е Н И Е № 2430
гр.
Пловдив, 17.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14401 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника ю.А.С.против Н.М.М., ЕГН **********, действаща лично и в
качеството на едноличен търговец „Р.-Н.М.“,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във вр. с чл 415 от ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл.
92 ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи присъдените със Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
6262/ 02.08.2016 г., по частно гр. дело № 10661/ 2016 г.
на ПРС, XXII гр. с-в и
Изпълнителен лист № 7826/02.08.2016 г. издаден от РС-Пловдив суми, както
следва: 617,75 евро- дължима договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. до
28.07.2016 г., сумата от 1181,39 евро- неустойка за забава за периода
от 27.02.2016 г. до 28.07.2016 г., както и за присъждане на направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и Н.М., лично
и в качеството на едноличен търговец „Р.-Н.М.“ бил сключен договор за заем
Бизнес кредит „Сохо“- Клиентски № 182 от 28.03.2014 г. и Анекс от 09.04.2014 г.
Договорът бил обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № .., том .., рег, № .., дело № .. от 2014 г.,
с дв. вх. рег. № ..., вх. рег. № ..., от ... г. акт № ..., том .., дело № .. при .....на
Нотариална камара, като ипотекарния имот
е предоставен като обезпечение на цялата заемна сума, както и акцесорните
вземания по заема. На 15.09.2014 г. дружеството Заемодател е преобразувано в
„ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, а на 26.09.2014 г. в „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
като последното е универсален правоприемник на предходните две.
Сочи
се, че
съгласно чл. 2.4. от Анекс от 09.04.2014 г. към договора и по Приложение
№ 1 от Анекса Заемополучателят дължи периодични месечни погасителни вноски по
сключения заем в размер на 134,45 евро, които вноски падежират на 9- то число
всеки месец, считано от 09.04.2014 г. в продължение на 120 месеца, като
последната вноска следвало да бъде на 09.04.2024 г. Уговорено било дължимата
сума да бъде погасявана по банков път. Видно от справка от банковите сметки на
Заемодателя, вноската с падеж 09.01.2015 г, не била погасена изцяло до датата
на падежа. По смисъл на чл. 2.3.(с) от 10.01.2015 г. се начислявала неустойка
за забава в размер на 0,14 % върху непогасената част от предоставения заем, за
всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени суми. Съгласно чл. 2.3, буква (а) и (б) от Анекса
от 09.04.2014 г. към Договора за Заем, размерът на лихвата бил 30 % на година
върху усвоената и непогасена част от главницата на представения заем. Лихвата
се начислявала ежемесечно за периода от деня, следващ датата на получаване на
заема, до датата на пълното изплащане на главницата по Заема, се изчислява на
дневна база 1/360 част от годишния размер за ден и се изчислява на база
действителния брой изтекли дни. Излага,
че налице било неизпълнение на договора, изразяващо се в чл. 5.1, т. (iv)- забава
на плащане и чл. 5.1, т. (i) – липса на пълно и точно
плащане на договорните задължения към 19.11.2015 г., от който момент ищецът е обявил кредита си за
предсрочно изискуем, за което обстоятелство на длъжника била изпратена
Нотариална покана, връчена на 24.11.2015 г. С обявяване на предсрочната
изискуемост, всички дължими суми
падежират в седемдневен срок от
получаването на Нотариалната покана. Лихвата продължавало да се начислява по
същия начин за цялата усвоена и непогасена част от главницата, както изрично
било уговорено в чл. 2.3, буква (а). Въпреки извършените частични плащания,
цялата процесна сума не била погасена. Поради липсата на доброволно изпълнение
било образувано заповедно
производство и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 02.08.2016 г., но в
срока по чл. 414 ГПК ответника е възразил, поради което заповедта не е влязла в
сила, а ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.М.М., лично и в
качеството на едноличен търговец „Р-Н.М.“, е депозирал писмен отговор, чрез а. С.Х..
Сочи, че между страните били налице отношения по повод изпълнително дело №
210/2016 г. по описана на ..........., чиито предмет на изпълнителното дело
били именно присъдените с изпълнителния лист вземания на ищеца, вследствие на предсрочно обявяване изискуемостта
на сключения между страните Договор за заем Бизнес кредит- „Сохо“,
клиентски № 182 от 28.03.2014 г. Поради което незаконосъобразна и неоснователна
е претендираната дължимост на договорни лихви за периода, който съвпада с
висящността на изпълнителното дело, по което главницата генерира законна лихва.
Твърди, че уговорената в договора за заем неустойка е нищожна като противоречаща
на добрите нрави- чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме възражението му за
нищожност на клаузата за неустойка, прави възражение за прекомерност и като
такава счита че същата подлежи на намаляване, като се отчете обстоятелството,
че в полза на ищеца се начислява и
законна лихва по Изп. д. № ...... По изложените съображения настоява за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 27.02.2017 г. производството
против Н.М. в лично качество е прекратено, като определението е влязло в сила
на 07.03.2017 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.03.2014 г. между „ТНК
КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в качеството на заемодател и едноличен търговец „Р-Н.М.“
в качеството на заемополучател и Н.М. в качеството на поръчител и ипотекарен
длъжник е сключен договор за заем Бизнес
кредит „Сохо“- Клиентски № 182.
За
обезпечаване на вземанията, предмет на договора, е сключен и договор за
ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № .., том.., рег, № ...., дело № .. от 2014 г.,
с дв. вх. рег. № .., вх. рег. № ..., от ........... акт № .., том.., дело № .. при
нотариуса ..............на Нотариална камара. Ипотекираният имот е
предоставен като обезпечение на цялата заемна сума, както и акцесорните
вземания по заема.
На 09.04.2014 г. между горните страни
бил сключен Анекс към договора за заем.
Съгласно чл. 2.4. от Анекс от 09.04.2014 г. към договора и по Приложение
№ 1 от Анекса Заемополучателят се е задължил да заплаща периодични месечни
погасителни вноски по сключения заем в размер на 134,45 евро, които вноски
падежират на 9- то число всеки месец, считано от 09.04.2014 г. в продължение на
120 месеца, като последната вноска следвало да бъде платена на 09.04.2024 г.
Уговорено е дължимата сума да бъде погасявана по банков път. Съгласно чл. 2.3,
буква (а) и (б) от Анекса от 09.04.2014 г. към Договора за Заем, размерът на
възнаградителната лихва е 30 % на година върху усвоената и непогасена част от
главницата на представения заем. Лихвата се начислява ежедневно за периода от деня, следващ датата
на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по Заема,
изчислява се на дневна база 1/360 част от годишния размер за ден и се изчислява
на база действителния брой изтекли дни.
Лихвата се дължи и изплаща по
реда, предвиден в чл. 2.4. и Погасителния план, приложен като Приложение 1 към
анекса, като лихви се дължат независимо от това дали за тях заемодателят е
издал съответните счетоводни документи или същите са получени от
заемополучателя. В чл. 2.3. (с) от
анекса е предвидено, че в случай, че заемополучателят не изплати, което и да е
задължение по Договора от 28.03.2014 г. и анекса на съответната дата на падеж,
същият дължи неустойка за забава в размер на 0,14 % върху цялата непогасена
част от предоставения заем, считано от датата на падежа на дължимото плащане до
момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за:
главница, лихва и неустойка за забава по Договора от 28.03.2014 г. и Анекса. В чл. 2.3. d ) е
предвидено, че неустойката за забава се начислява от деня следващ падежа на
съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база
реално изминали дни. Неустойката се дължи независимо от издаване на счетоводни
или други документи за начисляването й. Уговорено е, че неустойката за забава
се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на
пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни, като всяко
изчисление от страна на заемодателя на дължимата лихва или лихва за забава се
счита за окончателно и обвързващо по отношение на заемополучателя, освен ако
заемополучателят докаже на заемодателя, че при изчисленията е допусната явна
техническа грешка. В чл. 5.1. от анекса са изброени събития или случаи,
представляващи неизпълнение по смисъла на Договора от 28.03.2014г. и анекса. В чл. 5.2. са посочени последствията от
неизпълнение по смисъла на ал. 1., като в б. а) е предвидено, че при настъпване
на неизпълнение, което продължава повече от 7 дни или последиците от него не са
възстановени в срок, заемодателят има право да обяви заема за предсрочно и
незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по
обезпечението и/или по останалото имущество на заемополучателя, както и да
обяви за предсрочно изискуеми част или всички вземания по всеки друг договор,
сключен между заемодателя и заемополучателя. С настъпване на неизпълнение в рамките на
срока за отпускане на заема задължението на заемодателя за отпускане на заема
се прекратява. При обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем срокът
за плащане, предвиден в чл. 2.4. не се прилага, а заемополучателят се задължава
да изплати на заемодателя сума по заем и всички други дължими суми по Договора
от 28.03.2014 г. и анекса, вкл. такса за предсрочно погасяване по чл.2.4, т. е,
подточка (ii) в
срок от седем дни от датата, на която са станали предсрочно изискуеми.
