Решение по дело №823/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Х.Х. срещу Решение № 131/06.06.2023 г. по АНД № 217/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград В ЧАСТТА, с която е изменено наказателно постановление № 23-0351-000036/23.02.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, В ЧАСТТА, с която на касатора за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като е намален размерът на наказанието „глоба“ от 200 лева на 50 лева и e потвърдено обжалваното НП в останалата му част.

Изложени са съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Не било доказано виновното поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, а от показанията на свидетелите не се установявало, че лекият автомобил е увеличил скоростта си, след като е минал покрай тях. Допълва, че поради затъмнените стъкла на автомобила водачът му не е успял да види полицейските служители, вкл. и поради това, че управлението на МПС се извършва в тъмната част на деня. От свидетелските показания се установявало също, че не бил подаден сигнал със стоп – палка. Моли за отмяна на съдебния акт и измененото с него НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските при претендирани такива от насрещната страна.

В съдебно заседание касаторът В.Х.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба, с която поддържа жалбата и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските при претендирани такива от насрещната страна.

Ответникът Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт в тази негова част, която подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Предмет на съдебен контрол е посоченото решение в ЧАСТТА, с която след изменение на НП за нарушението на чл. 103 ЗДвП се определят административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 04.02.2023 г. около 00:30 ч., в ***, на входа на квартал *, полицейските служители – Б. Б. и Д. В. забелязали движещ се лек автомобил марка *** рег. № ***, който бил със затъмнени стъкла, ограничаващи видимостта на водача към пътя и който се движел в посока ресторант Моста, при което Б. подал сигнал със стоп палка и фенер за спиране. Въпреки подадения сигнал водачът на лекия автомобил не намалил скоростта и не спрял на указаното място, а я увеличил и продължил движението си в посока казино Мерит. Полицейските служители не видели кой управлява автомобила, поради което потеглили незабавно след него и установили, че същият е паркиран пред казиното, а около него били собственикът му и свидетелят Г.. При проведен разговор с тях и лицето В.Х.Х., въз основа на декларация от собственика по чл. 188 ЗДвП и от Х. полицейските служители установили, че именно последният е управлявал МПС. За извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 678401/04.02.2023 г., връчен без възражения на водача на МПС. Издадено е НП, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Свиленград доказателствен материал.

Съдът констатира, че АУАН е съставен, а НП - издадено от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение.

Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/. Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Районният съд е изложил подробни мотиви относно това кои свидетелски показания и защо кредитира, като е формирал извод, че въз основа на едностранните и безпротиворечиви свидетелски показания на полицейските служители и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява соченото за извършено нарушение. Съдът в настоящия състав споделя изложеното, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В конкретния случай контролният орган е подал сигнал със стоп палка и фенер, като не се установява Х. да е бил възпрепятстван да ги види. От факта, че движението на МПС, което е със затъмнени стъкла, се осъществява в тъмната част на денонощието, не се следва извод, че касаторът не е могъл да възприеме даденото му нареждане. Отделно от това, същият е дал писмени сведения, приложени към преписката, и е подписал АУАН без възражения. Последователността на извършените от В.Х.Х., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, действия е ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат административни наказания в предвидения от законодателя вид и размер.

По безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 103 ЗДвП „при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.

Административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания – „глоба“ в максимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС в минимален размер за срок от 1 месец за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, като Районният съд, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и, ал. 3 от ЗАНН и поради липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 189з във връзка с чл. 28 от ЗАНН/, законосъобразно и явно справедливо е намалил размера на глобата от 200 лева на определения от законодателя минимум от 50 лева и е потвърдил НП в останалата му част.

Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Въпреки изхода от спора разноски в ползва на ответника по касация не се присъждат, доколкото такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/06.06.2023 г. по АНД № 217/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград В ЧАСТТА, с която е изменено наказателно постановление № 23-0351-000036/23.02.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, като е намален размерът на наложеното на В.Х.Х. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 103 от Закона за движението по пътищата наказание „глоба“ от 200 лева на 50 лева и e потвърдено наказателното постановление В ЧАСТТА, с която на В.Х.Х. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 103 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: