Решение по дело №7795/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 576
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120107795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 576                                                        12.02.2020 г.                                         гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                              III-ти граждански състав

На двадесет и трети януари                                          две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7795 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.П.И. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адвокат К., против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно с някое от лицата *****, *****или *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 6 644 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за покриване стойността по покрит застрахователен риск по застрахователна полица № *****17303 от 04.08.2017 г. за комбинирана застраховка „Каско“ на лек автомобил *****, модел *****, с ДКН *****, ведно със законна лихва върху горната сума от датата на подаването на исковата молба – 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на валидна застраховка „Каско“ за горния автомобил, както и за настъпване на покрит застраховател риск, а именно - автомобилът бил откраднат от неустановено лице в срока на действие на застраховката. Отправили покана до застрахователя за заплащането на сумата от 26 000 лева, представляваща действителната му пазарна цена, но получили такова от 19 356 лева, поради което търсят разликата между изплатеното обезщетение и действителното такова, съобразно застрахователната сума по договора.

Правно основание на предявения иск е чл. 386 от Кодекса за застраховането.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която искът се оспорва като неоснователен, като се излагат подробни доводи за това. Не се оспорва настъпването на застрахователното събитие, като се излага, че е заплатено изцяло дължимото застрахователно обезщетение, като било отчетено и съответното овехтяване на застрахования автомобил в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, и било заплатено обезщетение съответстващо на застрахователната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. Търси присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото не се спори за наличието на валиден договор по комбинирана застрахователна полица № № *****17303 от 04.08.2017 г. Каско и Злополука, сключен между ищеца и ответното дружество на 04.08.2017 г., настъпване на застрахователно събитие по него в срока на действие – кражба на автомобила на 09.03.2018 г., както и че поради това застрахователят е заплатил на ищеца  обезщетение от 18 927. 70 лв., след приспадане на дължимата сумата от 428. 30 лв., представляваща последната дължима вноска от застрахователната премия, платима на разсрочено плащане, съобразно уговорките между страните по договора.

            Спорът между страните е единствено досежно размера на дължимото обезщетение.

            В тази връзка от изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че средната пазарна цена на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие - 09.03.2018 г., възлиза на 24 472 лева. Вещо лице сочи, че за определянето е ползвал коефицент на овехтяване, тъй като от момента на сключване на договора до момента на настъпване на застрахователното събитие е изминал период от 7 месеца, през който са се променили характеристиките на автомобила и това следва да бъде отчетено при определяне на стойността му, тъй като същата е различна от тази към датата на сключване на договора.

           Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.Разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователя е длъжен да заплати обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорността/, в случая сумата от 26 000 лева. Правоимащо лице при имущественото застраховане е собственикът на вещта, или в случая ищците, като не е спорно че процесният автомобил е тяхна собственост в режим на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е бездялова, тъй като съпрузите нямат обособени дялове, както при съсобствеността, и неделима, защото докато тя съществува, е  недопустима делба. Поради тези специфики на режима на общността възниква активна солидарност между съпрузите относно обезщетяване на вреди, възникнали поради погиване или увреждане на обща вещ, притежавана в режим на съпружеска имуществена общност. Активна солидарност възниква също така относно вземания, възникнали от договори, имащи предмет движими или недвижими вещи, които са в режим на общност, както е и в случаяДосежно размера на обезщетението ал. 2 от горецитираната разпоредба предвижда, че възлиза на размера на вредата към деня на увреждането. Действително чл. 387, ал. 1 от КЗ предвижда, че страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. По делото видно от договора не е уговорена договорена застрахователна стойност, а и не се твърди подобно обстоятелство. При това съдът намира, че застрахователното обезщетение възлиза на 24 472 лева, каквато е средната пазарна цена на автомобила към датата на увреждането, като след приспадането на вече заплатената сума от 18 927. 70 лв. и прихваната месечна вноска от 428. 30 лева или общо на сумата от 19 356 лв., остава дължима сумата от 5 116 лева.            

            С оглед доводите на ищците досежно размера на обезщетението следва да се отбележи, че законът е ясно разписан, и съобразно конкретните факти по делото, се дължи обезщетение в размер на вредата към деня на увреждането. Цитираните норми на ал. 2 и ал. 3 на чл. 400 от КЗ не променят изводите на съда, като същите нямат отношение към определянето на обезщетението по чл. 386, ал. 2 от КЗ.

            С горните мотиви съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен за сумата от 5 116 лева и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 6 644 лева.

            Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху уважената част от иска.            

            При този изход на спора, частично основателна се явява претенцията на ищците за заплащане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да им заплати сумата от 859. 15 лева, съобразно уважената част от иска и представения списък на разноските. Ответникът също има право да получи юрисконсултско възнаграждение от 45. 99 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Като база за определянето му съдът определи сумата от 200 лв., предвид нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно с някое от лицата *****, *****или *****, да заплатят солидарно на А.П.И. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 5 116  лева /пет хиляди сто и шестнадесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за покриване стойността по покрит застрахователен риск съгласно  застрахователна полица № *****17303 от 04.08.2017 г. за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил *****, модел *****, с ДКН *****, ведно със законна лихва върху горната сума от датата на подаването на исковата молба – 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 859. 15 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и 15 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за сумата над 5 116 лева до пълния заявен размер от 6 644 лева, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част.

Осъжда А.П.И. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно с някое от лицата *****, *****или *****, сумата от 45. 99 лв. /четиридесет и пет лева и 99 ст./ за направените по делото разноски.

Присъдена в полза на А.П.И. и И.Г.И. сума е платима по следната банкова сметка  ***: *** „****“ ЕАД с титуляр А.П.И.. 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.