На
15.09.2014 г. дружеството Заемодател е преобразувано в „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕАД, а на 26.09.2014 г. в „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като последното е
универсален правоприемник на предходните две.
Видно от
справка от банковите сметки на Заемодателя, вноската с падеж 09.01.2015 г, не е
била погасена изцяло до датата на падежа. По смисъл на чл. 2.3.(с) от
10.01.2015 г. се начислява неустойка за забава в размер на 0,14 % върху
непогасената част от предоставения заем, за всеки ден, считано от датата на
падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички
просрочени суми. Последвало е
неизпълнение и по отношение на последващите вноски по договора за заем и анекс
към него.
Поради неизпълнение на договора, съгласно чл.
5.1, т. (iv)- забава
на плащане и чл. 5.1, т. (i) – липса на пълно и точно
плащане на договорните задължения заемодателят е обявил кредита си за
предсрочно изискуем, считано от 19.11.2015 г., за което е изпратено
уведомление до ответника с нотариална покана, връчена на последния на
24.11.2015 г.
С обявяване на предсрочната изискуемост,
всички дължими суми са падежирали в
седемдневен срок от получаването на
Нотариалната покана. Заемодателят продължил да начислява договорната лихва за
цялата усвоена и непогасена част от главницата, както е уговорено в чл. 2.3, буква (а).
На
02.03.2016 г. са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу Н.М. лична и в качеството й
на едноличен търговец за сумата от 5 039,30 евро – дължим остатък по
Договора за заем бизнес кредит Сохо – Клиентски № 182 от 28.03.2014 г. и
анексите към него, сумата от 1 708,56 евро дължима договорна лихва по чл.
2.3., т. а) и б) от Договора за периода от 09.02.2015 г. до 26.02.2016 г.,
сумата от 2705,86 евро – неустойка за забава по чл. 2.3. т. c) и d)
от Договора за периода от 09.04.2015 г. до 26.02.2016 г. и сумата от 798,73
евро – договорна такса за предсрочно погасяване
в размер на 6 % от всички вноски, които заемополучателят би дължал
според погасителния план към Договор за заем ипотечен кредит Сити – Клиентски
№ 146 от 23.05.2014 г. и анексите към
него по 5.2, т. а) във връзка с чл. 2.4. т. е) от договора, ведно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от 26.02.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането и разноски по делото. За събиране на вземанията е образувано
изпълнително дело № 210 по описа за 2016 г. на ................................
На 29.07. 2016 г. ищецът – заемодател е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист против ответника и физическото лице ЕТ Р – Н.М. за сумата то
617,75 евро – договорна лихва, съгласно чл. 2.3 а) и б) от Договора за заем
28.03.2014 г. и Анекс от 09.04.2014 г. към него за периода от 27.02.2016 г. до
28.07.2016 г. и сумата от 1 181,39 евро.- неустойка за забава, съгласно
чл. 2.3. с) и d)
от същите за периода от 27.02.2016 г. до 28.07.2016 г. и разноските.
Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист. Против заповедта е постъпило в срок възражение.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на настоящото производство – 28.07.2016 г. размерът на дълга по
главница, лихва и неустойка и пр. по Договор за заем бизнес кредит Сохо –
клиентски № 182 от 28.03.2014 г. и Анекс към договора от 09.04.2014 г. е както
следва: главница 5039,30 евро; договорна лихва в размер от 635,76 евро за
периода от 27.02.2016 г. до 28.07.2016 г.
и неустойка за забава в размер от 1051,20 евро за периода от 27.02.2016
г. до 28.07.2016 г., определени съобразно клаузите на анекса.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда
на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
При условията на пълно и главно
доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по
договор за заем между страните, по който договор е изпълнил задължението си да
предаде заемната сума на ответника. Следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заема, като установи
вземането си и по размер. Ищецът следва да докаже и падежа на главното вземане,
както и размера на претендираната договорна лихва и неустойка за посочения
период.
В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
Възраженията
на ответника за противоречие на клаузите за неустойка за забава на закона и
добрите нрави съдът намира за основателни. В договора е уговорена неустойка
за забава в размер на 0,14 % върху цялата непогасена част от предоставения заем
до датата, на която се погаси съответното задължение по договора за кредит,
независимо от неговия характер – главница, договорна лихва или неустойка за
забава. В б. d) от
чл. 2.3 от договора и анекса към него е предвидено, че неустойката за забава се
начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното
му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни. От така изложеното
следва, че неустойка за забава се начислява и върху задължението за неустойка
за забава (в случай, че са погасени задължение за възнаградителна лихва и
главница), считано от падежа на същото до окончателното му изплащане т.е.
заплаща се два пъти за едно и също нещо, като всяка забава в плащането на
неустойка за забава води до допълнителна неустойка за забава. В случая
неустойката не е уговорена, като парична сума за неизпълнение на задължението за
плащане на парично задължение и не представлява парично задължение, което от своя
страна при неизпълнение да води до наличие на обезщетение за
забава, в какъвто смисъл е съдебната практика. Стига се до кумулиране на
неустойка за забава за едно и също задължение, което съгласно задължителната
съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №68 от 09.07.2012
г. по т.д.№450/2011 г. на ВКС, ТК и
Решение №120 по т.д.
№1399/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е недопустимо .Следва
да се има предвид, че неустойката изпълнява няколко основни функции –
обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и
наказателна или санкционна функция. Съгласно ТР 1/2010 по т. д. 1/2009г неустоечната
клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. В
съдебната практика се приема, че липсата на краен предел, до който неустойката
може да се начислява, не води до нейната нищожност. Преценката за нищожност на
клаузата за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на
договора за всеки конкретен случай. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката сам по себе си е
ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на
императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. /
в този смисъл Решение № 211 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. №
244/2009 г., II т. о., ТК и Решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
984/2009 г., I т. о., ТК , Решение № 247 от 11.01.2011 г. на ВКС по т.
д. № 115/2010 г., II т. о., ТК, постановени
по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай уговореният между страните способ
за начисляване на неустойката я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като целта на същата накърнява моралните норми.
По отношение
на претенцията за договорна лихва, която по своя характер представлява
възнаградителна такава за период следващ датата на обявената предсрочната
изискуемост на договора и съответно прекратяването му, съществува спор в
съдебната практика доколко същата се дължи. С Разпореждане от 30.06.2017 г.
е образувано т.д. № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК по въпроса: Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора
възнаграждение (възнаградителни лихви)?
Според едното
становище обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при което кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска (Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., II т.о.).
Обратното становище е
обективирано в Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д.
№ 610/2011 г. на I т.о., според което, при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните към този момент анюитетни вноски, формирани от части от главницата, възнаградителни лихви и такси.
Тъй като в Тълкувателно решение № 8/2013 г. по т.д. №
8/2013 г. на ОСГТК се приема, че при образувано тълкувателно дело по обуславящ
правен въпрос първата и въззивната инстанция нямат основание за спиране на
висящо пред тях дело, то следва съдът по настоящото дело да прецени кое от
становищата счита за правилно, като обоснове избора си.
