Р Е Ш Е Н И Е
№ 3958
гр. Варна, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4317 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК на
И.Г.И., ЕГН**********, за установяване в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на отв.
„Е. п. – п.“ АД, ЕИК***, сумата 887.96лв. – цена за потребена електрическа
енергия за периода 20.05.2016г.
- 28.03.2017г.
за обект
кл. №*** и аб.
№*** и за която е издадена фактура №********** от
дата 23.11.2017г., поради погасяване на задължението чрез плащане, в полза на ответника,
на вноски в периода 01.12.2017г. – 13.12.2017г.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия,
в договорно отношение с ответника по делото, за
обект кл. №*** и аб. №***. Твърди още, че по това
правоотношение му е била начислена от ответника по делото сумата 887.96лв. – цена за реално
потребена ел. енергия за
времето 20.05.2016г. – 28.03.2017г., за която е издадена
фактура №********** от дата 23.11.2017г.
Твърди също, че начисленото му задължение (което не оспорва по размер и основание за начисляване)
ищецът е погасил на вноски в периода
01.12.2017г. – 13.12.2017г., платени чрез трето лице. Вноските били
приети от ответника и не били върнати на
потребителя,
с което задължението било валидно погасено. Но въпреки
това през 2018г. потребителят бил
уведомен, че все още дължи
сумата,
което той оспорва
поради погасяването й чрез плащане.
Моли за уважаване на иска,
установяване недължимостта
и за разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
правоотношението между страните по доставка
на ел.
енергия, не
спори че е начислил на ищеца
процесната сума, като цена за електрическа енергия за исковия
период, не спори и че в периода
01.12.2017г. – 13.12.2017г. са били наредени
множество частични плащания, в общ размер, равен на
задължението.
Искът обаче оспорва изцяло.
В тази връзка твърди, че вноските
през 2017г са били извършени не от ищеца,
а от друго лице – Г. А., с когото ответното дружество няма отношения по спорната
фактура. Освен това са били извършени общо 60 плащания, за погасяване на
задължението. С това
се сочи, че очевидно се
е целяла злоупотреба с права, посредством предявяване от Г. А. на 60 броя дела
за връщане на недължимо платените
вноски, всяко от тях с адвокатски
хонорари и приблизителна „печалба“ от около
57 000лв. само за адвокатските хонорари. Това поведение ответникът
счита за грубо нарушение на законовите правила
и добросъвестността. С оглед
на това ответникът
е върнал на платеца Г. А. внесените суми на 01.03.2018г.,
с което на практика се е отказал
от получаването им, за което
е и уведомил потебителя – ищец.
След като плащанията са от
трето лице, не са приети
и са му върнати,
ответникът счита себе си за
неудовлетворен кредитор за процесното вземане, което сочи за дължимо,
поради което моли за отхвърляне
на иска и разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта: Правен интерес от иск за установяване недължимост на
паричен дълг е налице, когато са въведени твърдения за извънсъдебен спор за
дължимостта или не на въпросния дълг между страните, които твърдения са и
доказателствено подкрепени.
В настоящия случай
ищецът не оспорва по поснование и размер дълга си, но
твърди, че го е погасил с плащане, за което представя доказателства. Видно от
писма на л.7 и л.10 от делото, няколко месеца след соченото плащане ответникът
е продължил да поддържа, че все още следва да получи исковата сума, като е и
поканил ищеца да я плати (отново). Малко след това е предявен искът. Ето защо е
повече от очевидно, че е налице извънсъдебен спор за дължимостта на процесната
парична сума, който следва да се разреши по окончателен начин от съда, като се
внесе яснота и сигурност в отношенията между страните, като част от гражданския
оборот. Искът е напълно допустим.
Предпоставките на предявения иск се свързват с цялостно доказване от страна
на ищеца: на довода
си за недължимост на исковата сума
към ответника – поради погасяването й чрез плащане, чрез
вноски в периода 01.12.2017г.
– 13.12.2017г., извършени от легитимирано лице и с погасително действие.
В тежест на
ответника е да докаже, докаже, че е върнал на реалния платец
непотребител платените вноски в периода 01.12.2017г. –
13.12.2017г., както и основанието и размера на вземането си
от ищеца – цена за потребена в периода 20.05.2016г. – 28.03.2017г.
енергия.
Безспорните обстоятелства
по делото следват от позициите на страните по делото и са
следните: Че ищецът е потребител на електрическа енергия и така е в договорно отношение с ответника
по делото, за
обект кл. №*** и аб. №***; че по това правоотношение му е била начислена от ответника
по делото сумата 887.96лв.
– цена за
потребена ел. енергия
за времето 20.05.2016г. – 28.03.2017г., за която е издадена фактура №**********/23.11.2017г.; че така начисленото задължение е безспорно по основание
и размер; че относно дълга в периода
01.12.2017г. – 13.12.2017г. са били наредени от трето лице множество частични плащания, в общ размер, равен на
задължението.
Горните
обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства и
ССчЕ, поради което съдът ги приема за установени по случая.
По ефекта на
частичните плащания: Както се посочи не
е спорно, че за процесната сума (неоспорена по основание и размер от ищеца) са
направени в периода
01.12.2017г. – 13.12.2017г. общо 60 бр. частични плащания. Видно от приетите на
л.12-41 от делото платежни, както и от заключението по ССчЕ, те са наредени от
трето лице (Г. А.), по безкасов път, от сметка с посочен в ССчЕ номер, която е
служебна сметка на „П. и. б.“ АД. С оглед на последното вещото лице е
категорично, че за първи път в значителния си опит на съдебен експерт вижда
подобна ситуация, която навежда некоректен механизъм на действие от страна на
платеца и банката. Последното ще се отчете по – долу, но за целите на
разглеждания въпрос е важно да се посочи, че всяка от сумите по платежните
нарежданите е с вписано основание „плащане по фактура №**********/23.11.2017г.“ и е постъпила по сметката на ответника, като
последното плащане е на дата 13.12.2017г.
Наистина
съгласно чл.66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на
части. Редакцията е ясна и означава, че кредиторът има право да откаже да
получи всяко предложено частично плащане или ако все пак ако го е получил – да
го върне незабавно след получаването. Тоест „отказът“ да се приеме частично
плащане следва да е вербализиран или да следва
несъмнено от поведението на кредитора. В противен случай макар частично,
предложеното изпълнение е прието (арг. от чл.301 ТЗ; арг. от Решение
№334/20.12.2011г. по гр.д.
№1096/2010г., на
ВКС, IV г.о.; Определение №817/28.12.2010г. по т. д. №526/2010г. на ВКС, II т.о. и други). Обратното разбиране би довело до това, че
произволно време след получаване на частично плащане кредиторът ще може да реши
да го връща и да го претендира отново, може би дори с лихва за забава, което
колидира с принципите на сигурността и предвидимостта
в гражданския оборот и съответните на тях принципи на договорното материално
право.
Съгласно чл.305 ТЗ
при плащане по банков път то се смята завършено със заверяване сметката на
кредитора. Което означава, че за да се откаже валидно едно плащане по този ред,
то следва да бъде върнато по изпращащата сметка в деня на получаване или най –
късно на следващия ден. Дори с оглед на големия стопански оборот да не се
подхожда толкова стриктно, то със сигурност период от около два – три дни, до
една седмица, е абсолютния срок, през който следва да се предприемат действия
по върщане на парична сума, получена недължимо по
банкова сметка. *** – търговци, дължащи завишена грижа при обработката на
стоковия и паричния си оборот и поддържащи цели специализирани за това счетоводни звена.
В случая преводите
са направени в периода 01.12.2017г. – 13.12.2017г., но видно от
ССчЕ и от твърдението на самия ответник, първите предприети от него действия по
връщане на сумите са извършени на 22.02.2018г. и на 01.03.2018г., тоест близо
три месеца след първата получена вноска и повече от два месеца след последната
получена такава. При тези данни в съобразно гореизложеното няма как да се
изведе, че ответникът е „отказал“ плащанията в началото на месец декември
2017г., точно напротив – очевидно той ги е приел. Още повече, че след
последното плащане на 13.12.2017г. дългът е бил изплатен и в цялост. Поради
това съдът приема, че с преводите в периода 01.12.2017г. – 13.12.2017г. дългът по фактура
№**********/23.11.2017г. е бил погасен изцяло чрез плащане, след като в самите
платежни е вписано точно това основание за преводите. От което следва, че към
датата на повторното поискване на сумата на 22.03.2018г. (л.7), към датата на
исковата молба (26.03.2018г.) и към деня на устните състезания пред ВРС, ищецът
по делото вече няма задължение към ответника за исковата сума по процесната
фактура, още повече след като по данни от ССчЕ платеното задължение все още е в
патримониума на ответното дружество. А ако възникнат спорове между ищеца и
фактическия платец, те ще касаят само вътрешните им отношения, но не и
валидното погашение в полза на кредитора.
По забавата на
кредитора: Като начало следва да се
отбележи, че нормите на чл.95 и сл. ЗЗД касаят изпълнението на ликвидни и
изискуеми облигационни задължения, произтичащи от договор. Платецът Г. А. не е
страна по облигационното отношение на И.И. с
ответника, поради което между А. и ответника не може да се говори за
кредиторова забава по смисъла на чл.95 и сл. ЗЗД. След като е изпълнил чуждия
дълг, Г. А. встъпва в правата на ответника срещу потребителя, но отново не
става страна по договор между себе си и ответника. Съвсем отделен е въпросът,
че кредиторова забава има само до момента на изпълнение, след който (месеци
след който) да се сочи кредиторова забава за „обратно връщане“ на престираното, е неоснователно.
По твърдението за
злоупотреба: В случая
плащането на единен дълг е извършено за кратък период, но за сметка на това със
значителен брой преводни документи – 60 боря, което очевидно поражда съмнение в
добросъвестността на платеца. Това съмнение се потвърждава и от установения от
заключението по ССчЕ начин на самите банкови преводи – наредител Г. А., но не
на каса, а от сметка в сметка, като обаче изпращащата сметка е „служебна“ на
„централата“ на „П. и. б.“ АД. Това, според обясненията на вещото лице в о.с.з.
(л.83), навежда некоректен механизъм на действие от страна на платеца и
банката. Последното се потвърждава още веднъж и от отказа да се приемат обратно
паричните суми от „П. и. б.“ АД, след като са предприети от ответника действия
за това на 22.02.2018г. И в действителност ситуациата
предпоставя потенциалното предявяване на 60 осъдителни искове за връщане на
всяка от вноските на реалния платец, с потенциално искане да се присъдят същия
брой съдебни разноски. Всичко изложено действително може да обоснове въведения
от ответника довод за недобросъвестност. Такава обаче има и следва да има други
последици, които не рефлектират върху релевантните за настоящия съдебен спор
въпроси. Още повече с оглед мотивираното по – долу становищте
на настоящия съдебен състав относно последиците на решението.
Относно ефекта на
решението: В действащия ГПК е въведн и проведен за първи път в българския граждански
процес принципа на концентрационното начало, с практическото му приложение –
генералната преклузия. Пряка правна последица от тях е изискването в исковата
молба и отговора на исковата молба да се изчерпят всички възможни възражения по
спорното материално право, под страх от невъзможност за упражняване в последващ
процес. При предявяване на отрицателен установителен иск в частност, ищецът
следва да изчерпи всичките си доводи за несъществуване на спорното материално
право и ако не го направи, той губи възможността да ги заяви отново, защото
преразглеждане на въпроса е недопустимо. Ето защо след влизане в сила на
решението по делото, ищецът не ще може да предяви друг установителен или
осъдителен иск с предмет исковото задължение, поради наличие на СПН по спора.
Следователно неоспорените от него размер и основание на процесното начислено му
вземане, ще се санират по окончателен начин и не ще
могат да са предмет на последващ процес. А относно платеца Г. А., в хипотетичен
бъдещ процес, ако той би бил изобщо допустим, биха имали съществено значение
действията на ответното дружество, извършени след 22.02.2018г., в насока
преценка дали дружеството е станало повод за образуване на процеса и така за
отговорността му за разноски.
По разноските: Въпреки изхода по спора разноски на ищеца не се
следват, поради липса на отправено такова искане, а и липса на изискуемия им
списък.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че И.Г.И.,
ЕГН**********, не дължи на ответника „Е. – п. п.” АД, ЕИК***, сумата 887.96лв. – цена
за потребена електрическа енергия
за периода 20.05.2016г. -
28.03.2017г. за обект
кл. №*** и аб.
№*** и за която
е издадена фактура №**********/23.11.2017г., поради погасяване на задължението чрез плащане в полза на ответника, на вноски в периода 01.12.2017г.
– 13.12.2017г., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………