След
преценка на събраните по делото доказателства и горецитираната съдебна
практика, съдът възприема първото становище, като счита, че не се дължи
възнаградителна лихва след датата на обявената от банката предсрочна
изискуемост на кредита, като не възприема второто становище, изразено
цитираното решение на ВКС, в което се приема, че присъждането на
възнаградителна лихва в случая на настъпване на предсрочна изискуемост е законосъобразно
поради това, че кредиторът следва да получи същото, което би получил при
нормално развитие на правоотношението. В действителност настъпването на
предсрочната изискуемост представлява упражняване на право, при което
отношенията не могат да се уреждат както в хипотеза на законосъобразно
развитие. Обявяването на предсрочната изискуемост е нов юридически факт, който
страните не са предвиждали или желали при сключването на договора, и неговото
съществуване е оставено изцяло на преценката на кредитора, който може да
упражни своето право едностранно и извънсъдебно. Ако се приеме, че на тази нова
плоскост продължава да важи това правило (а именно – че при точно изпълнение се
дължат и възникващите като следствие от точността лихви), то по аналогичен начин
би могло например кредитор да получи едновременно реално изпълнение (доколкото
същото е очакваното при добросъвестно изпълнение на насрещната страна) и в
същото време да иска разваляне и връщане на даденото от него (доколкото
насрещната страна не е изпълнила и кредиторът има право да развали).
Възнаградителната
лихва не се дължи при настъпила предсрочна изискуемост на стойността на кредита
върху вноските, чийто падеж е последващ тази изискуемост и поради характера на
същата на граждански плод – доход, който се получава от предоставянето на
парична сума. Тя е печалбата, която кредиторът установява като цена на ползата,
която осигурява на другата страна и е компенсация за лишаването от определени
парични средства на заемателя за определен период от време. Щом
при настъпилата уговорена предсрочна изискуемост кредиторът има право да получи
цялото неплатено вземане, представляващо даденият кредит, същият няма право на
възнаграждението, предвидено като цена на този кредит по вече прекратения
договор. Възнаградителната лихва няма санкционен характер и дължимостта й не
може да се обоснове с правните последици от предсрочната изискуемост - по
същество санкция за длъжника, при която той губи преимуществото на срока и
ползва паричната сума вече без правно основание. При неизпълнение на
задължението за плащане на предсрочно изискуемата главница длъжникът дължи
обезщетение за забавеното изпълнение, но не и възнаградителна лихва. Обратното
би означавало кредитодателят да се обогати неоснователно.
В подкрепа на гореизложените доводи е и обстоятелството,
че страните са договорили в чл. 5.2 а) от договора за заем и анекса към него,
че при обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем заемополучателят
се задължава да заплати на заемодателя усвоената сума по заема и всички други
дължими суми т.е. суми с настъпил падеж.
На основание изложените доводи съдът счита, че
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 500 лв. – заплатен адвокатски
хонорар.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „М. Луиза“ №
2, ет. 5 против ЕТ „Р.-Н.М.“*** искове за признаване на установено, че ЕТ „Р.-Н.М.“, ЕИК ********* дължи на ТНК
КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********
сумите, както следва: 617,75 евро- дължима договорна лихва за периода от
27.02.2016 г. до 28.07.2016 г. и сумата от 1181,39 евро- неустойка за забава за
периода от 27.02.2016 г. до 28.07.2016 г., дължими по Договор за заем бизнес
кредит „Сохо“ от 28.03.2014 г. и Анекс към него от 09.04.2014 г., обезпечен с
договорна ипотека , за което е съставен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от
09.04.2014 г., № ...., т..., рег. № ..., н.д. № ..... г. , за които суми са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 6262/ 02.08.2016 г., по частно гр. дело №
10661/ 2016 г. на ПРС, XXII гр. с-в и изпълнителен лист № 7826/02.08.2016 г.
издаден от РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ТНК
КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „М. Луиза“ № 2, ет. 5 да заплати на ЕТ „Р.-Н.М.“*** сумата от 500 лв.- разноски по делото, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП